Операциите „Гладио“ – конспирациите съществуват

Операция Гладио

„Операция Гладио е кодовото име на италианската тайна паравоенна организация на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години. Подозирана, отговорна или поне замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н. Започва в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.нар. „действащи зад линиите“ (на английски: stay behind) нелегални формации, паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма и номинално срещу възможна окупация на Западна Европа от страните на Варшавския договор. Съществуването на „Гладио“, отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент през 1990 г.“ (1)

По време на Втората световна война (1939 – 1945) Управлението за специални операции (Special Operations Executive – британският клон на организаторите на Гладио) и Службата за стратегически услуги (OSS американският клон, предходник на ЦРУ) действат зад вражеските линии и се опитват да се борят с германците с партизанска война. В Италия си сътрудничат с комунистите, защото искат да ги подкрепят, за да победят Мусолини. Но с края на войната OSS осъзнават, че ако продължат да подкрепят италианската комунистическа съпротива, италианските комунисти ще се окажат на власт в края на войната, а това е последното, което искат. (2)

Първо, SOE и OSS спрират да си сътрудничат с тази мрежа за съпротива. Второ, ЦРУ фалшифицира изборите в Италия през 1948 г. Тяхната работа е да не позволят на комунистите да спечелят, за да стане Италия член на НАТО. Италия става член на НАТО през 1949 г.

Когато италианският съдия Феличе Касон изисква достъп до архивите на италианската служба за военно разузнаване, за да разследва терористичната атака в Петеано през 1972г, там недвусмислено са посочени целите на Гладио.

Първо – да се противодейства на евентуална Съветска агресия и окупация, която никога не се случва. Сталин обявява ‘социализъм в една страна’ още преди войната и преследва троцкистите на интернационалния комунизъм и ‘постоянната революция’. След  войната и след над 20 милиона жертви, Сталин трябва да изгради наново една изстрадала страна. Как и защо тази страна би искала да окупира Европа? Дали ‘червена заплаха’ не е преувеличена? Може ли да оправдае Гладио или дори Студената война?

Втората основна цел на Гладио е да извършва атентати под фалшив флаг срещу цивилни и да обвинява за тях комунистите. Терорът и страхът създават подходяща среда за контрол над обществото.

Мрежата на Гладио включва не само високопоставени фигури от разузнаването, но и военни, политици, медии, крайнодесни екстремисти и фашисти, корпоративни интереси, религиозни фигури и криминални организации. Поръчките се финансират с пари от наркотици, от черния пазар за ядрено оръжие и материали, със златото и парите на евреи, задигнати от нацисти.

Пол Уилямс: Операция „Гладио“: Нечестивият съюз между Ватикана, ЦРУ и мафията

Ревю на off-guardian. (3)

„Първостепенният автор на „действащи зад линиите“ армии е генерал Райнхард Гелен, ръководител на германското военно разузнаване по време на Втората световна война. Предвиждайки рано, че Райхът е обречен на поражение, Гелен измисля идеята за формиране на тайни партизански отряди, съставени от младежите на Хитлер и фашистки фанатици, за да отблъсне неизбежното съветско нашествие. Тези партизански отряди той нарича „сиви вълци“.

Службата за стратегически услуги на САЩ (OSS, предшественик на ЦРУ) се възползва от сформираните фашистки отряди под ръководството на Уилям Донован „Дивият Бил“, който бързо назначава генерал Гелен и генералът от SS (еС-еС) ) Карл Волф (през 1945 г.) за формирането на организацията Гелен (по-късно тя се трансформира в днешната германска BND) и получава първоначалното си финансиране от разузнавателните ресурси на американската армия G-2.

Американският водещ човек по този въпрос е Алън Дълас, първият президент (през 1927 г.) на Съвета по външни отношения (CFR), а по-късно и първият ръководител на ЦРУ. Надлежно включени в американската кошара, „върколаците“ бяха прекръстени на „гладиатори“, като се има предвид, че първоначалното им появяване се проведе в Италия. Родена е операция „Гладио“.

През 1947 г. ЦРУ (която през тази година заменя OSS) се сблъска с първата си обезсърчителна задача, т.е. как да попречи на италианската комунистическа партия (PCI) да формира следващото правителство. Изборите са насрочени за 1948 г. и PCI е камъче в обувката не само в Италия, но и в Сицилия. За щастие ‘Гладио’ е готов и чака. Гладиаторите бяха тренирали в специален лагер, създаден в Сардиния под местното командване на бившия италиански фашистки лидер от Втората световна война, принц Хунио Валерио Боргезе.

Освен това стотици американски мафиоти започнаха да пристигат на бреговете на Италия, за да подадат ръка за справяне с комунистическия „проблем“. Пристигането на „готови анти-комунисти“ е резултат от усилията на Донован от 1943 г. нататък да работи с американските мафиоти Чарлз „Лъки“ Лучано и Вито Дженовезе за намиране на ново финансиране (от наркотици) за черните операции на OSS и за преинсталиране на Сицилианска мафия на острова в началото на операция „Хъски“ (съюзническото нашествие в Сицилия). Сега тези сили бяха разгърнати срещу италианския електорат и през 1948 г. средно петима души на седмица бяха убити от подкрепяните от ЦРУ терористични подразделения. Резултатите бяха мрачно предвидими. Алилуя, PCI бяха победени и християндемократите се върнаха на власт.

И все пак заплахата остана. Поне половината от италианския електорат бяха съмишленици на комунизма и освен това лявата политика прониква в голяма част от болното европейско тяло. Трябваше да се направи повече. Проблемът обаче е в парите. Просто нямаше достатъчно. По този начин първоначалните 200 милиона долара финансиране за Гладио (които бяха дошли от фондациите на Рокфелер и Мелън) бързо бяха изчерпани. И въпреки че Законът за националната сигурност от 1947 г. беше предоставил вратичката, която позволяваше тайните операции на ЦРУ, той не позволяваше тяхното явно финансиране от Конгреса. Там лежеше неудобството. За щастие Пол Хелиуел знаеше как да разреши проблема.

