Защо онова, което днес минава за левица, интелигенция, журналисти и инфлуенсъри, е скарано със здравия разум, както и с огромни маси от хора, предимно от работническата класа, които заради лицемерието, надменността и предателството на първите, предпочитат MAGA (Да направим Америка отново велика, Доналд Тръмп), „конспиративните теории“, Луна за президент, Любен Дилов за президент, но само не и тях? Където използвам „левица“ или „леви“, спокойно може да се разбира „интелигенция“, защото дефицитите, които откриваме при „левите“, важат с пълна сила и за професори, активисти, хора на изкуството и всякакъв удобен интелектуален елит, който води хората към пропастта.

Защо налагат (в най-добрият случай – мълчат и допускат) капитализъм на заинтересованите, другото име на корпоратизъм, и са мегафон за интересите на „Блек Рок“, Световната банка и корпорациите от Световния икономически форум? Почти всички големи корпорации и медии, които сте чували, са партньори на СИФ. А те от своя страна правят всичко възможно да ни върнат в каменната ера, като същевременно изградят планетарен затвор за плебса с толкова сателити, камери и чипове, че „подчовеците“ никога няма да могат да се освободят. Може би преувеличавам? Може би. Тогава хайде за начало спокойно да дискутираме Четвърта индустриална революция и какво представляват „зелените паспорти“ без да се правим, че става дума за вирус или за здраве. Защо не можете без да лъжете?

„Левите“, между сутрешните истерии за „чумата“, обедните разяснения за „Бай Ганьо“ и вечерните минутки на омразата, в които приканват властите най-после да покажат юмрука си на „терористите антиваксъри“, ръсят крокодилски сълзи за „работниците“, онези работници и децата им, които лишават от правото да изхранват себе си. Дали ще е с „локдауни“ или с извинението за нежеланите инжекции, без значение. Най-голямото престъпление от Втората световна война насам, според мен. Те не обичат да им говориш за престъпления, нараняваш им чувствата. Все някога обаче розовите фантастики, в които въпросните герои са „спасителите на животи“, ще се срещнат с истинския живот, а „героите“ с жертвите на престъпленията си. Има ситуации, от които не можете да излезете само с лъгане, мазане и хилене с по три емотиконки за по-голям ефект в аргументацията.

Самите деца на работниците ще трябва да избират между „джаваскрипт“ програмист, да станат „леви“ или да карат на гарантиран базов доход, гарантиран само срещу редовна в-аксинация, обществено полезен труд и позволени едночасови разходки в двора на затвора на 2 метра разстояние един от друг. Или произволни изисквания, за които още не знаем. „Ще ядете пасти“ – така им казват левите.

Толкова са самозабравени „спасителите на животи“, толкова не са способни на елементарна рефлексия, че ще си умрат с незабравимите думи „тъп си бях и тъп си останах“ (няма начин да не е казал нещо подобно) на един от нашите видни интелектуалци от най-новата ни история, Боко Мутрата. Отварям скоба да кажа, че със завръщането на Баце днес ни плаши Радев (прислугата му по журналистическите клоаки), както Борисов ни плашеше с „комунистите“. Нямаше да сме в това положение, ако един по един ги вкарвахме в затвора.

Може би лесният отговор е, че им плащат. Ако мине самостоятелна мисъл през главите им, нали ще ги изгонят? Може би имат идентичност „носителите на социална промяна“. Вие ще сте „носителите на социална промяна“ … в целия цирк. Специални сертификати дори им раздадоха: „в-аксиниран-Ентелигент“.

Очевидният конфликт на интереси във финансирането на „левите“, което идва от могъщи корпорации или техните мрежи от НПО, никога не се подлага на критичен анализ. Което трябва да ни говори всичко за тях. И на тях трябва нещо да им говори, но те са „носителите на промяната“, което автоматично им блокира нервните окончания в мозъка и край.

Препоръчвам на хората сами да разследват и да ровят във финансирането на всички подобни организацийки. Информирано общество не се лъже лесно. Повечето от тях имат страници, където са си написали донорството и грантовете. Много полезни сайтове също са Influence Watch и Source Watch, които основно събират и предоставят информация за влиянието на глобалната мрежа от неправителствени организации. Един от тези сайтове е с любезното съдействие на Отворено Общество, но са достатъчни, за да добие човек бегла представа за свързаността на милиардерската класа и нейните фондации, политици и медии.

Нека набързо да разгледаме и някои медии/социални мрежи.

