Световната здравна организация и пандемията от ковид-19 – имаме ли причини да се съмняваме?

 След като през март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви пандемия от коронавирус ковид-19, фактически огромното мнозинство от човечеството започна да живее според разпорежданията на тази наднационална структура.

„Новият световен ред“ не се приема еднозначно от хората. Една част вярва в констатациите и предписанията на СЗО, и стриктно ги спазва, а друга част – не, но е принудена да се подчинява под заплахата от санкции и репресии. Интересно е да се отбележи, че при направено сред сънародниците ни проучване през април 2020 г., мнозинството от тях подкрепя твърденията, че „COVID-19 е изкуствено създадена болест с цел фармацевтичните компании да печелят“ и че „ваксина има, но се крие, за да се разпространи още вирусът и фармацевтичните компании да печелят повече“. Разбира се, малко вероятно е тези позиции да се основават на подробни и задълбочени изследвания на СЗО, фармацевтичните компании и на системата, в която сме принудени да живеем. Но съмненията очевидно са налице и в настоящия текст ще се опитаме да дадем отговор дали те са само плод на човешката емоция или могат да се опрат на сериозни и незаобиколими аргументи.

И така – имаме ли причини да се съмняваме в „новия световен ред“ на СЗО?

Световната здравна организация е специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН), която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Учредена е на 7 април 1948 г., с централа в Женева, Швейцария и наследява мандата и ресурсите на Здравната организация, която е агенция на Обществото на народите (ОН). Целите на СЗО са постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. Здраве, според дефиницията дадена в конституцията на СЗО, означава не просто липса на болести и недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние. На думи – отлично, даже много добре. Но никога не бива да се забравя, че следва да се търсят и проследяват коренните материални интереси отвъд написаното и казаното. Нека да се опитаме да надникнем какво се крие зад фразите за „възможно най-високо здравно равнище“ и да потърсим отговор на въпроса за финансирането на СЗО. Той ще е ключът и към въпроса за интересите, които изразява тази наднационална организация. Ето какво откриваме като информация: Световната здравна организация се финансира от вноски на страните-членки и дарители. През последните години, работата на СЗО включва разширяване на сътрудничеството с външни организации; в момента има около 80 партньорства („служебни отношения“ и „работни отношения“), с неправителствени организации и фармацевтичната промишленост, както и с фондации, като например фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, както и фондация Рокфелер. Доброволните дарения към СЗО от националните и местни управления, фондации и неправителствени организации, други организации на ООН, а също и в частния сектор, в момента надвишават тези на определените вноски (такси) от 193-те държави-членки. Руската изследователка Олга Четверикова установява, че промяната в модела на финансиране на СЗО настъпва към средата на 70-те год. ХХ в., като част от общия преход на западния свят към неолиберализъм, приватизация и дерегулация. Фактически се осъществява скрита приватизация на СЗО, без при това да се променя удобният и далеч по-авторитетен статут на организация, олицетворяваща интересите на „обединените нации“ (а не на превзелите я корпорации и фондации, както би трябвало да е в действителност, ако се изискваше формата да отговаря на съдържанието). В момента само около 20 % от бюджета й се осигурява от страните-членки на ООН, а останалите 80 % – от „доброволни“ допълнителни вноски на заинтересувани западни държави (САЩ, Великобритания, Германия, Канада и др.), както и частни донори (основно фондации и свързани с тях фармацевтични компании) като фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Ротари и др. под.

Ясно е, че след като получава преобладаващо финансиране от Бил Гейтс и е в „работни отношения“ с Рокфелер, СЗО ще изразява преимуществено техните интереси, ще съобразява дейността си с тях. Разбира се, възможно е да има хора, които да вярват в добрата воля на тези видни олигарси да спонсорират СЗО в името на физическото, психическо и социално благосъстояние на човечеството. Но според нас като опиращи се на (досега) необоримото твърдение, че битието определя съзнанието, няма причина да се съмняваме, че олигархичните кланове на Гейтс, Рокфелер и себеподобните им съобразяват дейността си не с някакви възвишени идеали, а с основния икономически закон на съвременното западно общество и подвластните му народи:  осигуряване на максимална печалба чрез завладяване и подчиняване, чрез грабеж и експлоатация, чрез разоряване и обедняване, чрез измамване и оглупяване на човечеството. Не трябва да се забравя и че перспективата за максимална печалба тласка световната олигархия към това да „погазва с краката си всички човешки закони“. За нея „няма престъпление, на което да не се реши – дори с риск да увисне на бесилката“. Съжаляваме, ако ще разочароваме някого, но ние не сме сред хората, които смятат, че Гейтс, Рокфелер и себеподобните им са станали милиардери с честен труд, а не чрез „погазване на всички закони“ и „дори с риск да увиснат на бесилката“.