Пол Хелиуел е вътрешен член на оригиналната OSS (заедно с ключови потомци на семействата Морган, Мелън, Вандербилт, Карнеги, Дюпон и Райън) и, според Уилямс, вероятно най-големият таен герой на клуба с прякор ‘Oh-So-Social’. Именно той, който заби зъби в търговията с ‘наркотици-за-оръжие’, като подбираше сделките с опиум за Гоминдана (КМТ, Китайската национална армия, воюваща срещу Мао Цзедунг), беше поразен от блестящото вдъхновение да направи същото в самите САЩ.

Така по негово предложение Донован избра да създаде дълбоката връзка (съществуваща и до днес) между разузнавателните служби на страната и организираната престъпност. Излязоха на сцената такива известни личности като „Лъки“ Лучано, Вито Дженовезе, Майер Лански и криминалните кланове Трафиканте и Гамбино. Бързо улиците на Ню Йорк, а по-късно и на много американски мегаполиси бяха заляти от хероин. Тези ранни, спокойни дни скоро ще доведат до скандалната „Френска връзка“, оттам до „Златния триъгълник“ (в който собствената „Еър Америка“ на ЦРУ транспортира наркотици от Югоизточна Азия по време на войната във Виетнам) и по-късно до балканските, мексиканските и колумбийските наркокартели.

Дотук всичко е много добре. Но за начало все още имаше проблем в цялата схема  ‘наркотици-за-оръжие-за-терор’. Главоблъсканица: как да платим на мафията, без никой да забележи; наистина, как да съберем, да изперем и скрием финансовото мероприятие от любопитните погледи на властите; знаете, реалните власти, ченгетата на Министерството на финансите и т.н. Как правиш това?

 Ватиканската връзка

Член 2 от Латеранския договор от 1929 г. беше ясен и недвусмислен. Членът, който служи за регулиране на въпросите между Светия престол и италианската държава, изрично забранява всякаква намеса на последната в делата на първата. Едва ли е възможно създателите на Договора някога да са предвиждали какво всъщност може да означава такъв имунитет на практика. Но тогава те вероятно не са си представяли дяволската формация на Института за религиозни произведения (IOR), или по-разговорно, Ватиканската банка.

Създадена от папа Пий XII и Бернардино Ногара през 1942 г., банката бързо ще се издигне като като основно хранилище след войната както за сицилианската мафия, така и за OSS / ЦРУ, където всички пари и документи, свързани с трафика на наркотици и свързани с Гладио ще бъдат съхранявани и изпрани. Още през 1945 г. папата провежда частни аудиенции с Донован, за да обсъдят прилагането на Гладио, на които, както съобщава Уилямс, Донован е обявен за рицар като антикомунистически кръстоносец с Големия кръст на Ордена на Силвестър. Преди това Пий XII се е доказал като верен съюзник в работата на Алън Дълас и OSS, за да създаде връзки, използвани за подпомагане на видни нацисти да избягат от Европа. Сега за него се появяват нови хоризонти. Първото задължение, разбира се, беше да унищожи комунистическата заплаха по отношение на изборите през 1948 г. За тази цел папата упълномощава свои собствени терористични отряди (под ръководството на монсеньор Биккерай), за да подпомага гладиаторите и анти-комунистите на мафията в сплашването на италианския електорат. Задачата изпълнена.

Второто задължение обаче беше по-дългосрочно. Комунизмът, социализмът и всъщност всяка безбожна форма на прогресивно управление, където и да било, трябваше да бъдат прекършени в зародиш. За това ще са необходими пари. Много пари. Непроследими пари. Парите за наркотици. Сега в месеците преди изборите през 1948 г. ЦРУ депозира около 65 милиона долара във Ватиканската банка. Източникът на тези пари идва от хероин, произведен от италианския фармацевтичен гигант Schiaparelli, който след това е транспортиран от сицилианската тълпа в Куба, където е нарязан и след това разпределен в Ню Орлиънс, Маями и Ню Йорк от семейство Санто Трафиканте. Макар и доходоносна тази търговия, тя не беше достатъчно, за да отговори на нуждите на ЦРУ и „Гладио“. Ще се изискват повече. Повече мрежи за наркотици и повече банки. Гладио беше на път да стане глобален.

За начало е създаден нов съюз с корсиканската мафия. За разлика от сицилианските аматьори, корсиканците имат богат опит в преработката на хероин, умение, което са придобили през години на работа с лаоски, камбоджански и виетнамски техници във френския Индокитай. След това се появява маршрут за доставка от Бирма през Турция до Бейрут и оттам до Марсилия. Уви, имаше леко затруднение, когато левите докери в Марсилия, които бяха съпричастни към бунтовническата армия под управлението на Хо Ши Мин, отказаха да натоварят и разтоварят лодките от Индокитай. Няма проблем, малко терор, администриран от момчетата от Корсика (и финансиран от ЦРУ), и проблемът беше решен. Тогава към 1951 г. Марсилия се е превърнала в център на западната хероинова индустрия. Ето я „Френската връзка“.

Междувременно Бил Донован се беше оттеглил от ЦРУ, за да сформира Световната търговска корпорация (WCC), чиято основна функция беше да улеснява сделките за оръжие-за-наркотици с KMT. Пол Хелиуел подаде необходимата ръка на инициативата, като се насочи нагоре към Sea Supply, Inc., компания на ЦРУ, създадена, за да пренася хероин от Банкок. Към 1958 г. цялата операция е толкова успешна, че през Сайгон е установен втори път за доставка. Тук помощта на Нго Дин Дием, американският деспот на Южен Виетнам, се оказа безценна.