• Гардиън: финансирана от фондация Бил и Мелинда Гейтс . Джордж Монбио – сътрудник на СИФ
• Гугъл и Фейсбук са партньори на СИФ
• Списание Time , Рупърт Мърдок и Bloomberg са партньори на СИФ, с което въобще не се изчерпват техните сътрудници, това са само примери.

Срещу нас имаме цялото корпоративно чудовище, заедно с медиите им и слугинажът от подлеци. Не ме плаши организираната капиталистическа машина на върха, техните армии от автоматони са проблем. Забавните социалисти все не могат да разберат как „малобройна група от интереси“ може да упражнява глобално влияние или да изфабрикува глобална пандемия. Като им помагате, така може. Те без армиите мижитурки нищо не могат да направят.

Скоро всякаква претенция за демократичен процес напълно ще бъде премахната, за да останат единствено „заинтересованите“ в капитализма на заинтересованите. Аз и Вие не сме сред тях, никой няма да ни пита за нищо. Цялата смрад от „леви“, „активисти“ и мисирки ще ни казва какво е хубаво за нас, но още по-окуражени от сега и ще се правят, че ни представляват пред корпоратокрацията, която всъщност им пише репликите.

Проблемът е международен и не касае само нашите карикатури на социалисти и борци за социална справедливост, които паразитират по НПО, казионни синдикати  и долнопробни медии като Барикада. Явлението е глобално. Финансирането е изключително важно и е ключово за сглобяването на мрежата от влияние, интереси и власт, но нека да задълбаем още.

Последното нещо, което „левите“ ги интересува, е големия капитал. Как работи, каква конкретно структура има, как защитава интересите си: това им е последна грижа. Защо?

Дори не са способни да направят класов анализ. „Всичко е интереси“, „Тръмп е фашист“ и за цвят „ние сме с палестинците!“, защото иначе въобще няма да ги различавате от американските ястреби. Елементарната пропаганда по масовите медии, всички от които са партньори на СИФ, е явно източникът, от където черпят познания.

Явният „капитализъм на бедствията“, за който няма по-добър пример от пандемията, те въобще не го забелязаха. Наоми Клайн работи за Интерсепт на Пиер Омидиар, вижте Пиер Омидяр финансира мрежи за преврати и партньорства с хора от ЦРУ и Как един от най-големите американски информационни властелини финансира глобална информационна война и променя медийния пейзаж. Наоми Клайн е директор на 350.org, НПО с финансиране от фонда на братя Рокфелер и вероятно назначена да изработва съгласие за „зеления пакт“, поради което каза, че „пандемията не е точно Големия ресет, който не е точно ‘зеления курс'“ и доволно издърпа ушите на „антиваксърите“. А левите дружно и в един глас го повториха, което ни говори, че не са способни да практикуват четене с разбиране, нямат никаква представа какво действително е „капитализъм на бедствията“ и просто повтарят като папагали от висотата на платената си некомпетентност любими платени „авторитети“. Какво се случва, ако това Е бедствен капитализъм, както всъщност признава Клайн, но отново маскира реалния финансов и корпоративен преврат с общи приказки и обилен булшит?

Не сме наблюдавали нито „леви“, нито „борци за права и свободи“ да застанат срещу бруталния фашизъм, наложен върху масите зад „кризата с ковид“ например. Убедена съм, че ако им бяха казали, че концлагерите на Хитлер са „карантинни центрове“, които пазят обитателите от „чумата“ с 0.2% смъртност, те щяха да ги одобрят. Предстои да видим. Защото подобни центрове се строят.

Какво ще се случи, ако както ни плашат „левите“, предстоят много „природни бедствия“ в следствие на „глобалното затопляне“? Техните познания по климатология са колкото познанията им по вирусология, но да приемем, че са прави. Дори тези бедствия да не са умишлено създадени от „дълбоката държава“, нека да не са, как те си представят, че ще се развие сценарият, когато ни се случи серия от бедствия? Много непопулярни капиталистически, бих казала фашистки реформи ще могат да бъдат продадени на публиката, нали? Нека хората да си представят, ако сега отстъпят, какво може да се случи по-нататък.

Освен, че не са способни елементарен класов анализ да направят, решиха да се правят на вирусолози, явно да си компенсират дефицитите. Има един значим факт за специалния вирус: коефициент на смъртност от инфекция. Означава брой смъртни случаи към брой инфекции. Този коефициент е от порядъка на 0.2% (за всички възрасти). Още март 2021г. на сайта на Центъра за контрол на заразните болести на САЩ бяха публикувани сценарии и предположения за коефициента на смъртност от инфекция. Например за възрастова група 19-50 години, има 0.05% смъртност, което е по-ниско от средната за грип (която е 0.1% за лош грипен вирус). Този коефициент се крие масово, огромната част от хората въобще не са го чували, а уж сме в пандемията и знаем всичко за специалния вирус. Все още няма окончателно число за смъртността, но е от този порядък около 0.2%.

