„Шок и ужас“ в световната геополитика

След три последователни „шамара“ от Русия, Китай и Иран по Хегемона имаме чисто нова геополитическа шахматна дъска.

Преди 18 години операция „Шок и ужас“ (Инвазията срещу Ирак, 2003г. ) порази Ирак, но дойде време и „Хегемонът“(САЩ) да бъде безмилостно шокиран и ужасен от координираната дипломатическа игра на Русия и Китай.

Това е истински повратен момент и може да се подчертае достатъчно дебело: Геополитиката на 21 век никога повече няма да бъде същата!

И все пак, Хегемонът е този, който пръв премина през дипломатическия Рубикон. Кукловодите зад холограмата Джо „Ще направя каквото поискате от мен“ Байдън, вероятно му прошепнаха в слушалката  да обрисува руския президент Владимир Путин като бездушен „убиец“ по средата на интервю за софтбол.

Дори в разгара на Студената война Великите сили не прибягваха до атаки „ад хоминем“. Резултатът от такъв удивителен гаф беше да се сплоти почти цялото руско население зад Путин – защото това се възприема като атака срещу руската държава.

След това дойде хладнокръвният, спокоен, събран и доста дипломатичен отговор на Путин, който трябва внимателно да се анализира. Тези остри като кама думи са може би най-опустошително мощните няколко минути в историята на международните отношения в света на „пост истината“.

В статията „В Аляска е студено за Левиатан“ прогнозирахме какво може да се случи на срещата на върха между САЩ и Китай в занемарения хотел Анкоридж (Аляска) с паста аламинут в купички, добавени като допълнителен бонус…

Китайският хилядолетен дипломатически протокол постановява, че дискусиите започват около общи точки, на които се гледа като по-важни от разногласията между преговарящите страни. Това е в основата на концепцията за „запазване на достойнството“. Едва след това страните обсъждат своите разногласия.

Да, беше напълно предсказуемо, че тези аматьори, нетактични и невежи американци ще прекрачат тези основни дипломатически правила, за да демонстрират „сила“ пред родна публика, повтаряйки притчите си за Тайван, Хонконг, Южнокитайско море, „геноцида“ над уйгурите .

О, Боже. Нямаше ли поне един представител на Държавния департамент с минимални познания за Източна Азия, който да предупреди аматьорите да не се забъркват със страховития ръководител на Комисията по външни работи в Централния комитет на ККП Ян Джиечи?

Видимо стреснат, но контролирайки раздразнението си, Ян Джиечи отвърна на удара. И този отговор, който отекна из целия Глобален юг, включваше и урок по маниери: „Ако искате да имаме нормални отношения, нека имаме взаимно уважение и правим нещата по правилния начин“. Но това, което се открои, беше язвителна, кратка диагностична комбинация от история и политика:

„САЩ нямат право да разговарят с Китай снизходително. Китайският народ няма да приеме това. Общуването трябва да се основава на взаимно уважение и историята ще докаже, че тези, които се стремят да задушат Китай, в крайна сметка ще страдат.“

И всичко това, преведено в реално време от младия, атрактивен и свръхквалифициран Джан Цзин – което го превърна в суперзвезда за една нощ в Китай, като получи удивителните 400 милиона лайкове във Weibo (китайска социална мрежа).

Некомпетентният „дипломатически“ екип на администрацията Байдън-Харис отказа да повярва на ушите си. Използвайки основна маневра от Сун Дзъ, Ян Джиечи обърна играта и даде глас на преобладаващите настроения сред мнозинството от хората на планетата. „Не желаем едностранен „ред, основан на правила“. Ние, нациите по света, даваме предимство на Хартата на ООН и върховенството на международното право“.

Така, че това е, което дуото Русия-Китай постигнаха почти мигновено: отсега нататък Хегемонът ще бъде третиран в целия Глобален Юг в най-добрия случай с презрение.

Неизбежен исторически процес

Преди преговорите в Аляска, американците предприеха офанзива в Япония и Южна Корея за „консултации“. Но това е без значение. Важното дойде след Аляска и решаващата среща на външните министри Сергей Лавров и Уанг И в Гуилин.

Винаги невъзмутимият Лавров поясни в интервю за китайски медии как стратегическото партньорство Русия-Китай вижда сегашната американска дипломатическа катастрофа:

„Всъщност, те до голяма степен са загубили уменията си за класическа дипломация. Дипломацията се занимава с отношенията между хората, способността да се изслушват, да се чуват и да постигат баланс между конкуриращи се интереси. Това са точно ценностите, които Русия и Китай застъпват в дипломацията.“

Последиците от това са, че Русия и Китай трябва да „консолидират своята независимост:

„Съединените Щати обявиха за своя цел ограничаването на напредъка на технологиите в Русия и Китай. Затова трябва да намалим излагането си на санкции, чрез укрепване на нашата технологична независимост и преминаване към разплащане в национални и международни валути, различни от долара. Трябва да намалим използването на контролирани от Запада международни платежни системи.“

Русия и Китай ясно са осъзнали, както изтъква Лавров, че „западните партньори“ „популяризират своя идеологически насочен дневен ред, насочен към запазване на тяхното господство, което се основава на задушаването на напредъка в други страни. Техните политики противоречат на обективното международно развитие и, както някога казваха, са от грешната страна на историята. Историческият процес ще влезе в своето русло, независимо какво се случва.

