Карл Шмит определя понятието за политическото като процес, в който група от хора (от даден етнос или събрани на друг принцип), отстояват своят било класов, културен или социален интерес, с общи действия (политики). Те могат да се консолидират и осъзнато да преследват своите интереси. Дори да не успеят да изразят своите политики осезаемо, те могат да бъдат ефективни и в контра-политики, когато дадат отпор на враждебни и ощетяващи ги действия от други обществени прослойки.
Всеки човек би следвало да си зададе въпроса: „Къде и как може да вземе участие в политическия процес?„ Очевидно е че гласуването веднъж на четири години не работи в полза на болшинството от хора, каквато обща полза е и самото понятие за „политика“ изведено още от Аристотел.
Народното събрание е място, където автентичната политика липсва. Това е една куха откъм реална политика сграда и по-скоро е място за взаимни нападки на дребно и една говорилня на предварително начертаните политики. Заповедите, спуснати от Брюксел и Вашингтон се четат на глас в Парламента. Нашите политикани имат за задача да прокарат интересите на българските олигарси, които са ги е изпратили в Народното събрание, без да се засяга геополитическата рамка.
Изтипосаните отпред „кукли на конци“ изказват това, което е решено отзад при тесния олигархат на задкулисието. Задачата на кухият политик е да говори в определено му време празни приказки, които да звучат смислено, за което ще получи дял от парите на данъкоплатците. Олигархичните кръгове боравят отлично със своята политико-икономическа власт и защитават много добре класовите си интереси, по думите на видния технолог на властта на българска почва Ахмед Доган.
В кухите фрази от празните речи в Народното събрание, обаче лъсва политическата немощ на Парламента.
Българският народ в голямата си част е от обикновени работници и хора от дребно-частния бизнес. Техният съсловен интерес не би следвало да се пази от горепосочената олигархия, която е и негов естествен враг. Това абсурдно положение съпътства целия „Преход“ в България. Нека едрият бизнес и задкулисната власт да отстояват интересите си, но би следвало, за да стъпим и ние някога на демократични основи, да бъдат политически представени и милионите българи.
Група от синдикати се нарекоха Автономни, защото не зависят от бизнес и партии и отстояват класов интерес с преки действия (политики). Самите синдикални организации не са йерархични и са единствените в България изградени на демократичен принцип. Решенията се взимат след обсъждане и при липса на единомислие се гласува на база присъствие или дистанционно.
Подобна практика липсва в политическите партии и казионните синдикати, които се управляват авторитарно, било от лидера или от висш съвет. Редовият член е само притурка към партийния живот и дори народните представители нямат думата в реалните политики.
Срещите са отворени и всеки би могъл да види нагледно как действа автономният синдикализъм и да прецени сам дали би се включил под някаква форма.
Включете се в събрание на Автономната работническа конфедерация !
Влезте в политиката!
Контакти на АРК:
Секции на синдиката има из цялата страна!
Присъединете се !
Петър Иванов