„Голямото нулиране“ (рестарт, ресет) на Световния икономически форум (СИФ) се продава на обществеността като възможност за изграждане на устойчиво, неутрално по отношение на въглеродните емисии бъдеще. Повсеместно мантрата „да се изгради отново по-добре“ или „да се изгради отново по-зелено“, както наскоро го формулира министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън, предполага, че възстановяването от икономическото опустошение след предполагаемата пандемия е шанс за света да се „рестартира“. (в България се продава като „План за възстановяване и устойчивост“ – бел.ред.)

Цел 11, буква б) от Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. гласи: До 2020 г. значително да се увеличи броят на градовете и населените места, които приемат и изпълняват интегрирани политики и планове за … адаптиране към изменението на климата, устойчивост към бедствия, както и да се разработи и приложи, в съответствие с Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия 2015-2030 г., цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища.

(в България е разписано в https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=1279: Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018-2030 г. Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се разработва на основание чл. 6а, ал. 2, т. 1 от Закона за защита при бедствия и очертава визията за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България. НСНРБ отчита международния подход за осигуряване на съгласуваност на политиките за намаляване на риска от бедствия, адаптиране към промените в климата и устойчиво развитие, съгласно Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030,  Парижкото споразумение за климата и Програмата за устойчиво развитие на ООН до 2030 година „Да преобразим нашия свят“. Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия определя посоката на действие до 2030 г., като очертава съгласувана рамка за адекватно намаляване на съществуващите рискове и недопускане възникването на нови, повишаване на готовността и способностите за реагиране и бързото възстановяване след бедствия, при спазване на принципа „да изградим отново, но по-добре“. – бел.ред.)

В Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия, написана през 2015 г., се посочва: Етапът на възстановяване, рехабилитация и реконструкция, който трябва да бъде подготвен преди бедствието, е критична възможност да се изгради отново по-добре.

С появата на предполагаемата глобална пандемия през 2020 г. населените места със сигурност изпълняват план. Вписвайки се идеално в Програмата до 2030 г., усилията на нашите ръководители за по-добро възстановяване са насочени към възстановяване, което изглежда е било планирано много преди някой дори да е чул за SARS-CoV-2.

Визия за бъдещето

През 2010 г. Световният бизнес съвет за устойчиво развитие публикува своя документ „Визия за 2050г.“. В него се посочва, че е необходим път за трансформиране на световната икономика, за да се постигнат Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Той ще „изисква фундаментални промени в управленските структури, икономическите рамки, бизнеса и човешкото поведение“. Те предвиждат два различни периода на трансформация.

Световният бизнес съвет за устойчиво развитие е организация, в която членуват 200 изпълнителни директори на някои от най-големите световни корпорации. Тя е център на повече от 60 национални и регионални бизнес съвети и партньорски организации, включително ООН, Европейската комисия, Световния икономически форум (СИФ), Световната банка, Световната здравна организация, Световния фонд за дивата природа, Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Фондация „Форд“ и Блек Рок.

Те нарекоха десетилетието между 2010 и 2020г, „Бурните тийнейджъри“. Това, според тях, бяха годините за изграждане на механизми, които да позволят установяването на фундаменталните промени. Трансформационният момент ще започне през 2020 г., след като фундаменталните промени успеят да „узреят в последователни знания, поведение и решения“.

В заключение Световният бизнес съвет за устойчиво развитие предлага как може да настъпи процесът на преминаване от турбулентните години към времето на трансформация: „Криза. Възможност. Това е бизнес клише, но в него има истина.“

Докато за много от нас 2020 г. беше катастрофа, Световният бизнес съвет за устойчиво развитие (WBSCD) бяха сред централните плановици на „новата нормална“ глобална икономика и за които глобалната пандемия не би могла да настъпи в по-подходящ момент. Беше забележително съвпадение, че подходящата кризисна възможност пристигна точно по график. През 2020г, те актуализираха своята „Визия 2050“. Признавайки, че е дошло времето за трансформация и написаха, че: „Въпреки огромните си човешки и финансови разходи, пандемията от COVID-19 създаде възможност за стимулиране и ускоряване на промяната с напълно различни темпове, отколкото може би сме си представяли, че е възможно.“

И все пак те представят точно тази възможност. Един партньор на WBSCD, Световният икономически форум (СИФ), също брои своите щастливи звезди. Предполагаемата глобална пандемия от Covid-19 беше възможност да се направят значителните социални, икономически и политически промени, на които отдавна се надяваха: „Кризата с Covid-19, политическите, икономическите и социалните смущения, които тя причини, коренно променят традиционния контекст за вземане на решения … Тъй като навлизаме в уникален прозорец от възможности за оформяне на възстановяването, тази инициатива ще … информира всички, които определят бъдещото състояние на глобалните отношения, посоката на националните икономики, приоритетите на обществата, естеството на бизнес моделите и управлението на глобалните общи блага.“