На нормален човек, особено ако е изкарал две години в локдауни, фалити, маски, жертви, статистики, пазене на болници, падащи по улиците хора в Китай, камиони с трупове, уволнения, вечерен час, дистанционно обучение, глоби, заплахи и задължителни в-аксини, би трябвало да му говори, че нищо от това, което се случи, не е свързано с вируса. Разбира се, на „Ентелигентите“ нищо не им говори.

Цялото известно ни „дисиденство“ в света, в който живеем, е изфабрикувано, не е автентично. От една страна имаме Тръмп и „десните“ алтернативни медии, които покрай историите за отвличания от извънземни и проекти на специалните части като QAnon, пишат и много вярна информация за „дълбоката държава“ с бележитото изключение, че следват наратива, съчинен още от службите на царска Русия и Британската империя, който гласи, че „комунисти-евреи целят създаването на глобално правителство“ или в по-съвременен вариант – „китайски комунисти искат да заробят света“. Истината е, че има планове за глобално правителство и те не се крият, а работят на принципа на публично-частните партньорства, които изграждат фашистката пирамида, в която нашите извинения на политици, леви или интелигенти са доста далече от върха.

И имаме алтернативни „леви“ медии, които по цял ден си чешат езиците с „печалбите на корпорациите“ и с Тръмп, но никога не поглеждат към организираната мафия на върха на фашисткия интернационал, вероятно защото са на нейна издръжка. Никога не разследват крупния капитал, структурата, действията му, атаките под фалшив флаг, престъпленията или дори документите, които сам си пише и по никакъв начин не крие.

Няма кой друг да разплете тази мрежа, освен хората. Тя трябва да се атакува. Онези са функционално неграмотни, макар и агресивни, така че хората няма от какво да се плашат. Няма кой да го направи, освен ние.

Като заключение, ще цитирам фрагменти от статия на проф. Мишел Чусодовски от 2010г.

„Всичко, което правеше фондация Форд, можеше да се разглежда като „правене на света безопасен за капитализма“, намаляване на социалното напрежение чрез подпомагане на утехата на страдащите, осигуряване на предпазни клапани за разгневените и подобряване на функционирането на правителството“ (Макджордж Бънди, съветник по националната сигурност на президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Джонсън (1961-1966 г.), президент на фондация „Форд“ (1966-1979 г.))

„Като предоставя финансирането и политическата рамка на много загрижени и отдадени хора, работещи в сектора на нестопанските организации, управляващата класа е в състояние да кооптира ръководителите на грасрутс активизма, … и е в състояние да направи компонентите на финансирането, счетоводството и оценката на работата толкова трудоемки и обременителни, че работата за социална справедливост е практически невъзможна при тези условия.“ (Пол Кивел, You Call this Democracy, Who Benefits, Who Pays and Who Really Decides, 2004, с. 122 )

„В рамките на Новия световен ред ритуалът на поканване на лидерите на „гражданското общество“ във вътрешните кръгове на властта – като същевременно се репресират редовите граждани – изпълнява няколко важни функции. Първо, той казва на света, че критиците на глобализацията „трябва да направят отстъпки“, за да спечелят правото да се впишат. Второ, тя създава илюзията, че макар глобалните елити да са подложени на критика – в рамките на това, което евфемистично се нарича демокрация – те все пак управляват легитимно. И трето, казва, че „няма алтернатива“ на глобализацията: фундаментална промяна не е възможна и най-многото, на което можем да се надяваме, е да се ангажираме с тези управляващи в неефективно „вземане/даване“.

Макар че „глобализаторите“ могат да използват няколко прогресивни фрази, за да демонстрират добри намерения, техните фундаментални цели не се оспорват. А това, което прави това „смесване с гражданското общество“, е да укрепва хватката на корпоративния естаблишмънт, като същевременно отслабва и разделя протестното движение. Разбирането на този процес на кооптиране е важно, защото десетки хиляди от най-принципните млади хора в Сиатъл, Прага и Квебек [1999-2001 г.] участват в антиглобализационните протести, защото отхвърлят схващането, че парите са всичко, защото отхвърлят обедняването на милиони и унищожаването на крехката Земя, за да могат малцина да забогатеят.

