Тръмп симпатизантите  четири години ни обясняваха как демократите са „дийп стейт-комунисти-джендъри-културни-марксисти“ и за да не бъдат прекалено смешни с тези определения, добавиха откритието, че се водят епични битки между „финансовия“ и „индустриалния капитал“ като демократите били финансовия капитал, а републиканците представляват индустриалния капитал. Сега не знаят какво да говорят след последните събития и започнаха да наричат всички (особено републиканци) – предатели. Това е лумпен-интелигенция в чист вид.

Тези анализи се случват, въпреки че Доналд Тръмп не е спрял да раздава пари на Уолстрийт, явно така се бори с финансовия капитал. Кабинетът му е съставен от Съвета за външни отношения (CFR), Голдман Сакс и JP Morgan. Явно така се бори Тръмп с „дийп стейт“ (Дълбоката държава). Просто той ги назначава и след това започват епичните битки… Също трябва да имаме предвид, че е приятел с Хилари, Кисинджър и Джефри Епстейн (Мосад) и значителни като влияние руски олигарси-ционисти… Това може би е една добра черта на Тръмп, както многократно обясняваше др. Пол Крейг Робъртс – искаше да нормализира отношенията с Русия. Според мен (от чисто спекулативни разсъждения) тази привидна нормализация в отношенията с Русия е по план и медиация от Кисинджър и е възможно да е с цел примамване на Русия към лагера за подриване на Китай. Но Тръмп и това не направи, а увеличи драстично военното присъствие около границите й, както и санкциите срещу нея.

След това казват, че при него всичко е по-добре, което може би е вярно. По-малко войни, но Тръмп увеличи драстично бомбардировките, цивилните жертви по време на неговата администрация от атаки с дронове са над 300% повече отколкото при Барак Обама, а Пентагонът с толкова голям бюджет никога не е разполагал; увеличи финансирането за наблюдение, подслушване и шпиониране, което съвпада с „новото нормално“, създаде космическо командване към Пентагона „Спейском“, има по-малко мигранти, въпреки че легалната миграция е много повече от предходни години и по-малко джендъри, единственото, от което консерваторите наистина се вълнуват, останалото им е все едно. Провали Иранската сделка и заплашва непрекъснато Китай.

Тръмп е издигнат от няколко консервативни фондации: Scaife Foundations, Lynde and Harry Bradley Foundation и Heritage Foundation, от републиканския донор Шелдън Аделсън (който почина онзи ден) и Рой Кон, ментор на Тръмп, съветник на сенатор Джоузеф Маккарти, ловец на комунисти и ветеран от ерата на Рейгън. Фондация Херитидж се контролира от бившия и президент Edwin Feulner, член на Кръгът на Пиней. За повече информация за Le Cercle – https://bezlogo.com/2020/11/ HYPERLINK „https://bezlogo.com/2020/11/операциите-гладио.html“операциите-гладио.html).

Шелдън Аделсън е американски бизнесмен и филатроп, основател, председател и главен изпълнителен директор на Las Vegas Sands Corporation, която притежава Marina Bay Sands в Сингапур, и компанията майка на Venetian Macao Limited, която управлява Венецианския Лас Вегас и Sands Expo and Convention Center.

Той и съпругата му Мириам Adelson са най-големите дарители на Доналд Тръмп. Аделсън e основен поддръжник на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Към септември 2020 г. Аделсон е включен в списъка на Forbes със състояние от 33.5 милиарда щатски долара, което го прави 28-ият най-богат човек в света.

Рой Кон има тесни връзки и е част от консервативните и про-израелски политически кръгове. Първоначално привлечен и по-късно защитен от основателя и директора на ЦРУ Алън Дълaс, Кон e високо поставен в Американския съвет за сигурност като външен съветник и съветник на републиканските президенти Ричард Никсън и Роналд Рейгън и като централна фигура в обществото на Джон Бърч, както и частния разузнавателен пръстен на фондация „Западни цели“, чиито наследници подкрепиха изцяло президентството на Тръмп.

Връзките, които Рой Кон изгражда през 50-те години, го превръщат в известна обществена фигура с голямо политическо влияние, което достига своя връх по време на президентството на Роналд Рейгън. Докато Кон изгражда публичния си имидж обаче, той развива и тъмен личен живот, който е доминиран от същата шантажираща педофилска мрежа, която изглежда е започнала за първи път с Луис Розенстиел.

На едно от „партитата за изнудване“ присъстват директора на ФБР Едгард Хувър, Сюзън Кауфман (свидетел) с тогавашния си съпруг Люис Розенстиел и Кон. Кауфман свидетелства, че са присъствали млади момчета и твърди, че Кон, Хувър и бившият й съпруг са участвали в сексуална дейност с тези непълнолетни. Категорично потвърждение за дейностите на Кон в педофилския пръстен на Розенстиел идва от изявления, направени от самия Кон пред бившия детектив от Нюйоркската полиция и бивш ръководител на отдела за трафик на хора и свързани с него престъпления, Джеймс Ротщайн. По-късно Ротщайн споделя с Джон ДеКемп – бивш сенатор от щата Небраска, който разследва свързания с правителството детски секс пръстен със седалище в Омаха, че Кон признава, че е част от операция за сексуално изнудване, насочена към политици чрез деца проститутки.

