Част 1 – Резервната валута на света

        Бретънудската система е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944г.
Две основни фигури на тази конференция са Джон Мейнард Кейнс и Хари Декстър Уайт.

Планът на Кейнс предлага световна валутна система, основана не върху съществуваща вече валута, а върху нова – така нареченият „банкор“. Американците от друга страна предлагат организация около американския долар.
След края на Втората световна война, САЩ притежава най-големите резерви на злато в света, а голямата част от останалите държави са изчерпали златните си запаси, за да финансират войната. Доларът е избран за резервна валута, обезпечена със злато. Останалите поддържат фиксирани курсове между валутите си и долара. САЩ съхраняват запаси от злато, а централните банки по света се запасяват с резерви от щатски долари.
Заради войната във Виетнам, финансирана със златните резерви на САЩ и големи бюджетни дефицити, се развихря стаглфация (инфлация и безработица), сигурността в устойчивостта на долара започва да спада и много държави решават да изискат злато срещу резервите си от долари. През 1971г. Ричард Никсън премахва златното покритие от долара, стойността на валутата пада.
Чрез двустранни споразумения със Саудитска Арабия, започнали през 1974 г., САЩ успяват да повлияят на членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да стандартизират продажбите на петрол в долари. През 1979 г. Съединените щати и Саудитска Арабия договорят Съвместната комисия за икономическо сътрудничество. За всички покупки на петрол ще се плаща с щатски долари. Американската валута постъпва обратно в САЩ чрез договори с американски компании. Тези компании продават на Саудистка Арабия технологии и военно оборудване. Така се ражда нефтодоларът. Нефт срещу долари, доларите се инвестират в американски компании, Уолстрийт и в държавни облигации.

Държавните петролни фондове на страните износителки на петрол захранват балонната икономика на Лондонското сити и Уолстрийт.

Запазвайки положението си на резервна валута (1) с обезпечението си в петрол и чрез натиск от Международния валутен фонд и Световната банка, Америка наводнява света с долари и принуждава всички централни банки по света да ‘държат’ долари.

Правителствата не финансират местни проекти с национална валута, а под натиск от САЩ и неолибералните икономисти, взимат заем в долари (или понякога евро), за да попълнят резервите си и срещу резерва в дълг, централната банка ‘печата’ местна валута за финансиране на националната икономика.

Като пример ще дам Гърция, където правителството взимаше заеми в евро от частни кредитори, за да плаща за стоки и проекти на немски/американски/чужди корпорации. Централната банка на Гърция не може да напечата еврото, което правителството дължи, защото е под контрола на ЕЦБ. Начини за връщане на кредитите са налагане на остеритет върху населението и приватизация или събиране на данъци от олигарси. Гръцките олигарси съхраняват състоянието си в чужди банки, за да е недостъпно за гръцката власт, понякога са клиенти на същите кредитори, които отпускат средства на правителството. С налагането на остеритет и приватизация, гръцката икономика се свива още повече и е още по-малко способна да произвежда и да изплаща заемите си.

За да складират някъде доларите си в резерви, централните банки купуват американски държавни облигации, захранвайки американския бюджет.
Тоест държавите са принудени да финансират американската военна машина.
“Принципът на външната политика на САЩ е, че те трябва да контролират всички други страни на Земята чрез долара. За да попречи на правителствата да правят всичко, което противоречи на глобалните интереси на САЩ. Този принцип наскоро беше изяснен от президента на САЩ Тръмп. Така че САЩ по принцип карат правителства като Русия и Китай да се „дедоларизират“. Също така за защита срещу агресията на САЩ и тяхната „икономика на финансовите балони“. Новата студена война, която се води в момента, по същество е финансова война.”
– Майкъл Хъдсън “Супер империализъм

Част 2 – Как се създават парите?

Как Федералният резерв създава пари?
“Федералният резерв създава пари чрез операции на открит пазар, т.е.купуване на ценни книжа на пазара с използване на нови пари или чрез създаване на банкови резерви, емитирани на търговски банки. След това банковите резерви се умножават чрез частично резервно банкиране, където банките могат да отпуснат част от депозитите, които имат под ръка.”

Да предположим, че разполагам с 1000лв. (получила съм от централната банка нови пари за ценна книга) и ги депозирам в търговска банка. Търговските банки могат да отпускат кредити над определен процент от резервите от централната банка, които държат като депозити. След моя депозит търговската банка има 1000лв резерви. 10% от тях е длъжна да съхранява и останалите може да отпуска като кредити. Тоест 900 лева от моите 1000 лева банката може да заеме на друг клиент. Клиентът получава 900лв, но след това решава да ги депозира в друга банка, която би могла да отпусне 810 от тях като заем на трети човек. Тоест от първоначалните 1000 лв. чрез фракционно банкиране парите в обращение се увеличават с кредитните пари, създадени от търговските банки при отпускането на кредити.
Върху почти всички пари в обращение са кредитни пари, върху които се плаща лихва на финансова институция, която ги създава чрез отпускане на кредит.

Част 3 – Дълг

Създаването на пари в глобалната финансова система е дълг. Ако всички си върнат дълга, парите ще изчезнат и няма да има средства нито за инвестиции, нито за заплати. Всички държави са длъжници, но как силните икономики печелят от слабите?

Positive Money

“Нашата парична система, основана на дълга, е пряко отговорна за световните войни за износ и дълговете на третия свят. За да се разбере необходимостта от износ, е необходимо да се разбере, че не съществува такова нещо като постоянно предлагане на пари в икономиката, а огромната част от парите в икономиката произхождат от заеми и са представени от съответстващ вътрешен дълг.

