Целия свят е в шах пред глобалната Пандемия от Ковид19. Все още не сме достигнали пика на разпространението на болестта, като новите огнища на заразата и броя на жертвите се увеличават всеки ден. Въпреки тази тревожна и до голяма степен безпрецедентна ситуация, вирусът, сам по себе си не е смъртоносен за по-голямата част от населението, която евентуално ще го преболедува и ще развие имунитет, а откриването на ваксина или ефективно лечение през това време ще ускорят справянето с Пандемията. Тя ще свърши в обозримо бъдеще, вероятно още до края на лятото. Това, което тепърва предстои е икономическата криза, чието развитие, интензитет и продължителност, за разлика от тези на Коронавируса, трудно могат да бъдат определени.

Реакцията на световната икономика спрямо кризата с Ковид 19 ни разкрива слабостта и неефктивността на доминиращата икономическа система – тази на капитализма. В условията на глобална заплаха, една рационална икономическа система би се задействала на пълни обороти в опит да преодолее кризата, да обезпечи ефективното действие на най-важните сектори, най-вече този на здравеопазването, както и да минимизира щетите за максимален брой хора. В системата на капитализъм и свободен пазар, ставаме свидетели на обратното и то на всички нива на системата.

На микрониво, реакцията на повечето частни компании е да оставят работниците без заплати, под формата на т.нар. принудителен неплатен отпуск. Други директно започнаха масови съкращения на персонала, като се очаква тази тенденция да се засили в следващите месеци, започвайки от секторите на туризма и транспорта и повличайки като лавина всички останали. В този изключително тежък момент, когато хората са най-уязвими и уплашени за живота си и този на близките си, бизнесът поставя десетки хиляди семейства в пълна несигурност и без препитание. Друга част от бизнеса пък, тези, които продължават своята дейност – частните аптеки, се отдаде на безмилостна спекула, увеличавайки многократно цените за най-необходимите в момента стоки – тези на маските и дезинфектантите. По този начин, фармацевтичните предприемачи не само използват кризата за мръсно печалбарство, но и ограничават достъпа до тези стоки на тези, които имат най-голяма нужда от тях – пенсионерите. Сами можете да сметнете колко маски по 2лв парчето може да си позволи да си купи един пенсионер с масовата българска пенсия, така че да му останат пари за да плати сметките си и евентуално за прехрана. Докато аптекарските босове въртят спекула със стоки от първа необходимост, представителите на едрия бизнес обикалят правителствените кабинети, договаряйки как точно помощите предвидени за справяне с кризата да потънат в сметките на техните компании. Асоциацията на Индустриалния Капитал, Българската Стопанска Камара и всички останали организации на едрия бизнес у нас вече са наточили ножовете за разпределяне на плячката и спасяване на бизнесите си, за сметка на стотиците хиляди работници, които ще загубят препитанието си в следващите месеци и вече са зачеркнати от бизнесмените, като неизбежна жертва на „възстановяването на икономиката“. Чия икономика?

Пандемията ни разкри също така и драматичните последствия от години на приватизации и съсипване на публичния сектор. Държавните болници са трайно недофинансирани, разграбвани от директори и частни практики, а ниските заплати и ужасяващите условия на труд са причината за повсеместен недостиг на медицински специалисти. Публичното здравеопазване изнемогва и в мирно време, а днес, в условията на криза, то просто катастрофира. Въпреки всичко това, публичните болници са впрегнали всичките си сили и са насочили целия си капацитет към смекчаване на ефектите от заразата и грижа за населението в този тежък момент. А какво се случва с частните болници, които разполагат с едни от най-модерните бази и техника, и които от години са на хранилка на публичните средства в НЗОК? Те просто отказаха да се включат във всеобщата мобилизация. Помощта за населението в условията на Пандемия не е доходоносна. Нещо повече, мръсната сделка на бизнесмена Ивайло Пенчев, той и неговите бизнес партньори да бъдат обслужвани с приоритет пред останалите нуждаещи се, бе отхвърлена от държавните болници, позовавайки се на Хипократовата клетва. Но частните болници охотно я приеха. Защото единствената клетва, на която се подчиняват те е тази в печалбата на собствениците.

В глобален план нещата стоят още по-драматично. Изправени пред Пандемията, вместо да насочат цялата стопанска дейност към ефективно справяне с кризата, световните пазари … просто се сринаха. Толкова за ефективността на пазарната икономика и капитaлизма. Страните, които се справят най-добре с овладяването на кризата са и страните, където капитализмът е най-ограничен и регулиран. В множество европейски страни започнаха да се прилагат спешни мерки за озаптяване на безотгворния частен сектор – миналата седмица всички частни болници в Испания бяха национализирани. Преди два дни Италия национализира най-голямата частна авиокомпания в страната. Англия планира да национализира жп транспорта, авиолиниите и автобусните превози.

Но всичко това са кризисни мерки, които са твърде закъснели за да се справят ефективно с кризата. Пандемията ни разкри слабостта на капиталистическата система. Капитализмът е стихийна система, основана на човешката алчност и привилегията на  едрата собственост. Но тя се оказва безсилна пред глобални предизвикателства. Днес, в условията на Пандемия и в очакване на световна икономическа криза, е крайно време да преосмислим икономическата система, която движи нашите общества. Не можем да поверим съдбата си и тази на нашите близки на шепа капиталисти, спекуланти и измамници. Не можем да продължим да се наричаме общество на Homo Sapiens (Разумни Хора) докато крепим една икономическа система, която неумолимо ни тласка към унищожение.

Народите по света трябва да се мобилизират не просто за излизане от поредната криза на капитализма, а за излизане от капиталистическата система и преминаването към рационална и демократична икономическа система, основана на социалната справедливост и равенството. Някои бързат да ръкопляскат на масовите национализации, които в момента заливат света и отнемат собственост и власт от ръцете на Капитала. Но това е прибързана реакция. Част от национализациите всъщност са спасителни действия от страна на държавата в стил „приватизация на печалбите, национализация на загубите“. Друга част пък са просто временни мерки, като частната собственост вероятно ще бъде възстановена веднага след приключването на кризата. Също така не трябва да забравяме, че национализация не винаги означава обществен контрол над собствеността и впрягането и в полезна за обществото дейност – в определен контекст тя може да означава и фашизъм. Така че докато се борим за връщане на икономиката в ръцете на обществото, ние неминуемо ще трябва да се справим и с произхождащите от това въпроси, като „доколко държавата действително е изразител на интересите на обществото“. Борбата за връщането на структуроопределящите сектори (като за начало) в публични ръце тепърва предстои и тя ще бъде водена не от държавните институции и политиците, а от работниците и народа. Но едно е сигурно, имаме нужда от радикална промяна – тук и сега.