Тези редици, както и някои от техните лидери, заслужават аплодисменти. Но ние трябва да отидем по-далеч. Трябва да оспорим правото на „глобализаторите“ да управляват. Това изисква да преосмислим стратегията на протеста. Можем ли да преминем на по-високо ниво, като стартираме масови движения в съответните ни страни, движения, които да предадат посланието за това какво прави глобализацията, на обикновените хора? Защото те са силата, която трябва да бъде мобилизирана, за да се противопостави на онези, които ограбват земното кълбо.“ (Мишел Чосудовски, Стената в Квебек, април 2001 г.)“

„Изкуствено съгласие“ срещу „изкуствено несъгласие“

Терминът „производство на съгласие“ първоначално е въведен от Едуард С. Херман и Ноам Чомски.

„Произвеждането на съгласие“ описва пропаганден модел, използван от корпоративните медии, за да се повлияе на общественото мнение и „да се внушат на хората ценности и убеждения…“:

    „Средствата за масова информация служат като система за предаване на послания и символи на широката общественост. Тяхната функция е да забавляват, развличат и информират, както и да внушават на хората ценности, вярвания и кодекси на поведение, които да ги интегрират в институционалните структури на по-голямото общество. В свят на концентрирано богатство и големи конфликти на класови интереси изпълнението на тази роля изисква систематична пропаганда.“ (Manufacturing Consent от Едуард С. Херман и Ноам Чомски)

„Производството на съгласие“ предполага манипулиране и формиране на общественото мнение. То установява конформизъм и приемане на властта и социалната йерархия. То се стреми да се подчини на установения социален ред. „Произвеждането на съгласие“ описва подчиняването на общественото мнение на разказа на водещите медии, на техните лъжи и измислици.

В тази статия се фокусираме върху едно свързано понятие, а именно изтънчения процес на „производство на несъгласие“ (а не на „съгласие“), който играе решаваща роля в обслужването на интересите на управляващата класа.

В условията на съвременния капитализъм илюзията за демокрация трябва да надделее. В интерес на корпоративните елити е да приемат несъгласието и протеста като характеристика на системата, доколкото те не застрашават установения социален ред. Целта не е да се потиска несъгласието, а напротив – да се формира и оформя протестното движение, да се определят външните граници на дисиденство.

За да запазят легитимността си, икономическите елити предпочитат ограничени и контролирани форми на опозиция, за да предотвратят развитието на радикални форми на протест, които биха могли да разклатят самите основи и институции на глобалния капитализъм. С други думи, „производството на несъгласие“ действа като „предпазен клапан“, който защитава и поддържа „Новия световен ред“.

За да бъде ефективен обаче, процесът на „производство на несъгласие“ трябва да бъде внимателно регулиран и наблюдаван от онези, които са обект на протестното движение.

„Финансиране на несъгласието“

Как се постига процесът на изфабрикувано дисиденство?

Основно чрез „финансиране на несъгласието“, а именно чрез насочване на финансови средства от тези, които са обект на протестното движение, към тези, които участват в организирането на протестното движение.

Кооптирането не се ограничава само до купуване на услугите на политиците. Икономическите елити, които надзирават големите фондации, също така контролират финансирането на многобройни неправителствени организации и организации на гражданското общество, които в исторически план са участвали в протестното движение срещу установения икономически и социален ред. Програмите на много неправителствени организации и народни движения разчитат в голяма степен на финансиране както от публични, така и от частни фондации, сред които фондациите „Форд“, „Рокфелер“, „Маккарти“ и други.

Антиглобалисткото движение се противопоставя на Уолстрийт и тексаските петролни гиганти, подвластни на Рокфелер и прочее. Въпреки това фондациите и благотворителните организации на Рокфелер щедро финансират прогресивни антикапиталистически мрежи, както и природозащитници (противопоставящи се на Големия петрол) с цел в крайна сметка да инспектират и оформят различните им дейности.

Механизмите за „производство на инакомислие“ изискват манипулативна среда, процес на извиване на ръцете и фино кооптиране на отделни лица в рамките на прогресивните организации, включително антивоенни коалиции, еколози и антиглобалистко движение.

Докато мейнстрийм медиите „фабрикуват съгласие“, сложната мрежа от неправителствени организации (включително сегменти от алтернативни медии) се използва от корпоративните елити за формиране и манипулиране на протестното движение.

Вътрешната цел е да се „произведе несъгласие“ и да се установят границите на „политически коректната“ опозиция. На свой ред много НПО са инфилтрирани от информатори, често действащи от името на западните разузнавателни служби. Освен това все по-голям сегмент от прогресивните алтернативни новинарски медии в интернет става зависим от финансиране от корпоративни фондации и благотворителни организации.

Ваня Милева