– Да живее свободата – и забиват гвоздея в десницата ти. Да живее равенството – и забиват гвоздея в левицата ти. Да живее братството – и приковават двата ти крака. Да живее „демокрацията“ – и слагат трънливия венец на главата ти, за да издере очите ти.

Ето – сега си свободен. Напълно свободен от всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание. Напълно свободен да не бъдеш, а да имаш. Да имаш един кръст забит между четири стени. Да възкреснеш ти е позволено само виртуално.

Отново нови забрани за пътуваня, ново удължаване на извънредната ситуация. Навсякъде вече хората са недоволни и излизат да протестират. И навсякъде правителствата изкарват армията и полицията да ги бие за тяхно добро. Идеята за свобода, равенство, братство и „демокрация“, която пропагандира Запада и на която се гради това общество, се срива с пълна сила.

Въпреки всичко това, всички тези така наречени „лидери“, излизат и забраняват това, или онова с едни жизнерадостни усмивки, сякаш всичко това което се случва, е някаква забавна игра, която носи само радост и веселие.

Сигурно е много забавно да имаш власт над стотици милиони хора? Да ги плашиш до смърт, със смъртната опасност за техните близки? Да им забраняваш да се събират и да си празнуват празниците, или да изпълняват определени ритуали.

Това дори не е вече нацизъм или фашизъм, а нещо ново. Нещо, което бих нарекъл тиморизъм. Идеологията на страха. Използвана не срещу някоя отделна раса, нация и т.н., а срещу плебса, глобалния пролетариат.

Една от главните идеи на глобализацията е разбиване и разкъсване на родовите общости, на самите родове, семейства и най-накрая на цялостната същност на човека, на личността.

Превръщайки го в неопределен атомарен обект. Някаква неосъзната, безформена материя, маса, която да е удобна и лесна за манипулиране. Да може лесно да бъде насочван и преправян в каквото е най-удобно и потребно. И всичко това в името на неговото здраве, просперитет, на неговото добро. Докато се случва точно обратното.

Росен Георгиев