Налице са всички логични основания да смятаме, че СЗО се финансира от американски милиардери-олигарси (а и директно от държавата САЩ) с цел да се използва като средство за извличане на максимални печалби. При положение, че само Бил Гейтс „дарява“ по около половин милиард долара годишно, можем да си представим и за какви печалби става въпрос.

Тук е мястото да се спрем и на личността на сегашния генерален директор на СЗО (а от март 2020 г. – некоронован „генерален директор“ и на почти целия свят) – Тедрос Гебрейесус. Този етиопският биолог (обърнете внимание, че той дори не е лекар) и държавник е толкова обвързан с интересите на водещите западни държави и олигарси, че е повече от закономерно именно той да  оглавява материално зависимата от същите тези западни олигарси Световна здравна организация. През 2000 г. Тедрос Гебрейесус защитава докторат във Великобритания. Обявен е за млад изследовател на годината от Американското общество за тропическа медицина и хигиена. Той става и първият неамериканец, получил наградата „Джими и Розалин Картър“ (САЩ, 2001). През 2012 г. е избран за почетен член на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. През 2012 – 2014 г. работи в Харвардския университет (САЩ).  Бил е член на Съвета на глобалните лидери по репродуктивно здраве на Института Аспен (САЩ). През 2005 – 2012 г. е министър на здравеопазването на Етиопия и като такъв организира приток на чуждестранни инвестиции, по-специално чрез взаимодействие с фондация „Семейство Клинтън“ и фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. От 2017 г. той е назначен за генерален директор на СЗО. Можем да не харесваме олигарсите заради системата на грабеж и издевателства, която налагат на човечеството, но това не означава, че трябва да ги мислим за глупави и за неосъзнаващи интересите си. Напълно логично е, когато инвестираш милиарди в една структура, да назначиш за неин генерален директор свое доверено лице. В случая с Гебрейесус очевидно е станало именно това.

Но да се върнем към историята на Световната здравна организация от последните десетилетия. Крайно съмнително е поведението на СЗО при два предишни сравнително сходни случая – птичия грип (2005) и (особено) свинския грип (2009 – 2010).

При птичия грип СЗО използва авторитета си, „само“ за да предупреди, че е възможно да се стигне до пандемия, при която, подобно на „испанския грип“ (1918 – 1919 г.), да умрат между 5 и 150 милиона душа. Световната здравна организация призовава уплашеното (от самата нея) човечество да се запаси с противогрипни ваксини и най-вече с чудодейното лекарство „Тамифлу“, произведено и разпространявано от една американска (Gilead) и една швейцарска компания (La Roche). Вследствие на създадената „птича паника“ двете фармацевтични корпорации реализират милиарди долари печалби. Във връзка с това се отправят и първите обвинения към СЗО в конфликт на интереси –  че се е превърнала в маркетингов отдел на търговците на тамифлу.

През юни 2009 г. Световната здравна организация не се задоволява само да заплашва със, а стига дотам да обяви пандемия от свински грип. Това е първата пандемия след хонконгския грип от 1968 г. И в този случай поведението на СЗО е повече от съмнително.

Преди да бъде открит вирусът А(H1N1), т. нар. свински грип, СЗО променя дефиницията за „пандемия“. Дотогава за пандемия се е говорело, само когато една болест се разпространява по целия свят и води до сериозни здравни последици и множество смъртни случаи. Внезапно и по причини, които никога не са обяснени, сега за да се обяви пандемия, вече не се изискват показатели като сериозни вторични усложнения и множество смъртни случаи. Остава единствено изискването за широко разпространение. Малко след като е променена дефиницията за пандемия, се появява и вирусът на свинския грип, който „изненадващо“ напълно отговаря на редактираното определение. Отново се нагнетява страх сред населението, че 2 милиарда от хората по света ще се заразят със свински грип през следващите две години. Припомня се (както обикновено) за „испанския грип“ от 1918 г. и милионите му жертви. В насаждането на страх и паника особено се открояват САЩ, където администрацията на президента Обама прогнозира 40 % от американците да бъдат заразени, а няколкостотин хиляди – да загинат.