Твърди се, че Кон заедно с Джеймс Джизъс Ангълтън и Майер Лански са имали материали за изнудване на Дж. Едгар Хувър. Самият Кон e хомосексуален и централен играч в „лавандуловата мафия“ – потайна и сплотена група гардеробни хомосексуалисти в американската политическа десница, и по-специално администрацията на Рейгън.

Много от хората, свързани с педофилската мрежа на Розенстиел през 70-те и 80-те години, отново ще се появят в пресата в скандала с Джефри Епщайн.

През 1979 г. Маргарет Трюдо, майка на настоящия министър-председател на Канада Джъстин Трюдо, присъства на рождения ден на Кон и разбира се Доналд Тръмп, който стана протеже на Кон в средата на 70-те години, който често посещава социални събития, провеждани в чест на Кон.

Кон свързва Тръмп с многобройни политически елити, включително няколко бъдещи политически съюзници, а именно Рупърт Мърдок, Пол Манафорт, Роджър Ейлс (и двамата от Fox News) и Роджър Стоун, който е най-довереният политически съветник на Тръмп след смъртта на Кон в средата на 80-те. Бившият политически стратег и анкетьор на Клинтън Дик Морис е пръв братовчед на Кон. Морис, който тайно съветва Доналд Тръмп поне от началото на 2016 г., се обърна срещу Клинтън, след като беше изобличен като саботьор.

Доналд Тръмп е свързан с педофилията и изнудването не само косвено чрез Кон, но и директно чрез осъдения педофил и близък приятел от поне 1987 г. Джефри Епщайн. Епщайн, за когото се говори, че е прехвърлил пари за Мосад, ЦРУ и видни династични политически семейства като Рокфелерите, управлява разтегнат педофилски шантажен пръстен, простиращ се от Вирджинските острови до Палм Бийч до Манхатън, който заплита всички от Тръмп до Бил Клинтън до Принс Андрю до Алън Дершовиц до Ехуд Барак.

Доналд Тръмп присъства в книгата за контакти на Епщайн от икономът на Палм Бийч на Епщайн като материален свидетел и / или съучастник в педофилните дейности на Епщайн. Освен това Тръмп, който има история на обвинения в сексуална непристойност (включително нанасяне на удари по тийнейджъри), е бил съден заедно с Епщайн от жена, която е наясно с уговорките на Епщайн, която обвини двойката, че я е изнасилила, когато е била на 13 години и е в списъка като свидетел на мрачния начин на живот на Епщайн в друг съдебен процес. Американският адвокат в Маями, който посредничи във федералната сделка по обвинение срещу Епщайн, е не друг, а Алекс Акоста, настоящ министър на труда при Тръмп. Като се имат предвид тези факти, е напълно немислимо Тръмп поне да не е бил наясно с малтретирането на деца на Епщайн. Той вероятно е далеч по-ангажиран.

Кабинетът на Тръмп е представен от финансови инсайдери от Уолстрийт, водени от председателят и главен изпълнителен директор на гиганта за частни капиталови инвестиции Blackstone Group – Стивън Шварцман, и милиардерът за изкупуване с ливъридж Уилбур Рос. Шварцман, бивш председател на Стратегическия и политически форум на Белия дом на Тръмп, преди той да бъде разпуснат, е част от вътрешния кръг на Тръмп; той е един от най-близките му съветници, особено по въпроси, свързани с Китай, вътрешното управление на Белия дом и външната политика. Питър Питърсън, съосновател на Blackstone, е наставник на Шварцман, освен че беше председател на Съвета по външни отношения (CFR), където наследи Дейвид Рокфелер. През 70-те години Питърсън е председател на американско-съветската търговска комисия и неговия институт „Питърсън“ – международен мозъчен тръст, събрал елитни представители на либералния истеблишмънт като Лари Съмърс, Джордж Шулц, Лин Форестър де Ротшилд и Морис Грийнбърг, обединени с ционисткия олигарх Виктор Пинчук и правителството на Елцин за икономическо кооптиране и упражняване на мека сила на САЩ върху Русия.

Шварцман е член на няколко мозъчни тръстове на високо ниво като CFR, Бизнес съвет и Атлантически съвет, беше член на Череп и кости с Джордж Буш (чието председателство подкрепи Шварцман ) и е член на консултативния съвет на Руския фонд за директни инвестиции, руския държавен фонд за благосъстояние, който действа като катализатор за чуждестранни инвестиции в руската икономика.

Стивън Мнучин, министър на финансите при Тръмп, е бивш изпълнителен директор на Голдман Сакс, От 2003 до 2004 г. работи като главен изпълнителен директор в SFM Capital Management, фонд на Джордж Сорос и дарява пари за кампанията на Клинтън.

Джейми Димън е изпълнителен директор и президент на JPMorgan Chase, чудовищното потомство на JP Morgan & Co. и собствената на Рокфелер Chase Manhattan, Димън служи в съвета на директорите на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Икономическит съветник на Тръмп.

