От неолиберализъм до трансхуманизъм.

Речник:

Големи данни – събирането на големи количества статистическа информация за социални и икономически тенденции и човешко поведение.

Машинно самообучение – алгоритми, които използват набор от примерни данни, за да се усъвършенстват

Нетна нула – Нетната нула се отнася до постигане на баланс между количеството произведени емисии на парникови газове и количеството, отстранено от атмосферата. Има два различни начина за постигане на нетна нула, които работят в тандем: намаляване на съществуващите емисии и активно отстраняване на парниковите газове.

Програма 21 (устойчиво развитие) – Програма за всеобхватен микромениджмънт на природата, хората и ресурсите с цел извличане на печалба, контрол и подобрение на генетичните, биологичните и социалните качества на човешкия капитал.

Кибернетика – наука за управление на сложни машинни, физически, биологични или социални системи.

Капитализъм на заинтересованите страни – Корпоративен преврат срещу демокрацията и републиката, при който корпорацията става настойник на работниците си, инвестира в подобрения на човешкия капитал и има социални ангажименти

Неолиберализъмфашистка система за облагодетелстване на едрия бизнес и империализма

Универсален базов доход – електронни „пари“ за смекчаване на технологичната безработица, обвързани със зелено, политическо-коректно и отговорно поведение/социален кредит

Неолиберализъм

Целта на оркестрираната пандемия е да маскира крахът на неолиберализма и като същевременно стартира програма 21 и разгръща Четвъртата индустриална революция. Всичко това се представя на публика като ‘здравни мерки’ и ‘подкрепа за засегнатите’ от спирането на икономиката. 

До 70-те и 80-те години на 20 век, Западният свят се радва на силна социална държава, демократични структури и регулации върху финансовия и корпоративния капитал в полза на обществото като част от възприетия икономически ред след Втората световна война и широко приетата икономическа теория на Джон Кейнс. През 1973 г. и 1979 г. светът преживява две петролни кризи, които водят до драстично увеличение на цената на нефта, което от своя страна свива производството и потреблението и увеличава задлъжняването на страните, внасящи петрол. Този ‘шок’ в комбинация с други фактори като финансирането на войната във Виетнам и последвалия държавен дефицит на САЩ допринасят за премахването на Бретън-Удската система и златния стандарт. Стига се до състояние на безработица и инфлация – стагфлация, което наблюдаваме и днес, благодарение на мерките срещу ковид-19.

Системата, която управлява света в следващите десетилетия, е известна като неолиберализъм или ‘Вашингтонския консенсус’. Характеризира се с появата на нефтодоларите, дерегулация и глобализация на финансовия, спекулативния и корпоративния капитал, приватизацията на социалната държава, маргинализиране на държавата като субект на властта на суверена и носител на социално значими промени, ниски корпоративни данъци и загуба на суверенитет от националните държави в полза на наднационални и глобални структури. Корпоративните данъци са ниски.

Паричното предлагане се осъществява срещу дълг. Има строг контрол върху държавните дефицити. Почти целият паричен поток в света са пари, взети назаем. Търговските банки ‘създават пари’ всеки път, когато отпускат кредит  (1). Този паразитен финансов капитал печели от лихвата върху новосъздадените средства.

В следствие на дерегулацията на спекулативния финансов капитал светът преживява няколко финансови кризи като най-голямата до момента е кризата от 2008 година. Оздравителните мерки, които се предприемат след 2008 година, не водят до траен икономически растеж, в най-добрият случай се радват на скромни успехи. Централните банки изкупуват корпоративен дълг и спасяват нерентабилни компании и финансови институции без никакви гаранции или ангажименти от тяхна страна за инвестиции с висока добавена стойност или продуктивна дейност.

„По време на финансовия колапс от 2007 до 2010 г. на Уолстрийт, Федералният резерв на САЩ трупа общо 29 трилиона долара кумулативни заеми за банки от Уолстрийт, техните търговски къщи и техните чуждестранни контрагенти“ (2).

Светът през 2019 година беше с рекорден корпоративен, частен и държавен дълг и програми за остеритет. Икономически успехи съществуват предимно на стоковите и финансовите борси, където акциите се оскъпяват от ‘хеликоптерните’ пари на ‘количественото облекчаване’, прието като мярка срещу кризата от 2008 година. Работещите бяха подложени на ‘затягане на коланите’, данъци и съкращаване на социални придобивки.

Неолибералната система доведе до исторически високи нива на социално неравенство и ерозия на демократичните структури. Работните места от Западните държави бяха изместени в трети страни. Средната класа постепенно губи от реалните си доходи и задлъжнява от няколко десетилетия. В същото време богатството на света се концентрира все повече във все по-малко ръце.

Според изследване ot 2011 година на Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих, публикувано в New Scientist (3):

„Работата, която ще бъде публикувана в PLoS One, разкри ядро ​​от 1318 компании с взаимосвързани собствености (вижте изображението). Всяка от тези 1318 корпорации е имала връзки с две или повече други компании и средно те са свързани с още 20. Нещо повече, въпреки че представляват 20 процента от глобалните оперативни приходи, 1318 изглежда колективно притежават чрез своите акции по-голямата част от света на големи сини чипове и производствени фирми – „реалната“ икономика – представляващи още 60% от глобалните приходи.

Когато екипът по-нататък разплита мрежата на собствеността, открива, че голяма част от нея може да бъде проследена обратно до „супер-обект“ от 147 още по-тясно свързани компании – цялата собственост на които се държи от други членове на супер-субекта – които контролира процента от общото богатство в мрежата. „Всъщност по-малко от 1% от компаниите успяват да контролират 40% от цялата мрежа“, казва Glattfelder. Повечето от тях са финансови институции. В топ 20 са включени Банки Беркли, Джей Пи Морган и Голдман Сакс.“

Така нареченият пазарен фундаментализъм не предполага свободен пазар, а пазар, регулиран в полза на обръчи от фирми чрез процес, известен като лобизъм в Западния свят, а у нас като корупция. Препоръчва прилагането на пазарен принцип в области, които не би следвало да се монетизират. Примери са образованието и здравеопазването. Държавното образование се атакува като неадекватно за нуждите на бизнеса, според който то трябва да служи за създаването на кадри, образовани дотолкова, доколкото да обслужват пазара на труда или да участват в програмите за учене през целия живот, които се въвеждат в момента. Настоява за приватизацията на държавни монополи от значение за националната сигурност и суверенитет, които рядко водят до конкуренция или продуктивност, най-често до зависимост от частни монополи и образуване на олигархични структури. Неолиберализмът дава приоритет на паразитния капитализъм като финанси, хазарт, наемодатели, таксуване на плажове, инфраструктура, гори, патенти и прочее. По този начин цената на живота за обикновените хора се увеличава.