В писмото си до главните изпълнителни директори от 2021 г. Лари Финк, председател на „Блек Рок“ (Най-големият инвестиционен фонд в света), също изрази благодарността си за „късмета“ на компанията, като разясни безпрецедентната възможност, предоставена от Covid-19: „Пандемията представлява такава екзистенциална криза… че ни накара да се изправим по-силно срещу глобалната заплаха от изменението на климата. Пазарите започнаха да остойностяват климатичния риск в стойността на ценните книжа … след това пандемията взе връх … и преразпределението на капитала се ускори още повече. Вярвам, че това е началото на дълъг, но бързо ускоряващ се преход – преход, който ще се развива в продължение на много години и ще промени цените на всички видове активи… климатичният преход предоставя историческа инвестиционна възможност.“

Коментарите на Финк очертават начина, по който се предвижда да работи инициативата „да построим по-добре“. Някои хора изглежда мислят, че устойчивото развитие има нещо общо с екологията, спасяването на планетата или някаква друга неясна „зелена програма“. За съжаление, те са далеч от истината.

Корпоративно лепило

Устойчивото развитие означава „капитализъм на заинтересованите страни“ като корпоративно лепило, което държи заедно глобална мрежа от публично-частни партньорства, които колективно поемат мантията на глобални управители. Под тяхно ръководство се трансформира международната парична и финансова система (МПФС). Партньорската мрежа на заинтересованите страни е заета с капитализирането на пазар на въглеродни облигации на стойност 120 трилиона долара като основа на новата финансова система.

Екоактивисти като Грета Тунберг и „Бунт срещу унищожението“ може би си въобразяват, че са в авангардът на глобалната екологична битка срещу изменението на климата и големите замърсители, които са виновни за причиняването му. В действителност, несъзнателно или не, те са имиджови лидери на отдела за връзки с обществеността на големите замърсители.

Същите тези презрени световни корпорации са ключови членове на глобалното публично-частно партньорство, което използва хитростта на играта с климатичните промени, за да създаде новия МПФС ред: такъв, който ще затвърди глобалната им икономическа мощ, а оттам и световната им власт.

Очакваната глобална пандемия не само доведе до правилната криза в точното време, но и по още едно наистина забележително съвпадение ни приучи към промените в поведението, необходими за живота в нашата нова, устойчива МПФС. Намалените пътувания, ограниченият достъп до ресурси, ниската заетост, строгите икономии, зависимостта от държавната финансова подкрепа и новите форми на валута, основаващи се на устойчиви показатели на заинтересованите страни, са част от  планираното нетно нулево бъдеще.

Партньорите на СИФ от Дойче Банк със сигурност са сред глобалните корпорации, които са наясно с това. През ноември 2020 г. те публикуваха статия, в която техният старши анализатор Ерик Хейман очерта какво представлява една въглеродно неутрална икономика: „Въздействието на настоящата политика в областта на климата върху ежедневието на хората все още е доста абстрактно. Политиката в областта на климата е под формата на по-високи данъци и такси върху енергията. Ако наистина искаме да постигнем климатична неутралност, трябва да променим поведението си във всички области на живота. Един сериозен обрат в политиката за климата със сигурност ще доведе до загуби, както сред домакинствата, така и сред корпорациите. Освен това, просперитетът и заетостта вероятно ще пострадат значително. Все още не съществуват подходящи икономически ефективни технологии, които да ни позволят да поддържаме жизнения си стандарт по въглеродно неутрален начин. Това означава, че цените на въглеродните емисии ще трябва да се повишат значително, за да накарат хората да променят поведението си. Друга (или може би допълнителна) възможност е да се затегне значително регулаторното законодателство. До каква степен можем да бъдем готови да приемем някакъв вид екодиктатура (под формата на регулаторно право), за да се придвижим към неутралност по отношение на климата?“

Това съвпада с наблюденията както на бившия, така и на настоящия управител на Банк ъф Ингланд. Преди да напусне поста на управител на Банката на Англия, Марк Карни предупреди, че компаниите, които не могат да отговорят на регулаторните стандарти за ЦУР (Цели за устойчиво развитие на ООН – бел.ред.), „ще фалират, без съмнение“, с други думи, кредитните линии, без които дори мултинационалните корпорации не могат да се надяват да функционират, ще бъдат ограничени само до тези, които могат да си позволят да приложат необходимите промени.