Второ, научните съветници на СЗО, въз основа на чиито мнения е обявена пандемията, са обвинени в обвързаност с най-големите западни фармацевтични компании (Baxter, GlaxoSmithKline, Novartis, Sanofi Pasteur и др.). Особено известни стават критиките на германския епидемиолог Волфганг Водарг, член на здравната комисия към Съвета на Европа. Той окачествява създалата се ситуация около „фалшивата пандемия“ като „един от най-големите медицински скандали на века”. Според Водарг „фармацевтичните компании са провокирали масова психоза”. Отново Световната здравна организация се превръща в маркетингов отдел за обслужване на частни интереси с цел масово разпространение на ваксини и на залежали количества от „чудодейното“ тамифлу. Изчислява се, че от обявената „свинска пандемия“ фармацевтичните компании са си осигурили печалба в размер на 7.5 до 10 милиарда долара.

Трето, особено важно и актуално обвинение (за него може да се прочете в книгата „Капитализмът днес“, София, 2009 г.) е, че чрез създадената тогава „пандемична медийна истерия“ и съпровождащия я „цирк“ (медицински маски, карантини, масови ваксинации, спрени полети), подобен на този от 2004 – 2005 г. с птичия грип, се отклонява вниманието от настъпилата световна криза на капитализма (с произтичащите от нея масови фалити, безработица и бедност) и най-вече от търсенето и разкриването на системните причини за нея.

Интересно е да се отбележи, че 11 години по-късно, през 2020 г., имаме отново същите явления – световна криза на капитализма (избухнала според американския изследовател Ричард Улф няколко седмици преди СЗО да обяви ковид-пандемията, а именно през февруари 2020 г.), медийна истерия, маски, карантини и всичко останало. Впечатляващо е как в днешната ситуация не се говори за криза на капитализма, а за „корона-криза“. Това е съществена идеологическа подмяна. Оказва се, че за новата вълна от фалити, бедност и безработица не е виновна системата на капитализма с присъщите му нелечими недъзи. Социалните бедствия се приписват на едно природно явление, на един вирус, без появата на който благоденствието на системата уж би било осигурено и занапред. Ето размишленията на Ричард Улф по темата за тази подмяна още през март 2020 г.: „Коронавирусът се превръща в извинение. Ще го чувате навсякъде. Помислете само какви възможности дава. Направили сте каша във вашата корпорация? Вземали сте лоши политически решения? Правили сте лоши инвестиции? Изведнъж се появява спасител. Вината не е моя, а на вируса. Вирусът ме принуди да съкратя работниците. Вирусът ми спря клиентите.  Вирусът ме принуди да затворя. Вирусът е виновен!“ Така че в новите условия СЗО може да бъде подозирана не само, че осигурява чрез обявяваните от нея пандемии максимални печалби за водещите западни фармацевтични компании (Ричард Улф говори за наличието на медико-промишлен комплекс, подобен на военно-промишления. Медико-промишленият комплекс обединява лекари, болници, производители на медикаменти и устройства, застрахователни дружества в един могъщ частен монопол. Медико-промишленият комплекс очевидно има интерес от пандемии, както военно-промишленият – от нови и нови войни), но и че прикрива със своите „научни“ послания и „мерки“ вече втора поредна криза на капитализма.

Друг американски изследовател, Ноам Чомски, обръща внимание на твърде съмнителното обстоятелство, че през октомври 2019 г., т. е. само няколко месеца преди СЗО да обяви корона-пандемията, е била организирана симулация на пандемия от този вид в Ню Йорк (САЩ). Чомски има предвид „Събитие 201“, организирано от университета „Джон Хопкинс“, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и Световния икономически форум. Става въпрос за симулация на нов вирус, който убива 65 милиона души…