Политиката на финансовите институции и паричното създаване определят кои области на икономиката ще бъдат подпомагани и развивани. Ако условията по кредити са най-достъпни за паразитни бизнеси, това стимулира паразитизма. Най-големият паразит е самата финансова система, защото получава лихва върху всички новосъздадени от нищото пари. Ако условията са достъпни за ипотеки, банките създават инфлация на пазара на имоти и рентиерска класа. Когато парите потичат към утвърдени корпорации, кредитите могат да се използват за изкупуване на вече развити по-малки иновативни компании или за изкупуване на собствените акции на корпорациите и повишаване на цените им, а не за развитие на малък и среден бизнес. Това финансиране може да бъде пренасочено от имоти към ‘екологични’ или ‘социални’ иновации, както в капитализма на заинтересованите страни, който има претенции да ощастливява обществото.

Неправителствени организации

С ерозията на социалната държава от страна на глобализирания капитализъм на помощ идват неправителствените организации в ролята на настойници на гражданското общество и уязвими групи.

Много от тези организации получават държавно финансиране от чужди държави, тоест не са ‘неправителствени’, както и от силни международни фондации с пряко финансиране от индивидуални представители на филантрополкапитализма, филантропоимпериализма и едрия бизнес.

Съвременният фашизъм преминава през неправителствените организации, които от една страна прикриват сливането на държавата с частни интереси, от друга легитимират фашизма като се самоназначават за представители на суверена. Принципите на демокрацията се заобикалят. Обикновено същите неправителствени организации работят за демонизиране на мнозинството, подмяна на демократичните принципи с принципите на експертност и атакуват държавната власт като субект на властта на суверена. Неправителствените организации като форма на филантропокапитализъм поддържат чувство за малоценност и пасивност в хората и успешно осуетяват спонтанното формиране на зряло и самобитно гражданско общество, което може да се самоорганизира, да идентифицира и да решава собствените си проблеми без финансовата помощ и контрол на държавни или частни благотворители.

Назначените експерти трябва да отговарят на нуждите на организацията, на финансистите и партньорите й, следователно съществува конфликт на интереси. Ако експертността или мнението им не съвпадат с целите на организацията, очевидно няма да бъдат назначени, защото паричният поток във формата на грантове има точно зададени изисквания и цели.

Обикновеният човек трудно може да спори с експертите. Ако аз считам, че расизъм и предразсъдъци са две различни неща и расизъм в България не съществува в степен, която да оправдава работата и грантовете на НПО, то аз дали имам право на това мнение и има ли то каквато и да било тежест? Всички различия между хората ли са предразсъдъци или съществуват реални разлики, които не включват само базови и незначителни функции? Как определяме къде свършват предразсъдъците към другия и къде започва истината за другия? Ако предразсъдъците не могат с точност да бъдат определени нито къде започват, нито къде свършват, борбата с тях може би предполага груби злоупотреби? Докъде се простира професионализма на експертите и къде започва насилието над личността и злоупотребата с положението им?

Какво се случва, ако статистиките, на които разчитат НПО, са поръчани от определени групи с определени интереси? Как можем да гарантираме, че ‘домашното насилие’ е толкова важен и разпространен проблем, колкото твърдят правозащитниците и какво се случва, ако тяхното влияние не е положително? Носят ли отговорност?

Как можем да гарантираме, че статистиките на правителствата за разпространението и смъртността от ковид-19 са коректни или че мерките срещу вируса имат положителен ефект? Колко животи са спасили тези мерки?

Основна функция на нестопанските организации е да решава обществени проблеми, привидни или действителни, разглеждайки обществото като обект на специализацията си, който трябва да бъде третиран против една или друга болест. Пример са кампаниите срещу расизма, насилието в училищата, бедността, неграмотността, за равенство между половете, приемането на мигранти, за дигитализация, ранно сексуално образование, юношеска престъпност, детско здраве.

Част от тези проблеми са пряко следствие от неоколониалния ред, който се характеризира с широкоразпространена корупция, бедност, болести и неграмотност. Как точно НПО биха решили проблеми, които според мен произтичат от системата, която ги създава? Могат ли НПО да идентифицират правилно причините за една или друга социална болест?

Друга част от изброените проблеми са изисквания на ООН, свързани с целите за устойчиво развитие, които са продължение на филантропоимпериализма, пре-етикирани като капитализъм на заинтересованите страни и ‘устойчиво развитие’.

Мрежата от неправителствени организации е всеобхватна и е ключова за напредването на империализма и корпоративни интереси като ‘улеснява обмена между демократични институции чрез частния сектор’. Като пример е Националната фондация за демокрация (National endowment for Democracy – NED) с директно финансиране от държавния департамент на САЩ и присъствие в повече от 90 страни по света.

NED участват в арабската пролет и в други цветни революции по света и са ключови за премахване на неудобни правителства, които стоят на пътя на неолиберализма, масовата приватизация или друг интерес на САЩ.

Друг пример е фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, която както е известно, е най-големият донор на Световната здравна организация. Фондацията на Бил и Мелнида Гейтс от своя страна е свързана с Демократическата партия в САЩ, милиардерът Уорън Бъфет и президентът Барак Обама (4).

„Фондацията харчи стотици милиони долари за популяризиране и прилагане на силно противоречивите национални общи образователни стандарти. Финансирането за стандартите се простира от педагози и бизнес групи до политически групи за застъпничество и беше възприето от администрацията на Обама, която в крайна сметка нае редица бивши служители на фондация „Гейтс“.

„Гейтс и Фондацията също са под надзор за предполагаема монополизация на пазара на глобални здравни инициативи и нахлуване в територията на обществени организации с паралелна визия като Световната здравна организация. [3] Фондацията е дала над 82 милиона долара на Федерацията за планирано родителство на Америка, Международната федерация по родителство, Международната федерация по родителство – Европейска мрежа, Международната федерация по родителство глобална мрежа и планирано родителство в централен и западен Вашингтон.“

Тези връзки между класата на милиардерите и трилионерите, техните фондации и глобалните организации, са сляпо петно във възприятията на обществото и територия, забранена за олигархичните масови медии.

По някакъв магически начин в последните десетилетия едрите капиталисти спряха да работят за печалба и да акумулират капитал и се превърнаха в защитници на природата, борци за демокрация, филантропи и правозащитници. Ако поставяш под съмнение мотивите им особено мотивите на транснационалната олигархия и класата на милиардерите, навлизаш в територията на конспиративните теории. Въпреки тяхната благотворителна дейност обаче богатството на свръхбогатите продължава да расте. Със старирането на програма 21 от ковид-19 филантропокапитализмът мутира в капитализъм на заинтересованите страни и социалното предприемачество.

Светът през 2019 и Ковид-19

Консервативната оценка на условната стойност на деривати в света (финансови инструменти като фючърси, опции, варанти) според Банката за международни разплащания в Базел е 559 трилиона долара в края на декември 2019 година (5).

Според неофициална оценка, тази стойност възлиза на над 1 квадралион долара.

Световният дълг се изчислява на 253 трилиона или 322% от световния БВПг.

