3 март
Турция-Гърция
Репортаж на турски анархисти от границата с Гърция. Мигрантите за пионки в борбата между властите на Турция, Гърция и ЕС.
„Доколкото можахме да видим, много малко от мигрантите са сирийци – противно на твърденията. Освен много афганистански, ирански и туркменски мигранти, има също и от много африкански страни, особено Алжир. Повечето от мигрантите, с които имахме възможност да говорим, питаха дали вратата ще се отвори днес, но такава вероятност не се очертаваше.
Когато се пусне слух, че вратата ще се отваря, всички имигранти в околността бързо вдигат палатките, вещите и децата си на ръце и бягат към вратата със светещи очи. Трябват им няколко минути да разберат, че вратата си остава затворена, тогава се връщат при огъня, който още не е угаснал, с потъмнели очи. Вземат се решения – едни продължават да чакат или да опитват да намерят друга линия за преминаване, други се отказват…“
„Можете да опитате, но никога няма да успеете да игнорирате хората, прогонени от жилищата си за интересите на държавите. Не бива да ги игнорирате!“
България
Трети ден на палатковия лагер на медицинските сестри пред Министерски съвет. Те настояват за увеличение на заплатите, подобряване на условията на труд, премахване на търговския статут на болниците и цялостна реформа е здравеопазването. Протестът е организиран от новия Синдикат на Българските Медицински Специалисти и е подкрепен от Автономна Работническа Конфедерация – АРК и други синдикати, пациенти и граждани, загрижени за съдбата на българското здравеопазване и солидарни с борбата на работещите в сектора.
6 март
България
Народе, пет медицински сестри ти измиха лицето!
Обичаме ви момичета!
* * *
АРК излиза с изявление:
в 10:12 ч:
Окупацията на медицинските сестри продължава след като цяла нощ властта се опитва да ги изведе от сградата на бившия Партиен Дом където се помещава Здравната Комисия. Служители на НСО опитаха да притиснат протестиращите да се откажат от окупацията, спряха тока в сградата, а впоследствие опитаха да ги изведат насилствено, бягайки хаотично по покривите и терасите на сградата. Въпреки това сестрите продължават да удържат на натиска и остават непримирими – „няма да излезем докато исканията ни не бъдат чути“. Управляващите реагираха неадекватно. Социалния министър обяви акцията за „политическа“, въпреки че исканията на сестрите не са за оставки, а за реформа в здравеопазването, достойни заплати и условия на труд за медицинските специалисти. Към медийните атаки срещу сестрите се включиха и „Патриотите“ и други политически сили, както и подопечните им медии. Синдикалисти от АРК, заедно с медицински сестри, пациенти и солидарни граждани продължаваме да сме пред сградата в подкрепа на сестрите.
В10:25 ч:
Окупацията продължава. Властимащите отказват да преговарят и да изслушат протестиращите медицински сестри. Вместо това изпратиха служители на НСО, които са опитали да приложат сила и да извлекат сестрите от сградата. Неуспешно! Сестрите настояват за слагане на край на търговията с човешкото здраве, премахване на търговския статут на болниците, подобряване на заплатите и условията на труд и цялостна реформа за спасяване на публичното здравеопазване в България.
* * *
Властта се гърчи пред медицинските сестри. Днес от парламентарната трибуна, те бяха наречени „терористки“, „неуравновесени жени“ и т.н. Когато работещите за 600 лв заплата се надигнат за своите права, това е тероризъм. Когато милионерите паразитиращи върху българското здравеопазване ограбват здравната каса, това е „просто бизнес“. Е, времето за бизнес свърши. Време е „неуравновесените“ да внесат малко ред в тази страна!
„Со кротце и со благо“ не стана! Статия
Скоро сестрите ще излязат с официална декларация с исканията си! Статия
* * *
Множество лекари изразиха възмущението си от действията на БЛС и самозабравилия се директор на Пирогов, както и от това, че ръководствата на тези две казионни организации си позволяват да обиждат цяло едно съсловие, да всяват разделение и омраза сред лекарите и медицинските специалисти и да противопоставят работещите в сферата на здравеопазването. Те се разграничиха от действията на ръководствата на БЛС и КНСБ, и обявиха, че няма да позволяват те да говорят от тяхно име и да въвличат цялото лекарско съсловие в безсрамното обслужване на властта, което днес се разиграва пред очите на цяла България.
7 март
България
Пловдив
8 март
Честит празник!
В светлината на примера на пет смели жени – медицински сестри, борещи се за достойнство, отстояващи права, които надхвърлят техния личен интерес, днес посрещаме 8-ми март.
~
Време е жените сами да изискат своя творчески, обществен и професионален потенциал, време е да се самоорганизират срещу патриархата, държавата, капитала и църквата. Време е празникът 8 Март да бъде отново Ден за международна борба за свобода, равенство и достоен живот. Денят на борбата на жените изисква повече – унищожение на капитализма, държавата и дискриминацията от всякакъв род във всички сфери на живота.
