Давате ли си сметка на колко тънка, майсторска пропаганда сме подложени?

Уводният текст на Уикипедия за синдикализма гласи: „Синдикализмът е радикално течение в работническото движение, което е било най-активно в началото на 20 век. Основната му идея е създаването на местни организации, базирани на работници, и подобряване на нуждите и правата на работниците чрез стачки.“

Да помислим: думата „радикален“ какво значи във вашето съзнание? Колко от нас харесват наистина радикалните неща?

От текста разбираме, че единственото средство на синдикатите са стачките. Знаем, че от десетилетия неуморно бива изграждана представа за стачкуващия работник като за нагъл, нахален и едва ли не алчен. Той тормози работодателя си, който е бил великодушен да му даде работа, да му осигури препитание и смисъл на живота…

„Най-активно в началото на 20 век“ намеква, че сега можем да го пишем умряло. Което е почти истина, защото отдавна големите синдикати са превзети от индивиди с продажно мислене, калпави, некачествени кариеристи, трупащи облаги, мамейки доверието на работещите хора.

Но тези неща не се обясняват в Уикипедия. Нито че има некорумпирани синдикати, които не участват в тристранката и защитават интересите на работещите с все сили.

Когато четете и слушате текстове, мислите ли критично върху това, което чувате и виждате? Давате ли си сметка, че този, който предоставя информацията, има причини да я представи точно така. Давате ли си сметка кой притежава харесваните от вас информационни медиатори – телевизия, радио, вестник, база данни, сайт?

Какви са интересите му, целите, които преследва?

Винаги търсете кой стои зад информацията и ще разберете какви биха могли да бъдат целите му. Сложете си сито, че иначе подобрение не ще настъпи никога в живота ви, ама не само във вашия, а и на всички ни – нали сме свързани…

Сърнела Воденичарова