Държавният дълг на САЩ към края на 2019 година е 22 трилиона долара, приблизително 100% от БВП, студентският дълг е 1.41 трилиона долара, корпоративният дълг става 74% от БВП на САЩ за 2019 година, като през 2008 е 44%. САЩ има държавни задължения за социално осигуряване и Медикеър  – над 90 трилиона, а според някои изчисления над 200 трилиона.

Държавният дълг на Гърция е 176% от БВП, Италия – 134%, Испания – 90%, Франция – 98%, България – 20%. (6)

Опасността от високата задлъжнялост на държавите, бизнеса и домакинствата е дългова дефлация, при която хората няма да имат пари за стоки и услуги, след като са обслужили кредитите си.

През 2019 година в някои части на света като Франция и Чили имаше масови протести срещу мерките за остеритет, данъци, социално неравенство и олигархичния елит.

Технологичните компании реализират следните приходи за 2019 година – Фейсуб: $70.7 милиарда, колкото БВП на Венецуела; Алфабет: $161.9 милиарда, колкото БВП на Украйна; Епъл: $260.2 милиарда, близо до БВП на Виетнам.

Общата пазарна капитализация на Фейсбук, Майкрософт, Епъл, Алфабет и Амазон в началото на 2020 година е над 5 трилиона долара. Според някои има балон в технологичните компании, но това е просто една от многобройните предпоставки за събитие, което би могло да даде началото на окончателен срив на фондовите борси и банкова криза предвид огромния частен, корпоративен и държавен дълг и десетилетие ‘количествено облекчаване’.

Основен признак на финансово бедствие в американската икономика започва в средата на септември 2019 г., когато има срив в нормалната работа на репо пазара. Този пазар е важен за поддържането на ликвидността във финансовата система.

През 2019 година има рекорден брой изпълнителни директори, напуснали поста си (7). Не само че рекорден брой изпълнителни директори са подали оставка, но много от тях са продали по-голямата част от акциите си от дружествата, които напускат.

Друг важен показател, че настъпва бедствие във финансовите пазари, е инверсията в стойността на държавните облигации с двугодишния лихвен процент, който стана по-голям от десетгодишните облигации.

През пролетта на 2020 г. Световната банка изчислява, че 40 до 60 милиона души ще изпаднат в крайна бедност (под 1,90 долара на ден) през 2020 г. в сравнение с 2019 г. Ако добавим хората, които ще живеят с под 5.5 долара на ден, то трябва да прибавим още 70 до 180 милиона души повече.

През март 2020 година Федералният резерв обявява, че подписва споразумение с BlackRock, за да управлява от тяхно име фонд за изкупуване на корпоративен дълг като част от спасителната програма CARES Act на стойност 2.3 трилиона долара. С препоръката на BlackRock, Фед се ангажира да купува неограничено държавни ценни книжа и корпоративни кредити като най-търгувани за март са т.нар. борсово търгувани фондове (ETFs) от създадените от БлекРок дружества със специална инвестиционна цел. Между 14 май и 20 май около 1,58 милиарда щатски долара в ETF са закупени чрез механизма за корпоративно кредитиране на вторичния пазар (SMCCF), от които 746 милиона долара или около 47% са борсово търгувани фондове на BlackRock, тоест БлекРок управлява собствения си бейлаут.

БлекРок е най-голямата в света мултинационална компания по инвестиционен мениджмънт, която директно управлява активи за над 7 трилиона долара в края на 2019 година и 20 трилиона чрез системата Аладин за своите клиенти: Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Швейцарската централна банка, Гръцка национална банка, Централната банка на Канада, множество корпорации и застрахователни компании. БлекРок притежава дялове в Майкрософт, Епъл, Ексон Мобил, Кока Кола и други.

Пакетите от хеликоптерни пари в условия на замразена икономическа активност, (заради вирус със симптоми и смъртност близки до сезонен грип не само според мен, но и според Клаус Шваб – основателя на Световния икономически форум), оскъпяват борсовите активи и увеличават състоянието на милиардерската класа като същевременно създават предпоставки за хиперинфлация. Евентуална хиперинфлация ще нулира държавния дълг на САЩ като същевременно ще даде възможност за въвеждане на електронен долар и безкешово общество.

На 23.092020г. президентът на Банката на Федералния резерв на Кливланд, Лорета Дж. Местър, очертава работата на Фед по дигиталната валута на централната банка (CBDC) по време на реч на 20-ия юбилеен симпозиум в Чикаго по плащанията (8):

„Други предложения биха създали нов платежен инструмент, дигитални пари в брой, който би бил точно като физическата валута, емитирана от централните банки днес, но в цифрова форма и, потенциално, без анонимността на физическата валута. Централните банки биха могли да ги подкрепят, без да е необходимо участие на търговски банки чрез директно емитиране в електронни портфейли на крайните потребители, интегрирани услуги от централната банка за прехвърляне и обратно изкупуване.’

Между средата на март и средата на май, по време на домашния арест, богатството на най-богатите 600 американски милиардери нараства с 434 милиарда долара, според доклад на Американци за Данъчна справедливост, като тласка състоянието на тези 600 американци до общо 3,4 трилиона долара.

Затворените малки и средни предприятия застрашават пазар за 15 трилиона долара, който може да разклати по-широката финансова система. Броят на фалитите достига рекорди и е на път да надмине изумителните цифри на фалити по време на Голямата рецесия. Тези фалити застрашат пазара за ипотеки и могат да спукат имотния балон.

Хепитализъм

Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика, високопоставен критик на неолиберализма, притежател на най-престижната награда на Централноевропейски университет „Отворено Общество“ (9), член на Римския клуб (10) и на Съвета за 21 век (11), икономически съветник на президента Бил Клинтън и Световната банка е сред архитектите на капитализма на заинтересованите страни и застъпник за глобална зелена сделка.

През 2009 година Стиглиц оглавява комисия от загрижени икономисти по поръчка на френския президент Никола Саркози, целта на която е да изработи подходящ индекс за измерване на напредъка на обществото. Според Стиглиц брутният вътршен продукт на една държава не е адекватен показател за щастието и благоденствието на гражданите и имаме нужда от промяна, която включва статистически данни за благополучието на природния и човешкия капитал. Според Стиглиц най-важно е качеството на живота, което се измерва с ‘устойчивост’ и най-големият проблем към момента е как да осчетоводим устойчивостта?

Тази ‘устойчивост’ е дефинирана в целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) от 25 септември 2015г. на среща на върха в Ню Йорк (12). ООН дефинира 17 цели, които трябва да постигнем до 2030 година. Програмата за устойчиво развитие 2030 е част от програма 21 (13).

За целта на ‘осчетоводяването’ към днешна дата технологичните компании разполагат с множество решения за измерване, запис и оценка на устойчивостта. Голяма част от тях са разработки, базирани на блокчейн регистри и ‘блокчейн счетоводни книги’, в които се записват данните от различни програми за социално или екологично въздействие.