Съвсем наскоро – сега като специален пратеник на ООН за действията в областта на климата и финансите, специален съветник на правителството на Обединеното кралство на конференцията „КОП26“ и управител на Съвета на СИФ – Карни подсили посланието си и сигнализира своите партньори от „заинтересованите страни“ как новата парична и финансова система ще избере корпоративните победители и победени: „Ще има индустрии, сектори и фирми, които се справят много добре по време на този процес, защото те ще бъдат част от решението. Но ще има и такива, които изостават и те ще бъдат наказани.“

Дихотомията на печелившите и губещите няма да важи само за корпорациите. Новата МПФС (международна парична и финансова система) на „заинтересованите страни“ не се основава на масовата заетост. Наскоро, правителството на Обединеното кралство публикува своят доклад на работната група „Зелени работни места“. Обещавайки блестящо бъдеще на възможностите за заетост, те цитират доклада на Международната енергийна агенция (МАЕ) „Нетна нула до 2050“ : „Пътна карта за глобалния енергиен сектор“. От своя страна МАЕ казва: „Преходът към нетна нула носи значителни нови възможности за заетост, като 14 милиона работни места ще бъдат създадени до 2030 г. … По нашият път около 5 милиона работни места се губят … което означава, че структурните промени могат да предизвикат шокове за общностите с въздействие, което ще се задържи във  времето.Това изисква политическо внимание за справяне със загубите на заетост. Ще бъде от жизненоважно значение да се сведат до минимум трудностите, свързани с тези смущения … намирането на нови съоръжения за чиста енергия в силно засегнатите райони, където е възможно, и предоставянето на регионална помощ.“

Работни места

За да сме наясно, „зелените революционери“ като Марк Карни и МАЕ (Международната енергийна агенция) предлагат да се премахне на практика тежката промишленост, да се намали производственият капацитет почти до нула, да се премахнат изкопаемите горива от вътрешния и търговския енергиен пазар и същевременно да се увеличи заетостта. Това със сигурност ще бъде изненада за PriceWaterhouseCoopers (PwC), които са партньори на Chatham House (Кралският институт по международни отношения) и СИФ (Световен икономически форум).

През 2018 г. PwC направи модел на работната сила на бъдещето. Те представиха публично редица сценарии, основани на мегатенденции и оценките си за това, как бихме могли да се адаптираме към тези очевидно неизбежни промени. Какъвто и модел да очертаеха, общата тема беше все по-голямото доминиране на автоматизацията и изкуствения интелект (ИИ) на работното място. Според тях, загубата на работни места е неизбежна, въпреки че ще бъдат създадени нови работни места.

Обхватът и мащабът на тези „нови работни места“ обаче изглеждат изключително ограничени. Новосъздадените работни места ще бъдат изпълнявани от хора, които PwC описва като „ключови кадри“. Те притежават много специфичен набор от умения, което ги прави ценни за техните работодатели – корпоративните заинтересовани страни. PwC прогнозира: „Работниците, които изпълняват задачи, които автоматизацията все още не може да преодолее, стават все по-ключови – а това означава, че творчеството, иновациите, въображението и уменията за проектиране ще бъдат приоритетни за работодателите. Това мнение се подкрепя от бизнес лидерите по света, които отговориха на последното ни проучване сред изпълнителните директори… Това са „ключовите“ хора.“

Изглежда, че в устойчивото бъдеще за останалите от нас („излишните“, „несъществените бизнеси и работници“ – бел.ред.) ще има оскъдни възможности за заетост. Малкото останали работни места ще бъдат ограничени единствено до онези задачи, които не могат да бъдат изпълнявани от автоматизацията или изкуствения интелект. Само „необикновени хора“, с умения, подходящи за корпоративните заинтересовани страни, ще имат някаква стойност. Има много причини да се доверим в значителна степен на проучването от 2013 г. на изследователи от Оксфордския университет, в което се прогнозира, че 47 % от всички работни места ще бъдат закрити.

Кралският институт по международни отношения (Chatham House) разгледа какво ще означава това ново въглеродно бъдеще за нас, обикновените хора. Отново през 2018 г. РИА възложи на Кралското общество, да извърши преглед на наличната литература за въздействието на изкуствения интелект и автоматизацията. Те установиха, че липсват изследвания, които да оценяват последиците за нас, хората. Те пишат: „Данните показват, че използването на цифрови технологии в работата е свързано с нарастваща поляризация на труда между работни места, изпълнявани предимно от работници с ниско ниво на формално образование („нискообразовани“), и работни места, изпълнявани от високообразовани работници“

Индивидуалните загуби от технологичната безработица, свързана с автоматизацията, все още не са оценени, но широката литература показва, че тези загуби могат да бъдат значителни и трайни. Това може да доведе до значително увеличаване на неравенството, особено ако работодателите имат значителна пазарна сила.