→ От първите женски обединения в САЩ (края на 18 век), породени от анти-робското движение, в което се организират необичайно голям брой жени, противопоставящи се от една страна на църквата, от друга – на предразсъдъците на мъжете-аболиционисти;
→ През възродените в 1848 г. женски съюзи във Франция, които 55 години преди това постигат ограничени успехи в сферата на образованието и семейното право (постиженията и самите съюзи са унищожени и забранени от якобинците след 1793 г.), но които с нова сила критикуват брачните закони и се опитват да наложат избирателно право за жените, разчитайки на силата на петициите;
→ През Либералния феминизъм от края на 19 и началото на 20 век, родил суфражизма, чийто представителки застъпват идеята, че трябва да се промени законодателството и водят борба вътре в самата система, вярвайки, че само ако премахнем остарелите закони, жените ще станат равни с мъжете;
→ През Марксизма, който отправя критика срещу положението на жените и твърди, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство, а потискането на жените е симптом за по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата система;
→ През Радикалния феминизъм от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, който е реакция на липсата на анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, и който се обуславя от твърдението, че социалната институция на половете, а не икономическата система е източника на потисничеството спрямо жените, следователно е продукт на патриархата, а не на капитализма. Радикалните феминистки вкарват в обръщение фразата “личността е политична” и обръщат особено внимание на домашната тирания. Тяхната теоретична основа обаче ни връща до консервативната идея за биологическия детерминизъм и в нея сериозно липсва класовият анализ, което води до твърденията, че например Маргарет Тачър е много по-близка до угнетените жени, отколкото до мъжете от управляващата класа, макар и да не го осъзнава;
→ През Социалистическия феминизъм, който е опит за разрешаване на проблемите, посредством брак между най-добрите части от радикалния феминизъм и класовия анализ на потисничеството спрямо жените. Социалистките-феминистки приемат, че угнетяването е резултат от взаимодействието между патриархата и капитализма, затова и често ще ги разпознаете като активистки в профсъюзите или в левите политически партии;
→ До настоящите прояви – хаотични или структурирани, в парадни или революционни одежди – на жените, борещи се за свобода, равноправие и равнопоставеност, познаването и разбирането на теориите и теченията във феминизма е важно поради няколко причини:
Първо, позволява ни да разберем тактиките, прилагани от различните женски групи.
Второ, помага ни да разпознаваме различните аргументи, използвани от феминистките. Също както е необходимо да знаем разликите между различните течения в социализма, познаването на различията във феминизма спомага да изясним истинските различия между нашата и тяхната политика.
Трето, разбирането на феминистката теория ще подпомогне развитието на нашата собствена политика в областта на освобождението на жените.
Мястото на анархо-феминизма:
Наричан още анархически феминизъм, той е вдъхновен от такива анархистки от началото на 20 в. като Ема Голдман, Волтарин де Клер и Луси Парсънс. От друга страна “ранната феминистка” Мери Уолстънкрафт (1795-1797), известна с творбата си “Защита на правата на жената”, изповядва чисто анархистки убеждения, обусловени и обуславящи брака й с Уилям Годуин, един от предтечите на анархизма. От техния съюз се ражда писателката Мери Шели.
По време на Испанската гражданска война, за защита на анархистките и феминистките идеи, жените се самоорганизират в групата “Свободни жени” (Mujeres Libres).
Анархо-феминизмът гледа на борбата на анархистите като необходим компонент от борбата на феминистките и обратно. По думите на Сюзан Браун: “доколкото анархизмът е политическа философия, противопоставяща себе си на всички властови отношения, той в същността си се явява феминистки.”
Някои от съвременните анархо-феминистки групи и прояви са: боливийските “Мухерес Креандо” (Mujeres Creando); Радикалните Чиърлидерки (Radical Cheerleaders), ежегодната конференция “Ла Риволта! ” (La Rivolta!) в Бостън, Женската анархистка организация на Рожава, както и проведения през 2015 г. Феминистки керван от Рожава до Лисабон.
“Радикалният феминистки анализ на потисничеството е важен принос към целия дебат относно равенството между половете. Анархистичната вяра в личната свобода ни кара да включим като органична част от нашата политика тази често пренебрегвана област. Като анархисти ние сме против угнетяването на жените вкъщи, на работното място и от Държавата”, казва Катлийн О’Кели.
→ София, България, 2020 година
Протестът на медицинските сестри Мая, Бойка, Димитрия, Мариета и Надежда е вероятно първият протест, организиран и доминиран от жени, при това най-радикалният от времето на “прехода”, предвид силите и действията им от една страна, и исканията им – от друга.
Властта ги нарече “терористки”, но такива биха били всички жени, които се борят за човешките и професионалните си права, които са отхвърлили половите предразсъдъци по отношение на ролята си в обществото, които нямат нужда доминиращ мъж да ги води, изразява и обединява.
Жени, по-опасни и от хиляди бунтовници!
Л.Б.
* * *
Честит 8 март на всички борбени трудещи се жени!
Чили
8 Март в Чили.
