Пренаселеността и жалките условия за живот в бежанските лагери по гръцките острови са идеални условия за разпространение на епидемията от коронавирус, предупреждават лекари без граници в неотдавнашно изявление. Здравето на хората в тези лагери е в опасност. Коронавирусът е само последната заплаха, пред която са изправени търсещите убежище, а състоянието им ги прави по-уязвими от останалата част от населението към епидемията.

Необходимостта от евакуиране на лагерите на гръцките острови сега е по-належаща от всякога. Принуждаването на хора да живеят в такива условия в рамките на европейските политики винаги е било безотговорно, но сега е и на ръба да стане престъпно, ако не се предприемат мерки за тяхната защита. Лекари без граници твърдят, че гръцкото правителство трябва да действа възможно най-бързо и да премести мнозинството от 42 000 души в подходящи жилища, преди да е станало твърде късно.

За съжаление това се отнася не само за островите, но и за хилядите хора блокирани в бежанските лагери на полуостров Атика, а и в лагерите из северната част на страната. Наистина е престъпно как в състояние на пандемия гръцкото правителството и министерството на здравеопазването предприеха необходимите спешни мерки, но пренебрегнаха хилядите блокирани в тези концентрационни лагери хора, които са останали без здравно осигуряване или директен достъп до услугите на обществените болници и здравеопазване.

Това е същото правителство, което говори за приватизация на здравеопазването и което нае повече униформени полицаи, за да има кой да хвърля сълзотворен газ по жени и деца в Митилине на остров Лесбос (където се намира и лагерът Мория) вместо лекари и медицински сестри за интензивните отделения. И те се осмеляват да говорят за „индивидуална отговорност“. Силната и национална здравна система реално би могла да ни предпази от пандемията, но политиката на остеритет и съкращения през последните няколко години буквално я опустоши, а управляващата партия „Нова демокрация“ продължава – напук пандемията – да упражнява същите политики.

Не позволявайте на жертващите здравната система на олтара на печалбите да бълват още расистки лъжи в името на „общественото здраве“. Въпрос на време е разпространението на епидемията в бежанските лагери. Уязвими хора, бягащи от война, армията, охраната по границите и Фронтекс (агенцията за граничен контрол на ЕС) са изолирани и лишени от подходящи здравни грижи и средства и всичко това по време на пандемия!

Скандално е, че се харчат милиони за наемане на охрана, която да затвори границата с Еврос (река между Гърция и Турция) и да притисне бежанските лодки към островите, а да не се наемат повече лекари и медицински сестри в системата за обществено здраве, единственият щит на бедните против коронавируса.

В тази пандемия шефовете и имигрантите не сме едно и също нещо. Ако имате пари и гръцко гражданство, за 150 евро можете да се тествате за коронавирус в частна болница и да бъдете хоспитализирани в голяма частна клиника. Но е невъзможно търсещите убежище, имигрантите и бежанците, да вземат дори най-елементарни мерки като честото миене на ръцете, добра вентилация на закрито или избягване на пренаселеност.

Вътрешните помещения не се почистват с дезинфектанти и специални почистващи препарати. Напротив, в повечето лагери все още десетки семейства живеят в палатки (!), без да могат да се запишат в жилищни програми, програми за социална подкрепа и/или сигурност. Семействата често използват общи обществени тоалетни, които рядко се почистват от професионален персонал. В много случаи са призовавани доброволци да извършват почистваща работа, като по този начин и те се излагат на риск. Всъщност самите работници-доброволци са принудени да работят в същите мизерни условия, с които бежанците се сблъскват ежедневно.

И накрая – недостатъчните медицински екипи в лагерите, въпреки огромните положени усилия през последните месеци, не са в състояние да посрещнат бедствените здравни нужди. Непрекъснатата, 24-часова телефонна връзка с националната организация за обществено здраве (гръцкият еквивалент на CDC), както се препоръчва от министерството на здравеопазването, е очевидно невъзможна за останалите в лагерите хора.

Общественото здраве не е индивидуална отговорност, а социална отговорност, която държавите трябва да решат. На първо място, здравето не трябва да бъде привилегия, дадена на малцина. За да спасим здравната си система, да поставим живота на местните жители и имигрантите над печалбите, изискваме:

• Незабавно преместване на нерегистрираните търсещи убежище в апартаменти, в които да могат да се спазват базовите хигиенни правила. Затворете срамните лагери за временно задържане и прехвърлете бежанците в домове, градове и болници;
• Осигурете на всички търсещи убежище достъп до националното здравеопазване за пълно и безусловно медицинско лечение;
• Пълно и безплатно публично покритие на разходите за коронавирусен тест и всякакви други необходими медицински прегледи;
• Осигурете преводачи в болници, медицински центрове и телефонни линии на националната организация за обществено здраве;
• Грижи и подкрепа за доброволци и държавни служители, работещи в лагерите;
• Не на гъвкавите „работни отношения“, които понастоящем съществуват за доброволните работници. Пълно заплащане за принудените да работят от дома си — без никакви такси за отпуск. Осигуряването на безопасни условия на труд е отговорност на работодателя;
• Осигурете пари за болници, лечение, лекарства и санитарни дрехи;
• Масово набиране и персонал за местните здравни власти и всички обществени услуги;
• Набиране на повече редовни служители в обществения транспорт и отпускане на повече средства в сектора, за да се увеличи честотата на предоставяните услуги.

KEERFA – движение, oбединено срещу расизма и фашистката заплаха

Работещи бежанци

Бежански комитет