Моралният профил на Гоце Делчев

Да се пише за Гоце Делчев, то е да се изложат перипетиите на борбите в македоно-одринското революционно движение преди Илинденското и Преображенското въстание. Защото този колос в националнореволюционните борби на Балканите е взимал еднакво участие в подготовката на тия въстания и в двата края. Помнят го в Лозенградско, както го знаят и в Битолско, шетал е из Странджа, както е газил през Вардара. Неговото слово еднакво е будило съзнанието на роба из одринските поля и македонските чукари, еднакво е въодушевявало раята и тук, и там към борба за повече хляб и за повече свобода. И затова обаянието на моралния облик на тая революционна фигура еднакво силно е било у всички, които са бивали в непосредствена близост до нея.

За да ръководиш едно революционно движение, не е достатъчно да носиш прозвището водач, а трябва да бъдеш пръв в борбата. Такъв беше Гоце и затуй го обичаха другарите му и му се подчиняваха, а затуй го уважаваха противниците му.

Гоце, както и всичките му другари от неговото поколение, бе изработил своя мироглед под влиянието на предосвободителната ера, на възрожденската епоха, на руското народническо движение, чиято литература бе твърде много разпространена в България, на хуманитарните идеи на времето на ХІХ в., на лозунгите, издигнати от Парижката комуна – от която го деляха някакви 20–30 години, – та дори на 48-та година и прокламираните човешки права от Великата френска революция.

Това беше същото онова влияние, което бе определило мирогледа на българските революционери от времето на Левски и Раковски, което бе въодушевило пиемонтските карбонари и бе вдъхновило унгарското националреволюционно движение.

Защото само тъй може да се обясни членуването на Гарибалди и Мацини в Първия интернационал, връзките на Кошут и Петьофи с комунарите, ония на Ботев и Каравелов с руските революционери и участието на Делчев и Хаджидимов в първомайските манифестации.

Не може да се пише и говори за македоно-одринско националреволюционното движение от времето на Гоце Делчев, без да бъдат засегнати големите социалреволюционни движения в Европа от ХІХ в., които фактически подбудиха и въодушевиха стремежа на национално подтиснатите малки народи към свобода и определиха идеологията на истинските водачи у тия народи.

Когато бъдещият историк на македоно-одринското национал-революционно движение опише фигурите в него, като тая на Делчев, той не ще може да не релевира обстоятелството, че Гоце е бил изключен от Военното училище в София, защото при обиск са му намерили социалистическа литература; той не ще може да отмине факта, че за да се внесе революционна литература в страната на султаните, Гоце издаде анархистическите брошури „Речта на Емил Анри“, „Словото на Етиван“ и др.; че за да засили революционния кадър в Македония и Тракия, Гоце Делчев се сближи при най-интимно общуване с младежи, които принадлежаха идеологично към тъй наречените крайно либерални среди по отношение на националните и социалните въпроси.

Не е случайно обстоятелството, че още през 1898 г. Гоце привлича тъй наречената Женевска група, прелива я изцяло в редовете на ВМОР организация и въпреки съпротивата на някои консервативни елементи от Централния комитет, успява да даде оня идеологичен облик на самата организация, който вече я характеризира не като оръдие на българския империализъм, а като едно революционно движение, което се бори за интегралното политическо и икономическо освобождение на народите в Европейска Турция независимо от тяхната национална и религиозна принадлежност.

Огромно е влиянието на Гоце Делчев не само по отношение организационната работа в движението, но още и най-вече по отношение запазването на това движение от посегателствата на всевъзможни агенти на българската държава и главно на българския дворец, на Фердинанд. И бъдещият историк на събитията от него време не ще може да отмине мълком борбата, личната борба, която Гоце е водил дори с приятели, като Гьорче Петров и Дамян Груев, или с членове от Централния комитет, като Христо Матов и Христо Татарчев, за запазване чистотата, революционната чистота на движението и за създаването на оная етика, без която всяко революционно движение се превръща в метеж и в средство за реализиране амбициите на политически авантюристи.

Гоце Делчев имаше ясна представа за тогавашната действителност и дълбоко съзнание за онова, което му предстоеше да прави. Затуй без абсолютно никакво колебание той мина наляво и наляво остана до Баница [* С. Баница, лобното място на Гоце Делчев.]. Заставайки на тая здрава почва, той не само не направи на никого концесии, но, напротив, още повече култивира у себе си волята да остане на тая здрава база при разбиранията на политико-обществените отношения, да издигне своята морална личност и с примера си да начертае пътя на тия, които ще дойдат след него. Защото той знаеше много добре, че никакъв прогрес в съществуването на народите не може да бъде създаден – още по-малко в редовете на една революционна организация – иначе, освен по пътя на личното участие, на личното усъвършенствуване. И защото знаеше още, че само човешката личност като първичен елемент на всяко общество дава оня тласък, който предизвиква събитията, които изменят съвършено живота на народите, и тоя тласък е толкова по-енергичен, колкото е по-свободна и съзнателна личността. А още знаеше и друго, че от човека именно се заражда оная градивна воля, която строи и преустройва революционните организации.

Михаил Герджиков, 1945 г.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40