Кои са другите играчи?

„Основните членове и ключови оперативни служители в американо-израелската дясна комбинация за национална сигурност включват неоконсерватори (както републиканци, така и демократи, и много от които са воини от студената война), подчинени политически и медийни оператори, милиардери от GOP мегадонори, активи на ЦРУ-Мосад и „национална сигурност ”-Джеймс Улси, Франк Гафни, Едуин Мийс, Оливър Норт, Ерик Принс, Джо Либерман, Рупърт Мърдок, Роджър Стоун, Пола Добрянски, Нют Гингрич, Джон Болтън, Питър Тийл, Робърт Мърсър, Дик Чейни, Том Барак, Елиът Броиди, Роджър Ейлс (починал), Майкъл Ледейн, семейство Мелън-Скайф и семейство ДеВос – всички те са неразривно свързани с апарата на Тръмп. Всъщност дори самата надземна администрация на Тръмп е изпъстрена с членове и сътрудници на тази мрежа – Майк Помпео, Джон Болтън, Бил Шайн, Кийт Келог, Майк Пенс, Ники Хейли и опозорения Оливър Норт като Майкъл Флин, който беше очевидно управляван от ултрасвързания неоконсерватор и вътрешният представител на ЦРУ-Пентагон Джеймс Улси и изглежда е бил най-важният човек между лагера на Тръмп, по-широката американска ултранационалистическа фракция и чужди тела в Израел, Русия, Турция и държавите от Персийския залив“.

„Може би най-неочакваният герой, замесен в тази про-Тръмп клика за национална сигурност, е Джеймс Улси, който е съветник на Тръмп за кампанията и преходния екип по национална сигурност. Улси е неоконсервативен демократ и бивш директор на ЦРУ с малко скрито минало, чието влияние се усеща във всяка администрация след Картър и е котва на неоконсервативното външнополитическо крило от десетилетия. Той е може би най-влиятелната и свързана личност за външна политика и международни отношения след Хенри Кисинджър и може би един или двама други като Джордж Шулц и Брент Скоукрофт. Улси, който беше силно ангажиран в преговорите за ядрени оръжия между САЩ и Съветския съюз, е член на привидно почти всеки основен мозъчен тръст / НПО и на консултативен съвет Пентагон-ЦРУ, а също така служи в качеството на консултант на всеки основен отбранителен конгломерат и изпълнител в САЩ. Наскоро той се присъедини към консултативни съвети на компании с частен капитал, които инвестират във високотехнологични компании с приложения в отбрана и разузнаване.“

„Изключително свързаното семейство Mellon-Scaife с богатството на Alcoa-Gulf Oil изглежда подкрепя Тръмп. Според разследване на Pittsburgh Post Gazette, Scaife Foundation има списък с пране на пари с връзки в мрежата на Тръмп предимно чрез предпочитания от нея канал Фондация Херитидж, който се финансира до голяма степен от Scaife Foundation и е осеян със синдици на Scaife и членове на борда. Фондацията „Херитидж“, която е един от най-влиятелните консервативни мозъчни тръстове в САЩ и е описана като „най-ефективната медийна операция в политиката на САЩ“, бе съобщена като една от доминиращите сили в преходния екип на Тръмп, съставляваща донякъде „екип за преход в сянка“, изграждащ мостове между идващия лагер на Тръмп и консервативни политици, донори и мозъчни танкери на високо ниво. Изтъкнати членове на фондация „Херитидж“ по време на прехода бяха Едвин Мийз, Едвин Фолнър, Ребека Мърсър и поне още двама.“

„Друга нишка в миналото на Тръмп с неприятни активи от национална сигурност е бляскавият търговец на оръжие от Саудитска Арабия, Аднан Кашоги (неговият племенник Джамал Кашоги беше убит и разчленен в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул) – в един момент най-богатият човек в света. Аднан Кашоги продава на Тръмп яхтата си „Набила“ на изгодна цена (по-късно Тръмп я продаде, за да финансира разклатеното казино Тадж Махал), присъства на сватбата на Тръмп през 1993 г. с Марла Мейпълс и според разследващия журналист Даниел Хопсикър е получил подслон от Тръмп в Mar-a-Lago, докато Аднан Кашоги е преследван от INTERPOL за измама на тайландска банка. Централното място на Кашоги както на пазарите на оръжия/оръжия, така и в подземния свят и връзката с американските отбранителни компании му предостави роля във впечатляващ набор от конспиративни участия, организирани до голяма степен от тайни „паралелни ЦРУ” – частни разузнавателни мрежи, включително в Iran Contra / BCCI ( Кашоги беше ключов посредник за трансфери на оръжия), Safari Club на Тед Shackley, екипи на Nixon за мръсни трикове, аферата Imelda Marcos и лондонската компания Barrick Gold от семейството на Буш в Лондон.“

„Най-известният татко на кампанията на Тръмп, Робърт Мърсър, е сдържан и мълчалив, подобен на злодей от Джеймс Бонд, компютърен учен, превърнал се в милиардер на хедж фондове с дълбоки връзки с твърдодясната мрежа от мозъчни тръстове, участващ във всякакви странни дейности като доброволческа дейност в ролята на заместник шериф в провинция Ню Мексико с военноморски тюлени и наемници на контрагенти, както и финансиране на съхранението на гигантски запаси от човешка урина в Орегон по някаква вероятно напълно безумна причина.

