- Без Лого - https://bezlogo.com -

Най-големият им кошмар

[1]

Така отбелязах четиринайсети февруари – с глок 9х19.

Не е зле да се подготвяме. И не е зле да го правим организирано – събирайки се и надмогвайки егоцентризма, в който ни дресират целенасочено, само и само да не се сберем.

Как го правят:

– по-примитивните ги облъчват с простичко послание – личната изгода е над всичко, вземи всичко, което предлага животът, имаш право на това;

– по-извисените – промяната започва с теб, промени първо себе си (не се казва докъде, кога си готов – така, в самоусъвършенстване, можеш да си откараш цял живот и някои откарват);

– гейовете – с това, че са гейове и са различни;

– ци*аните – с това, че са ци*ани и са различни;

– децата – с това че имат права и не може родителите да им повишават тон (родителят трябва да се чувства гузен, наакан, ако детето не е доволно, без значение до какво докарва психиката на детето този краен подход);

– жените – с онеправдаността им, въпреки че отдавна няма такава околовръст, но трябва да се поддържа усещането за недооценяване, съревнование с мъжете и съответно раздор и разпад на семейството;

– богатите – че са по-умни, по-находчиви, по-пробивни, по-комбинативни от останалите и са над тях заслужено, нищо че това твърде често е свързано с пренебрегване на съвест и морал, базови понятия за добро и зло, безскрупулност, газене през трупове;

– бедните – че са експлоатирани до последна капка кръв от богатите, без да се разяснява, че условията това да е така не се създават и поддържат от богатите, а от извънмерно богатите и техните идеолози (елита);

– левите – подобно на бедните, но придружено с наръч идеологии, раздробяващи още повече самите леви и поставящи част от тях в директна услуга на „елита“;

– десните – с думички като свобода, демокрация, свобода на словото, на нравите, без ясни граници и с всичките последици от това;

– зелените – със зелени капаци на очите, от които не виждат страданието на човешките същества наоколо им;

– алтернативните – с устойчиво самосъществуване, без да се обръща внимание, че сам човек не може да съществува, камо ли устойчиво, защото се ражда с обществен инстинкт и е в разрез с природата му да „самосъществува“…

Противопоставят и държат разделени умните от глупавите, красивите от грозните, дебелите от тънките, вак*инираните от невак*инираните (това предстои) и каквото още се сетите.

В същото време, вече разделени, ги събират, за да ги дразнят, да съсредоточат в това противопоставяне цялата им енергия, за да нямат сили да мислят за същинското положение, за истинските проблеми. Поддържат, подклаждат, разпалват напрежението между всеки 2 групи неспирно, 24 часа в денонощието, десетилетия наред.

Нито за миг не забравяйте – най-големият им кошмар е нашето обединение. Почвайте да преглъщате дразненията, свиквайте с идеята за заедност!

Или се подгответе за собственото си заколение – за края ви като човешки същества.

Сърнела Воденичарова