Това са големи данни, получени в реално време от сензори, камери, софтуерни приложения или допитвания и статистики. Болкчейн регистрите се подават към финансови институции, държавни служители и инвеститори, които получават обратна връзка за инвестициите си в ‘положително въздействие’ и към изкуствен интелект за анализ на данните, самообучение и самоусъвършенстване.

Логистиката за събиране на големи данни се изгражда от известно време с поставянето на камери в училищата, офисите и улиците и с въвеждането на 5G мрежата, която е в основата на устойчивата икономика.

Заедно с това се разработват проекти за цифрови валути от централните банки и частни инвеститори, които да са в унисон с ЦУР. ‘Зелени’, ‘устойчиви’, ‘приобщаващи’ и ‘социално справедливи’ електронни валути.

В доклад на работна група, свикана от генералния секретар на ООН от 11.09.2020 година се казва (14):

‘Освобождаването на потенциала на цифровите финанси може да има трансформационно въздействие върху устойчивото развитие’.

„Народните пари: Използване на цифровизацията за финансиране на устойчиво бъдеще“ определя това, което авторите му наричат ​​„програма за действие“ за политиците, приведени в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). В него се казва, че COVID-19 представлява историческа възможност за ускоряване на цифровизацията и „поставяне на финансите под контрол на гражданите“.

Докладът, публикуван от Целевата група на генералния секретар за цифрово финансиране на ЦУР, цитира положителните аспекти на технологичното развитие като мобилни плащания, които „превърнаха мобилните телефони във финансови инструменти за повече от милиард души“. Но предупреждава, че овладяването на цифровизацията „за добро“ е избор, а не неизбежност, задвижвана от технологиите. Всъщност се казва, че цифровите рискове, ако не бъдат смекчени, могат да „задълбочат изключването, дискриминацията и неравенствата“.’

Разбира се ‘поставяне на финансите под контрол на гражданите’ означава ‘поставяне на гражданите под контрол на неправителствените организации и централните банки’.

Докато пишех тази статия ми хрумна да проверя дали съществува ‘грантова’ валута. Да, оказа се, че съществува гранткойн (15): ‘Grantcoin е „валутата със съвест“, целяща да финансира нова устойчива световна икономика.’

Концепцията на подобни цифрови валути е по-близка до купонна система от страна на потребителите и грантова система от страна на финансовите институции. Система, обвързана със зеленото и социално отговорно поведение на хората за разлика от традиционните валути, които са свързани с продуктивност и икономическа дейност. Това позволява лесно да бъдат обвързани със системи за оценка на ‘социален кредит’.

‘Социалният кредит’ представлява оценка за стойността на личността. Могат да бъдат отново блокчейн регистри, които пазят информация за поведението, квалификациите, ваксините, онлайн трансакциите и онлайн поведението на хората. Тази информация определя значението на индивида за системата и приноса му към устойчивото развитие. Ниският социален кредит е възможно да доведе до отказ на услуги, пътуване или блокиране на средства. Електронният блокчейн дневник на човек ще бъде свързан с електронен блокейн идентификатор. Инициативата id2020 с подкрепата на Майкрософт и Сиско Систъмс работи за предоставяне на всеки глобален гражданин ‘правото’ на електронен идентификатор (16):

‘ID2020 е публично-частен консорциум в услуга на Цел за ‘осигуряване на правна идентичност за всички хора’ на Обединените нации по програма устойчиво развитие до 2030 г., включително за най-уязвимите популации в света.

ID2020 публикува декларация от десет точки, която включва: „Ние вярваме, че хората трябва да имат контрол върху собствените си цифрови самоличности, включително как личните данни се събират, използват и споделят.“’

Социална икономика

Икономическата криза, предизвикана от мерките срещу ковид-19 и стартирането на 4-та индустриална революция от ковид-19 ще направи бедността универсална и ще създаде широки маси от нуждаещи се, уязвими групи от хора и ‘социални потребности’. Болшинството от хората няма да могат да наваксат с автоматизацията на работни места, която ще превърне безработицата в ‘устойчива’ безработица. Ще са в процес на търсене на работа през целия си живот, преквалификация и ‘учене през целия живот’ – Цел 4 на ООН ‘Осигуряване на приобщаващо и равностойно качествено образование и стимулиране на възможностите за учене на всички през целия живот’.

Курсове за преквалификация, ‘социално отговорни’ програми за заетост и откриване на работни места по програми за устойчиво развитие са част от иновациите на социалната икономика.

Какво е социална икономика?

‘Cоциалната  икономика  и  социалните  предприятия  представляват  изцяло  нов  начин  за  осъществяване  на  стопанска  дейност  и  като  такива  те  разполагат  с  потенциал  да  променят  коренно  социално-икономическата  среда.  Новите  тенденции  през  последните  години  са  свързани  с  възникването  на  кръгова  икономика  на  сътрудничеството,  която  от  своя  страна  създаде  възможности  за  разрастване  на  социалните  предприятия  в  Европа.  Социалната  икономика  и  социалните  предприятия  изпълняват  все  по-значима  роля,  което  в  голяма  степен  се  дължи  на  тяхната  способност  за  справяне  с  някои  сериозни  предизвикателства,  пред  които  е  изправена  понастоящем  Европа,  по-специално  необходимостта  да  се  стимулира  устойчив  и  социално приобщаващ икономически растеж и да се създават работни места. Същевременно те работят  по  цели  с  по-конкретна  насоченост,  като  например  кризата  с  бежанците,  влошаването  на  околната  среда  и  необходимостта  от  насърчаване  на  по-голямо  равенство  между  половете. Настоящият доклад на експертната група по социално предприемачество към Комисията (GECES) представлява призив  за  действия,  отправен  към  Европейската  комисия,  държавите  членки  и  организациите на социалните предприятия’

Социалните предприятия са компании, които реализират приходи от предоставянето на социални или екологични услуги, съобразени с целите за устойчиво развитие на ООН. Равенство между половете, толерантност и приобщаване на сексуални малцинства и бежанци, екология, онлайн курсове и преквалификация, бързи кредити за маргинализирани групи, ваучери за храна с определени изисквания към целевата група. Всичко това са възможни бизнес модели на ‘социалните предприятия’, които ще печелят от бедност (impact investing) и уязвими групи и заместват социалната държава.

Как едно социално въздействие може  да носи печалба за инвеститорите си и какво е ‘въздействаща инвестиция’? (17)

‘Две организации, които подчертават силата на ролята на филантропията, са Фондация Рокфелер и Фондация Case. Фондация Рокфелер помогна за оформянето на това пространство в средата на 2000-те, като събра група от филантропи, инвеститори и предприемачи, които въведоха термина „въздействащо инвестиране“ и чрез инкубиране на Глобалната мрежа за инвестиране на въздействието (GIIN), водещата мрежа от практикуващи. Съвсем наскоро фондацията Case работи за изграждането на полето чрез създаване на ръководство за начинаещи, разказващ анализ за това как се възприема полето и мрежова карта, използваща данни за транзакции, за да подчертае инвестиционната активност и тенденциите.’