По-рано Мърсър е бил главен съ-изпълнителен директор на хедж фонд Renaissance Technologies (чийто успех идва от новото приложение на усъвършенствани математически и статистически техники) и е известен с надеждата си за драстично свиване на правителството и финансирането на политици в ролята на бунтовнически аутсайдери, като Тед Круз и Тръмп и политически движения като Брекзит – противоположна философия, която пренесе от Renaissance и ‘не наема никой от финансовия фон на Уолстрийт заради техния стаден манталитет’.„

„След като първоначално подкрепят и финансират Тед Круз, Мерсър и дъщеря му Ревека Мерсър промениха своята вярност в посока Тръмп. Робърт Мърсър е класиран #1 донор в изборния цикъл през 2016 г. и до момента е най-големият принос към про-Тръмп PACs (като е дал поне 15,5 милиона долара) и е пряк принос за кампанията Тръмп. Ник Патерсън, бивш колега на Мърсър, каза през 2017 г., че Тръмп нямаше да бъде избран без подкрепата на Мерсър. Според Нюйоркската Джейн Майер, Мърсър затъмни Кох като най-влиятелните донори в дясно в изборния цикъл 2015-2016. Потайният баща-дъщеря дуо имат огромно влияние в Тръмп Белия дом директно и чрез своето протеже Стийв Банън, представен на Тръмп от Мерсър, чието сътрудничество с Mercers достига много назад във времето към работат с тях в така наречения Правителствен институт по отчетност, който направи документалния филм на Клинтън Кеш. Тръмп съветникът по националната сигурност Джон Болтън е бил бенефициент на парите на Mercer — неговият PAC е финансиран от 5 милиона долара от Mercer, както и услугите на широко притежаваната от Mercer компания за извличане на психологични данни, Кеймбридж Аналитика“

„Основните клиенти на Аналитика включват кампанията на Тръмп през 2016 г., кампанията на Тед Круз през 2016 г., Brexit и PAC на Джон Болтън. Още през 2014 г. – преди Аналитика да има някаква връзка с Тръмп – компанията тества реакциите на американците на лозунги като „източване на блатото“ и „дълбока държава“ (“drain the swamp” and “deep state”). Не само това, но Кеймбридж Аналитика под ръководството на Стив Банън също събра фокус групи, за да провери чувствата на американците към изграждането на стена по мексиканската граница и, очарователно, към руския експанзионизъм и Владимир Путин, който Аналитика откри, че е харесван от американците като силен авторитарен лидер при правилно представяне. По същото време през 2014 г. Аналитика започва да работи за PAC на Джон Болтън, подкрепен от Mercer, който се стреми да „направи хората по-милитаристични в техния мироглед“, според доносника на Аналитика Кристофър Уайли. Това дава допълнителна вяра на идеята, че таен екип от усилватели на националната сигурност и неоконсерватори е бил зад кулисите през цялото време, настоявайки за десен авторитарен президент като Тед Круз (който канализира личност в стил Буш II) или Доналд Тръмп“.

„Друга странна личност, която се проявява около Тръмп и Кеймбридж Аналитика, е Питър Тийл, милиардерът „анти-истеблишмънт“ от Силициевата долина, член на борда на Facebook и член на управителния комитет на Билдерберг, съ-основател на PayPal, Palantir Technologies и Founders Fund. Palantir e изпълнител на прогнозни анализи и извличане на данни за ЦРУ и Пентагона. Подобно на Робърт Мърсър, Тийл е потопен в много крайни начинания, като например подготовка за индуциран от изкуствен интелект апокалипсис чрез изграждане на масивен редут в Нова Зеландия. Той беше основен донор на кампанията на Тръмп, беше един от най-добрите съветници на преходния екип на Тръмп и остава в орбитата на Тръмп и до днес. Съобщава се, че той е тласъкът зад шумотевиците от политическите кръгове на високо ниво за ограничаване на влиянието на Джеф Безос в Пентагона чрез Amazon и разбиване на интернет гиганти Google и Facebook.“

„Служители на рисковия капитал на Thiel и инвестиционни фирми бяха командировани да работят по кампанията на Тръмп, а служителите на Palantir работиха усилено с Кеймбридж Аналитика по изграждането на психографски модели, базирани на данни на Facebook. Според изложението на Форбс дигиталната кампания на Тръмп „се задълбочи в приспособяването на съобщения, манипулирането на настроенията и машинното обучение“ – машинното обучение е същността на най-съвременните прогнозни анализи, върху които Palantir се фокусира почти изключително. Това означава, че експертният опит и ноу-хау на аналитичния придатък на ЦРУ и Пентагона са били въоръжени за директна употреба в дигиталната кампания на „анти-истеблишмънт“ Тръмп. Като се има предвид понякога съмнителният капацитет на Аналитика като ефективна фирма за дигитална кампания, Palantir може би е бил истинският двигател на дигиталната кампания на Trump.