И все пак на хоризонта имаше потенциален облак, т.е. информация от всички тези мошеници можеше да изтече навън. Какво да се прави? Първият рефлекс, естествено, беше да се стовари вината за нарастващия проблем с хероина на Запад върху комунистическите китайци при Мао Дзедунг. Вторият, по-обмислен отговор, беше организирането на дългосрочна кампания за отклоняване на вниманието от ЦРУ и атака върху имиджа. За тази цел през 1953 г. ЦРУ установява „Операция присмехулник“ (Mockingbird). Под „Присмехулник“ Агенцията набира стотици американски журналисти, които разпространяват фалшиви истории и пропаганда за „доброкачествените“ дейности на компанията. В крайна сметка тази развратена тъкан на антижурналистиката привлече цели новинарски мрежи, включително ЕйБиСи, ЕнБиСи, Нюзуик, Асошиейтед Прес и Сатърдей Ивнинг Пост. Сега момчетата и момичетата от Langley можеха да се отпуснат. Отсега нататък американските (и световните) очи бяха прилежно притиснати през розовоцветната леща на „Присмехулник“.

Но обратно към Ватикана. Ватиканската банка, солиден банков стълб на общността на Гладио, едва ли можеше да се очаква да направи всички тежки операции сама. В края на краищата, глобалната хероинова индустрия до 1980 г. ще привлича над 400 милиарда долара годишно. По пътя ще бъде необходима обширна и организирана финансова мрежа, която да допълва Божията банка. Както при всеки изискан оркестър, помага да има маестро с изключителен гений, който да ръководи шоуто. Хубави аплодисменти, тогава, за Микеле Синдона. Биографията на Синдона започва, достатъчно смирено, със степента си по данъчно право от Университета в Месина през 1942 г., след което, в бърза последователност, той ракетира до звезда като водещ финансов съветник на сицилианската мафия, агент на ЦРУ и , след това, финансов довереник на Светия престол. Към края на 50-те години Синдона се превърна във връзката между сицилианската тълпа, ЦРУ и Ватикана, което в крайна сметка, както ужасяващо казва Уилямс, „ще доведе до сваляне на правителства, клане на едро и финансова разруха“.“

„И накрая, тук си струва да се отбележи, че тези августовски институции бяха свързани в тясна престъпна прегръдка с много от най-престижните финансови фирми в Америка, включително СитиБанк, Банката на Ню Йорк и Банката на Бостън. Накратко, основата на айсберга се простираше надалеч. Но тогава, какво всъщност правеха с всички тези пари?“

 Терорът

„След осуетяването на италианската демокрация през 1948 г. „тайните армии“ на Гладио навлязоха в период, който може да се характеризира като бременна инкубация. През този период през 50-те години се създават различните пътища за доставка на наркотици и финансовите мрежи, както и някои от основните политически организации. Вероятно най-важната от последните беше „Пропаганда Дю“, иначе известен като „P2“.

Създадена през 1877 г. като масонска ложа за пиемонтското дворянство, тя е забранена от Мусолини през 1924 г., за да бъде възкресена след войната с одобрението на Алън Дълас, самият той масон от тридесет и трета степен. Ложата, макар първоначално доминирана главно от призраци, шпиони, военни и мафиоти, скоро щеше да обхване елити от италианските политически, корпоративни, банкови и медийни супремоси. В действителност организацията в крайна сметка ще разпространи свои издънки в цяла Европа, както и в Северна и Южна Америка, а нейните членове ще включват светила като Хенри Кисинджър и генерал Александър Хейг.

Поданик на „P2“ от особено значение беше Лицио Гели. Родословието на последния е впечатляващо: бивш доброволец в 735-ия батальон ‘Черни ризи’, бивш член на елитната дивизия на SS (Eс-Ес) под командването на фелдмаршал Геринг и след това приятен служител на американския контраразузнавателен корпус на Пета армия. Работи с Уилям Колби, агент на OSS във Франция, и Алън Дълас, директор на OSS и Гели скоро успява да влезе във Ватикана, където помага за изграждането на нацистките пътища за бягство до Аржентина. По-късно връзките му с Аржентина ще се окажат критични за улесняването на операция „Кондор“ (подкрепената от САЩ програма за масови убийства през 70-те и 80-те години в Южна Америка). Нещо повече, през 1972 г. Гели ще се превърне във върховен „Поклонителен господар“ на P2, под чието ръководство ложата ще достигне своя пълен, ужасяващ разцвет. И накрая, заслужава да се спомене в този момент, че в резултат на полицейско нахлуване във вилата на Гели през 1981 г. пълната стрктура с пипалата на Гладио ще излезе наяве. Но ние се отклоняваме.“

„От многото опити за преврат и свързаните с тях политически машинации на високо ниво, създадени от силите на Гладио в Италия (1963, 1970, 1976) и Сицилия (повече или по-малко непрекъснато през цялото десетилетие), отвличането на 16 март 1978 г. – и убийството на месец или малко по-късно – на премиера Алдо Моро вероятно беше най-сензационният. Моро се беше осмелил да включи комунисти в новото си коалиционно правителство. Първоначално обвинени са обичайните заподозрени, т.е. Червените бригади, но по-нататъшното разследване (което започва с журналиста Кармин „Мино“ Пекорели, който плати живота си) доведе до истинските обичайни заподозрени, включително оперативникът от ЦРУ Марио Морети (в крайна сметка осъден за убийството) и оттам нагоре по линията до Гели, след това до министъра на вътрешните работи на Италия Франческо Косига и нататък до Збигнев Бжежински.“

„Интригата на високо ниво обаче не сприра до убийството на министър-председател. Поне двама папи усетиха острия край на меча на Гладио. През август 1978 г. папа Павел VI умира. Неговият наследник, свръхестествено плахият Йоан Павел I, скоро предизвика истински шок за своите ръководители, когато след като разгледа сметките на Ватиканската банка, публикува „призив за реформа“. Още на следващия ден иначе придирчивият здрав понтифик – в офиса едва месец – беше мъртъв. Не просто мъртъв, но застинал с издайническите изпъкнали очи и ужасяваща гримаса на остро отравяне. Аутопсията му бе окончателно осуетена от незаконно и набързо измислено балсамиране, а личните му документи изчезнаха безследно. Архиепископ Марцинкус, който беше временно отстранен преди това, беше върнат на длъжност, докато Калви и Синдона, които също бяха под наблюдение по това време, въздъхнаха (временно) с облекчение.“