Така, че основанието за увереността на „Работната група зелени работни места“ и МАЕ относно създаването на работни места, изглежда малко загадъчна. Вероятно си струва да се отбележи, че това са моделирани прогнози.

Наследникът на Карни на поста управител на Английската централна банка (Банк оф Инглънд),  Андрю Бейли, заяви, че ще бъде важно да се отървем от „непродуктивните работни места“, и допълни, че „загубата на работни места в резултат на „кризата Ковида-19″ е неизбежна“. За пореден път глобалната пандемия като че ли ни аклиматизира към новата въглеродно неутрална икономика?

Безпрецедентна „икономическа“ реакция

Марк Карни, като управител на Банк оф Ингланд, участва в симпозиума на централните банкери от Г-7 в Джаксън Хоул, Уайоминг, четири месеца преди да бъде съобщено за първите случаи на Covid-19. На тази среща, най-голямото дружество за управление на инвестиции в света „Блек Рок“ представи пред събралите се централни банкери своят доклад, озаглавен „Справяне със следващата икономическа криза“. Блек Рок ни казват:“За да се отговори на следващия икономически спад, ще са необходими безпрецедентни политики. Монетарната политика е почти изчерпана, тъй като световните лихвени проценти се понижават до нула или под нулата. Фискалната политика сама по себе си ще се бори да осигури своевременно големи стимули предвид високите нива на дълг и типичните забавяния при изпълнението.“ Според Блек Рок, сегашната световна парична и финансова система няма да може да реагира ефективно на голяма финансова криза: „Конвенционалната и неконвенционалната парична политика действа предимно чрез стимулиращото въздействие на по-ниските краткосрочни и дългосрочни лихвени проценти. Този канал е почти изчерпан.“

Фискалната политика (правителствени разходи и данъчно облагане) не би могла да реагира на значителен „спад“, тъй като държавният дълг е извън графика. Липсата на активност в производствената икономика означава, че увеличаването на данъците би било недостатъчно, за да се реагира на голям финансов срив. По подобен начин, паричната политика (създаването на пари) беше изчерпана, защото междубанковото кредитиране и свързаните с него пазари на облигации бяха близо до имплозия.

(за което Без Лого предупреди в https://bezlogo.com/2020/11/%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A.html – бел.ред.)

Сред банкерите от Г-7 имаше усещане за извънредна ситуация, както разкри Марк Карни. През август 2019г., говорейки на симпозиума в Джаксън Хоул, той заяви: „Най-същественото е, че дестабилизиращата асиметрия в сърцето на финансовата система нараства … многополюсната световна икономика изисква нова МПФС, за да реализира пълния си потенциал. Това няма да е лесно. Историята учи, че преходът към нова световна резервна валута може да не протече гладко… Технологичното развитие предоставя потенциал за появата на такъв свят. Английската централна банка … е категорична … условията за участие във всяка нова системна частна платежна система трябва да са в сила много преди нейното стартиране … може би чрез мрежа от цифрови валути на централните банки … недостатъците на финансовата система стават все по-изявени. Дори бегло запознаване на паричната история подсказва, че този център няма да издържи …Ще завърша, като добавя нещо важно към предизвикателството на Бен Бернанке. Нека да сложим край на злонамереното пренебрегване на МПФС (международна парична и финансова система) и да изградим система, достойна за възникващата разнообразна и многополюсна световна икономика.“

Ясно е, че заинтересованите капиталисти са приели, че съществуващата МПФС е приключила преди глобалната пандемия. Затова Блек Рок предлага друго решение.

Те препоръчват на фирма за управление на инвестиции – например Блек Рок – да бъде възложена задачата да събира спекулативни ценни книжа и деривати от името на правителствата. Това би могло да се осъществи, като се заобиколи всякакъв анализ на риска, позволявайки на централните банки да купуват огромни количества джънк активи (високорискови облигации, опасни, боклук, жаргонен израз бел.ред.), за да финансират директно правителствената политика.

По този начин Блек Рок предлагат фискалната политика на правителството да се контролира от паричната политика на централната банка. На практика, те създават система за контрол на правителствената политика от страна на централните банки. Това наричат „директен подход“.