Със сигурност участието на Тийл би имало смисъл, като се има предвид фактът, че той и Палантир имат всичко, което могат да спечелят от Тръмп и застъпничеството на неговата администрация за огромното разширяване на държавата за шпиониране, както по обхват, така и по мащаб. Независимо от това какви са точните подробности, ясно е, че Тийл е бил задължително замесен по някакъв начин в кампанията, като се има предвид факта, че той почти стана председател на Консултативния съвет за външно разузнаване на президента, преди да отхвърли позицията.“

„Днес във всички президентски кампании работят онлайн ботове, но усилията на Тръмп очевидно бяха в съвсем друга лига по отношение на мащаба си. Според Самюъл Уоли, който ръководи проекта за изчислителна пропаганда в интернет института на Оксфорд, ботове са провели изключително непропорционално количество съобщения за Тръмп, а ботовете на Тръмп са повече от ботовете на Клинтън пет към един по време на изборите“

„Mercers, Bannon and Conway – всички членове на секретния Съвет за национална политика – се присъединиха към създаването на медийната екосистема срещу Клинтън („обширната дясна конспирация“) и неутрализирането на основните опорки в масовите медии в навечерието до изборите през 2016 г. Семейство Мърсър освен това е собственик и финансист на крайнодясната пропаганда и на виртуалния пункт за подкрепа на Тръмп Breitbart News, който се управлява от Банън, който също притежава голям дял от Breitbart и предостави сайта на Mercers, от 2012 до 2017. Брейтбарт безмилостно излъчва нелепи слухове за Хилари Клинтън, както и ислямофобски опорни точки, които изглежда идват от Центъра за политика на сигурност на Франк Гафни. За по-нататъшно укрепване на консервативните връзки на САЩ с Израел, израелските политически елементи дори имаха играят недвусмислена роля за основаването на Брайтбарт според неговия съосновател Лари Солов:

„Много хора не осъзнават това, но Breitbart News Network наистина стартира в Йерусалим. Беше лятото на 2007 г. и Андрю беше поканен да обиколи Израел като част от медийно представяне. Съгласих се да се включа като негов адвокат и най-добър приятел. Това, което никой от нас по това време не знаеше, беше, че пътуването ще промени живота ни и ще ни даде вдъхновение за Breitbart News Network … Бяхме поразени от духа, упоритостта и находчивостта на израелския народ по време на това пътуване“

 Връзките на Тръмп с либерално-„глобалистическия“ елит

„В същото време ядрото на американския про-ООН, про-трансатлантически, „глобалистически“ либерален истеблишмент, съсредоточен около Държавния департамент, либералните елементи в ЦРУ, основните медии и мозъчните тръстове като Съвета по външни отношения (CFR), Атлантическият съвет, Институтът Брукингс и Тристранната комисия се позиционираха категорично срещу Тръмп, който бива окарикатуряван от мейнстрийм медиите (въпреки че не е ясно дали това отрицателно внимание в крайна сметка вреди или носи полза на Тръмп). До голяма степен твърдо контролираните вдясно алтернативни медии се е придържат към този антагонизъм и го използват, за да предават невярното твърдение, че целият американски елит се противопоставя на Тръмп. Има дори силни индикации, че цялото крило на либералната републиканска власт не е анти-Тръмп или поне не е напълно отчуждено от администрацията.“

„Хенри Кисинджър, може би най-добре свързаният жив представител на американската външна политика и дипломатическия истеблишмънт, с дълбоки връзки с почти всеки конспиративен блок на земята, независимо дали е либерален / глобалистичен, консервативен или ционистки, се е позиционирал като посредник между Тръмп администрация и Путин и като част от усилията му да създаде „нови отношения“ между САЩ и Русия препоръча на Тръмп да приеме Крим като част от Русия, уж като част от усилията Русия да изтегли войски от Източна Украйна. Кисинджър допълнително предлага на Тръмп и Джаред Кушнер стратегия за по-тесни отношения между Русия и други страни като средство за противодействие на нарастващата геополитическа тежест на Китай в Южна и Централна Азия. Кисинджър, който има пъстра история на тайната дипломация и обратното канализиране, вдигна глава в Белия дом на Тръмп във връзка с иранската сделка, китайската дипломация и Северна Корея. Според някои източници Кисинджър е свързвал Джаред Кушнер с китайски политици, акция, която смазва колелата за поредица от високопоставени срещи между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин, който, както се съобщава, е потърсил съвет на Кисинджър за навигация в администрацията на Тръмп“.

