Да си призная, гнус ме е. Гнус ме е от действителността и от правилата на живота, които сами сме изградили и приели да спазваме, а неспазващите ги смятаме за престъпници. Натиснати сме от „силните на деня“ и сами натискаме по-слабите от нас. Няма идеали, а само интереси. Смисълът на живота се изчерпва с това на кое място би могъл да се позиционираш в тази пирамидална верига на успеха. Онези отгоре дефинират термина „успех“, за да властват. Тези отдолу пък вярват по принуда – принудата, в която ги ограничават бедните им умове, че може да забогатеят по някакъв начин от външни обстоятелсва, а не да потърсят  богатсвото вътре в себе си.

Ако ме няма във вашата световна йерархия, аз пак мога да бъда човек. Мога да обичам и да бъда обичан. Мога да съм смел и богат по своему. Вие бихте ме презряли, но аз богатея от вашето презрение. То е доказателсвто за това, че не съм натиснат от никого над мен – бил той земен или небесен повелител и нямам нужда да натискам някого под себе си.

Свободните духове не се возят на лодката на нищите духом.

Аз определям правилата на своят успех, а не робувам на чужди. По моите правила аз съм толкова голям или малък, колкото един бог би могъл да бъде, защото аз усещам божественото в себе си.

Аз съм творец на съдбата си и живота си. Това, което не зависи от мен, включително и часа на моята смърт, не ме интересува. Интересува ме това, което подлежи на промяна от моите ръце и сърце. То е толкова много, че вашата пирамида на успеха не може да ми даде дори частица.

Аз създавам сам своите светове и мога да ги руша и преправям.

Пирамидите са гробници, а аз обичам прохладата на чистото небе.

Грейте се с вашият лъжеуспех, а аз ще се грея от искрите на своята душевност. Моят дух бе блуден, но щом опозна сам себе си и намери бащината си къща (него самия), той, вече не може да бъде управляван, а е сам управленец.

Този, който не умее да направлява сам своят кораб влиза в чужд кораб и се вози, макар и гратис, но остава в историята просто като пътник, а не кормчия. Не се бори сам с бурите, но и не диша свободата на самоуправлението.

Ах, ти, хитри поете! Знам защо си превзел онзи кораб, с който акостира по робските земи. Твоето тяло за теб е било просто инструмент, на който е свирил свободният ти дух.

Ах, тази сладка песен на свободата! Струвало си е дори с цената на смъртта! Едно сърце ще спре да бие, за да даде тон на 200 сърца, а те на хиляди. Умре ли копнежът за свобода – умираме всички. Свободните духове са живата тъкан на свободата, самият живот.

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!

Петър Иванов