Блек Рок заявяват, че директното финансиране ще се наложи само в случай на „необичайно състояние“, произтичащо от „необичайни обстоятелства“. Докато „необичайното условие“ би изисквало „постоянна структура“, все пак, директното управление би се използвало само временно. След като бъдат постигнати целите на фискалната политика, които според техния план ще бъдат и цели на паричната политика, временната постоянна структура ще може да премине към „стратегия за излизане“, поставена на „хоризонта на политиката“.

Отново „твърде големи, за да фалират“

Само един месец по-късно тези „необичайни условия“ възникнаха с колапса на пазара на репо-сделки в САЩ. (септември 2019 г. има срив в нормалната работа на репо пазара, репо сделките са важни за осигуряване на ликвидност на финансовата система – бел.ред.)

Споразуменията за обратно изкупуване са краткосрочни заеми, обикновено за една нощ, при които дилърите на облигации предлагат на инвеститорите предимно държавни облигации с уговорката да ги изкупят обратно на по-висока цена на следващия ден. Тази пределна разлика е репо-лихвата.

Пазарът на репо-сделките дава възможност на корпорации и други притежатели на облигации бързо да набират капитал. Инвеститорите могат да реализират бърза печалба и тъй като пазарът се състои предимно от сигурни ценни книжа (държавни облигации), репо пазарът обикновено се счита за стабилен. Той е жизненоважен компонент на системата за междубанково кредитиране, при която банките обменят резерви на централната банка, за да уреждат плащания и да преместват капитал.

Обикновено репо-лихвата е около 2%, но на 17 септември 2019 г. репо-пазарът в САЩ спря – принуждавайки притежателите на държавни ценни книжа да повишат лихвата до 10% в рамките на един ден. Въпреки тази далеч по-привлекателна ставка, инвеститорите все още избягват репо пазара. Те трябваше да се възползват от възможността да направят бързи печалби от повишената репо лихва, но не го направиха.

Когато репо пазарът се срина, само четири американски банкови гиганта (JPMorgan Chase & Co, Bank of America, Wells Fargo и Citibank, известна още като Citigroup, Inc.) държаха 25% от резервите на Федералния ресерв и 50% от американските държавни облигации. Ликвидните им активи бяха силно наклонени към държавните ценни книжа. В своя четвърти тримесечен доклад за 2019 г. Банката за международни разплащания (БМР) обясни защо това е сериозен проблем: „Репо пазарите преразпределят ликвидността между финансовите институции: не само банките, но и застрахователните дружества, мениджърите на активи, фондовете на паричния пазар и други институционални инвеститори. По този начин те помагат на другите финансови пазари да функционират безпроблемно. Следователно, всяко трайно смущение на този пазар … може бързо да се разпространи във финансовата система. Замръзването на репо пазарите в края на 2008 г. беше един от най-вредните аспекти на Голямата финансова криза. Специално четирите най-големи американски банки се превърнаха в ключови играчи: нетната им кредитна позиция бързо нарасна, достигайки в края на юни 2019 г. около 300 млрд. долара. Същевременно, следващите 25 най-големи банки намалиха търсенето си на репофинансиране… колебанията в резервите вероятно са намалили паричните буфери на четирите големи банки и готовността им да отпускат заеми на репопазара.“

БМР признава, че годините на количествени улеснения (виртуално печатане на пари, количествено облекчение) след финансовия срив през 2008 г. са осигурили толкова много ликвидност на търговските банки в САЩ, че те са имали по-малка нужда да използват репо пазара. Същевременно най-големите финансови институции държат толкова много държавни ценни книжа, че съществуваше риск да се превърнат в свои собствени клиенти. ДЦК на САЩ далеч не са стабилни инвестиции, а изглеждат доста нестабилни. Това допълнително възпира потенциалните инвеститори на репо пазара.

Освен това, с наличието на толкова много резерви в колебанията в основния лихвен процент, паричните потоци на най-големите банки стават нестабилни. БМР отбеляза, че за тези твърде големи, за да фалират, банки „способността им да предоставят финансиране в кратки срокове на репо пазарите е намалена“. Те добавиха, че това е „основен структурен фактор, който би могъл да засили реакцията на репо-лихвата“.

След това БМР заяви, че Федералният резерв е „успокоил пазарите“, като е започнал още по-голямо количествено улеснение (създаване на пари), изкупувайки държавни ценни книжа от банковите гиганти, които са задръстили системата. Основните финансови медии запазиха пълно мълчание, докато Фед вливаше 6 трилиона долара (6 000 000 000 000 000 USD) в Уолстрийт. Системата за междубанково кредитиране отново се задъхваше, точно както през 2007 г.