Популизмът

Ще цитирам един от авторите в изредените по-долу източници, които ползвам, защото ми се струва, че задава валиден въпрос:

„Мотивът на Путин и Кремъл да подкрепят Тръмп, според офиса на DNI и голяма част от мейнстрийм пресата, е да попречи на Хилари Клинтън да се издигне до президентския пост, тъй като Путин се отвращава от Клинтън, предполага, че ще спечели президентските избори през 2016 г. и вярва, че ще бъде заплаха за руските планове за физическо, икономическо и политическо посегателство върху страните от Източна и Централна Европа, които са част от орбитата на НАТО/Запада. С други думи, Кремъл предпочита Тръмп пред Клинтън не непременно поради нещо, което администрацията на Тръмп ще направи активно за насърчаване на руските интереси, а защото очевидно няма да прави неща, които иначе биха могли да се случат при администрацията на Клинтън.

Това има смисъл, ако твърденията на основните медии за отвращението на Путин към Хилари Клинтън се приемат за верни, но също така прави основната прогноза на Russiagate по същество невъзможна да бъде опровергана, тъй като независимо от действията, които администрацията на Тръмп предприема по отношение на Русия/Източна Европа, теоретиците на Russiagate винаги ще могат да твърдят, че те са за предпочитане в очите на Кремъл пред действията, които вероятно биха били предприети от администрацията на Клинтън. И въпреки че има известна прекъсваемост между Тръмп и неговия апарат за национална сигурност по някои въпроси на външната политика, администрацията като цяло беше доста агресивна спрямо Русия в пряк смисъл, предприемайки действия като изгонване на руски дипломати, разширяване на НАТО в Черна гора , атакува руски наемници в Сирия, увеличи продажбите на оръжие на правителството на Украйна, налага санкции и т.н. Въпреки това, може да се твърди, че президентството на Тръмп със сигурност е подкрепяло руските геополитически интереси в по-косвен – и вероятно по-задълбочен – смисъл.

Според скандалното досие на Стийл (няколко части от които са проверени или потвърдени), целта на Путин и Кремъл в подкрепа на Тръмп е „да сеят раздори и разединения както в самите САЩ, но по-специално в трансатлантическия алианс, който се разглежда като враждебен на руските интереси “и че усилията„ трябва да се разглеждат от гледна точка на желанието на Путин да се върне към политиката на „Великите сили“ на 19 век, основана върху интересите на държавите, а не върху международния ред, основан на идеали, установен след Втората световна война.

Ако подриването на трансатлантическия алианс като средство за насърчаване на евразийската интеграция е централната предпоставка на Russiagate (за разлика от това президентът да бъде непременно приятелски настроен към Русия), това вдъхва много повече доверие в наратива, тъй като администрацията на Тръмп прави всичко възможно да подрива ООН, дестабилизира и намали НАТО, отчужди отношенията на САЩ с европейските съюзници, громи ЕС, развали сделката с Иран, която се стреми да действа като трамплин за нормализиране на отношенията между САЩ и Иран и постепенно да въведе Иран в орбитата на Запада, системно променя Държавния департамент и се оттегли от редица международни договори, подкрепени от голяма част от либералния дипломатически истеблишмънт на САЩ (Парижко споразумение, TPP, TTIP и др.), наред с други неща.

Най-интересното съображение тук е каква роля и/или познания имаше на пръв поглед милитаристичният американски ултранационалистически институт за национална сигурност, проследяващ корените си до Американския съвет за сигурност и Световната антикомунистическа лига в усилията си да засили Евразия (в средносрочен план) за сметка на трансатлантическия алианс и центрирания в ООН международен ред, който вътрешният му колега, либералният дипломатически истеблишмънт, прекара повече от един век в изграждане.“

Според този автор в доклада на Christopher Steele съществуват верни твърдения, който доклад според консенсуса в алтернативните медии е пълна фабрикация. Аз не съм в състояние да съдя, склонна съм да мисля, че е пълна фабрикация, защото дори да има верни неща в този доклад, това е без значение относно къде стои Тръмп и относно истинската цел на Russiagate. С или без това досие, Русия имаше надежди за президенството на Тръмп, които не са тайна и евентуално могат да бъдат обяснени и без досието. Теорията, че Путин подкрепя националистически или десни правителства, за да дестабилизира трансатлантическия алианс звучи възможна. Това е теорията за ‘патриотите’ срещу ‘глобалистите’, която е сравнително популярна в България.

Но защо тази част от либералния елит в администрацията на Тръмп и военните ястреби, които го издигнаха, работиха за подкопаване на установения международен ред след Втората световна война?

Това е редът на Американската изключителност, глобалните структури, тясното сътрудничество, наднационаните организации. Ужасът на Втората световна война и демонизацията на национализма като основен виновник (уж) за Хитлеристка Германия се използват срещу националния суверенитет в полза на марионетни правителства, отворени граници, в интерес на американския империализъм или интеграцията на ЕС, при която силните държави определят дневния ред, законодателството, ценностите и правилата за сметка на малките, тоест са създадени за мек империализъм. Ако националните държави са виновни за войните, за всички войни, за расизма и империализма, както много от съвременните леви и либерали са убедени, то какъв избор имат потиснатите в старите империи? Теоретиците на съвременния капитализъм твърдят, че нашето възрожденско освободително движение не се вписва в ценностите на мирния империализъм. Империализмът не желае съпротива, не желае непокорни роби, които създават проблеми. Нашите революционери са терористи, опортюнисти и сепаратисти. В тази пропаганда няма хуманизъм. Освен че е национално предателство, тя е конструирана така, че да подкопае основите на националната ни идентичност и от там на нашата увереност и порив към свободата.