„След като бяха (почти) разкрити, надзирателите на Гладио се погрижиха да създадат подходящата папска приемственост. По този начин кардинал Карол Войтила се премести в историческия проспений като папа Йоан Павел II. Отначало Йоан Павел работи безпроблемно с ЦРУ и Гладио. Заедно те ръководят унищожаването на освободителната теология в Латинска Америка, продължаващото подкопаване на италианската демокрация и отделянето на черни средства за финансиране на „Солидарност“ в Полша. Но как най-гладките планове често заблуждават. Към пролетта на 1981 г. не само събитията излизат извън контрол за самия Гладио, но и за Банко Амброзиано и като следствие за Банката на Ватикана. Папата необяснимо отказва да съдейства. Усложнението от този пропуск идваше от моралното колебание, който видя Светият Отец внезапно да запее предателска песен, възпявайки ползите от сближаването със Съветите; признаване на Организацията за освобождение на Палестина; и ядрено разоръжаване. Беше дадена заповедта отгоре: „Убий папата“.

Но най-добре да обвинят съветите. Така излиза „Българската следа“, в която служител на българска авиокомпания (Сергей Антонов) беше набеден за неприятел. В интерес на истината, ключовите участници в сюжета на Папата дойдоха директно от централния кастинг на Гладио. Главната роля в драмата се пада на генерал Джузепе Сантовито, ръководител на италианското военно разузнаване (SISMI) и командир на италианските части Гладио. Негова съпътстваща-звезда, Теодор Шакли, е скандалният директор на ЦРУ, който вече беше изпълнителен продуцент на такива епоси като „Операция Феникс“ (включваща убийството на около 40 000 цивилни във Виетнам), „Операция Кондор“, създаването на банката Нуган Ханд, заедно с delle Chiaie, убийството на Салвадор Алиенде. Западногерманската БНД (службите за национална сигурност) събра значителен кредит, като приюти и финансира двамата действителни убийци, Мехмет Агджа и Абдула Кат (и двамата от турското Гладио). И, разбира се, операцията за контрол на публичното мнение, т.е. операция Mockingbird, фигурира на видно място за създаването на безкрайни интерпретации на „Българската теза“ – въпреки фактическата присъда на Агджа за стрелбата.

Производството приключи донякъде безславно, когато Папата (на 13 май 1981 г.) беше само сериозно ранен. В една очарователна развръзка обаче, на Коледа 1983 г., Папата избра публично да прости на Агджа. На италианската държавна телевизия беше разрешено да запише момента, в който Йоан Павел попита убиеца си от кого е получил заповедите си. Наведе се напред, за да чуе отговора на Агджа, Папата за миг се оказа замръзнал, след което стисна ръце към лицето си. Въпреки че Понтификатът го държеше в тайна, нямаше нужда да се гадае за отговора.

Приключенията както на Агджа, така и на Кат са легендарни. В действителност, Кат  фигурира в събития, които са далеч отвъд времевата граница на Гладио, достатъчно, за да подскаже, че Гладио изобщо никога не е преустановявал работата си.“

Гладио и Кръгът на Пинай

В непосредствения следвоенен период няколко политически фигури се борят за позиции в създаването на движения за европейско единство. Най-старото движение е Паневропейският съюз (PEU), движение за Европейския съюз, създадено през 1923 г. от граф Ричард Куденхове Калерги, президент на PEU. Калерги създава и Междупарламентарен съюз, дискусионен форум за членове на парламента от много страни, който съществува и до днес. Като вицепрезидент на Паневропейския съюз при Куденхове Калерги е ерцхерцог Ото фон Хабсбург, роден през 1912 г. като най-големият син на Карл, последният австро-унгарски император и наследник на престола му, както и кандидатът на Опус Дей за монарх, който да управлява над обединена католическа Европа. Опус Дей е ултраконсервативната фракция във Ватикана, която играе централна роля в Гладио. Освен имперските си претенции, Хабсбург е виден защитник на Европейския съюз и царствен наставник на Баварската партия на Християнсоциалния съюз (CSU), бъдещото феодално пространство на Франц Йозеф Щраус. (4)

Опус Дей е създадена през 1926г. от Josemaría Escrivá de Balaguer y Albás (5). Ескрива и Опус Дей предизвикват противоречия, главно по отношение на твърденията за секретност, елитарност, култоподобни практики и политическа ангажираност с десни каузи, като управлението на Франциско Франко в Испания.

През 1979г. Опус Дей има 72 375 члена, много от които световни лидери и 500 свещеници в 87 различни държави. Има връзки с 497 университета и висши училища, 694 вестника, 52 телевизии, 38 новинарски агенции. Целта на Опус Дей е световна доминация на Католическата църква. Опус Дей се финансира от много банки, включително и банката на Ватикана. Папа Йоан Павел II е избран от Опус Дей, за да служи на каузата.

Йоан Павел II предоставя на сектата признание на „лична прелатура“. Този статус гарантира, че тайното общество отговаря единствено и само на папата. За една нощ Опус Дей се очерта като глобално църковно движение без конкретна епархия. Няма организация в историята на Римокатолическата църква, освен Йезуитския орден, която да разполага с подобна власт.