Пряко финансиране на правителствата

Планът на Блек Рок за директно финансиране, представен на Г-7 през август 2019 г., започна да действа през септември 2019 г, със срива на репо пазара. Само няколко месеца по-късно, когато СЗО обяви „глобална пандемия“, икономическите условия и обстоятелства станаха още по-необичайни. Блек Рок обясни как преминаването към директни плащания дава възможност за икономически отговор на глобалната пандемия: „Бъдещото развитие и глобалното разпространение на епидемията от коронавирус е крайно несигурно … ограничаването и социалното дистанциране в крайна сметка се постигат чрез намаляване на икономическата активност … Това изисква решителен, изпреварващ и координиран политически отговор … Цялостният глобален отговор трябва да съдържа следните елементи: … щедра подкрепа за болнични и схеми за съкратено работно време, за да се стабилизират доходите и да се ограничи загубата на работни места … разширяване на механизмите за финансиране на кредитирането … Паричната политика следва да се съсредоточи върху предотвратяването на неоправдано затягане на финансовите условия и да осигури функционирането на финансовите пазари.“

Чрез директни действия централните банки по света, включително Банката на Англия, предприеха безпрецедентни нива на количествено улеснение, за да финансират директно правителствените разходи по време на глобалната пандемия. Този план беше разработен през август 2019 г., седем месеца преди СЗО да обяви криза от типа Ковид-19. Понастоящем, няма признаци за край на това, което на практика представлява създаване на пари в невъобразим мащаб.

По време на срещата на върха на Г-7 в Корнуол през 2021 г, финансовите медии съобщиха, че „световните лидери“ са се споразумели да продължат „количественото улеснение“. Но те не са се споразумявали да продължават каквото и да било; това решение беше взето месеци по-рано от Блек Рок и събралите се банкери от Г-7 в Джаксън Хоул. Трябва да престанем да се заблуждаваме, че политическите марионетки, които дефилират пред телевизионните камери, са управляващи. Те не контролират нищо.

В края на май 2021 г, централните банкери от Г-7 се срещнаха отново, за да обсъдят новия МВФ, който вече изграждаха. Управителите на централните банки се присъединиха към представителите на Международния валутен фонд (МВФ), Групата на Световната банка, клуба на развитите икономики ОИСР, Еврогрупата (финансовите министри на държавите – членки на ЕС, които използват еврото като своя валута) и СФС (БМР). Чрез директния подход присъстващите министри на финансите на правителствата от Г-7 бяха инструктирани да следват фискалната политика, която банкерите им нареждаха да прилагат.

След срещата си централните банкери публикуваха своето комюнике за света: „Ще продължим да работим заедно, за да осигурим силно, устойчиво, балансирано и приобщаващо глобално възстановяване, което „да се изгради по-добре и по-зелено“  след пандемията от Ковид-19 … Подчертаваме необходимостта от екологизиране на глобалната финансова система, така че финансовите решения да отчитат климатичните съображения …Поемаме ангажимент да увеличим и подобрим приноса си за финансиране на борбата с изменението на климата до 2025 г., включително да увеличим финансирането за адаптация и финансирането на решения, основани на природата … Поемаме също така ангажимент за глобален минимален данък от поне 15 % за всяка държава поотделно.“

Блек Рок представи на Г-7 решението, което ще използва в отговор на пандемията. Политиките на заключвания предизвикаха последвалия срив на икономиките и световната търговия. Това задълбочи финансовата криза, започнала с провала на репо сделките. След това централните банки увеличиха мащаба на директните операции.

„Количественото облекчение“ осигури щедра подкрепа за изплащане на болнични и помощи, а за стабилизиране на доходите и ограничаване на загубата на работни места бяха използвани схеми за съкратено работно време. Никога не е имало научна обосновка или полза за общественото здраве от блокирането на работните места. Те имаха за цел да създадат всеобхватна глобална реакция за разширяване на финансирането за кредитиране, за да се защити и осигури функционирането на финансовите пазари. (количественото улеснение прави инфлация на активите на стоковите пазари, като ги поддържа да не се сринат, точно както направиха 2007-2008 година и осигурява печалба за корпорациите, но инфлацията от блокирането на икономическа дейност и драстичното увеличение на парите в обращение вече се просмуква от финансовите пазари в ежедневни стоки и суровини; излъжи ме веднъж – срам за теб, излъжи ме втори път – срам за мен; хората ги лъжат непрекъснато и те винаги вярват – бел.ред.)

