САЩ – болният човек на планетата

Историята учи, че една свръхсила не може да остане дълго време господстваща, ако не излъчва  –  с подобаваща самоувереност  – значимо за целия свят послание“.

Збигнев Бжежински

Да, САЩ са болният човек на планетата. Такова е посланието, което излъчват към света. И положението на този „болен човек“ е безнадеждно, симптомите са ясни и очевадни. Как се стигна до тази ситуация? Какви ще са последствията? На къде ще тръгнеш, човечество, след края на Американската империя? И разбира се, Какво да се прави?

От началото на 19 век и доктрината Монро (Западното полукълбо е зона на интереси на САЩ), Съединените щати се намират в постоянна външно-политическа експанзия, която ще маркираме, бързо и хронологично, без да задълбаваме в подробностите: война с Мексико за Тексас, подчиняване (унищожаване) на коренното население на Северна Америка, безбройни военни интервенции в страните от Южна и Централна Америка, агресия срещу Филипините, отново Южна и Централна Америка, спечелване на Първата и Втората световни войни, множество намеси, преврати, конфликти с „ниска интензивност“, победа срещу Съветския съюз, спечелване на Студената война.

Като апогей на всичко това, дойде Новият световен ред, провъзгласен през 1991г, от президента Джордж Буш (баща). Или по-точно, Съединените щати постигнаха това, което нито една империя в историята не успя – глобална, военна, политическа, икономическа, технологична (иновативна) и идеологическо-културна доминация. А, във вътрешен план, „здрава политическа мускулатура“ (Бжежински).

Живеем в невероятно ускорено историческо време. Промени, за които в предишни епохи са били необходими столетия, се случват за броени години. Така, днес, едно поколение, видя началото, а сега наблюдава залеза на американската имперска доминация. Някои веднага ще ревнат с опорките си, че не е вярно, а ние сме такива и такива… изобщо не си поставяме за цел да се изпотяваме спорейки с купени анализатори копипейстаджии и интелектуалци половинкнижници.

Фактите са следните:

САЩ вече не са военен лидер. Да, те имат най-голямата армия, най-много самолетоносачи, най-много изтребители от последно поколение и т.н. Но, нямат най-модерната военна технология. Руските хиперзвукови ракети „Циркон“ и „Кинжал“, подводниците „Посейдон“, зенитните комплекси С – 500 „Прометей“, най-новите руски междуконтинентални балистични ракети „Сармат“ ( с технологията „Авангард“) и китайските междуконтинентални балистични ракети ДонгФенг – 41, промениха съотношението на военните сили в света.

САЩ не са и политически лидер. Очевидно е.

САЩ, все още, са най-голямата икономика, но прогнозите за нея не са оптимистични.

САЩ не са лидер по отношение на технологиите и иновациите. Най-прост пример, 5 Джи. САЩ и Западна Европа изостават от Китай, за това стартираха пропагандна дезинформационна кампания срещу тази технология, опирайки се на силата на социалните мрежи и на човешката глупост. Видяхме, преди броени дни и бурната медийна радост, че САЩ отново имат космическа програма – това, че Китай успя да изпрати растения на Луната, които оцеляха една седмица, беше новина минала между светската хроника и спорта…Има множество публикации за това, че САЩ и западните държави изостават от Китай по още няколко ключови иновативни проекти на бъдещето – квантовите компютри, изкуствения интелект, термоядрените централи.

На идеологическо-културното направление провалът на САЩ е може би най-тежък. Либерализмът като идеология и американският културен модел са повсеместно отхвърляни и напълно компроментирани.

При тези реалности, в САЩ започва последното действие – предизборна ситуация, криза с коронавирус, масови протести.

Бунтовете в САЩ, на които сме свидетели в момента, се разрастват като природна стихия. Цели градове вече са опустошени, арестуваните са хиляди, десетки са убити или ранени, като армията се включи в опитите на правителството за потушаване на размириците.

Искрата, която запали протестите бе бруталното полицейско убийство на невинен чернокож млад мъж, записано на видео, което обиколи медиите и социалните мрежи. Това бе едно от многото подобни убийства случващи се всеки ден в САЩ, като нито е най-бруталното, нито най-непредизвиканото. Но то отвори незарастващата рана на структурния расизъм и полицейското насилие в страната и запали тлеещия бунт в недрата на американското общество. САЩ са държава на екстремните крайности. Най-богатата страна в света, където в същото време има една от най-големите популации на бездомно население, хора живеещи в крайна бедност, милиони без достъп до здравна грижа и т.н. САЩ са и страната на затворите, като водят световната класация за най-много затворници на глава на населението. САЩ е страната на капитализма и бясното консуматорство, както и една от най-религиозните страни в развития свят.

САЩ са страната на расизма – страна построена от роби, отвличани и внасяни като добитък с милиони през океана, където чернокожите получиха граждански права едва преди няколко десетилетия. Но този проблем съвсем не се изчерпва с чернокожите. САЩ е страната на разделенията, където противопоставянето между англичани и ирландци, италианци, латиноси и бели прорязва цялата и кратка история, от самото и зачеване.

Това са само малка част от структурните характеристики на американската държава, които я правят особен случай. В миналото САЩ никога не са били феодално владение, нито империя в традиционния смисъл на думата. Не са имали царе и графове, принцове и принцеси. Не са преживявали социални революции и национално-освободителни войни. САЩ винаги са били капиталистическа държава. Американското общество е дотолкова хомогенно в този контекст, че представлява може би най-ярък пример в световен мащаб за общество напълно оформено и дълбоко пропито с идеологията, психологията и поведенческите деривати на капитализма.