Операция Кондор е програма, предназначена да унищожи комунистическите групи и движения в Южна Америка, започнали в началото на 70-те години. Опус Дей получава подкрепа от чилийските епископи за свалянето на демократично избраното правителство на президента Салвадор Алиенде. Католическата група започва да работи в тясно сътрудничество с финансирани от ЦРУ организации като Отечеството и Свободата, които впоследствие се превръщат в страховитата чилийска тайна полиция. През 1971 г. ЦРУ започва да отделя милиони за чилийския Институт за общи изследвания (IGS), мозъчен тръст на Опус Дей, за планиране на преврата срещу Алиенде. (6)

Един от скритите архитекти на следвоенната Eвропейска политика е полският изгнаник д-р Йозеф Ретингер. Кампанията на Йозеф Ретингер, винаги забулена в тайна, довежда до създаването на отворени политически органи като базирания в Страсбург Съвет на Европа (СЕ), както и финансирани от ЦРУ съперници на Паневропейския съюз – Европейското движение и Европейската младежка кампания – и още тайни органи като поверителния форум на Powerbrokers и Групата на Билдърбърг. Европейското движение на Ретингер е основният компонент в кампанията на ЦРУ за проникване и контрол на вълната от политически настроения в непосредствения следвоенен период.

Въпреки първоначалното сътрудничество, противоречията между двете движение скоро започват да се изострят. Авторитарният стил на лидерство на Калерги е една причина за напрежението, друга е не достатъчно стабилната му позиция по отношение на Студената война. В книгата си „От война към мир” Калерги критикува позицията на Европейското движение на Ретингер: „това ново Европейско движение смята, че първата му задача не е укрепването на световния мир, а защитата на Европа срещу империализма на Съветския съюз и освобождението на потиснатите нации от Източна Европа. Получава значителна подкрепа от Съединените щати чрез плана Маршал и следователно беше неразделна част от антиболшевишкия алианс, създаден от американците както на Изток, така и на Запад“.

Освен основаването на Европейското движение от 1949 г., отделът за международни организации на ЦРУ, оглавяван от Томас Брейдън, създава и друга фронтова организация, Конгрес за културна свобода (CCF), която има за цел да обедини западните интелектуалци в каузата на антикомунизма. CCF наемa Брайън Крозие през 1964 г. и ще го пусне като международен медиен актив за западните разузнавателни служби чрез създаването на финансираната от ЦРУ информационна агенция Forum World Features през 1965 г.

Брайън Крозие е историк, стратег и журналист, който работи за МИ-6, МИ-5, ЦРУ и разузнавателните агенции на Франция, Германия, Холандия, Белгия, Мароко, Иран, Аржентина, Чили и Тайван.(7)

Брайън Крозие ръководи:

– Forum World Features – Forum World Features е създаден през 1965 г. Издънка от предишна операция, финансирана от ЦРУ, наречена Forum Information Services, която се ръководи от Конгреса за културна свобода, също финансиран от ЦРУ. След осветляване на службите през 1966г, Конгресът продължава дейността си с финансиране от Фондация Форд, а по-късно филиал на Конгреса, наречен „European Intellectual Mutual Aid Fund“, създаден за подкрепа на интелигенти от Централна Европа, се обединява с фондация Отворено Общество.

– „Асоциация за свобода“ – Първоначално известна като Национална асоциация за свобода, е дясна група за натиск, създадена през 70-те години от група бизнесмени, аристократи, военни фигури, журналисти и политици от крайната десница. В първите си години тя играе важна роля за разрушаването на кампаниите за правата на работниците и расовото равенство, водени от профсъюзи и борци срещу апартейда. Нейното влияние намаля донякъде, след като крайнодясната му програма е поета от правителството на Тачър. Според Брайън Крозие „Г-жа Тачър слушаше и пишеше, защото й казвах неща, които още никой не й бе споменавал, за съветската подривна дейност в Обединеното кралство и по света, за проникването в нашите профсъюзи и в Лейбъристката партия, които все още бяха на власт по това време“

– „ISC“ (Института за изследване на конфликти) През 1968 г. Крозие е основател-член на Института за изследване на конфликти, работещ с водещия съветски специалист, професор Леонард Шапиро от LSE.

– Shield, който според Козиер цели да съветва Маргарет Тачър за ‘подривна дейност’

– 6И – частната анти-комунистическа армия на Крозие в услуга на неговите клиенти

Брайън Крозие е член и председател на Кръга (Le Cercle). Кръгът е създаден през 1952-53 г. от тогавашния френски министър-председател на Франция Антоан Пинай и френския разузнавач Jean Violet под името Кръгът на Пинай. Канцлерът Конрад Аденауер и Франц Йозеф Щраус от Християнсоциалния съюз са съоснователи, а помирението между Франция и Германия е важна цел. (8)

Според Дейвид Тийчър, автор на ‘Rogue Agents’ (4):

„Кръгът събира държавници като Антоан Пинай, канцлерът Конрад Аденауер, Франц Йозеф Щраус, Джулио Андреоти, Ото фон Хабсбург, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер, както и висши фигури от европейските и американските разузнавателни служби. След възхода на студентската контракултура през 60-те години, Кръгът се фокусира върху вътрешна подривна дейност, използвайки своята мрежа от пропаганда и разузнавателни ветерани, за да атакува прогресивни политици като Харолд Уилсън, Вили Бранд, Джими Картър и Франсоа Митеран и да популяризира своите предпочитани кандидати: Жискар д’Естен, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Франц Йозеф Щраус. През 60-те и 70-те години Кръгът работи за защита на апартейда в Южна Африка и фашистките диктатури в Испания и Португалия. След изборната победа на десницата през 1979-1980 г. Кръгът и частната разузнавателна агенция на Брайън Крозие 6И (6 Интернационал) се насочват срещу западни мирни борци и новия съветски режим на Михаил Горбачов. Междувременно Ото фон Хабсбург изиграва ключова роля за падането на Желязната завеса и след това осигурява интеграцията на Източна Европа в Европейския съюз.“

„След като фрагментираната информация се събере, мрежата, която се оформя, не може да бъде пренебрегната: комплексът на Кръга може да се разглежда като международна коалиция от десни разузнавателни ветерани, работеща в международен план за популяризиране на най-консервативните политици, които ще оформят света през 70-те и 1980-те.“

„Да вземем британския пример, голяма част от дестабилизацията на британската демокрация през 70-те години може да бъде напълно разбрана само чрез анализ на международната подкрепа, оказана на групи като англо-американския обект за „безспорна пропаганда“, Институт за изследване на конфликти (на Брайън Крозие). Кръгът на Пинай е основен източник на подкрепа за Институт за изследване на конфликти практически от самото му начало.“