‘Тъй като проблемите, пред които са изправени обществата, стават все по-утвърдени и сложни, ясно е, че правителството и филантропията не могат да ги решат сами. Погледът върху размера на капитала потвърждава това: в САЩ филантропията е приблизително 390 милиарда долара, държавните разходи са 3,9 трилиона долара, а капиталовите пазари (всички дългови и дялови инвестиции) обхващат 65 трилиона долара. В световен мащаб общите инвестиции се оценяват на 300 трилиона долара. По този начин преместването на 1% на световните капиталови пазари към въздействащо инвестиране – или инвестиции, които работят в полза на социалното благо – би могло да покрие очакваната неплатена липса на финансиране от 2,5 трилиона долара годишно за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Както показва този пример, овладяването на капиталовите пазари може да има огромна обществена полза.’

Папа Франциск и банката на Ватикана изявяват силен интерес към социалното инвестиране (18):

‘На първата конференция за инвестиции във Ватикана през 2014 г. папа Франциск определи инвеститорите за въздействие като „тези, които осъзнават съществуването на сериозни несправедливост, случаи на дълбоко социално неравенство и неприемливи условия на бедност, засягащи общности и цели народи“, добавяйки че социалните инвеститорите използват финанси, за да служат на общото благо. С тези забележки папа Франциск инициира диалог между католическата църква и инвеститорите и призова за сътрудничество между духовни и финансови лидери.

През юли 2018 г. църквата продължи този диалог на Третата Ватиканска Конференция за инвестиране във въздействие. Конференцията насочи вниманието към някои от най-належащите проблеми, пред които са изправени бедните и околната среда, и представи няколко успешни проекта, които въвеждат католическите ценности в действие.’

Освен развитие на ‘социалното предприемачество’ ООН препоръчва публично-частни партньорства за реализиране на своите цели (19) .

‘Финансиране на ПЧП

Как да съберем финансистите заедно с проектите? Или на езика, използван от финансистите – как да направим проектите „Хората на първо място“ „рентабилни“?

За да се развие връзката нагоре и надолу по веригата, е необходимо:

  1. Осигуряване на ясни критерии за въздействие върху социалните инвестиции за ЦУР на ООН в съответствие с ПЧП за ‘Хората на първо място’; и
  2. Мобилизиране на финансистите и инвестиционните фондове за социално въздействие за ЦУР на ООН, които могат да действат като катализатори и да покрият необходимостта от социална защита и т.н.’

Тук е ролята на частни доставчици на социални услуги, към които държава постепенно изнася функциите си. Те реализират печалби с претенцията, че пестят пари на държавата за евентуални проблеми в обществото, които биха се случили, ако не се предприемат превантивни мерки. Като пример са така наречените ‘деца в риск’, целева група на доставчиците на социални услуги.

Ще си позволя да забележа, че лозунгът ‘Хората на първо място’, който се среща в документа на ООН резонира с ‘Хората преди печалбите’ и поради някакви мистериозни причини много леви организации и социалисти подкрепят този вид фашизъм, който се продава зад красивите ‘цели за устойчиво развитие’. Сливането на държавна власт с корпоративна власт, които работят за една висша цел, е дефиниция на фашизъм. За разлика от фашизма на 20 век, при който общото благо често е национализъм, а национализмът се канализира в милитаризъм и империализъм, фашизмът на 21 век определя ‘устойчивостта’ за висша цел и брандира полицейската държава като Цел 16 на ООН ‘силни институции’ – ‘Мир, справедливост и силни институции’.

Технологиите дават възможност на социалната сфера и природата да се интегрират в капиталовите пазари и по същество естественият свят да бъде превърнат в стоки и финансови инструменти. ‘Екологични иновации’ и пазар за ‘екологични услуги’ като данък и регулация на парникови газове, опазване на биоразнообразие, програми за залесяване, инвестиции във възобновяеми източници, преработка на отпадъци създават пазар за трилиони долари.

Според теорията, когато естественият капитал не е изрично интегриран в капиталистическите отношения, благата на природата – въздух, вода, гори – са безплатни за хората (положителни външни ефекти), а вредите, нанесени на околния свят и обществото – неплатени и неотчетени разходи (отрицателни външни ефекти). Защитниците на зелената икономика твърдят, че всичко налично в естествения свят трябва да бъда част от капиталистическите пазари и икономическите трансакции, защото по този начин хората ще отчитат вредата на дейността си върху околната среда и икономиката ще бъде социално и екологично отговорна. Тоест данъци за кладенци в двора на обикновените хора и държавен/корпоративен монопол на природните ресурси.

Conservation Internation ни обяснява:

‘Богатството на една нация или бизнес е нещо повече от това, което хората могат да произведат.

Стойността на „природния капитал“ – източниците на услуги, които природата предоставя, включително прясна вода, контрол на наводненията и горски продукти – е също толкова важна и често пренебрегвана.

Природният капитал подкрепя човешкия и финансовия капитал: Когато изменението на климата, пренаселеността или замърсяването заплашват природата, обществата и икономиките също са застрашени. Природният капитал отдавна се счита за „свободен“, което кара ползите, които природата предоставя, да се приемат за даденост и използва се със скорост, която Земята не може да попълни.

Conservation International помага на правителствата и бизнеса да определят количествено нашата зависимост и въздействие върху природния капитал, за да се гарантира, че той се управлява добре за бъдещите поколения.’

БлекРок, Майкрософт, Световната Банка, Голдман Сакс, МВФ, Амазон и Фейсбук са сред многото застъпници за зелената сделка. Тук стои въпросът дали Conservation International ще съхрани Земята за нашите деца или по-скоро за наследните на корпоратокрацията и олигархичния елит. Много въпроси имакъм Зелената сделка. Как точно ще спасяваме планетата като изстреляме десетки хиляди сателити, нужни за 5G и за 6G, всеки от които има нужда от големи количества изкопаеми горива. Например.

Според Investor.bg (20): ‘В САЩ победата за Джо Байдън на изборите през ноември може да означава бум на зеленото финансиране, предвид плана му за климата на стойност 5 трилиона долара’.

‘Устойчивостта’ на обществото, личното щастие, природата, благоденствието на обществото са сложни биологични, духовни и социални системи, които ще бъдат редуцирани до предварително зададени показатели и стандартизирани, за да могат да се интегрират в капиталистическата системата и да бъдат удобни за обработка от алгоритми.