Тази противоречива динамика се разкрива особено ярко по време на настоящите протести. Това, което отличава бунтовете в САЩ от подобни бунтове в Европа и други страни е едно – плячкосването. В момента по улиците на САЩ се провежда масов грабеж – грабят черните. Грабят и латиносите и белите, които не ги е страх от тълпата. Грабят всички!

Това е лесно обяснимо с бедността в „черните квартали“ и относително високите нива на престъпност, както в гетата, така и в страната изобщо. Но проблемът е много по-дълбок. Основна характеристика на капиталистическото, неолиберално, общество е свеждането на самата концепция за свобода до свободна търговия и свободна  консумация. Бунтовете и въстанията винаги отварят пространства на свобода – радикализират съзнанието на масите стимулират свободата на мисълта и разчупват рутината на статуквото. Тази свобода има не само психологическо, но и физическо изражение – в момента в САЩ десетки квартали са напълно свободни от полицейско присъствие и изобщо от контрола на държавата. Тук е и трагедията на американските бунтове, при които виждаме как масите не могат да се откъснат от капиталистическата концепция за свобода и при първата отворена възможност се хвърлят не към реализация на свободата като колективна социална практика, а към разграбване на стоките в магазините , и то нехранителните стоки, реализирайки единствената свобода, която хомо-неолибераликус е способен да си представи – тази на консумацията.

Естествено и в тази трагична констатация наблюдаваме противоречия. Подчинявайки се на капиталистическата дресировка и отдавайки се на фетиша към стоката, протестиращите в същото време потъпкват една от основните догми на капитализма – неприкосновеността на частната собственост. В този акт на богохулство срещу светинята на капитализма грабежите реализират своя радикален потенциал, който е способен отчасти  да ги откъсне от консуматорския транс и освободи колективното съзнание за нов поглед върху частната собственост и капиталистическата икономика изобщо. Пазарната икономика в същността си представлява организиран и официализиран масов грабеж. Неофициалния, неорганизиран грабеж на бедните маси в САЩ и морализаторството, с което той е посрещнат, могат да доведат противоречията на пазарната икономика до екстремност, която да предизвика трус в представите на обществото.

Но тази вероятност е твърде нищожна в сравнение с тоталитарната реалност на неолибералното американско общество. Много по-реалистично изглежда развитието на етнонационалистически нагласи сред цветнокожото население, както и канализирането на гнева в отъпканите коловози на двупартийната политическа олигархия в страната. Част от управляващите елити в САЩ, в лицето на демократическата партия виждат краткосрочни ползи от бунтовете свързани с предстоящите избори в страната, което ги тласка към директна и индиректна подкрепа за метежа.

Още по-късогледа е политиката на управляващите републиканци в лицето на Тръмп, който, позирайки с Библия в ръката , вижда в бунтовете възможност за стягане на редиците на неговите избиратели и разправа с извънпарламентарната политическа опозиция. Истината е, че в дългосрочен план бунтовете подкопават позициите както на Демократите , така и на Републиканците. Поляризацията на американското общество е достигнала размери, при които нито една от двете формации не може да управлява страната без яростна , включително физическа съпротива от страна на противниковия лагер на улицата.

За съжаление, перспективите за истинска социална революция в САЩ, не са добри, заради една изключително важна причина – слабостта на работническата класа – разделена „по цвят“ и без истински борбени синдикати. Причините за това положение на работниците не са една и две, но могат да се обобщят и така: жестоки репресии срещу работническото движение от края на 19 век до Втората световна война – след това грубата сила на държавата, беше заменена от „моркова“ на: корупцията (срещу синдикатите), хипи-контракултурата, която компроментира и подмени борбата на движенията за граждански права и против войната във Виетнам, в по-ново време идеологията на идентичностите и НПО, които напълно обезличиха всякакви социални и леви опити за организиране. В тази връзка, когато Тръмп говори за някакви леви и крайно-леви „погромаджии“, в най-добрият случай става въпрос за радикални либерали, повече или по-малко свързани с Демократическата партия.

САЩ няма да потъне в гражданска война в традиционния смисъл на думата, както вещаят някои апокалиптични анализатори. Но спорадичните конфликти ще се увеличават и интензифицират , това все повече ще тласка страната към дезинтеграция и разпад. Напълно възможен е нов Конфедеративен съюз на южните щати, например? Този процес на разпад, ще бъде допълнително ускорен от геополитическата роля на страната и процеса на оттеглянето и от функцията на доминантна глобална сила.

Крахът на Американската империя няма да ни донесе автоматично нов и по-добър свят, няма да премахне капитализма, бедността, войните. Напротив, напълно възможен в постамериканската реалност е един хаотичен световен модел, в който всяка местна или регионална политическа върхушка може да реши, че сега и е паднало да прави каквото си иска, включително със силата, която съвременните технологии дават на медийната манипулация и тоталната полицейщина.

Новата ситуация в света създава само възможности, перспективи за много народи по света, да отхвърлят наложеното им статукво.

Това важи и за страни от периферията на Първия свят, като България. От нас и само от нас, зависи да спечелим битката за настоящето и да завоюваме едно достойно бъдеще, за нас и нашите деца. Бъдеще на независими и свободни хора, в социално – справедливо общество.

 

Евгени Никитин, Веселин Николов

3 юни 2020г.

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*