„Най-ефективният начин за унищожаване на един народ е да се отрече и унищожи собственото им разбиране за тяхната история.“ – Джордж Оруел

Може би последният цитат от Оруел подсеща за скорошните събития около унищожаването на култура, статуи и история в САЩ, чиято цел според мен е същата. Това заличаване на Американската култура и история продължава вече години и целта му няма нищо общо с ‘расизма’. Целта му е описана от Оруел и е в полза на корпоративните и финансовите елити.

Ляво не означава либерализъм, консерватизъм или New Age. Стандартно означава работническата класа срещу олигархията и това липсва в света, откакто Вашингтонският консенсус унищожи синдикатите и левите организации на Запад и на Изток, откакто Съветският съюз се разпадна. Липсата на ляво, което защитава интересите на масата хора и фактът, че хората са твърде неорганизирани и разделени води до това, че тази нужда е подменена от една страна от популизъм, от друга от филантропията на най-силната капиталистическа класа, която симулира фалшиви грасрутс движения, бутафорни леви, социален либерализъм, демокрация и прочее.

– Популизмът се канализира в популярни лидери като Тръмп, Орбан, Сандърс, Джереми Корбин, Путин. Или в движения като Брекзит, MAGA, DefundThePolice, Антифа, QAnon, BLM. И вляво, и вдясно тези движения имат много силни финансисти и замесени хора от службите на Израел, на САЩ, Англия, Русия, Саудитска Арабия. За мен често е трудно да преценя в какъв момент хората остават излъгани, когато искат едно, а получават друго или от самото начало нещо е създадено като контролирана опозиция и психологическа война. Така или иначе популизмът е заплаха за хищническата класа и те правят всичко възможно да омаскарят или да кооптират подобни движения.

– Филантропията на хищническата класа се изразява във финансирането на всякакви леви, климатични и либерални организации, най-вече защото желае да ги включи в плановете си за продължаване на капитализма във форма на техно-фашизъм и ‘инвестиции в социално, екологично и управленско’ въздействие, които ще превърнат човешкото поведение, характер, както и мизерията и отчаянието на прекариата в нови капиталови пазари. Така наречените ‘мерки срещу коронавиуса’, които съзпаднаха напълно с планираната Четвърта индустриална революция/Програмата за устойчиво развитие на ООН бяха възможни основно заради ‘левите’, които мъжествено се бориха за максимално икономическо и психологическо унищожение на обикновените хора, защото те това, което разбират под дясно, е Тръмп и това, което разбират под капитализъм, е Тачър и Рейгън и поради някакви причини решиха, че разбират и от наука.

Един интересен въпрос е дали популизмът може да бъде ефективен заместител на организираната работническа класа.

Аз лично мисля, че много трудно, защото капиталистическата класа се справя твърде лесно с капитализация върху тези движения в своя полза, кооптиране, разсейване на популярните движения, изморяване, демонизация, насочване в грешна посока.

Тръмп, както вече надявам се става ясно, е пряк наследник по линията на Рейгън. Но тоталитарният контрол и фашизъм не се въвеждат от Тръмп. Не е той, който цензурира, трие активисти и журналисти от платформите на социалните мрежи, въвежда ‘локдаун’ по целия свят, призовава за или отнема основни права.

На 6.01 бяхме свидетели на операция Изборен хаос (по всяка вероятност на операция Transition Integrity Project (TIP) ), част от трансформацията на Америка във фашистка държава, управлявана изцяло от корпоративните и финансовите елити на Големия ресет на Клаус Шваб. В това се състои ‘зелената сделка’ на Джо Байдън.

„Група вътрешни лица от Демократическата партия и бивши служители от епохата на Обама и Клинтън, както и екип от неоконсервативни републиканци „Никога Тръмп“ прекараха последните няколко месеца в провеждане на симулации и „военни игри“ по отношение на различни сценарии за „крайния ден“ на изборите през 2020 г.

Според няколко медийни съобщения за групата, наречена Transition Integrity Project (TIP), те обосновават тези учения като специално подготвящи се за сценарий, при който президентът Тръмп губи изборите през 2020 г. и отказва да напусне поста си, което може да доведе до конституционна криза. Въпреки това, според собствените документи на TIP, дори симулациите им, включващи „явна победа“ за Тръмп на предстоящите избори, водят до конституционна криза, тъй като те прогнозират, че кампанията на Байдън ще предприеме смели ходове, насочени към осигуряване на президентството, независимо от изборите резултат.“

„TIP е създаден в края на 2019 г., твърди се „от загриженост, че администрацията на Тръмп може да се опита да манипулира, игнорира, подкопава или нарушава президентските избори през 2020 г. и преходния процес“. Съосновател е Роза Брукс и Нилс Гилман, а настоящият му директор е Зоуи Хъдсън. Брукс, както беше споменато по-рано, беше съветник на Пентагона и ръководения от Хилъри Клинтън Държавен департамент по време на администрацията на Обама. Преди това тя беше и генерален съветник на президента на Института за отворено общество, част от Фондациите за отворено общество (OSF), противоречива организация, финансирана от милиардера Джордж Сорос. Зоуи Хъдсън, която е директор на TIP, също е бивша висша фигура в OSF, като в продължение на 11 години служи като старши политически анализатор и връзка между фондациите и правителството на САЩ.

