Съвременният гражданин на постсекуларното общество вижда и изучава света около него чрез класическите и модерните механизми. Започва от семейната среда, преминава през учебните заведения и участва в общия социален живот. Средствата, с които достига до познанието са допълващи се, но и взаимно конкуриращи.

Медийният авторитет в постсекуларното общество  превишава този на класическата образователна система за болшинството от хора. Дори в ученическите години да преобладава познанието, усвоявано от училища и университети, когато процесът бива прекъснат след завършването индивида обикновено продължава пътя към авто познанието чрез медиите.

Научният свят алармира за вредното влияние на транснационалните корпорации и политическия елит, които са собствениците им. Те от своя страна са търговски единици, за които печалбата е поставяна като най-висша цел. Това неминуемо изкривява потока от познание, които изтича от тях и който е по-скоро поток от квазипознание.

Въпреки че класическата образователна система е също обект на критика от научния свят тя значително превъзхожда телевизия, вестници и списания (света в интернет е извън обсега на тази статия).

Борбата между познание и квазипознание съпътства битието на световното общество. Ако на ранен етап човешкият род е придобивал познанието чрез авто изучаване посредством опита и съветите на по-възрастните индивиди в общността, опирайки се като авторитет на т.нар. герантокрация. След въвеждането на писмеността тя играе мощна роля във формирането на познаващия човек. В 21 век историята е съхранила огромни писмени трудове и посредством развитието на науката и техниката възможността за познание на индивида многократно превишава неговите възможности за усвояване. Той трябва да направи избор.

Айнщайн твърди че две неща са безкрайни на този свят- вселената и човешката глупост, но от това можем да съдим, че дори той  смята познанието за ограничено. „Аз знам, че нищо не знам“ е извода за познанието на древногръцките философи.

Съвременното общество е навлязло дотолкова в медийното квазипознание, че можем да се опасяваме от деформирането по необратим начин на усета и за обикновени на пръв поглед дейности. Медиите са много по-добре финансирани и генерират огромни печалби. Образователната система е непечеливша за частните предприемачи и за държавния бюджет. Ползата от познание е заличена и се ражда консуматора на медийни сигнали, който е навлязъл в матричен свят от квазипознание.

Нека разгледаме всеки от дотук споменатите механизми за усвояване на познанието. Индивида започва този процес от раждането и продължава до неговата смърт. Познанието чрез опита е архаично, но смея да твърдя много по-ефективно от трупането на квазипознавателен запас. Това, което получава индивида от по-възрастните в социума е нужно и ефективно особено в детството. Прекрачило прага на училището детето навлиза, обаче в една образователна машина, която въпреки критиките към нея безспорно е че ползите надвишават многократно вредите. Но не трябва да забравяме, че образованието е донякъде насилствен процес и едно дете на 7 години, запитано дали иска да ходи на даскало или да остане да играе с връстниците си , определено ще избере второто. С щадяща доза образователно насилие и творчески усет за представянето от страна на родителите като нещо хубаво, но неизбежно детето достига до извор на познание. Ролята на общественият дискурс също може да бъде засегнат. Девизът манифестиран от социалистическият строй „който учи ще сполучи“ отказва своето реабилитиране в ултралибералната диктатура. И така детето започва да формира своя усет за избора между познание и квазипознание. Но прибирайки се в къщи след училище то включва телевизионният приемник и квазипознанието започва да трупа своето предимство , тъй като то още не се е сблъскало със специализирана литература, която е с най-висока доза от познание. Въпреки че по телевизията говорят и умни приказки понякога, но тук говорим за тенденции.

В днешния свят заставяме много рано детето да формира своя светоглед. Това крие множество рискове и родителите следва да се намесят чрез медийна цензура. Оказва се, обаче че и възрастният индивид, който не се е сблъсквал  със специализирана литература или слабо я е изучавал е изправен пред същите проблеми като детето. Битката за истинно знание ще даде пътя на човечеството. Следва да си зададем и логичния въпрос-кой генерира потока от квазипознание. Дали това са хора с умствено изоставане или един елит, който иска да манипулира масите с користна цел. С умствено изоставащите следва да се занимават специалистите, а на манипулаторите трябва да противостои будния дух.

Битката между користолюбивите сили и все пак оказващата съпротива гражданска маса, търсеща истината е на дневен ред. В научните среди подобна битка също се води и много интелектуалци и учени алармират за липсата на дебат по актуалната проблематика. Дори хората с висок познавателен запас не могат да изкажат своите тези пред обществеността, подложена на медийна цензура. Поляризирането на процесите се увеличава и всеки отделен човек ще трябва да се сблъска с това. Съществено важно за човешкият род е да формира борбата за истинно знание като политически процес и познанието да даде превес пред користната полза. Постсекуларната култура е положила ползата на един пиедестал, а познанието е запратено в глуха улица.

Може да разглеждаме истинно знанието като част от класовата борба, наблюдавайки малкия процент от хора, които печелят от потока от квазипознание. Въпроса не е как да се качим в олигархичния свят по йерархичната стълба, а да го съборим. Така ще премахнем и голямата спирачка към познанието, която в крайна сметка спира освен бедните да стават нормални, а спира развитието и на съвкупното човечество. Ако един ден битката не е между имащи, които искат да запазят имането и нямащи, които целят и те да имат нещо, а срещу други сили от други светове. Дребното разделение отслабва човешкия род и духа му бива обруган и окован, както казва Смирненски.

Битката е между познанието и материалната полза.

„Вашата идея-да ида с посланика в…… все още не иска да стане моя. Аз не обичам твърде подчинеността, а всички знаем, че този човек е още и противен. Майка ми много би искала да ме види зает с работа, казваш ти: това ме накара да се разсмея. Та сега не съм ли зает с работа? И не е ли в края на краищата все едно дали чистя грах или леща? Всичко в света се свежда до едно нищо и глупак е оня, който в угода на другиго, без това да е негова собствена страст, негова собствена нужда, се бъхти за пари или почести, или нещо друго(цитат от „Страданията на Младия Вертер“ на Гьоте).

Колко хора в съвремието ни могат да си позволят да не чистят грах или леща? Колко хора биха могли да се занимават с нещо, което ги предизвиква към творческо вдъхновение? Има ли обратна комуникация между медия и зрител или между управляващ елит и гражданин?

Явно Гьоте си е задавал сходни на нашите въпроси преди 250 години. Но човекът до преди един век е живял донякъде капсулован частен, ако щете и пасторален живот. С навлизането на медията в частното ни пространство нещата придобиват друг характер. Подбора на истинно знание става жизненоважен. Човекът е предизвикан да стане философ, политолог, икономист, социолог, историк, психолог и медик едновременно и по неволя. Тесните специалисти биват изхвърлени на бунището на историята. Ще трябва да се роди познаващият човек. Класовата борба не е само икономическа и социална, тя е и борба за истината. А истината дава  свобода.