Всички се посмяхме на мемето с Ким Чен Ън за повечето от двама кандидати.

В Северна Корея всъщност има три парламентарно представени партии. С една повече от тези в САЩ (ако не броим самотния депутат от либертарианците в Конгреса). „В Северна Корея другите две са за парлама“ ще кажете. В Америка фигурата на президента е за парлама, ви казвам аз.

Байдън няма да нормализира отношенията с Китай. Безумната търговска война срещу работилницата на света ще продължи. (Това дали е Китай или Лесото няма значение, политиката на санкции е безумна.)

Байдън няма да преразгледа незаконните решения на Тръмп за признаване на Голанските възвишения за израелска територия, нито ще преразгледа признаването на Йерусалим за столица.

Байдън няма да нормализира отношенията с Иран, тъй като сделката от 2015 при всички положения ще трябва да се преразгледа и актуализира, а част от новите санкции срещу Иран въобще не са обвързани с изпълнението на сделката.

Байдън няма дори да си говори с Ким. Разреждането на напрежението на Корейския полуостров ще остане химера.

Байдън ще продължи хибридната война срещу венецуелския народ.

Байдън ще направи всичко възможно Асанж да изгние по занданите.

Байдън няма да спаси околната среда. Ако някои си мисли, че връщането към яловото Парижко споразумение е стъпка в тази посока, явно не е в час, доколко въпросното споразумение дори не е малко смокиново листо върху… знаете какво.

Байдън няма да промени коренно имиграционната политика на САЩ, чийто основни черти са отпреди Тръмп. Вдигане на квотата на 125,000 бежанци на година и наливането на пари в Централна Америка няма да изменят нищо. Парите, по-конкретно, ще се излеят в джобовете на местните компрадори. Тамошните страни ще си останат провалени мафиотски държави (каквито Америка ги е направила в резултат на над вековното си господство там), от които хората ще искат да се махнат в търсене на по-добър живот, ако ще да трябва да прескачат стени и да си имат работа с динковци.

Байдън ще продължи създаването на новата малка Антанта срещу Русия (Триморие). В тези условия в нашата страна, в която една голяма част от населението симпатизира на Русия, ще се усили идеологическата война – ще се активизират проамериканските партии, експерти и НПО, ще се усилят русофобията и антикомунизма в публичното пространство.

Доколкото ние сме важни за Вашингтон най-вече като военно-стратегически фланг, моделът на развитие на страната ни все повече ще се доближава до този на страните от Южна Америка – засилване на икономическото неравенство, изнасяне на природните ни ресурси с минимална за България концесионна такса, фактическо и идейно обезпечаване на грабежа от компрадорския ни елит, премахване на демократични свободи в случай на поява на масова съпротива. Не искам да съм лош пророк, но ако историята ни е учител, то дори налагането на военна хунта не е изключено, ако се види че въпросната политика не може да се прокара през и без това атрофиралата ни демокрация.

Байдън ще изкара половин или един цял мандат, след която Камала ще е човекът, който ще поставя резолюции под подготвените предварително решения.

Камала не е победа за жените. Както не беше победа за жените и назначаването на жена за шеф на ЦРУ – организаторката на изтезания Хаспел.

Камала е пластмасова кукла на статуквото, която като прокурор е пратила множество младежи, хванати с един-два грама, да попълват чудовищно голямата затворническа популация на САЩ, където те да се трудят за центове и да трупат печалби за затворническо-индустриалния комплекс. Ама за да се хареса, Камала е готова да ни информира, че самата тя е „пушила козче“. Лицемерие в името на властта – на това ще научи тя малките цветнокожи момиченца, на нищо друго.

Камала е човек на големите технологични компании. Като главен прокурор на Сан Франциско и после на Калифорния, тя не прави нищо, за да спре сливанията и монополизацията в технологичния сектор – нещо, което беше тогава в нейните правомощия.

В обобщение, поне в следващите четири години (разбира се, вероятно много повече) ни очаква американско управление, доминирано от традиционните ястреби, технологичните монополи, военно-промишления комплекс и службите. В същото време, относителното влияние на САЩ в света спада, но това само ще дестабилизира планетата. Американският елит няма да е способен со кротце со благо да дели властта в глобален план. Раненият звяр е най-опасен.

А накрая искам да се обърна и към апологетите на другото племе. Вижте, Тръмп не промени нищо. Всички вектори на американската политика бяха горе-долу същите при него. Тръмп единствено внесе повече непредвидимост и палячовщина. Даже беше по-лош в много отношения – той наля стероиди в произраелската и антикубинската политика на САЩ. Ако през 2016 г. сме имали право да се опиваме от мисълта, че един Тръмп поне ще разтресе либералния ред, което пък да даде шанс на прогресивните сили по света, то през 2020 г. вече трябва да сме изтрезнели. Още от самото начало се създаде един наивен наратив, как, видиш ли, Тръмп много хубави неща иска да направи, ама глобалистите и дълбоката държава му пречат. И се почна едно чакане и след всяка негова нерационална постъпка – „ето сега вече ще може да се сдобри с Русия“, „ето сега вече се освободи от дълбоката държава“ … минаха година, две, цял мандат. Дори да беше избран за втори, след края му той пак нищо нямаше да е променил, въпреки че пак щеше да има хора, които чакат всеки момент да съкруши глобалистите.

Така че нито Тръмп, нито Байдън, нито който и да е кандидат, способен да мине през двупартийната корпоративна цедка на американската политика, не е съюзник на трудовия народ. Такъв съюзник е единствено волята за борба, заедно с прогресивните сили от целия свят, за един свят, в който седем милиарда няма да са принудени да гледат с тревога и уплаха едно електорално риалити шоу с предрешен край – една и съща политика с различни инициали.

МАРТИН ДИМИТРОВ