Интересен е въпросът от каква възраст би следвало да се запознават хората с тази нова по своето естество, наука. Тъй като тя е от нов калибър, непознат досега, считаме, че трябва да се започне от раждането и да се продължи до смъртта. Има спорове между нас (научният екип) дали не трябва да се формират знания по Любов още в майчината утроба и наши изследователи правят опити с вътреутробната Любов. По натам в този труд доказваме безкрайността на Любовта и в този ред на мисли тя е извън Времето и Пространството и не може да бъде търсена, дори с микроскоп току така.
Все пак трябва да запознаем читателите с научния метод, чрез който ще изведем Любовта като наука и това нямаше как да се осъществи лесно без критиката ни на Критика на чистия разум на Кант и последвалата я контра-критика. Любовта като понятие е от априорен характер и ние не може да я изведем от опита, тъй като и тя самата тепърва набира скорост в научните среди – горката. А имаше толкова основания това да стане много по-назад във времето…
Почти бяхме сигурни, че Балзак ще я изведе с неговите научни опити с шагреновите кожи, но хората бяха улисани по него време да доказват „измите“, особена пречка за науката Любов (либерализъм, социализъм, ционизъм, анархизъм, националсоциализъм, фашизъм, демократизъм, екзистенциализъм, снобизъм, модернизъм, капитализъм, канибализъм и много други изми). Редно е да изметем добре „измите“ и да се застанем на изчистеното поле на Познанието.
Аз знам, че нищо не знам, говори, че горките древни гърци не са знаели нищо за Любовта, но ние ще им простим невежеството, тъй като те са работели за Нея и без да го осъзнават. Така например още Платон с неимоверни усилия строи своята Държава и без да слага Любовта на заслужаващото място в нея, той все пак се бори с пречките за нейното полагане. За това се борят и хората на „измите“ и нека не сме крайно критични към тях, но и да не им даваме властта току тъй, че видиш ли забравили за идеала и щом като им е липсвало научното обяснение за Любовта, те са залитали лесно към омразата, която е недоразвила се още любов, тъй като омраза са изпитвали хората само тогава, когато още не беше Любовта научно изведена.
Разпадането на Римската империя, а тъй като всяка империя е продукт на омразата, не би станало без вклиняването на таен агент на Любовта. Тогава, още само на 33 години и все още неудостоен с научна титла и крайно беден Иисус (тя му се дава едва след като е възкръснал), прави такива поразии на тогавашната власт, че тя се принуждава да създаде религия с неговото име, макар и приватизирана пак от самата власт, но въпреки всичко е направена стъпка в прерастването на Любовта в наука, на каквато ще се радваме съвсем скоро.
Научният екип забелязва с тревога липсата на жени и недотам изпъкващите им имена в историята. Това е повече от озадачаващо, тъй като те водят много по-добре борбата за Любовта и науката. Смеем да твърдим, че това е защото историята се пише най-вече от мъже, опитващи се да вменят второстепенна роля на жената, което науката Любов напълно отхвърля.
Иисус е пример и вдъхновение за следващите след Него, а Любовта иска действие и той за сега е може би най-големият работохолик в тази област и заради това силите на омразата се го разпънали, че още тогава щеше да основе Университет по Любов, основите на който полагаме ние с вас сега. Ала Иисус не би бил Иисус без неговата Магдалена, с която са носили заедно Кръста, но са решили да разпънат Него, а не Нея, защото Тя е била бременна с Любовта. Всъщност науката Любов ще стане такава само, когато премерена на везните с омразата вземе превес и веднъж взела и доказана нейната сила, тя, вече завинаги ще бъде в основата на човешкия устрем към вселенските висоти на Вечността.
Достоевски с неговите хазартни наклонности е могъл да прозре, че дори когато загубиш всичките си пари, пак може да бъдеш безпределно богат, ако изучиш Любовта. Фьодор Достоевски извежда и математическата формула на Любовта – 2+2=5, с което Любовта преобръща из основи математиката и може би ще е нужно да претворим таблицата за умножение, с което повече от сигурно ще се занимават за в бъдеще новопостроените училища и университети.
Уилям Шекспир е първият осъзнал, че за да се достигне до Любовта, първо трябва да използват силите на една нейна поднаука – Красотата. След него и Достоевски развива научната теза – Красотата ще спаси света, или по-точно чрез нея ще достигнем до Любовта и в този научен път ще спасим не само този, но и всички останали светове. Никой не обръщал внимание на сълзливата Шекспирова поезия, още по-малко на неговата драматургия, защото тогава хората смятали, че красотата е външно качество, а не вътрешно. След няколко века идеите на този виден вестител на науката Любов са приети и даже се изучават наизуст от млади и стари.
Това встъпление в чистата наука, каквато без съмнение е и науката Любов идва в противовес на сегашната зла действителност, предвождана от злите елити, които искат да ни убедят, че Любовта не може да бъде наука, което ние с пълна категоричност вече доказахме. Остава просто въоръжени с научните си познания, да се обединим, да вземем властта в свои ръце или казано с думите на нововъведената от нас наука: Елитът пържен на картоф – гори народната Любов!
Петър Иванов