Това са онези хора, издигнати в медийното пространство, като говорители на уж забранената и критична мисъл. Истинският интелектуалец не тича от студио в студио, а още по-малко към Парламента. Той не поддържа фейсбук страници и не се изявява като звезда. Не препоръчва ден по ден нови книги. Той не е политичен, а поетичен, както би казала Хедър Макхю.

Често пъти се търси, подобно на Шекспир, някой и друг век след смъртта му или както древногръцките, римските или арабските философи биват преоткривани в дадена цивилизация след време, а понякога и след цяло хилядолетие. Защо е така може да съдим от тази мисъл на Уилям Блейк: “Ако не беше профетическият и поетическият характер, философската и експерименталната мисъл бързо би била поставена в съотношение с всички предмети, би замръзнала, негодна за друго, освен да повтаря същия тъп кръговрат отново и отново“ (за революцията на идейното не винаги съвремието е готово, а понякога тя зрее сред народните маси и избухва неочаквано, когато поиска). Или казано с други думи: Дайте ни нещо ново, за да ви признаем за интелектуалци, а не ни разказвайте какво сте чели или научили, защото да четат и учат могат всички, включително и 80-те процента дебили, което не е по брой хора в населението, а процентност от самия човек, защото може би всеки има своя процент гениалност, но си мисля, че българският медиен интелектуалец е с повече от 80 процента дебилност, защото не си е намерил мястото, което е по-голям признак на дебилност, от това да не четеш Бердяев, стоиците, Казандзакис, Уолърстейн или да не следиш геополитическите реалности.

Някъде биха ги нарекли визионери. Пушкин ги е виждал като пророци, от което се е вдъхновил Достоевски. Руската история помни сълзите на Фьодор Достоевски при рецитацията му на „Пророк“ на Пушкин в деня на годишнината от смъртта на великия поет и неслучайно биват екранизирани. Такъв род хора виждаме сред лекари, историци, писатели, поети, творци и хора на изкуството. Защото и художникът понякога без думи или музиканта с музиката си, може да каже повече от смилането на литература и изказването и с прииначени фрази. „Сватбата на Фигаро“ е един брилянт на интелектуалната мисъл и действие. Какво да кажем за картините на Пикасо?!

В „История на Франция“ на изтъкнатия френски историк Марк Феро, той, е отделил подобаващо място на интелектуалците, заслужили място във френската история, поради това, че са обогатили Мисълта на общността и не само. Там са Монтен, Паскал, Дидро, Волтер, Русо, Юго, Зола, Сартр, Луи Арагон, Фернан Бродел, Пол Азар, Декарт, Балзак, Прудон, Шатобриан, Флобер, Марк Блок, Ариес, Симон Бовоар, Камю, Клод Леви-Строс. Но ако Франция е една от страните дали най-много интелектуалци в света, те, все пак са толкова малко, че самия факт, че някой си професор, изтъпанчен в лъскаво студио се самоопределя за интелектуалец е вън от всякаква логика и нека остави на своето време или на историята да го определи като такъв, иначе има риск всеки попрочел нещо или защитил титла да се счита за интелектуалец. Плодотворната интелектуална мисъл освен време няма и граници и горепосочените имена на французи стават световни имена в световната история.

Истинският интелектуалец търси пътя на своите идеи с експиримент, предизвиквайки творческата си мисъл, така както Бомарше или Гьоте. Истинските интелектуалци са горени на клади, като случая Джордано Бруно, но не от някой друг, а от властта, а не влизат в противоборство със своя народ, за да си придават важност. Задържат ги по затвори, ала такива места не преграждат мисълта, а сме свидетели на обратното и много големи творби се пишат в затворническа обстановка. Тук изпъкват фрапиращи разлики от интелектуалеца и медийното му подобие, радващо се на всички комфорти от властите. Ще познаем истинските по тяхната близост с народа. Те са неговият глас, изказан по-задълбочено, а в тях има от духа на историята и те самите добиват историчност. Могат да странят от цялото физически като Шели, но не и духовно, обратно, медийният интелектуалец физически присъства, но духовно той е откъснал се от общественото дърво загниващ плод. Критикувайки хората в заблудата на това, че си социолог и разбираш от системи, ти също не казваш нищо ново, ти даже казваш по-малко от онова дете, което се извикало, че царят е гол. Ти влизаш в ролята си на даскал и се караш на народа си да чете и мисли, но с това си оставаш даскал, а не ставаш интелектуалец. Интелектуалецът стъпва по неотъпканото и е готов да пее, рисува, да пише разкази, романи, есета, стихове, афоризми. Оскар Уайлд не е казал на анлийските селяни, че са тъпи, оставяйки се на богатите класи, а създава образа на Щастливия принц и по този начин простира своето влияние и при бедните и при богатите, защото кой не е плакал на тази приказка? Нали Шели прави от „Песен на британците“ химн на американските, ирландските, холандските и германските пролетарии и пише за Великобритания и света „Освободения Прометей“ и по този начин хората буквално запяват идеите му. Те не запяват идеята на личността Шели, а своите собствени нарисувани с неговата рима, а той самия черпи вдъхновение от онова обществено животно Човека и дори да звучи антропоцентристки, то и няма откъде другаде, поне що се говори за общности и социална наука, чиито център е човекът.