Връзките на OSF с TIP са червен флаг по редица причини, а именно поради факта, че OSF и други финансирани от Сорос организации изиграха критична роля за подклаждането на така наречените „цветни революции“ за сваляне на независими правителства, особено по време на администрацията на Обама. Примери за връзките на OSF с тези произведени „революции“ включват Украйна през 2014 г. и „Арабската пролет“, която започна през 2011 г. и видя няколко правителства в Близкия изток и Северна Африка, които бяха обезпокоителни за западните интереси, удобно отстранени от властта.

В допълнение към връзките си с администрацията на Обама и OSF, понастоящем Брукс е стипендиант в Института за модерна война на Уест Пойнт, където се фокусира върху „връзката между военната и вътрешната полиция“, а също така и иновационната полицейска програма на Джорджтаун. Понастоящем тя е ключов участник в документирания ръководен от OSF натиск за „капитализиране“ на легитимните призиви за реформа на полицията (Defund the Police), за да се оправдае създаването на федерализирана полиция под прикритието за защита и/или елиминиране на местните полицейски управления.

Освен Брукс, другият съосновател на TIP е Нилс Гилман, настоящ вицепрезидент на програмите в института Бергрюен, а преди това е работил за Salesforce, голяма технологична компания и държавен изпълнител. Гилман е особено фокусиран върху изкуствения интелект и трансхуманизма, като наскоро каза пред New York Times, че работата му в Института Бергрюен е фокусирана върху „изграждането на транснационални мрежи от философи + технолози + политици + художници, които мислят как Изкуственият интелект и генното инженерство преобразяват разбирането ни за това ‘какво означава да бъдеш човек.’ Никълъс Бергрюен, на когото е кръстен Институтът Бергрюен, е част от фракцията, ръководена от милиардерите, заедно със Стив Шварцман на Блекстоун и Ерик Шмид, които се стремят да развият И.И. и т. нар. „Четвърта индустриална революция“ във връзка с политическите лидери и икономическия елит на Китай.

Те са критици и съперници на тези в „националистическия” лагер по отношение на И.И. и Китай, като последните предпочитат агресивно да „надминат“ способностите на китайския И.И., за да се поддържа глобалната хегемония на САЩ, за разлика от „новия ред“, насърчаван от Берггройн, Шмид, Шварцман и Хенри Кисинджър, друг ключов член на фракцията „сътрудничество“, които предпочитат сътрудничество с Китай. Битката за бъдещето на изкуствения интелект на САЩ и политиката по отношение на Китай изглежда е основна, но широко пренебрегвана причина за някои от антипатиите към Тръмп от страна на фракцията „сътрудничество“, включително тези, които наемат основателите на TIP, предвид тенденцията на Тръмп поне публично да подкрепя „America First ”Политики и повишено напрежение с Китай. За разлика от тях, семейство Байдън инвестира в китайски И.И. компании, предполагащи, че Байдън е по-склонен да преследва интересите на фракцията „сътрудничество“, отколкото Тръмп.“

Институтът Бергрюен е напълно непозната у нас елитна група от архитекти на 21 век и Четвъртата индустриална революция. Сред членовете на института са:

Тони Блеър, Карл Билд (съпредседател на CFR в Европа), Гордън Браун (специален пратеник на ООН за глобалното образование, посещава Билдърбърг 1991г.), Mohamed A. El-Erian (Алианц), Jack Dorsey (изпълнителен директор на Туитър), Christiana Figueres (бивш секретар на ООН за климата), Франсис Фукуяма (член на CFR, на National Endowment for democracy, на корпорация RAND), Алексей Кудрин, Илон Мъск, Кондолиза Райс, Никола Саркози, Ерик Шмид, Герхард Шрьодер, Джордж Шулц, Джоузеф Стиглиц.

Източници:

1) https://unlimitedhangout.com/2020/09/investigative-reports/bipartisan-washington-insiders-reveal-their-plan-for-chaos-if-trump-wins-the-election/

2) https://www.mintpressnews.com/shocking-origins-jeffrey-epstein-blackmail-roy-cohn/260621/

3) https://paradigmet.blogspot.com/2018/09/deep-politics-and-supranational-aspects.html?fbclid=IwAR2DrJ5Jdj8XT90HKHCg8zH96fyvbFQosxyVUCjr1TErb1aA-VCCusfWM9E

4) https://news-front.info/2020/09/24/v-ssha-gotovitsya-perevorot/

5) https://www.berggruen.org/people/group/the-berggruen-network/