Достиженията на цивилизацията се изплъзват от ръцете на съвременния човек. Консуматор и зрител в богатите страни, той, както би казал Ницше, се поглъща от настоящето – живее неисторически и по-лошо, той е бездействен и апатичен дори към сегашните световни процеси. Няма как да почерпиш от мъдростта на вековете, ако не четеш писменото историческо наследство и не отделиш време да разсъждаваш над цялостната визия за човека в неговият времеви път. Само с такъв поглед над цялото може да се стигне до същината, в която и да е наука или концепция за света. Как Христос раздели световната история на Нова и Стара ера? Какво донесе и отне изхвърлянето на Бог от човешките дела? Защо се провалиха либерализма, фашизма и комунизма? Тези и много други въпроси не вълнуват съвремието и то се вторачва само в себе си, като че ли е някакъв завършек на еволюцията. Хората избират някоя от досегашните религии или идеологии за „светата истина“ и буксуват на място, изпитвайки панически страх да тръгнат по неотъпканото.
Модерният човек се съсредоточи най-вече в търсенето на сексуалната свобода, изоставяйки семейството като нещо остаряло. Активен е в социалните мрежи и в гледането на порнографски филми. Мечта му е да влезне в някой мол и да си напазарува. Да, той учи в училища и университети, но за да се пласира по-добре на пазара на труда. Самото познание като израстване на човека, като самоусъвършенстване, като средство за разгадаване на големите загадки на света, така както го виждаше Платон, за него не е цел и няма интерес от това, освен в случаите, когато може да му донесе пари. Утилитаризмът е владеещата идеология в планетарен мащаб. Четат се книги от сорта на „Десет начина да забогатееш без да отидеш в затвора“ и се гледат с наострени сетива филми като The secret, който обяснява, как, ако си мислиш достатчно силно за скъпа кола, тя, ще дойде – и абсолютно да не се разсейваш с въпросите за сътворението на света и вечността на човешката душа, че така ще си останеш без лъскаво BMW и ще изглеждаш загубеняк в очите на околните.
В бедните региони на света човекът е отдаден изцяло на борбата срещу глада и мизерията, и просто оцелява по възможност.
Разликата между хората от предишни векове и тези от 21-ви век е в това, че последните ползват богата гама от уреди и машини. Богатите също така могат да се радват на напредъка на медицината, за разлика от бедните, които в либерализирания пазар не могат да си позволят почти нищо от болничните услуги и лекарствените стоки и ходят беззъби, тъй като знаем, че зъболечението е твърде скъпо.
В момента, непредналата наука и непредничавите политици убеждават световното население, че, тя, цивилизацията е по-силна от всякога и може да хване всякакви вируси и да ги наименува с различни цифри и букви, и за всеки от тях да извади ваксина едновременно с появата на самия вирус, като случая с нашумелия Вирус 19. Интересно, че милиарди хора не вярват в тези медико-политически постулати и отказват да си бият това чудо на цивилизацията – ваксина за Вирус 19. Между другото, полемиката за ваксините много напомня на полемиките за презерватива. Властите отначало са твърдо против масовото използване на презервативи, но впоследствие, сменят гледната си точка и я налагат на общественото мнение и дори децата осъзнават за изключително непредналата съвременна цивилизация, употребяваща презервативи, а сега и ваксини. Тук разбира се не става дума за претеглените на везните на времето истински ваксини, а само за тези ваксини, които излизат преди вируса да е дошъл и гонят цели съвсем различни от тези свързани със здравеопазването.
Хората смятат, че модерността се изразява в това учените и политиците да излизат по телевизията и да ни съобщават за новите открития, за новите вируси, журналистите на свой ред да ни информират какво се случва по света и у нас, а в паузите наблюдаваме реклами, за да разберем какво е най-подходящо да си пазаруваме.
Това мързеливо поведение на масите спира развитието на човешкия род, а край човека се носи мириса на застояла плът.
Теориите, че е необходима Революция, за да може повече хора да участват в управлението на процесите и да изчезнат неравенставата и по този начин ще дойдат невиждано добри дни и нови зори ще изгреят над нас, са нищо повече от мокри сънища. Някои хора, които целят повече за себе си, искат да увлекат други, защото не могат да измислят нищо повече от това, което вече сме гледали многократно през историята. Разбира се, има резон в това да си защитаваш интереса и възгледите, но ако вземем властта на сегашните управници и парите на сегашните богати, разпределим власт и пари по-равно и…после тези революционни постижения ще трябва да се пазят със сила, тъй като ти не си променил съзнанието на хората, не се е получило духовно израстване, а си променил само икономическото им положение и цялата борба е била за преразпределение на власт и пари, без значение дали се говори за свобода, равенство, братсво, това не е ход напред, а назад, към вече използвани похвати в опита на човечеството да разкрие своите потенции.