„Но това не е изолиран пример; през 70-те години комплексът на Пинай действа по подобен начин във Франция, Германия, Испания, Португалия, Италия и Белгия. В последните три държави комплексът Кръгът също има тесни връзки с тези, които водят Стратегия за напрежение в подкрепа на десен преврат, последният пример за който е стратегия на напрежение, която убива 28 души в Белгия от 1982 до 1985 г. Другите тайни кампании на Кръга за промоция на десни кандидати са концентрирани в два ключови периода: средата на 70-те и 1979-1980 г., и двата основни за електоралното поражение на левицата в цяла Европа като цяло“

Кръгът на Пинай се споменава в Дер Шпигел през 1982 г. (9), цитирайки документ за планирана от Крозие сложна операция „засягаща смяната на правителството в Обединеното кралство (извършена)“. В доклада се описва работна среща, проведена в Чекърс, непосредствено след победата на Маргарет Тачър на изборите, която събира премиера, директор на МИ-6 сър Артър Франкс, Крозие и негов колега член на Кръга, бивш ръководител на МИ-6 Никола Елиът.

Още от статията: „Последната среща на „Кръга на Пинай“ се състоя през уикенда на 1 декември 1979 г. в хотел Мадисон във Вашингтон. Сред участниците бяха, наред с други, Г-н Джулиан Амери (Великобритания), бившият директор на ЦРУ Уилям Колби, Директорът на банката на Федералния резерв Пол Волкър и Президент на фондация Херитидж FEULER (САЩ), след това Министърът на финансите PANDOLFI (Италия) и генерал Фрейзър (Южноафриканска република).“

През 1973г. Джулиан Амери, председател на Европейския клон на Кръга на Пинай по това време е председател на Клуба на консервативния понеделник (6).

Клубът на консервативния понеделник подготвя преврат срещу британския министър-председател Харолд Уилсън през 1973 година с операция „Портокал с часовников механизъм“ (Clockwork Orange).

Според Гардиън (10):

„Големите и добрите се страхуваха, че страната е извън контрол и че на Уилсън липсва  волята и желанието да постъпва твърдо. Пенсионираните разузнавачи се събраха с високопоставени офицери и проектираха държавен преврат. Замислят да превземат летището в Хийтроу, Би Би Си и Бъкингамския дворец. Лорд Маунтбатън трябваше да бъде силната фигура, действаща като временен министър-председател. Кралицата щеше да прочете изявление, призоваващо обществото да подкрепи въоръжените сили, тъй като правителството вече не е в състояние да опази реда“. И все пак официално това никога не се е случвало: разследване от 1987 г. под ръководството на Маргарет Тачър заключава, че обвиненията са неверни и Уилсън е изпаднал в параноя.“

В същата статия се посочва, че:

„Звучи фантастично, почти комично. Но гледайте как Гринууд говори за създаването на собствена частна армия през 1974-75. Чуйте как бившият разузнавач Брайън Крозие признава лобирането си в армията, как те ‘сериозно обмислят възможността за военен преврат’. Вижте архивните кадри от маневри на войските в Хийтроу, обявени за рутинно учение, но за които Уилсън никога не е бил информиран – и които той интерпретира като демонстрация на сила, предупреждение, дори репетиция за преврат. Вслушайте се в гласа на Уилсън, който пет седмици след оставката призова двама журналисти на Би Би Си, за да им разкаже тайно за заговора.“

Сред членовете на Клуба на консервативния понеделник са Генерал Джовани ди Лоренцо, Джулиан Амери и Джордж Кенеди Янг.

Генерал Джовани ди Лоренцо е началник на SIFAR (1955-1962), генерален командир на карабинерите (15 октомври 1962 – 31 януари 1966), началник на щаба на италианската армия (1 февруари 1966 – 15 април 1967) и ръководител в плана за преврат от 1964г. План Соло. Ди Лоренцо също e ключова фигура в антикомунистическа мрежа за съпротива в рамките на карабинерите и тайните служби с кодово име Rosa dei Venti [Compass Rose, Роза на ветровете, символ, приет за емблема на НАТО], която e създадена след провала на План Соло и прави опит за преврат в Италия, 1973г. Записан според журналисти в масонската ложа P2 – отново основен компонент на Гладио.

Януари,  1970 г. генерал Джовани ди Лоренцо е поканен да говори пред Понеделнишкия клуб. Клубът на консервативния понеделник е създаден от Робърт Гаскойн-Сесил, за да се противопостави на политиката на Харолд Макмилан за деколонизация от 1960 г. Бързо се превръща в крайно дясна неоконсервативна организация благодарение на Джулиан Амери и Джордж Кенеди Янг.

Джордж Кенеди Янг е заместник-директор в МИ-6, специалист по държавни преврати и банкер. Джордж Кенеди Янг също председателства Обществото за индивидуална свобода (SIF), „базирано в Обединеното кралство сдружение на либертарианци, класически либерали, консерватори на свободния пазар и други, насърчаващи индивидуалната свобода.“ Обществото за индивидуална свобода е сред организациите от Backlash – група, сформирана, за да противодейства на закон за криминализиренто на екстремна порнография от 2005 година, заедно с „Феминистки срещу цензурата, Либертариански Алианс, Кампания срещу цензурата, Коалицията за сексуална свобода, Международния съюз на секс работниците“ и други. Реших да го спомена.

Джордж Кенеди Янг е подкрепен от Джулиан Амери, зет на Харолд Макмилан, брат на Джон Амери, който е обесен за измяна заради сътрудничество с Германия и Италия по време на Втората Световна Война. Джулиан Амери комбинира твърд империализъм с подкрепа за европейска интеграция и социален либерализъм.