В ситуацията на нова „пандемия“ (обявена при едва 44279 „заразени“ и 1440 починали от/с ковид извън Китай, което е нищо на фона на 6.4 милиарда души, населяващи света без КНР; заедно с китайските случаите към 11 март 2020 г. пак са нищожно малко – 118000 „заразени“ и 4291 починали от/с ковид), докато мнозина очакват големите печалби за фармацевтичните компании отново да дойдат от производството и разпространението на анти-ковид ваксините, като че ли се подценява ролята и значението на т. нар. PCR-тестове. Не трябва да се забравя, че „статистиката“ за „заболелите“ от ковид, която стои в основата на насажданата медийна истерия, се дължи преди всичко на този новаторски метод за установяване на здравословното състояние. Между другото самият му създател Кари Мълис отрича ефективността на PCR като средство за диагностициране на вирусни инфекции. Той прави това заявление във връзка с използването на PCR-тестовете за установяване на заразени с ебола през 2014 г. Кари Мълис е категоричен: „Тестовете могат да открият генетични редици на вируси, но не и самите вируси.“ Той е на мнение, че разработената от него полимеразна верижна реакция (Polymerase Chain Reaction, съкратено – PCR) е подходяща за научни експерименти и изследвания, но не и като клиничен метод в медицината. Няколко допълнителни думи за историята на създателя и неговото PCR-творение: Малката калифорнийска биотехнологична компания, за която работи Мълис – Cetus, продава патента за PCR на Hoffman-LaRoche (същите, които покрай птичия и свинския грип правят милиарди долари печалби от тамифлу) за изумителната сума от 330 милиона долара – най-голямата сума, плащана някога за патент (т. е. още тогава някои далновидни господа са стигнали до извода, че от това изобретение може да се правят милиарди долари печалба). Междувременно Мълис получава бонус от 10 000 долара (5 заплати) и е уволнен. Той твърди, че е открил PCR под влиянието на наркотика ЛСД. Мълис умира от пневмония на 7 август 2019 г., т. е. само няколко месеца преди неговото изобретение да разтърси целия свят (именно въз основа на получаваните данни от PCR-тестовете се стига до безпрецедентното затваряне на почти всички национални икономики с малки изключения като тези на Беларус, Никарагуа, Туркменистан и Швеция). Днес все повече са гласовете на учени, че тези тестове освен скъпи, са и недостоверни, в резултат на което се ражда абсурдното понятие „безсимптомно болен“. Съмнителният метод за установяване на заразените от коронавирус обаче носи космически печалби за компаниите, които го произвеждат и разпространяват. Смята се, че от март до началото на октомври 2020 г. корпоративните печалби от PCR-тестове възлизат на повече от 13 милиарда долара.

Нов момент в „корона пандемията“ е и, че редом с фармацевтичните компании и даже в по-голяма степен дори от тях, зашеметяващи печалби отчитат такива американски корпорации като Facebook, Amazon и Microsoft. Благодарение на обявената от СЗО пандемия, само в рамките на първите два месеца (от средата на март до средата на май 2020 г.) техните собственици Марк Зукърбърг, Джеф Безос и Бил Гейтс (съвсем „случайно“ и основен спонсор на СЗО) са спечелили съответно 31, 30 и 12 милиарда долара. Мишел Шосудовски от канадския Център за изследване на глобализацията определя случващото се като процес на присвояване и концентрация на богатство в ръцете на класата на милиардерите за сметка на целия останал свят. От март до октомври 2020 г. само богатството на американските милиардери е нараснало от 2.95 трилиона на 3.8 трилиона долара, или приблизително около 850 милиарда долара печалба. Едно нарастване с близо 30 %. Общото богатство на всичките 2189 милиардери в света се е увеличило с 1.5 трилиона долара благодарение на обявената от СЗО пандемия, за да достигне 10.2 трилиона долара. Т. нар. „втора вълна“ през есента на 2020 г. се очаква да продължи този процес на обогатяване на милиардерите за сметка на цялото останало човечество.