В досегашните ни разсъждения ние се натикахме сами в циничния начин на мислене на западните хора, които смятат, че могат да дадат определения на един абстрактен обобщен човек, такъв, какъвто той е в тяхната цивилизационна матрица, смятайки че изводите и решенията ще важат навсякъде и с еднаква сила. Така се разпространи християнството, така се създадоха либерализма, социализма и фашизма. Естествено, мъдрите ръководители на страните, които сложиха например социализма за своя идеология, като Сталин, Мао, защо не и Рузвелт, жонглираха между идеологията и националния или имперски интерес на страните си. Така те реализираха усешни политики за времето си. Това идва да покаже, че при всяка отделна общност решенията варират и някъде работят едни неща, а другаде други.
Идва време да засегнем най-важната тема в тази статия – темата България.
Нашата страна нямаше свой Ренесанс, нито своя Революция, но тя е субект на цивилизация – на Православната цивилизация, след като разпространява своя азбука на големи територии, пишещи и до днес на нея. Това е нейният осезаем и неоспорим световен принос. Българското Възраждане през 19-ти век също играе важна роля, но неговите цели са национално освобождение и след постигането му, то, просто спира.
Духът на Възраждането беше отхвърлен като остарял и несъвместим със Свободна България или Европейска България. След това социализма обърна всичко с главата надолу буквално, защото освен смяна на строя, изхвърли всичко, което сметнаха за буржоазно. Само това чакаха „революционните демократи“ и на свой ред отрекоха всички достижения на 45-те години социализъм, а те не бяха никак малко. Историята ни се превръща в чернобял фарс.
С разделението на русофили и русофоби, на ваксинирани и неваксиниране и т.н, и с отричане на големи части на историята, достиженията на цивилизациите за нас ще си останат нефункционални като картини в музея и единствено ще се радваме на материалните измерения на цивилизационния напредък – колата, телевизора и презерватива.
Аз смятам, че така, както един индивид може да подобри своето положение и да разкрие потенциала си на човешко същество, вглеждайки се в себе си и в историята си, така и едно общество, като българското, може да поведе тази борба и да направи своето израстване по различни начини и в това е най-красивата част, защото това е творческото начало, това е онзи ренесансов дух, загубен на запад, който може и трябва да замени едноисъщието в мисленето ни и да отключи заспалия народен гений. Не можа една хилядолетна култура, толкова да не желае бъдеще за себе си, че да е готова да стане член на друга общност и да бяга от своята територия, като че ли тук се води невиждана война!
И ако се върнем на темата за революциите, може би все пак е нужна една скромна и от сърце, обаче Българска Революция. Но не да чакаме да пламне другаде и разбираш ли, и при нас да дойде. Тук мисля, че Валенти Вацев е прав и тя би следвало да е буржоазна, в смисъл, да се даде свобода на българските търговци и предприемачи при ясни правила. Най-вече на дребния бизнес, за да се завърти икономическото колело и да участват много хора. Едно от най-важните неща по мое мнение е да се изкорени този стар български тумор – шуробаджанащината – и като поведение и като мислене. Толкова е жалко да слушам непрестанно около себе си млади, здрави, умни и красиви българи да се хвалят кой познават, вместо да се размърдат заспалите мозъци и те да дадат сигнал на ръцете, за да изчистят като за начало, междублоковото пространнство, а сетне, защо не и да открият за нас новата модерна българска индустрия.
Необходимо е осмисляне на това какво ни носи членството в така структурираните ЕС и НАТО и оглеждане за други варианти, защото не мисля, че е редно президентът Тръмп да повдига въпроса за смисъла от съществуването на НАТО в САЩ, а ние да се държим, като че ли НАТО е божествена структура, неподлежаща на разпад?
Права за трудовите хора с колективни трудови договори, както отдавна правят на Запад! Ама ние им гледаме само тъпите филми и им слушаме музиката, но, не можем да прозрем това, което ги прави по-добре живеещи от нас. Как ще ги стигнем? Ами като ги опознаем, както и самите себе си!
Петър Иванов