Четвърта индустриална революция

Какво е 4ИР разаснява Атанас Добрев, изпълнителен директор на Vivacom (21):

„Съвременното общество е на прага на следващата технологична революция, която ще обхване всички сфери. Именно комуникациите са в основата на тази революция. Хората днес очакват достъпна, сигурна и налична по всяко време свързаност. Истински успешните компании като VIVACOM трябва да са способни да развиват пазара и да допринасят за напредъка на обществото, като предвиждат бъдещите потребностите на клиентите. Тук идват възможностите на 5G свързаността, мрежата от пето поколение ще доведе до дигиталната трансформация, която е необходима и неизбежна“

„5G – това е висока скорост, огромен капацитет за свързване на устройства, пренебрежимо малко времезакъснение, което допринася за светкавичен пренос на огромни обеми данни. Мрежата е в основата на пет генерални промени – тя осигурява повишена продуктивност, предвидимост и управление на процесите, неограничен брой свързани устройства, възможност за развитие на нови индустрии, сегментиране на мрежата“, разказа главният технически директор Радослав Златков.

Предимствата на мрежата от ново поколение са огромни- тя ще допринесе за  автоматизация на производствения цикъл, за масово развитие на умните градове и техните основни характеристики като видеонаблюдение, контрол на трафика, мониторинг на околната среда, умно паркиране, умно сметоизвозване. Ще направи реалност умния дом. И още – благодарение на 5G мрежата дигитализация на образованието ще стане факт чрез масова достъпност от различни географски точки. Огромно е приложението на 5G мрежата и в развлекателната индустрия- правене на музика от разстояние, гейминг, използване на добавена и виртуална реалност.“

Четвъртата индустриална революция едновременно е необходима за постигане на устойчиво развитие и е неговата крайна цел. В концепцията на правителството за ‘Индустрия 4.0’ това е ясно описано (22).

КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ (ИНДУСТРИЯ 4.0):

‘1.2. СЪЩНОСТ НА ИНДУСТРИЯ 4.0

‘Индустрия 4.0 представлява съвкупност от свързани цифрови технологични решения, подпомагащи развитието на автоматизацията, интеграцията и обмена на данни в реално време в производствените процеси. По своята същност това отразява индустриален и технологичен трансформационен процес, който естествено следва развитието на научните и производствени практики. Четвъртата индустриална трансформация е естествено продължение на цифровизирането и автоматизирането на производството и включва интернет свързаност и взаимодействие на кибернетично-физически системи без участието на човека, обработка и анализ на големи информационни масиви и вземане на решения от изкуствен интелект, роботика, ползване на цифрови облаци, цифрово моделиране и симулиране на производствените процеси чрез виртуална реалност, интелигентна автоматизация, масово производство на индивидуализирани продукти, поява на нови технологии, създаване на нови бизнес модели.’

Естествен консуматор на продуктите на 4ИР са социалните системи, политическата система, градовете на хората и хората:

‘Не на последно място, обществени сектори като електронното управление, електронното здравеопазване, електронното образование и развитието на интелигентни и свързани градове са естествено приложно поле на продуктите и услугите, създавани от цифровата икономика’

За да се изгради новият дигитален свят, са нужни специалисти:

‘Обучение и образование: за да се внедри Индустрия 4.0 в пълния си капацитет в икономиката е необходимо да се създадат висококвалифицирани специалисти. Приоритет за това трябва да бъдат повишаването на дигиталните умения като част от учебния процес във всички степени в националната образователна система, както и популяризирането им чрез програми за преквалификация. Това налага прилагането на адекватни стратегии за квалификация, привличане на специалисти от чужбина, както и създаването на организация на трудовия процес, която да стимулира обучението и да осигурява възможност за учене през целия живот и образование в близост до работното място.’

През 2020 година Световният икономически форум стартира Визия2030 (23), която е:

‘новосформирана интеграция, обединяваща инициативата за партньорство 2030Vision, стартирана от Арм през декември 2017 г. с инициативата Frontier 2030, стартирана от Световния икономически форум през януари 2020 г. съпредседателство на Саймън Сегарс, главен изпълнителен директор на Арм и Ахим Щайнер, администратор на Програма за развитие на ООН (ПРООН).

2030Vision има за цел да бъде глобалната публично-частна платформа, която поставя експертизата и ресурсите на технологичния сектор в услуга на ускоряване на постигането на глобалните цели.’

Според Визия2030 технологиите имат огромен потенциал за постигане на ЦУР, Например Цел 1 Изкореняване на бедността можем да постигнем чрез ИИ интегриран електронен отпечатък за кредитен/мобилен достъп за средства; Умни договори, споделени услуги, приобщаващи криптовалути, застрахователни продукти на базата на ИИ и информация от дронове и сателити и още много.

Безкрайните възможности, които ни дава ковид-19 и Четвърта индустриална революция са описани от основателя на Световния икономически форум Клаус Шваб в книгата ‘Големият ресет’ от 9.07.2020г (24).

Шваб рекламира достойнствата на ‘капитализма на заинтересованите страни’ и фашизма на ‘публично-частните партньорства’.

Разяснява прелестите на автоматизацията и технологичната безработица:

‘По-рано, отколкото повечето очакват, работата на различни професии като адвокати, финансови анализатори, лекари, журналисти, счетоводители, застрахователни застрахователи или библиотекари може да бъде частично или напълно автоматизирана …

Технологията напредва толкова бързо, че Кристиан Хамънд, съосновател на Narrative Science, компания, специализирана в автоматизираното генериране на наративи, прогнозира, че до средата на 2020-те години 90% от новините могат да бъдат генерирани от алгоритъм, повечето от които без никакъв вид човешка намеса (освен дизайна на алгоритъма, разбира се).’

Потенциалът за интернет на нещата/интернет на телата и сливането на човек с машина в мрежата го вдъхновява:

‘Обмислете неограничените възможности за свързване на милиарди хора чрез мобилни устройства, което поражда безпрецедентна мощ за обработка, възможности за съхранение и достъп до знания. Или помислете за зашеметяващото стечение на нововъзникващите технологични пробиви, обхващащи широки области като изкуствен интелект (AI), роботика, интернет на нещата (IoT), автономни превозни средства, 3D печат, нанотехнологии, биотехнологии, наука за материали, съхранение на енергия и квантови изчисления, за да назовем само няколко. Много от тези нововъведения са в зародиш, но те вече достигат точка на зрялост в своето развитие, тъй като се надграждат и усилват взаимно в комбинация от технологии във физическия, дигиталния и биологичния свят’

Идеята за  „фабрики за интелигентни клетки“, които биха могли да дадат възможност за „ускорено генериране на ваксини“ го вдъхновява.

Според него ‘Инструментите на четвъртата индустриална революция дават възможност за нови форми на наблюдение и други средства за контрол, които противоречат на здравите, отворени общества.’, но явно това не е проблем.

‘Технологиите на Четвъртата индустриална революция няма да спрат да станат част от физическия свят около нас – те ще станат част от нас. Всъщност някои от нас вече смятат, че нашите смартфони са се превърнали в продължение на нас самите. Днешните външни устройства – от носими компютри до слушалки за виртуална реалност – почти сигурно ще станат имплантируеми в нашите тела и мозъци. Екзоскелетите и протезирането ще увеличат нашата физическа сила, докато напредъкът в невротехнологиите подобрява нашите когнитивни способности.

