След като през 21 век осъзнахме несъстоятелността на наивните стремежи на българските революционери и техният антипрогресивен дух ще се наложи да заличим ретроградни събития като Априлското възстание от историята. Не бива децата да се възпитават в духа на вехтите разбирания на БРЦК и не бива да се изучават стихотворенията на Ботев.
Съвременна евроинтегрирана България е достигнала, както казват нашите лидери, икономически растеж и стабилност. Хвалят ни като отличници. Това трябва да е лелеяната цел на един подрастващ – да бъде управленец-отличник един ден.
Но ние знаем, че един такъв успех на се гради лесно. Той не е дошъл изведнъж. Тук трябва да отдадем дължимото на едни забравени герои. Това са визионерите, без които нямаше как да достигнем евроинтегрираност. Техният ренесансов дух даде нов тласък на общественото мислене. Техният път беше трънлив ,но славен. Сега вече достигнали безметежния рай, ние често забравяме техните имена и техния принос. С риск да забравим някой герой, нека просто кажем кои са. Това са мутрите. Нека не забравим тяхната решаваща роля, без която не би се реализирал капитализмът. Сега ще направим една ретроспекция, която ще ни разкрие част от фундаменталния им принос.
Тънейки в неведението на социализма, гражданите не плащаха нищо на застрахователните компании. Даже почти нямаше такива. Но на арената дойдоха гладиаторите от ВИС. Държавата, усещайки, и може би и иницирайки и помагайки чрез протекция кражбата на коли от армията им от крадци, реформаторски способства процеса. Така се наложи и изгради разбирането на гражданите, че трябва да си застраховат колите и вещите. Това може би беше първия тласък на свещения свободен пазар или FREE MARКET ECONOMY.
Веднага се отвори пазарна ниша и влязоха нови герои като хората от СИК. Техни легенди има и до ден днешен, опазвайки живота си от конкуренцията, родила качеството.
В днешно време вече всеки обикновен гражданин може да има застрахователна компания,но ако не беше примера на мутрите това нямаше да е факт.
Тежкият тоталитарен режим ни беше лишил и изолирал и от други ползи като наркотиците. Ние знаем, че те са вредни и токсични, но вкарвайки ги на българския пазар и гледайки отблизо войната за доминацията му, култивираме в обществото така ценния стремеж към пазарния дух. Жертвите тук са необходими, а и част от легалната власт може да припечели нещо.
Българските мутри и модерната държавническа власт спомогнаха и за изграждането на важни центрове като казината. В началото, започвайки като обикновени кафенета с по някоя и друга хазартна машинка, те успяха да разцъфнат. На деца на по 12 години масово се позволяваше да играят и да учат хазартния занаят.
И сега вече култивирало хазартния дух всяко едно тогавашно дете, ако е използвало този дух, вече може да има свое собствено казино. Красиви заведения се нароиха из страната ни. Прекрасни и шарени лотарийни билети могат да направят щастлив всеки гражданин. Не е важно дали ще фалираш, а да играеш, защото ни научиха, че който играе печели.
Като цяло трябва да признаем ,че духа на свободата, която възпяваха поетите ни от 19 век, беше заменена от една много по-възвишена свобода, а именно свободата на свободния пазар.
Към днешни дни демокрацията на пазара е извоювана. Малко позабравили революционните мутренски години, все пак гледаме в захлас как оцелелите от тях ръководят страната с грация и размах. Те успяха да направят неповторимата метаморфоза, оставяйки анцузите и обличайки костюмите. Влизайки в парламента и министерствата и сядайки на държавнически постове, те не направиха това безцелно и отказвайки се от старите принципи. Те обменяха опит с не толкова калената в пазарни битки, но изоставила социалното в историята на родителите си държавническа интелигенция .
В този непрекъснат и до днес конструктивен диалог, пропит с евроатлантически ценности, се раждат блестящи идеи. В българския парламент изобилстват смели и критични речи за това как предната власт е направила някакакви грешки, а сегашната ги поправя докато и тя не падне. Но това не е некомпетентност, а неизбежното и вечно търсене на проблемите на твореца-държавник.
Остава ни философският въпрос, дали партиите създадоха мутрите или мутрите създадоха партиите. Но все пак те направиха едно сплотено и щастливо семейство. Пчеличките, както семейството нарича трудещите се, работят неуморно, безропотно и в лишения, но с огромна радост и желание да поддържат това тяхно щастие.
Но творците на изкуството не успяха да уловят новия дух. Те не възпяха достатъчно в стихове и песни Капиталистическия Ренесанс. Остават като длъжниците на съвремието. Мутри, министри и бизнесмени могат да останат невъзпяти. Остава само да чакаме новата епопея на забравените.
Изгладнялата и оскотяла работническа класа обаче не ще ги забрави. Дори милионите работници-мигранти, следейки отдалеч събитията, не ще ги забравят. Някой от тях ще се върнат с кораба Радецки и ще си направят всеобща среща, но не на козлодуйския бряг. Срещата се очертава на жълтите павета и там ще се реши коя свобода е истинската, на свободния пазар или на свободния работещ народ.