Текст на българския анархист и революционер Георги Шейтанов – в. „Бунт”, бр. 1, 15 август 1920 г.

Когато говорим за анархизъм в България, трябва да се обърнем назад: върху фона на нашата история стоят величаво сенките на мъртвите, които оставиха под българското небе традицията на духа – това са богомилите.
Нека филистерите на просташка България живеят с малоумието си, нека мислят, че богомилите са били вредна ерес, която разяла държавата на цар Петра. Ние знаем, че богомилите са били изгорени на клада от дедите на днешните филистери в България.
За това ще им отмъстим.
Защо изгориха богомилите?
Защото малоумието на цар Петър и болярската сволоч около него не ги разбра.
Защо изгориха богомилите?
Защото те учеха роба да стане свободен и говореха на човека да обича брата си.
Богомилите умряха без стон на кладата, защото имаха духовна дързост, имаха идеал, който стана кървава искра под пепелта на костите им.
Богомилите умряха като революционери, носейки кръста на техния вътрешен бог, когото не продадоха на цар Петър за злато.
Един народ без духовни ценности гасне, става роб. Онези, които носеха духовните ценности, бяха изгорени на кладата. В дългата робска нощ българският народ опази в душата си образа на тези мъченици като далечна звезда, светеща в тъмния му път. Кървав зигзаг раздра робската нощ и този зигзаг начертаха с кръвта си нашите хайдути, онези разбойници на Шилер, братя на които сме ние.
За твореца на „Горски пътник”? За чародея, който написа „Балкана пее хайдушка песен”?
Когато става дума за анархистическото движение в България, не трябва да забравяме дълбоката му традиция в историята на нашия народ.
Нека знаем, че хайдутите дойдоха в нашата история да продължат с меч делото на богомилите, нека знаем, че песента на свободата е кървава.
Ако някога под българското небе са страдали, борили и умирали богомилите и хайдутите за свободата на човека, ако вчера Пенчо Славейков възпя величието на тази свята борба в неговата „Легенда на Балкана”, то днес ние имаме дълга да останем верни на тази традиция, завещана от мъртвите, да останем с пушка в ръка на фронта на революцията.
Ако нашата интелигенция прозре трагичното величие на тази революционна традиция, ако разбере борбата, нека хвърли блюдата с леща в лицето на държавата и сгъсти редовете ни.
Историята не изменя на логиката си: бъдещето е кърваво.
През огън минаха богомилите, през кръв вървяха хайдутите, през кръв и огън ще вървим и ние.
Величието на духа, борбата за освобождението на роба в България е почната от Балкана.
Балканът крие в пазвите си богомилите, крие и хайдутите.
Богомилите издигнаха човешкия дух до една шеметна висота и дръзко изгоряха на кладата: богомилите ни научиха да мислим.
Хайдутите с куршум разбудиха от робски сън брата си.
Ние идем с куршум и мисъл да победим вече.
Защото сме последните еретици.
Ние сме потомци на онази горда раса, която нарекоха богомили и изгориха на кладата; ние сме братя на онези горски вълци, които нарекоха хайдути и избиха по скалите на Балкана; ние сме анархисти, еретици, защото свободата е ерес и еретици са онези, които я обичат и мрат.
За нас анархизмът е дълбоката идея на революцията, чието кърваво крило се простира над безкръстните богомилски и хайдушки гробове, за нас анархизмът е кървавата песен на свободата, която руши идолите.
Борбата почва наново и кървав е пътят ни.
В държавния лагер на цар Борис-последни е всичката шпионска сволоч.
Ние ще заразим с дързост робите и ще почнем.
Ние каним всички приятели на анархизма в България да сринат държавния идол.
Ние каним всички хищници на духа да се въоръжат.
Да живее революцията, която е наша близка цел.