Ще станем по-способни да манипулираме нашите собствени гени и тези на нашите деца. Тези разработки повдигат дълбоки въпроси: Къде правим граница между човека и машината? Какво означава да си човек?’

Евгеника, глобален контрол и технокрация

Програмата за устойчиво развитие на ООН е нова икономическа и социална система, която цели да съхрани властта и богатството на корпоративните и финансовите елити. Целите за устойчиво развитие гарантират устойчивост на бедността и зависимостите на широките маси. Технологиите позволяват свръх богатите да налагат своя контрол и власт върху останалите. Новите технологии са в състояние да управляват обществото, икономиката и производствения процес самостоятелно. Технокрацията е идея за премахване на политическия и демократичния процес и заместването му с управление на експерти и алгоритми спрямо наличните ресурси и целите на управляващата класа.

Експлозията на технологии позволява ‘подобрения’ на генетичните, социалните, биологичните качества на хората спрямо целите на елита. Евгениката е концепция за интелигентно управление на човешкия род, за интелигентна еволюция и основна част от Програма 21. Евгениката използва научни методи, но по-често псевдонаука за свое оправдание и за да съкращава броя на излишните хора, броя на недостойните да ползват общите блага.

Социално справедливото, приобщаващо, устойчиво общество на ООН е стриктно кастово общество, в което жизненият път и предназначението на човек се определя от алгоритмите, икономическия статус на родителите и целите за устойчиво развитие. Пропастта между класите се увеличава от нововъденията на ЦУР. Онлайн обучението е предназначено за изграждане на неграмотна маса от хора, която служи за суровина на социалните предприятия и за събиране на данни за машинно самообучение. Единствено хора с повече възможности ще могат да си осигурят истински учители. Горните класи, които разполагат със средства, ще могат да се възползват от генните и механичните подобрения на четвъртата индустриална революция.

Според  Антонио Гарция Мартинес, бивш служител на Facebook, развитието на ИТ вече формира кастово общество, в което социалната мобилност няма да бъде възможна. (25)

‘Въз основа на опита си в ИТ компания, Мартинес вижда четири социални класи в Сан Франциско, но границата между тях е толкова непроницаема, че той ги нарича касти.

Първата каста, или т.нар. Вътрешен кръг, се състои от рискови инвеститори и собственици на капитали. Втората каста, Външният кръг, се формира от висококвалифицираните ИТ или бизнес професионалисти, които работят за инвеститорите и получават достатъчно пари, за да бъде считани за средна класа.

Третата каста представлява Обслужваща класа, състояща се от служители, които също работят в ИТ сектора, но изпълняват дейности, не изискващи висока квалификация. Това са шофьорите на Uber, куриерите, които изпълняват поръчки на потребителите на услугата Instacart, надомни работници, наети чрез TaskRabbit приложение, и т.н. Членовете на тази каста може да останат без работа с развитието на изкуствения интелект и роботиката – Uber, например, не крие плановете си да замени в бъдеще шофьорите с автопилот, а гигантите в електронната търговия внедряват дронове за доставки на стоките.

Четвъртата каста, наречена Парий класа, се състои от хора, които не могат да си позволят да купят или наемат къща в Сан Франциско, или не са в състояние да се изхранват сами, тъй като не работят в ИТ сферата. Те са принудени да живеят на улицата и/или да водят мизерен начин на живот – това са бездомници, престъпници, наркомани и т.н.’

Електронното образование, електронното правителство, теле-медицината и мобилните приложения за диагностика, следенето на лица, ‘контактни с болни от коронавирус’, дори надпреварата за ваксина са програма 21 и нямат нищо общо със здравето. Икономическите мерки в подкрепа на потърпевшите като универсален базов доход, който стартира в Испания ‘експериментално’ юни 2020г., трилионите долари в подкрепа на Уолстрийт, допълнителното задлъжняване на държавите, на които МВФ предоставя заеми за социални мерки, ще доведе до още зависимост, остеритет, инфлация и дългово робство. Тези заеми не са предназначени за инвестиция в медицински персонал или материална база в здравеопазването, затова здравните системи ‘отново не са готови’ да посрещнат болните от коронавирус.

Икономиката трябва да бъде разрушена за огромната част от хората и изградена наново от корпоратокрацията в прекрасния нов дигитален свят.

Но една от най-важните системи, които изглежда тества пандемията, е дали ‘силните институции’ функционират наистина и къде трябва да бъдат ремонтирани. Съществува безпрецедентна цензура в социални мрежи и медиите за всички, които оспорват която и да е част от пандемията и мерките срещу нея. Въведоха глоби, а някъде и затвор за хората, които не се съобразяват с маските или със социалното дистанциране. На места дронове следят за спазване на мерките в отдалечени райони, където няма струпване на хора. Въведоха проследяване на ‘контактни’ лица, изолиране дори от челнове на семейството на заразени в специални изолатори.

Свободата на словото е основно човешко право, всички други права произтичат от него.

 

В допълнение:

– В документ на Световния икономически форум, заинтересованите страни в капитализма на заинтересованите страни са изброени като НПО, синдикати, религиозни организации и други ‘представители’ на гражданското общество:

http://www3.weforum.org/docs/WEF_FutureRoleCivilSociety_Report_2013.pdf?fbclid=IwAR3Ycsj_YL95SRLzdAftOaCelpqxCQ6SQDEfgZn48Mh9ghlvWAgrN_ZAyJE

В документ на Световния икономически форум, заинтересованите страни в капитализма на заинтересованите страни са изброени като НПО, синдикати, религиозни организации и други ‘представители’ на гражданското общество:

‘Неправителствените организации (НПО), лидерите на труда, религиозните организации, религиозните лидери и други представители на гражданското общество играят критичен и разнообразен набор от роли в общественото развитие. През последните две десетилетия тези роли се измениха, тъй като външната среда за гражданското общество се промени. Наскоро се появи подновен фокус върху съществения принос на гражданското общество към устойчивата глобална система заедно с правителството и бизнеса. С тези общности като ключови членове на многостранната платформа на Световния икономически форум е навременно да се проучи по-нататъшното развитие на ролите на гражданското общество и произтичащите от това последици за всички сектори на обществото. Неправителствените организации, трудови и религиозни общности на форума, както и междусекторната ръководна група на проекта и членовете на мрежата от съвети за глобалната програма допринесоха с широка подкрепа и насоки за развитието на тази публикация’

Така дефинираното гражданско общество легитимира контрола и програмите на корпоратокрацията като се стреми да кооптира всяка евнетуална опозиция в редиците си.

– Глобализация 4.0, представена от Световния икономически форум, ноември 2018г.:

https://www.weforum.org/agenda/2018/11/globalization-4-what-does-it-mean-how-it-will-benefit-everyone/

‘Освен това предизвикателствата, свързани с Четвъртата индустриална революция (4IR), съвпадат с бързото възникване на екологични ограничения, появата на все по-многополюсен международен ред и нарастващото неравенство. Тези интегрирани разработки въвеждат нова ера на глобализация. Дали ще подобри човешкото състояние ще зависи от това дали корпоративното, местното, националното и международното управление могат да се адаптират във времето.