Вече знаем как изглежда хоризонтът на политиката на Блек Рок за излизане от пазара. Това е успешното преминаване към глобална икономика с нулеви въглеродни емисии. Централните банкери ще решат кога ще бъдат постигнати тези „устойчиви цели“, а дотогава те „вървят директно“ и твърдо управляват всичко.

През януари 2020г., тъкмо когато глобалната пандемия набираше скорост, Световният икономически форум (СИФ) публикува своите показатели за създаване на устойчива стойност. С тях установяват критериите за Целите за устойчиво развитие (ЦУР), по които ще се оценяват всички инвестиционни активи. Всяко предприятие, което трябва да привлече капитал, ще трябва да отговаря на тези изисквания. Създателите предвиждат, че победителите в тази нова финансова система ще имат правилните (ключови) хора в управителния си съвет, че ще се ангажират с правилните заинтересовани страни, че етичното им поведение ще отговаря на одобрението на СИФ и ще могат да си позволят всички необходими въглеродни компенсации и други мерки за адаптиране към изменението на климата.

През март 2020 г., когато беше обявена пандемията, СИФ обедини своите показатели за устойчивост в оценка на околната среда, социалното и управлението (ESG). СИФ заяви: „В светлината на все повече доказателства, активизъм и регулации, инвеститорите включват съображения за климата в процеса на вземане на инвестиционни решения. Например, група инвеститори, управляващи активи на стойност 118 трилиона долара, вече очаква от компаниите да предоставят оповестявания в съответствие с изискванията на Работната група за финансови оповестявания, свързани с климата.“

Натрупващите се доказателства бяха изготвени от компютърни модели, активистите бяха хора като Марк Карни, който заплашваше, че ще накара предприятията да фалират, ако не се съобразят, а разпоредбите на групата за финансови оповестявания, свързани с климата бяха определени от Съвета за финансова стабилност към БМР (Банка за международни разплащия). Това означава, че цялата система в крайна сметка премина под контрола на Банката за международни разплащания.

Глобални ПЧП – голямо пренастройване (ПЧП – публично-частни партньорства или с други думи фашизъм – бел.ред.)

До януари 2021 г. заинтересованите капиталисти се съгласиха на „конвергенция“. Системата за оценяване на екологичните, социалните и управленските аспекти (ESG) беше създадена като Метрика на капитализма на заинтересованите страни. Чрез процес, който нарече „динамична същественост“, СИФ конструира механизъм за превръщане на ангажимента към ЦУР (цели за устойчиво развитие на ООН) в основа на нова международна парична и финансова система.

Метриките за капитализъм на заинтересованите дефинира устойчивата инвестиция като всяка инвестиция в компания с добър рейтинг на ESG (екологични, социални и управленски аспекти – бел.ред.). Тъй като Целите за устойчиво развитие, свързани с изменението на климата, са подкрепени от международни споразумения, компаниите с висок ESG рейтинг се считат за сигурни инвестиции. Ако предприятията не могат да получат добър ESG рейтинг, няма да оцелеят.

Сега СИФ желае да актуализира своя ESG рейтинг, за да запише още една оценка: „R“ за устойчивост. Това е типичен пример за начина, по който тази система е замислена да функционира. Рейтинговата система е произволна и изцяло под контрола на висшите партньори в глобалното публично-частно партньорство на заинтересованите страни. Само онези корпорации, които са най-умели в прескачането на правилните обръчи в правилния момент, ще извлекат полза от рейтинговата система ESG(R) Метриките за капитализъм на заинтересованите. Това е игра, в която победителят взима всичко, а наградата е изкусително близка. СИФ заявява: „ESG, който се превърна в широко използван набор от показатели, включва анализ на екологичните, социалните и управленските фактори, когато се определя в кои програми, фондове и дружества да се инвестира. С този фокус върху трансформацията използването на ESG рамки вероятно ще се увеличи, тъй като много настоящи и зараждащи се предприятия или нови проекти изпитват неочаквано нарастване на инвестициите, както от частния капитал, така и от правителствата по света: например европейската Зелена сделка на стойност 1 трилион долара и американският план за устойчива инфраструктура на стойност 2 трилиона долара.“

Въпреки че от прехода към новата, въглеродно неутрална финансова система ще спечелят правилните мултинационални корпорации и частни инвеститори, данъкоплатците го субсидират. Нищо чудно, че те са толкова нетърпеливи в борбата с изменението на климата. В замяна на това, както посочват Дойче Банк и други, можем да очакваме, че нашето „благосъстояние и заетост“ ще „пострадат значително“. Това започва да прилича на неофеодализъм.

