“Съзаклятието” на Тодора

Смисълът и същността на българската 10-то ноемврийска “революция” могат да бъдат най-добре разбрани не от “планът Ран-Ът”, нито от участниците в “историческото събитие” или от политолозите, социолозите, историците и прочее академична сволоч, а от последната реч на Тодор Живков пред журналистите на 1 ноември 1989 г. в Бояна, която записана и размножена върху магнетофонни касети, стигна и до нас в емиграция. Аз й сложих заглавие “Лебедовата песен на Т.Ж.” и Ценко (Барев) я публикува в ноемрийския брой (1989) на списание “Бъдеще”. Тази реч съдържа забележителни моменти, които не трябва да бъдат затрупани със забрава поради трагикомичната клоунада на полукласика от Правец.

Разигралата се сцена заслужава да бъде разработена от сценаристи и режисьори, а речта, записана изцяло с златни букви в архива на българските “Революции”.

На пресконференция в резиденцията си, Председателят на Държавния съвет и Генерален секретар на БКП е свикал представителите на “четвъртата власт”. Отбор журналистически плъхове са пристигнали в луксозната Бояна, в полите на Витоша, където може да се вдишва дълбоко чист въздух и да се лапа лакомо от ешмедемето, което обикновено придружава всички подобни мероприятия. Живков му е ударил един-два коняка за добро настроение. Гостите вече са се настанили в разкошната зала на “малкия Версай”, както един парижки журналист на “Льо Монд” бе нарекъл помпозния палат. Най-дълголетният „ръководител” от Източния блок вдига тост за “перестройката”. Журналистите, с чаша в ръка, очакват дълга и скучна реч, при която Живков държи няколко листа хартия в ръце и разчита със запъване написаното, смотолевяйки чуждиците и дългите думи. Този път обаче, на 1 ноември 1989 година преди обяд, всичко е доста по-различно. “Човекът от народа” е решил да застане лице в лице с историческия момент и да каже без задръжки това, което мисли. Тук ние го резюмираме, за да изпъкне релефно, всичко, което ще се случи през следващите години и десетилетия.

От речта се разбира, че “Планът Живков и компания” е изпреварил с цяла година Плана “РАН-ЪТ”!!! Освен “митинговата демокрация”, начело с БКП и лично с другаря Живков, в съучастие с “поп” Христо Събев, “синдикалиста” Тренчев, БЗНС (неопределен, но по-скоро “петър-танчевия”), ограмотените от “екогласност” и др. съучастници в предстоящето демократично театро, планът съдържа ясно начертана стратегия за ликвидиране на мършата, пускане на щуката във водата срещу шараните и т.н., но при запазване на ръководната роля на БКП и най-вече начело с “оратора на човешкия род”:

1. Ще се създават фирми, акционерни дружества, като западните, за да “извървят своя исторически път, тъй като “социялизЪма е посткапитализъм, а не преди”!!! Ще има фирми в областта и на промишлеността, и на селското стопанство. “Сега предстои фирмите да се изпълнят със съдържание – казва Живков – Какво може да бъде това съдържание? Само онова, което е постигнала съвременната цивилизация, нищо друго. Онова съдържание, което се намира в западните фирми – концерни и пр. – нас напълно ни удовлетворява…”

2. Предстои цялото здравеопазване да мине на акционерен принцип. Сега годишно държавата отпуска за здравеопазване 1,2 милиарда лева, което е равно по на 140 лева на човек. Ние изчислихме, че ако здравеопазването премине на акционерен принцип може да стигнем до 1,7 милиарда лева. Ако желае, всеки гражданин или фирма може да се включи, давайки нещо над 140-те лева. Широко са отворени вратите за всички. Ако не го задоволява лекаря или менюто в болницата – ще си доплати. Свободно частната практика. Така ще постъпим и с пенсионния фонд. Всеки гражданин или фирма ще решава сам – държавата може да му даде толкова, той ако може, да си докара повече.

3. Акционерната фирма ще обхване като ракови образования цялото общество. Видя се, че по друг начин не може да се реализира моята постановка за собственика и стопанина.

4. Нови промени предстоят и в данъчната система. Ще въведем данък, какъвто не е имало в България. Просто е взето от западната система. Равенство в облагането във всички сфери. (Като че ли става дума за бъдещия “плосък данък”?)

5. От 1 Януари 1990 г. ще въведем конвертируем лев.

6. На предстоящия пленум ще направим цялостно преустройство – и на производителните сили, и на производствените отношения, на базата и на надстройката. Трябва да превърнем Народното събрание в работеща корпорация. Народните представители ще работят повече, ще имат власт. Въобще предстои ни пленум от изключително значение.

7. 30% от вноса-износа се съкращава тази и следващата година. Отива се към деполитизиране на търговията с ГДР, Полша, Унгария, работим ден за ден, договорите не се спазват, планове за догодина не могат да се изработят. Ние закъсняхме с изработването на плана. Вероятно след месец ще го разгледаме в ЦК, после и в правителството.

Пазарът и човекът – това е единствената гледна точка на плана.

Положението не е леко, но ние няма да пропаднем. Може само временно да изпитваме трудности. (N.B.: Да речем още толкова години, колкото ви управлявам или двойно повече, но вие нали сте… свикнали? – Алашик маймун, камшик истемез!) Никъде в социалистическите страни положението не е добро… Преустройство, което няма да става под ръководството на партията ние не можем да приемем – това е демонтаж на социализма. Ние предвидихме и предупредихме полските и унгарските другари за опасностите.

За съжаление събитията там се развиха по нашия сценарий, според най-лошите ни очаквания. Макар че и там не всичко е загубено. На погребението на другаря Кадар са се стекли над сто хиляди души, пели са Интернационала. Питам другаря Йотов, който беше там, наистина ли и той ми казва, че наистина. Но процесите не се развиват добре. Ние ще допуснем всичко друго, но не и демонтаж на социализма.

Демократизмът и гласността след пленума ще получат силно развитие.

ПЛАНЪТ ЖИВКОВ” е по-ясен от слънчев ден и трябва да бъде завиран в носа и в… на всеки носталгик, който въздиша по “доброто старо време на Тато”!!!

След речта, един член от Съюза на журналистите, на име Л. Димитров, бързо се изправя: “Уверявам другаря Живков, че ще вървим заедно, че ще бъдем не само съратници, но и бих казал, съзаклятници в този път.”

След седмица, на 9 и 10 ноември се състоя “историческият пленум” на БКП. Всъщност, истинската работа я свърши генералът от КГБ Шарапов. Той подаде оставката на Тодор Живков, а от “Свободна Европа” продължиха да ни заливат с “изрезки от вестници”. Получихме оферта за обмян на печатни материали и от новия директор на БТА – Иво Инджев… Миришеше на загоряло.

Живков не можа “да развее лично байряка на митинговата демокрация”, но днешна, а може би и утрешна БГ е неговия неръкотворен паметник…

Из “Спомените” на Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40