И докато олигарсите трупат милиарди долари от обявената пандемия, десетки хиляди деца са обречени на гладна смърт. Гладът е широко разпространено бедствие, присъщо на господстващата в света система на социална неправда и потисничество. От недохранаване по света страдат повече от 800 милиона души (около 9 % от населението на земята). Към тях вследствие на мерките срещу пандемията се присъединяват още около 550 000 деца. Изчислено е, че всеки месец, поради наложените анти-ковид блокади, от глад умират 10 000 деца. Това означава, че до края на календарната 2020 година на съвестта на СЗО и нейните корпоративни спонсори ще лежат животите на 100 000 деца…

В заключение трябва да е ясно, че медицинската наука, както и всяка друга наука, не съществува извън интересите на своите спонсори, били те държавни или частни. Ето защо налице са всички основания (меко казано) да се съмняваме, както в целите и намеренията на СЗО въобще, така и по-специално в обявената от нея пандемия и налаганите мерки като насилствено маскиране, тестване и карантиниране на здрави хора. Най-голямата заблуда ще е да се очаква от слугите на световната олигархия в бяло да изказват мнения и да налагат мерки, които не отговарят на интересите на техните спонсори. А тези техни спонсори (или поне 35-те най-големи фармацевтични компании в света) само от началото на новия век до 2018 г., не и без активното съучастие на СЗО, са реализирали почти 9 трилиона долара печалби. ТРИЛИОНА!… Ето защо след неуспешните опити за разследване на СЗО през 2009 – 2010 г., днес тези опити продължават (дори се призовава за Нов Нюрнбергски процес за престъпления срещу човечеството) и трябва да продължат до пълното разобличаване на това оръдие на фармацевтичните компании и на световната олигархия. Но дори и сега, без все още да е проведено авторитетно международно наказателно разследване срещу дейността на СЗО, световно известни изследователи като проф. Андрей Фурсов я определят като най-мощната организирана престъпна група в света. И може би са прави.

ПС: Тъй като по темата се разпространяват всевъзможни фантастични конспиративни теории, препоръчваме на нашите читатели канадския сайт на Центъра за изследване на глобализацията „Глобъл рисърч“ https://www.globalresearch.ca/ , който се е доказал през годините със задълбочените си анализи по актуалните за човечеството водещи въпроси и проблеми. За настоящата статия също са ползвани преимуществено материали от този сайт.

ПС2: През юни 2020 г. президентът на Беларус – една от малкото страни, която не се поддаде на ковид-истерията, не обяви извънредно положение и не затвори икономиката си – Александър Лукашенко разказа как е бил изнудван от Международния валутен фонд, че ще получи заем в размер на 900 милиона долара, ако въведе предписаните от СЗО противоепидемиологични мерки. Отговорът на Лукашенко: „МВФ продължава да изисква от нас, въведете карантина, изолация, комендантски час. Що за глупост? Няма да се кланяме пред никого“. Няколко седмици по-късно, спонсорирани от Запада опозиционери започват пореден опит за сваляне от власт (т. нар. „цветна революция“) на законно избрания президент на отказващата да се преклони пред разпорежданията на СЗО и МВФ Република Беларус. Във връзка с това мнозина днес припомнят и речта на Муамар Кадафи, произнесена пред Общото събрание на ООН на 23 септември 2009 г. В изказването си либийският лидер обвинява капиталистическите компании, че създават вируси с цел впоследствие да продават ваксини срещу тях. Кадафи коментира, че „днес има свински грип, а утре може би ще има рибен грип“. За него това е един срамен бизнес. Две години по-късно, през пролетта на 2011 г., палачите на Запада се разправиха по най-свиреп начин с Либия и с нейния водач Муамар Кадафи.

ПС3: Във връзка с постоянните препратки и асоциации на ковид-19 с „испанския грип“ от 1918 г. напоследък се появиха материали, че и в този случай не става въпрос за природно бедствие, а за масов експеримент, проведен от Рокфелеровия институт за медицински изследвания сред американските войници (а впоследствие и сред другите съюзнически армии), мобилизирани за участие в Първата световна война. От януари до юни 1918 г. във военната база „Форт Райли“, Канзас (САЩ) за пръв път е изпробвана експериментална ваксина против менингит. Ефектът е точно обратният на очаквания – още през март с. г. от бактериална пневмония заболяват повече от 500 американски войници. Това са всъщност и първите жертви на „испанския грип“. Вместо да бъде прекратен експериментът, Рокфелеровият институт разширява обхвата му и сред войници от Англия, Франция, Белгия и Италия. Чрез заразените войници бактериалната пневмония се превръща в действителна пандемия, която води до милиони жертви по целия свят (между 50 и 100 милиона) – много повече отколкото загиват по време на бойните действия. Бедствието наистина е зловещо, но и то не е „природно“, а социално и зад него стои един от днешните водещи партньори на Световната здравна организация.

Автор: Б-23