Джанет Йелън, бивш председател на Федералния резерв и настоящ министър на финансите на САЩ, каза, че предпочитаните участници в публично-частното партньорство ще бъдат финансистите на корпоративната хегемония на нетната нула. Например Блек Рок вече притежава 200 млрд. долара в устойчиви ETF ценни книжа. Те проследяват представянето на инвестициите с оценка ESG, като по този начин карат компаниите, които се нуждаят от капитал, да се ангажират с Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Блек Рок възнамеряват да увеличат притежаваните от тях ETF до 1 трилион паунда до 2030 г. и се ангажират с политиката си за „готовност за въглероден преход“.

Инвеститорите изкупуват корпоративните облигации на високопоставените компании в областта на ESG и вече са създали пазар на устойчиви активи на стойност 17,1 трилиона долара. С активи на стойност 120 трилиона долара в ESG, които вече се управляват от финансови институции като Блек Рок, това е мястото, на което инвеститорите се насочват в златната треска за въглеродна неутралност, финансирана от данъкоплатците.

Това е капитализацията на пазара на въглеродни облигации, за която министърът на финансите на Великобритания Риши Сунак и други политически говорители бяха толкова уверени. За да може този пазар на облигации на стойност 120 трилиона долара да се превърне в основа на нова финансова система, инвеститорите трябва да бъдат силно насърчавани да купуват активи с оценка за ЕЅ. Този процес трябва да продължи с бързи темпове, за да се завърши трансформацията.

За тази цел на 9 ноември 2020 г, Сунак обяви, че Великобритания възнамерява да емитира своя суверенна зелена облигация. Правителството на Обединеното Кралство заяви, че ще направи финансовите оповестявания, свързани с климата, задължителни за всички предприятия, за да насърчи инвестициите в нови технологии „като стабилни монети и цифрови валути на централните банки“. Правителството на Великобритания заяви:“Обединеното Кралство ще стане първата страна в света, която до 2025 г, ще направи напълно задължителни за цялата икономика оповестяванията, съобразени с изискванията на Работната група за оповестяване на финансови данни, свързани с климата … Обединеното Кралство ще въведе и зелена таксономия – обща рамка за определяне на дейностите, които могат да бъдат определени като екологично устойчиви.“

Претенцията на правителството на Обединеното кралство, че контролира този процес, е комична. Метриките на капитализма на заинтересованите страни, които определят рейтингите на активите ESG(R), не се управляват от правителството на Великобритания.

Гигантски глобални инвестиционни компании като Блек Рок и глобални корпоративни институции като СИФ и Световният бизнес съвет за устойчиво развитие контролират тези инвестиционни стратегии. Правителствата са само второстепенни, улесняващи партньори в глобалното публично-частно партньорство.

Ангажиментите на Групата за финансови оповестявания, свързани с климата, които принуждават британските предприятия да спазват тези политики, се контролират от Борда за финансова стабилност на Банката за международни разплащания в Базел. Централните банки, под ръководството на БМР, не само ръководят и финансират глобалната фискална политика; те определят и начина, по който ще се осъществява бизнесът. На практика, благодарение на глобалната пандемия, те вече отговарят за икономиките по света. За кого ще гласуваме е без значение.

Независимо какво мислите за Covid-19, факт е, че той предостави на глобалното публично-частно партньорство перфектната възможност да пренастрои световната икономика. Социалните, икономическите, политическите и дори културните промени, които той предизвика, съвпадат точно с тези, които трябва да приемем, за да преминем към предложената въглеродно неутрална икономика. Възможността да се използва възстановяването, за да се пристъпи към създаването на нова финансова система, която да замени неработещия модел, който беше близо до пълен колапс само няколко месеца преди обявяването на глобалната пандемия, е използвана. (добре, че „Левите“ се „бориха“ да спасят банкерите и капитализма, иначе сега банкерите щяха да молят за помощи за коронавирус и да се страхуват от настъпване на Народен съд и Нюрнбергски процеси – бел.ред.)

За БМР (Банка за международни разплащания) и ръководената от нея глобална система от централни банки пандемията е подарък. Тя не само им поднесе всичко, за което говорихме, но им дава възможност да заграбят всички ресурси на Земята и да контролират всеки аспект от живота ни, чрез нова парична система. „Новото нормално“ е много далеч от нормалното.

Източник:

https://www.ukcolumn.org/article/the-not-so-great-carbon-reset

Автор: Иън Дейвис

Превод за Без лого: Ваня Милева