Когато се изнасят стоки, чуждестранните пари се връщат обратно в икономиката, но дългът, който стои зад тези пари, остава в чужбина, в страната на произход. Чрез износа парите, които са били взети назаем в друга държава (чужда страна, бизнес или потребител тегли заем, за да купува стоки, които се внасят от по-силна икономика – бел.ред.), се внасят в икономиката без дълг. Тези пари могат лесно да бъдат превърнати в национална валута чрез чуждестранните борси. Когато обаче се внасят стоки, парите, създадени в националната икономика, отиват в чужбина, но дългът, свързан с тези пари, остава в икономиката. Парите, които са били взети назаем, за да съществуват в националната икономика, са напуснали страната, но дългът остава.”

Понеже тези дългове не могат да се платят от по-слабата икономика, обикновено се плащат с приватизация. Купувачите най-често са корпоративни играчи от страните кредитори.

От друга страна, държавата износител, по-силната икономика печели пари, а не реални стоки.
Единствено страни като САЩ могат да си позволят да внасят повече стоки, да поддържат търговски дефицит, заради това че емитират резервната валута на света и да изнасят валута. Останалите държави (като Германия) получават ‘хартийки’ срещу стоки. А държави от Третия свят като България получават дълг и приватизация, като един от основните механизми за източване са “свободния пазар” на ЕС, доминиран от Германия и еврото, което се каним да приемем.

Как количественото облекчаване взима от бедните, за да дава на богатите?

Блогът на Димитър Ангелов

“Quantitative Easing (количествено облекчаване) представлява принтиране на пари, чиято цел е стимулиране на икономиката. Създават се пари, които се вливат в пазара, и по този начин се увеличава потока на пари в обращение. Лихвените проценти падат, което пък води до по-ниски изисквания за „отдаване“ на тези пари чрез кредити, и така се насърчава да се взимат повече заеми. Увеличаването обаче на парите в обращение намалява тяхната стойност, което е и най-големият проблем. С други думи, това води до инфлация или хиперинфлация. Ето защо, пестенето на пари вече не е удачен вариант. Тези, които пестят и държат парите си в банка, всъщност губят от стойноста на парите си с всяка изминала година.”

Как работи QE

“През месец Март 2020 САЩ и Канада обявиха 0% изискване за required reserve, така че вече целият 1 милион долара от примера може да бъде отпуснат (принтиран) като кредит.
Както виждате от графиката, единственият начин, по който тези пари могат да се влеят в икономиката е чрез дълг (debt). Тоест, големи компании и корпорации ще вземат тези пари под формата на кредит и именно така те ще влязат в обращение. Предполага се, че тези новонапечатани средства ще подпомогнат икономиката, ще създадат нови работни места, ще увеличат производството и като цяло ще окажат положително влияние върху западащата обстановка.
Но така ли е наистина ?
Единственият начин, по който бондовете и другите закупени активи могат да се изплатят на US Treasury, е чрез данъци или инфлацията, която ще настъпи. Сигурно вече се досетихте кой ще плаща за всичко това. Точно така, това ще е обикновеният данъкоплатец.
С други думи, можем да заключим, че новопринтираните пари се усвояват от богатите (корпорации, големи компании и бизнеси) и се изплащат от бедните (обикновените работници и данъкоплатци). “

При следващ срив на финансовия балон (който според мен вече започна), ако почти заличената средна класа и долна класа позволят отново банките и корпорациите да бъдат спасени, можем да предположим, че ще сме в територия на хиперинфлация. Ако централните банки увеличат лихвите по кредити, за да овладеят инфлацията, както се очаква в началото на 2022г, могат да предизвикат финансов срив и дългова криза.

Част 4 – Дилема на Трифин

Дилемата на Трифин или парадоксът на Трифин е конфликтът на икономически интереси, който възниква между краткосрочните вътрешни и дългосрочните международни цели на държавите, чиито валути служат като световни резервни валути. Тази дилема е идентифицирана през 60-те години на ХХ в. от белгийско-американския икономист Робърт Трифин, който посочва, че страната, чиято валута, бидейки световна резервна валута, чуждите държави желаят да притежават, трябва да е готова да предостави на света допълнително количество от своята валута, за да задоволи световното търсене на тези валутни резерви, което води до търговски дефицит.

Използването на една национална валута, като щатския долар, като световна резервна валута води до напрежение между нейната национална и световна парична политика. Това се отразява в основни дисбаланси в платежния баланс по текущата сметка, тъй като някои цели изискват изтичане на долари от САЩ, а други – приток.

Дилемата на Трифин обикновено се цитира, за да се формулират проблемите, свързани с ролята на щатския долар като резервна валута в рамките на Бретън-Уудската система. Джон Мейнард Кейнс е предвидил тази трудност и се е застъпил за използването на световна резервна валута, наречена “Банкор”. Понастоящем СПТ (специални права на тираж) на МВФ са най-близкото нещо до предложения “Банкор“, но те не са приети достатъчно широко, за да заменят долара като световна резервна валута.

След финансовата криза от 2007-2008 г. управителят на Китайската народна банка посочи статута на резервната валута на щатския долар като фактор, допринесъл за глобалните дисбаланси в спестяванията и инвестициите, довели до кризата. По този начин дилемата на Трифин е свързана с хипотезата за глобалното пренасищане на спестяванията, тъй като ролята на долара като резервна валута задълбочава дефицита по текущата сметка на САЩ поради повишеното търсене на долари.

Поддържайки постоянни търговски дефицити с Китай или ЕС, САЩ отслабват икономическата си мощ, собствената производствена база. Но за да поддържат силна валута, способна да запази статута си на резерва, се нуждаят от силна икономика, в което се изразява парадоксът.

Ваня Милева

Продължение

One thought on “Разказ за дълг и пари”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40