Междувременно се оформя нова рамка за глобално публично-частно сътрудничество. Публично-частното сътрудничество е свързано с оползотворяване на частния сектор и отворените пазари за стимулиране на икономическия растеж в полза на обществото, като се има предвид винаги устойчивостта на околната среда и социалното приобщаване. Но за да определим общественото благо, първо трябва да идентифицираме първопричините за неравенството.

Например, докато отворените пазари и засилената конкуренция със сигурност водят до победители и губещи на международната сцена, те могат да имат още по-изразен ефект върху неравенството на национално ниво. Освен това нарастващото разделение между прекариата и привилегированите се засилва от 4IR бизнес модели, които често получават наеми от притежаването на капитал или интелектуална собственост.’

‘Безпрецедентният темп на технологична промяна означава, че нашите системи за здравеопазване, транспорт, комуникация, производство, разпределение и енергия – само за да назовем само няколко – ще бъдат напълно трансформирани. Управлението на тази промяна ще изисква не само нови рамки за национално и многонационално сътрудничество, но и нов модел на образование, пълен с целеви програми за обучение на работниците на нови умения. С напредъка в роботиката и изкуствения интелект в контекста на застаряващите общества, ще трябва да преминем от разказ за производството и потреблението към един за споделяне и грижа.

Глобализацията 4.0 едва започва, но ние все още сме дълбоко неподготвени за нея. Придържането към остаряло мислене и бъркотията със съществуващите ни процеси и институции няма да помогне. По-скоро трябва да ги препроектираме от нулата, за да можем да се възползваме от новите възможности, които ни очакват, като същевременно избягваме вида на разпад, на които сме свидетели днес.’

– Цел 16 „МИР И СПРАВЕДЛИВОСТ“

https://bpid.eu/wp-content/uploads/2018/12/SDG%2016.pdf

„Един от най-добрите примери за връзката между Цел 16 и другите Цели за устойчиво развитие е  образованието.  То  помага  на  хората  да  разбират  демокрацията,  стимулира  толерантността  и доверието  като  опора  на  демокрацията,  мотивира  хората  да  се  интересуват  и  да  участват в политическия  процес.  Образованието  подобрява  разбирането  на  хората  за  политиката,  както  и възможностите  им  да  участват  в  нея.  Образованието  усилва  привързаността  към  демокрацията, особено  в  младите  демократични  общества,  защото  образованите  граждани  са  по-активни  в избирателните процеси.Все пак, за да се обърне внимание на движещите сили на насилието и конфликтите, фокусът в този  раздел  трябва  да  бъде  върху  управлението,  върху  стабилността  на  институциите,  т.е.  върху движещите сили на мира като позитивенмир или на „нагласите, институциите и структурите, които създават  и  поддържат  мирни  общества“.  Цел  16  признава,  че  за  да  се  намали  насилието,  е необходимо да се съсредоточим върху положителния мир, изграждането на нагласите, институциите и структурите, които създават и поддържат мирни общества. Същите тези фактори водят и до други положителни  резултати,  до  създаване  на  оптимална  среда  за  процъфтявнето  на  човешкия потенциал.“

Ваня Милева, октомври – ноември 2020г.

Източници:

1) https://www.ecb.europa.eu/explainers/tell-me-more/html/what_is_money.en.html

2) https://wallstreetonparade.com/2020/03/the-fed-has-pumped-9-trillion-into-wall-street-over-the-past-six-months-but-mnuchin-says-this-isnt-like-the-financial-crisis/

3) https://www.newscientist.com/article/mg21228354-500-revealed-the-capitalist-network-that-runs-the-world/

4) https://www.influencewatch.org/non-profit/bill-and-melinda-gates-foundation/

5) https://www.bis.org/publ/otc_hy2005.htm

6) https://tradingeconomics.com/bulgaria/government-debt-to-gdp

7) https://www.nbcnews.com/business/business-news/why-have-more-1-000-ceos-left-their-post-past-n1076201

8) https://www.clevelandfed.org/en/newsroom-and-events/speeches/sp-20200923-payments-and-the-pandemic.aspx

9) https://www.ceu.edu/article/2019-06-24/economist-joseph-e-stiglitz-awarded-open-society-prize

10) https://en.wikipedia.org/wiki/Club_of_Rome

11) https://www.berggruen.org/people/group/the-berggruen-network/

12)  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5

13) https://en.wikipedia.org/wiki/Agenda_21

14) https://www.globalgovernmentforum.com/digital-finance-crucial-to-achieving-sustainable-development-goals-says-un/

15) https://bitcoinist.com/grantcoin-grant-based-digital-currency-new-world-economy/

16) https://id2020.org/, https://en.wikipedia.org/wiki/ID2020

17) https://www.rockpa.org/guide/impact-investing-introduction/

18) https://www.theimpactivate.com/the-vatican-conference-on-impact-investing-demonstrates-further-commitment-to-the-poor-and-the-environment/

19) https://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2016/01/Promoting-People-first-Public-Private-Partnerships-PPPs-for-the-UN-SDGs_UNECE_IATF-Issue-Brief.pdf

20) https://www.investor.bg/evropa/334/a/evropa-e-napyt-da-se-prevyrne-v-nai-golemiia-igrach-na-pazara-na-zeleni-obligacii-312366/

21) https://offnews.bg/tehnologii/vivacom-demonstrira-5g-v-realnata-si-mrezha-714556.html

22) https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/ip/kontseptsia_industria_4.0.pdf

23) https://citi.io/2020/01/22/unlocking-technology-for-the-global-goals/#:~:text=%20Unlocking%20Technology%20For%20The%20Global%20Goals%20,that%20there%20are%20a%20lot%20of…%20More%20

24) https://www.amazon.com/COVID-19-Great-Reset-Klaus-Schwab/dp/2940631123

25) https://it.dir.bg/tehnologii/it-razvitieto-formira-kastovo-obshtestvo

26) http://www3.weforum.org/docs/WEF_FutureRoleCivilSociety_Report_2013.pdf?fbclid=IwAR3Ycsj_YL95SRLzdAftOaCelpqxCQ6SQDEfgZn48Mh9ghlvWAgrN_ZAyJE

27) https://www.weforum.org/agenda/2018/11/globalization-4-what-does-it-mean-how-it-will-benefit-everyone/

28)  https://bpid.eu/wp-content/uploads/2018/12/SDG%2016.pdf

Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

7 коментара

  1. Pingback: Alonso Kihano

    • Pingback: Ваня Милева

    • Pingback: Ваня Милева

  2. Pingback: Alonso Kihano

    • Pingback: Ваня Милева

  3. Pingback: Ваня Милева

  4. Pingback: Ваня Милева

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40