През юни 1950 г. Амери присъства на учредителната конференция в Берлин на финансирания от ЦРУ Конгрес за културна свобода (CCF) и участва в нейния Международен ръководен комитет; по това време Амери е и един от водещите членове на Комисията за Централна и Източна Европа на финансираното от ЦРУ Европейско движение на Ретингер. Амери участва и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 1950 до 1957 г. и е в Централния комитет на Паневропейския съюз в средата на 50-те години.

Операция Гладио Б

През юли 1979 г. институтът „Джонатан“, основан от Бенямин Нетаняху на името на брат си Джонатан, провежда първата си конференция – Йерусалимската конференция за международния тероризъм. Около 700 души присъстват на едноседмичната конференция – почти изцяло американски, британски и израелски гости и някои западноевропейци. Основни лектори са Бенджамин Нетаняху и Джордж Х. У. Буш. На тази конференция е изложена цялата идеология на съвременната война срещу тероризма. По това време не се оповестява широко по медиите, а няколко години по-късно Нетаняху публикува книга, наречена „Международен тероризъм: предизвикателство и отговор“, съдържаща основните речи и някои от сесиите за въпроси и отговори.(11)

На конференцията присъстват –  бащата на Бенямин Нетаняху – Бензион Нетаняху и Бенямин Нетаняху. Байън Крозие, председател на Кръга и членовете на Кръга на Пинай – Робърт Мос (https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Moss), Алън Гуин Джоунс, основател на Институт за изучаване на тероризма в Англия и Герхард Ловентал.

Сред лекторите и гостите са Шимон Перес, Хенри М Джаксън, Владимир Буковски, Рей Клайн, генерал-майор Джордж Кийгън. По същество хора, които са били или са ястреби на НАТО, или ционисти и които работят в политическата, разузнавателната и/или журналистическата и медийната индустрия.

Хаим Херцог, който ще стане президент на Израел няколко години по-късно, говори за „подкрепата, оказана от Съветския съюз, на Куба, Източна Германия, Либия, Ирак, Сирия, Южен Йемен и други членове на съветския и арабския блок.“ Как много от тези нации ще станат членове на „оста на злото“ и в списъка на определените държавни спонсори на тероризма. След колапса на Съветския съюз очевидно остават Куба, Либия, Ирак, Сирия, Йемен. Това са страните от списъка на генерал Уесли Кларк, според когото след атентатите от 11/9, е уведомен, че САЩ ще нападне 7 различни държави: Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран. Днес Йемен е окупиран от Саудитска Арабия и в хуманитарна криза от години с помощта на партньорите им от САЩ и мълчанието на Европа.

Според книгата на Нетаняху неназован лектор кавза: „трябва да създадем непрекъснат източник на медиен поток, за да популяризираме нашите идеи, нашата информация в свободната преса … Ако този институт обмисли такъв център за ефективна психологическа война, може би медиите биха успели да повлияят на лидери и законодатели.“

Според Нетаняху (12):

„Съветският съюз е тясно ангажиран с подкрепата на терористични групи в много страни – чрез предоставяне на оръжия, оръжия и обучение. Дори в относително краткия исторически период от края на Втората световна война, който е основният фокус на вниманието на тази конференция, съветското участие в тероризма е дългогодишно. Левите терористични групи в Гърция и в Индокитай през последните фази на тази война в крайна сметка бяха под съветски контрол. Португалия и бившите португалски територии в Африка са един от най-ярките примери за продължителна съветска подкрепа за тероризма. През дългите години на португалските африкански бунтове, диверсионните органи на съветската държава обучиха много стотици, а вероятно и хиляди, терористи и партизани от тези територии. Степента на съветско участие в арабския тероризъм предизвика много противоречия.“

Може би Нетаняху има предвид Гладио, Брайън Крозие и Кръга? Не. Брайн Крозие участва в конференцията и дава лекция за това, че целият тероризъм от края на Втората световна война е дело на Съветския съюз.

Медийната психологическа война срещу обществото, за да подкрепи ‘войната срещу тероризма’, отчасти произхожда от Йерусалимската конференция. Има многобройни препратки към тероризма като „вирус“ и „болест“ и по-специално „рак“. Не само относно терористичните клетки като ‘ракови клетки’ във ‘войната с тероризма’, но и пропагандата във ‘войната с ковид19’.

„Операция Гладио Б“ е кодово име, което ФБР използва от 1997 г. за отношенията между разузнавателната общност на САЩ, американските военни и Ал Кайда. Това е разкрито от Сибел Едмъндс, чиито разкрития Даниел Елсбърг определq като „много по-експлозивни от документите на Пентагона“. (13)

Оригиналната операция „Гладио“ представлява европейска мрежа от фашистки „зад линиите“ клетки, които НАТО / ЦРУ / МИ6 обучиха да извършват бомбардировки и убийства в случай на съветско нашествие. Гладио Б заменя заплахата от комунисти със заплахата от мюсюлмани и обучава терористични, вместо фашистки отряди.

Сибел Едмъндс разкрива, че висши агенти на американското разузнаване редовно се срещат с Айман ал Зауахири (тогавашният лидер на Ал Кайда) в посолството на САЩ в Азербайджан и Баку, започвайки през 1997 г. и продължавайки чак до атентатите от 11 септември. Те също така се срещат с членове на семейство Бин Ладен (включително Осама Бин Ладен) и други моджахедини, които са транспортирани със самолети на НАТО в Централна Азия и на Балканите, за да участват в „операции по дестабилизация“ под фалшив флаг. По заповед на американското разузнаване други хора също са прехвърлени в Турция, основна база на операциите, където агентите са обучени и подготвени да участват в тези операции. Едмъндс специално съобщава, че някои от похитителите от 11 септември са тренирани там. Това се вписва в показанията на Майкъл Спрингман, че отказите му за виза на повечето от 19-те похитители са били редовно отменяни от Държавния департамент на САЩ.

Едмъндс заявява, че 11 септември е операция Гладио Б и че Осама Бин Ладен и Айман ал Зауахири са работили с ключовите американски правителствени служители в продължение на 3 месеца след 11 септември, за да координират операциите по дестабилизация в региона на Кавказ.