Той язди бурите. Небето вечно младо

звездите си му даде — като стадо

минават те край него, да ги преброи,

и вика бездната от дълбини незнайни:

„Небе, останаха ли в тебе тайни?

Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!“

Това е Човекът на Шели и в него не прозира и процент дебилност!

Интелектуалецът е и вдъхновител на самата идея за интелектуалност в начина на мислене. Той я рекламира като добър начин да живееш по интелектуално му, по философски.

Валентин Вацев изказа тезата, че всички интелектуалци подобно на Сартр са леви. Да, може би ако и в Платон, Епикур и Марк Аврелий открием лявата мисъл може донякъде да се съгласим, но трябва да го приканим да я доизясни и разшифрова пред нас, защото друга Вацева мисъл е, че интелетуалецът е такъв, защото чете книгите, вниквайки в тяхната метафизика, за разлика от обикновения читател, който чете неметафизически и по този начин влезе в отбора на неговия приятел Христов на самоотлъчилите се и неразбрани медийни интелектуалци и започна да бяга духовно от народа си или от цялото, което само е разумно във висшия смисъл на думата. Но все пак Вацев долови нещо съществено, макар да го каза в друг смисъл и по друг повод. Той каза, че променящите хода на историята контраелити идват от тъмното и студеното. Но оттам идват и големите прозрения! Не случайно Оскар Уайлд и Достоевски пишат от бездни и подземия. Прозренията не обичат лъскавото студио или телевизора, пазарската слава и суетата, те не идват отгоре надолу, а си проправят път от дълбините и дупките и се извисяват по свой си начин. Разбира се, ако човек се научи да се събере вътре в себе си може да му дойде музата дори в Парламента. Но на колко гениални прозренния сме били свидетели в петъчния парламентарен контрол само ние българите си знаем?!

Тома Томов не бяга отляво надясно в интелектуалното като Христов и по-рядко Вацев, а когато му липсва поетичното в неговата мисъл рецитира като един Достоевски Петко Славейков, а съвсем наскоро чакахме да ни изрицитира някои от стиховете на Доктор Живаго.

Браво и на Людмил Георгиев , който се вдъхнови и създаде Школа по критическа психология, което е добра стъпка встрани и сетне напред, така както стъпва и нейно величество Интелектуалната мисъл.

Признаваме си, че и на нас не ни достига поетичност в мисленето и по примера на Тома Томов ще се възползваме от стих, разкриващ ни как се търси интелектуалното по Борето Пастернак и ще приканим проф. Христов, ако ще влиза в ролята на проводник между великите мислители и масите, и за да му се получи все пак успешно, да започне да рецитира. Приканваме го също да се запише в актьорска трупа или да упражни оперното си пеене и заедно с другите медийни интелектуалци да ни изиграят „ Сватбата на Фигаро“ по музиката на Моцарт с надежда да чуем гласа на българския Павароти в тях. Ако не успеят да се справят със задачата добре им пускаме песента на Пинк Флойд за учителя, който трябвало да остави хората на мира и да не ги занимава повече със себе си. За съжаление и мястото на Народен учител е заето от Учителя Дънов. Все пак стискаме палци на родните ни кандидат-интелектуалци.

ВЪВ ВСИЧКО ИСКАМ ДА ПРОЗРА…

Във всичко искам да прозра

до същината.

И труд, и път да разбера,

и смут в душата.

Да вникна в миналите дни

с причини, цели,

до корена, до глъбини

и до предели.

Да хващам нишката пред мен

в съдби, събития,

да мисля, чувствам окрилен

с любов, с открития.

О, само ако можех аз,

и то отчасти,

в октави бих възпял и страст,

и всички страсти.

И беззакония, и грях,

и нежелани

злини, преследвания, страх

и лакти, длани.

Закон извел бих за страстта

и отначало

дарявал бих я до смъртта

с инициали.

Садил бих стихове край мен.

Цъфтели биха

липи сред парка подреден

в редица тиха.

Щях дъх на рози и на дъжд

в стиха да туря,

лъки, ливади и камъш,

и гръм на буря.

Успя тъй някога Шопен

да стори чудо,

села, нивя, простор зелен

побрал в етюди.

На сбъднатите тържества

игра и мъка.

Натегнатата тетива —

докрай! — на лъка.

КРАЙ

Петър Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40