- Без Лого - https://bezlogo.com -

Как се пише статия?

[1]

Чудех се, на каква тема да е следващата ми статия? Не изобилието на теми ме накара да се замисля, а нещо друго. Изпод формалните теми за икономика, политика, история, изкристализира въпрос. Изобщо, защо трябва да се пише? Какво ни провокира? Подобрението на света? На кой свят, обаче? На този, в който живеем. Ами тогава, щом ще го поправяме, значи нещо не е наред със света. Той е лош. Идва логичния въпрос: Защо да живеем тогава?… Светът щял да бъде хубав без капитализма…Дойде социализъм. Светът щял да бъде хубав без социализма. Адептите на социализма твърдят, че на него всичко си му е наред, но хората не са разбрали правилно идеите на Маркс, да речем. Значи нещо не е наред с хората ли?

Винаги сме мислели, че днешният свят е лош и се надяваме на нов, по-хубав. Това е заложено в човешката природа. Нещо, което завършва на „изъм“ ще го поправи или анти-изъм? Това е, смея да твърдя, заблудата на заблудите. Похвални са идеите на Ницше и Петър Дънов за нова раса от хора, не нов ред. Нов ред със старите хора е не се получи, справка историческото фиаско на социализма. Тази нова раса откъде ще дойде? Едва ли ще се заличим от лицето на Земята и ще извикаме марсианците. Истината е, че трябва да се работи с хората. С децата, с хората с увреждания, но и с всички останали.

Хората, залагащи на теоритични парадигми и разни адепти на Нов световен ред са меко казано наивници. За да работиш с хората първо трябва да започнеш от един човек – самият себе си.

Няма как писането на статии да е сполучливо, ако те не са под формата на изповед. Защо поетът на поетите в България е един и това е Христо Ботев? При положение, че имаме Яворов. Защото Ботев, без условностите на неразбираемия език на който пишат поетите, разкрива самият себе си. Неговата борба за свобода е неговият живот. Криейки се зад статии, идеологеми, чужди думи и какво ли не друго, ние се крием от самите себе си. Не твърдя, че трябва да живеем живота на Ботев, а че трябва да се стремим да сме честни първо към себе си, а след това и към околните. Аз не бих се разкрил в пълнота пред света, защото ме е срам от себе си. Така си мислим всички ние. Не съм достатъчно учил. Не съм достатъчно красив. Не съм, не съм.

Да бъдеш или не, мисля не е казал някой многоуважаван учен или социолог, а онзи неразбран и незнаен от никого поет, защото Шекспир е преоткрит след смъртта му. Да бъдеш не се учи в училище или в университет. Там се учи да не бъдеш. Да си безлична буква.

„От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията – това е пътят, който ви предстои, деца. Не позволявайте да ви унищожат детството!“ Тези думи, с които Кестнер се обръща към децата за първия учебен ден са повече от стряскащи. Не глупостта кара едно дете да е безкрайно откровено, а неговата истинност. Научаваме се да лъжем и накрая лъжем самите себе си. Неслучайно света се дели преди или след Христа, а не преди или след каквато идеология сте си въобразили, че ще ви подобри живота. Христовата мъдрост достига до нас с откровеността на дете. Но пък и хубаво го е казал Яворов – две хубави очи, душата на дете. Ама иди го разбирай.

Статиите на Ботев са статии-изповед, без мъдруване и без цитати на разни професорчета и прочие интелектуалстващи прислужници. Та това мина на обръщение: Пишете като Ботев, щом не можете да се биете като него!

Петър Иванов