Сибел Едмъндс е турско-американски преводач за ФБР.

Българската следа

Според доклад на ЦРУ от 1983г., България е хъб за продажба и разпространение на оръжия, които стигат до различни терористични групи по света, включително и при Червените бригади. България използва продажбата на оръжия и изисква такса за преминаване през страната на нелегални оръжия, за да си набавя твърда валута, например за пътя на оръжия от Чехословакия за Близкия изток. За пренос се използват товарни камиони или пристанищата на Варна и Бургас за по-големи поръчки, където държавната Кинтекс поддържа складове със специалните стоки. (13)

Според Пол Уилямс: Операция „Гладио“: Нечестивият съюз между Ватикана, ЦРУ и мафията (6):

„Кинтекс е създаденa през 1968 г. от високопоставени членове на Българската комунистическа партия (реално е създадена с „Решение на МС номер 189 от 1967 г.“). Основната и функция е трафикът на незаконни оръжия за десни Турски групи (включително Сивите вълци), Освобождението на Палестина, Организация в Ливан и правителството на Израел.“

„Фирмата се използва широко от НАТО и ЦРУ. В една типична сделка за Кинтекс, 459 ракетни установки и 100 000 ракети са изпратени през май 1977 г. от черноморското пристанище Бургас в товарен кораб под кипърски флаг. Плавателният съд е прехвърлен от грък капитан. Произходът на боеприпасите изглежда е военноморска база на НАТО, а вероятният клиент е Израел.“

Stibam International е италианска транзитна компания с база в Милано, собственост на мафиота Хенри Арсан, който освен всичко работи за ЦРУ. Стибам се помещаваща в сградата на банка Амброзиано, свързана с банката на Ватикана. Друга важна личност в Stibam е генерал Жузепе Сантовито, директор на италианското военно разузнаване и член на масонската ложа P2. По-късно Сантовито играе важна роля в отвличането на Моро, отговорен за заличаването на всички следи от присъствието на турската мафия, след като се стреля по Йоан Павел II.

Почти веднага Стибам се превръща в многомилиарден концерн, предлагайки наркотици за американската мафия и оръжия за широк кръг клиенти, включително Пушки AK-47 за никарагуанските контри и американски ракети за режима на Хомейни в Иран, а парите се изпират през Амброзиано, през която Ватиканът (вероятно) превежда пари на Солидарност в Полша и контрите в Никарагуа.

Stibam притежава сателитни офиси в Ню Йорк, Лондон, Цюрих и София, България.

Решаваща роля за Стибам е ролята на Кинтекс, базирана в София. Кинтекс е осеяна с български и съветски шпиони, факт, което насърчава спекулациите, че КГБ и неговите български пълномощници стоят зад заговора срещу папата.

Но западното разузнаване има и представители в българската сцена за контрабанда, както е видно от използването на Кинтекс от ЦРУ за насочване на оръжия към бунтовниците от Никарагуа в началото на 80-те години. Администрацията на Рейгън използва папския опит за убийство като възможност за пропаганда срещу Съветския съюз, а не да помогне за разгадаването на по-голямата мистерия – пътят на оръжията и наркотиците.

Въпреки че връзката на ЦРУ с трафика на оръжия и наркотици в България е широко известна в шпионските кръгове, твърдите американски и западноевропейски представители пропагандират фалшивата конспиративна теория, която обяснява покушението срещу Йоан Павел с комунистически заговор.

„Така наречената „българска следа“ се превърна в една от най-ефективните схеми за дезинформация, родени по времето на Рейгън, която затвърждава представата за Съветския съюз като империя на злото. Но очевидната измама отклонява вниманието и от обширни и потенциално смущаващи връзки между американското разузнаване и наркотрафика на ултрадесните в Турция.

Тази теорията на конспирацията може дори да включва лъжесвидетелстване. По време на съдебните си показания през септември 1985 г. в Рим Катли твърди, че е потърсен от шпионската организация на BND от Западна Германия, която твърди, че му е обещала голяма сума пари, ако замеси българската тайна служба и КГБ в атентата срещу папата.

Пет години по-късно бившият анализатор на ЦРУ Мелвин А. Гудман разкри, че колегите му, под натиска на висши ръководители на ЦРУ, са изкривили докладите си, за да се опитат да доверят на твърдението, че са участвали Съветите. „ЦРУ няма доказателства, свързващи КГБ със заговора“, каза Гудман пред комисията по разузнаване на Сената.“ (14)

Ваня Милева

Източници:

1) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE

2) https://issuu.com/webshare/docs/ganser_-_nato_s_secret_armies-opera

3) https://off-guardian.org/2019/04/06/operation-gladio-the-unholy-alliance/

4) https://wikispooks.com/w/images/0/01/Rogue_Agents_-_the_Cercle_and_the_6I_in_the_Private_Cold_War_1951_-_1991_by_David_Teacher_%285th_edn%2C_2017%29.pdf

5) https://en.wikipedia.org/wiki/Josemar%C3%ADa_Escriv%C3%A1

6) https://archive.org/stream/OperationGladioTheUnholyAllianceBetweenTheVaticanTheCIAAndTheMafia/Operation-Gladio-the-unholy-alliance-between-the-Vatican-the-CIA-and-the-Mafia_djvu.txt

7) https://www.independent.co.uk/news/obituaries/brian-crozier-intelligence-and-security-expert-who-fought-communism-and-founded-his-own-spy-network-8036652.html

8) https://en.wikipedia.org/wiki/Le_Cercle

9) https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14351703.html

10) https://www.theguardian.com/commentisfree/2006/mar/15/comment.labour1

11) https://www.amazon.com/International-Terrorism-Challenge-Benjamin-Netanyahu/dp/0878558942

12) https://wikispooks.com/wiki/Operation_Gladio/B

13) https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP84-00893R000100100001-9.pdf

14) https://consortiumnews.com/2015/12/16/on-the-trail-of-turkeys-terrorist-grey-wolves-2/

Адрес на статията

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40