Представянето на пътя на „историческия процес“,  беше направено кристално ясно. И както  можете да се досетите, веднага „западните партньори“ бръкнаха отново, в какво друго, в същата стара санкционна торба с трикове.

Ето: „алиансът“ между САЩ, Великобритания, ЕС, Канада санкционира избрани китайски служители, защото, по думите на Антъни Блинкен, „КНР [Китайската народна република] продължава да извършва геноцид и престъпления срещу човечеството в Синдзян“.

ЕС, Великобритания и Канада нямаха смелостта да наложат санкции срещу ключова фигура, ръководителят на партията в Синдзян (автономен район в северозападен Китай населен с мюсюлмани уйгури) Чен Куангуо, който е член на Политбюро. Отговорът на Китай би бил икономически опустошителен.

И все пак Пекин нанесе удар със собствени ответни санкции, насочени, срещу личности като Адриан Зенц, германски крайнодесен евангелистки лунатик, представящ се за „учен“, фабрикувал по-голямата част от напълно развенчаните „доказателства“ за „милиони уйгури, държани в концентрационни лагери“ (Българският евродепутат от ДПС Илхан Кючук също е сред санкционираните от Китай официални лица. Тази новина беше „мината метър“ от родните медии. Бел.ред.)

„Западните партньори“ отново са скарани с логиката. Като допълнение към вече ужасяващото състояние на отношенията между ЕС и Русия, Брюксел избра да се противопоставя и на Китай, въз основа на едно фалшиво досие, включвайки се в играта „разделяй и владей“ на Хегемона.

Мисия (почти) изпълнена: брюкселските дипломати казват, че Европейският парламент е готов да откаже да ратифицира търговско споразумение между Китай и ЕС,  договорено от Меркел и Макрон. Последствията ще бъдат огромни.

Блинкен ще бъде доволен, когато се срещне с различни еврократи и бюрократи на НАТО следващата седмица преди срещата на върха на НАТО.

Човек може да ахне от нахалството на „западните партньори“. Навършват се 18 години от „Шок и Ужас“, началото на бомбардировките, инвазията и унищожаването на Ирак. Навършват се 10 години от началото на пълното унищожаване на Либия от НАТО и техните марионетки от Съветът за сътрудничество в Залива,  на когото администрациите на Обама и Байдън „дърпат конците“. Навършват се 10 години от началото на дивото унищожаване на Сирия чрез прокси война и джихадисти, маскирани като „умерени бунтовници“.

Но, „западните партньори“ са много наскърбени и загрижени за тежкото положение на мюсюлманите в Северозападен Китай…

Все пак има и пробойни в  цирка разиграван от ЕС. Миналата седмица Аналитичен съвет на френските въоръжени сили (CRI) – независим мозъчен тръст от бивши висши офицери – написа впечатляващо отворено писмо до генералния секретар на НАТО Столтенберг, де факто обвинявайки го, че се държи като подставено лице на американците. Френските офицери направиха правилен извод:  САЩ и НАТО са основната причина за отвратителните отношения с Русия.

Мартенски Иди

Междувременно истерията със санкциите напредва като влак без спирачки. Отборът Байдън-Харис вече заплаши да наложи допълнителни санкции върху вноса на ирански петрол в Китай. И още – в производството, високите технологии, 5G, веригите за доставки, производството на полупроводници.

Въпреки това, никой не трепери от страх. Точно след Русия и Китай,  и Иран се включи в играта, като Аятолах Хаменей даде сигнал за завръщането на Техеран в Съвместния всеобхватен план за действие JCPOA ( или познат като Иранската ядрена сделка).

  1. Американският режим не е в позиция да налага нови искания или промени по отношение на ядрената сделка.
  2. САЩ днес са по-слаби от времето, когато беше подписан договорът за иранската ядрена програма.
  3. Иран е в по-силна позиция в момента. Ако някой може да наложи нови искания, това е Иран, а не САЩ.

И с това вече имаме троен удар от Русия-Китай-Иран по Хегемона.

В последния ни разговор/интервю, което скоро ще бъде пуснато в пакет с видео и стенограми, Майкъл Хъдсън – може би най-добрият икономист в света – уцели в сърцевината на въпроса:

„Борбата с Китай, страхът от Китай е, че не могат да направят с Китай, това, което направиха с Русия през 90-те. Америка би се радвала да има фигура като Елцин в Китай, която да даде железопътни линии, високоскоростните железници, всички заводи на физически лица и позволи на частници да ръководят нещата. След това ще им дадем заеми или ще ги изкупим и ще можем да ги контролираме финансово. А Китай не позволява това да се случи. И Русия спря разграбването. И яростта на Запада е, че  американската финансова система вече не е достатъчен инструмент за заграбване на чужди ресурси. Остават само военните средства, които виждаме в Близкия изток. И вече и в Украйна.“

Следва продължение. Мартенските Иди (Идите през Март – отдаване на почит на Марс в Древен Рим, на 15 март. Цезар е убит на 15 март. Изразът се използва като метафора за предстояща беда, бел ред.), на 2021 година конфигурираха чисто нова геополитическа шахматна дъска. Русия и Китай са като високоскоростен влак напуснал гарата – и няма връщане назад.

 

 

 

 

 

 

 

 

Пепе Ескобар

Статията е публикувана за първи път в Asia Times

Източник: The Saker

Превод за Без Лого: Ваня Милева

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40