Да изразяваш чувствата и мислите си неприкрито в свободен разговор с околните е трудно осъществимо при пазарните отношения завладели обществата. Фиксирайки се в икономиката и издигайки я над духовното израстване, след отсраняването на Бог от земните дела, доведе до криза надвишаваща всяка формална икономическа и дори военна такава. Ето, че и новите форми на религиозност, облечени в дрехата на идеологии (либерализъм, социализъм, национал-социализъм) вкараха човека в несвободата да отстоява себе си, налагайки във всяка възможна обществена сфера своят морал. Но мисля, че най-силно повлияха на процесите капиталистическите връзки в обществата и човекът престана да бъде „социално животно“, а се превърна е хомо икономикус. Изказвайки се с думите на разговорната реч може да кажем и така: Всеки човек премерва на везните плюсовете и минусите в отношенията си с околните. Като един изкусен търговец той опакова сам себе си и търси да се пласира по пътя на стоките. Както в практиката по нашите пазари, отпред на сергията да се излагат хубавите плодове, а когато поръчаш няколко килограма не ти дават от хубавите, ами ти пробутват лошите отзад, така и модерният човек опитва да се представи пред околните като красив плод, но в продължителното общуване с него ще видиш неговата загнила същност, първоначално прикрита. Той не общува с околните свободно, а върши непрекъснати сделки, в които иска да взема повече за себе си, от това което му се предлага насреща. Това пазарно надлъгване съпътства развития капитализъм на Запада, но друга страна е източната мъдрост на Ганди: Щастието е това мислите ти, думите и делата ти да са в хармония. Ганди се поставя на „сергията“ такъв какъвто е (слаб търговец!).

Училищата и университетите са избягали далеч от своята мисия да обогатяват, а по-скоро възпитават и упражняват властови контрол, моделирайки хората без да провокират тяхното себеизрастване и самоуправление като свободни личности. Това е процес с хилядагодишна давност, но сега в условията на обявена дългогодишна пандемия се оголва и изостря до степен, в която, за да стремиш към свобода на избор и път в живота, трябва да излезеш от обществената матрица. Да избяга за постоянно от социума, би лишило човекът от насладата на общуването и няма да му даде възможност да се развие като обществена личност.

Като че ли единствената възможност да се намери забранената свобода е с духовно отсраняване от средствата за контрол (медии, обществени институции), но се натъкваме на същите ограничители и на работното си място. Къде да намерим красотата от свободното общуване и как да се почувстваме свободни?

Аз бих дал пример от личния си живот, с което влизам търсеното откровено общуване, дори и под формата на статия. Първият ми истински сблъсък със свободата бе в ареста. Събличайки обществената си униформа на свободния свят и слагайки арестанска, ми се отдаде възможността да осъзная колко те си приличат една с друга. Да оставиш товара от себе си и да не се налага всеки ден да оцеляваш икономически в пазарната джунгла, чакайки в килията сигурната си дневна дажба храна бе моят прощапулник в пътя към свободата. Забраната на телефон и социални мрежи, свободно общуване с хора, макар и в затворническа обстановка, може също да върне човек към изконните му ценности, ако има смелостта да се бори за това. На колко хора в днешния забързан свят им се отдава възможност да разполагат изцяло със своето време?

Това е добре дошло за самонаблюдаващитя се човек и възможност да си направи равносметка на изминатия до сега път. Време за четене на литература със затворническа страст, която надминава всяко четене през лукса на свободното време, опитвайки се да пропъдиш скуката. Ареста или затвора е благоприятно място да разбереш, че свободата е духовно състояние на човек. Там всички затворници са равни икономически .

Та каква по-голяма наслада от свободното общуване със себеподобните си може да има човек след като самият той е станал свободен? Разбира с,е без да стигате до крайности и без да прекарате и ден в ареста може да потърсите своята свобода като просто се откажете да бъдете търговец на себе си, което ни учи „великия мениджмънт“ на вече започналия да се разлага Запад (Китай вече е икономическа сила номер едно в света). Бизнес в България ще продължава да бъде мръсна дума и българинът никога няма да стане „успешен“ в това направление, тъй като не е наследник на Западната цивилизация и не е вървял по нейния път. Той има други силни страни пряко свързани с неговия психологичен и цивилизационен код. По нашите ширини работната задруа е тази, която спаси България през пет века чуждо владичество. През този период не сме имали елити, а през времето когато Европа се е тресла от Ренесанси тук сме чакали още първата си печатна книга.

Не бих могъл да завиждам на Запада за техния Ренесанс, тъй като такъв изобщо не е имало. Разбира се, има своего рода Възраждане в изкуството и литературата, но това няма значение за голямата маса от необразовани хора, каквата е била Европа тогава и не се е отразило на големия исторически процес. Нека хората на изкуствата и литературата да словославят тази нелоша промяна, но да не и даваме прекалена историческа значимост каквато иска да и придаде западната пропаганда.

Българинът още ходи из Европата да търси нестигналия до него Ренесанс, вместо да си измайстори един такъв с четки, бои и писане на литература. Та нека се върнем пак към свободното общуване. Като психолог бих изказал тезата, че наркоманията и алкохолизма са болести и сигнали на това че човек е разболял духа си. Свободният дух не може да бъде зависим и ако успеем да се освободим от тези болести, те ще престанат да тровят живота ни. Общувайте, напук на пандемията и не бъдете затворници в собствените си домове!

Петър Иванов