Нашите приятели от неправителствения сектор, които са на издръжка на корпоратокрацията, са основно перо в капитализъм на заинтересованите. Капитализъм на заинтересованите страни е изобретение на могъщи финансови и корпоративни интереси, което твърди, че капиталистите ще носят отговорност към обществото и природата и не трябва да работят единствено за печалба, а ще се съобразяват със социални и екологични метрики (ESG аспекти – екология, социална ангажираност и управление). Капитализъм на заинтересованите работи с пирамида от публично-частни партньорства: държавата, частния сектор и неправителствения сектор. Сливането на публичния и частния сектор е фашизъм, ако направим сравнение с модела на Мусолини, но за да придадат вид на демократична отчетност и за изфабрикуване на съгласие, фашизмът разчита на активистите от НПО, които играят ролята на „гражданско общество“.
В този модел представители на обществото в корпоратизма на Световния икономически форум (които от своя страна са в публично-частно партньорство с ООН) са неправителствените организации, онези от тях, които обслужват интересите на частния сектор. Можем да го видим лесно, като имаме предвид например, че днес рекламират препаратите на Пфайзер, повтарят дословно тяхната пропаганда, не задават въпроси за смъртни случаи и усложнения от ваксини, прикриват злоупотребите на една криминална индустрия и играят ролята на връзки с обществеността в нейна полза. Най-сигурният начин да бъдете наричани „антиваксъри“ е да си поставите от тези препарати, да имате оплаквания и да се обърнете към някоя от тези неправителствени организации.
Поведението и разбиранията им са вулгарни и примитивни, формирани от корпоративната пропаганда. Ако не желаете да ви управляват фашистките публично-частни партньорства, настоявате за суверенитет на тялото си и право на избор, протестирате срещу дискриминацията и сегрегацията с въвеждането на „зелени паспорти“, ще бъдете наричани „фашист“, „лумпен“ и „антиваксър“ от същите тези активисти, провъзгласили се за „гражданско общество“.
Комунитарният модел на гражданското общество се основава на триумвиратна структура на разпределение на властта между държавата (публичния сектор), пазара (частния сектор) и общността (социалния, НПО или третия сектор). Тълкуването на СИФ на капитализма на заинтересованите страни обаче предполага, че заинтересованите страни в публично-частното партньорство (държавата-пазара) избират общностите на гражданското общество (социалния или третия сектор), с които желаят да се ангажират. Тоест тук НПО, които не обслужват корпоративните интереси, не са добре дошли.
Амитай Етциони, израелско-американски гражданин с двойно гражданство, е директор на Центъра за изследване на комунитарната политика към университета „Джордж Вашингтон“. Бивш съветник на администрацията на Картър, той създава асоциация на съмишленици социолози и други учени, наречена Комунитарна мрежа. В неговите повече от 30 книги, включително Активното общество и Духът на общността, Ециони подчертава значението на балансирането на индивидуалните права с отговорностите към общността. Не се учудвайте, ако ви убеждават, че се налага да рискувате здравето си, да се лишите от правата си или да жертвате децата си в името на „общото благо“. Сблъскваме се с идеологията на Амитай Етциони, откакто обявиха „здравна извънредна ситуация“ на базата на фалшиви статистики и грешни предположения за смъртността на вируса. Следващата точка от комунитарната програма е климатът. Всеки, който застрашава климата, ще бъде престъпник, така както днес престъпници са хората, които нямат зелен сертификат – напълно лишени от права, глобявани, уволнявани и дискриминирани, новото зло, те са подчовеците. В случая с климатичното общо благо вече съществува законодателство, според което новите престъпници могат да бъдат съдени и вкарвани в затвора. За да получат одобрение от обществото, тези практики ще започнат с големи корпорации, които никой не харесва, но след това ще се прехвърлят върху малкия човек.
Бившият британски премиер Тони Блеър, който днес е сред най-активните разработчици на електронна самоличност зад „зелените паспорти“, прилага комунитарни убеждения чрез застъпничеството си за „Общество на заинтересованите страни“ (което ще изгради „капитализъм на заинтересованите страни“), където предприятията трябва да отговарят на нуждите на своите работници и потребителските общности, които те обслужват.
Докато терминът „комунитарен“ е въведен през 1841 г., действителната философия на „комунитаризма“ се слива по време на 20-ти век чрез творбите на политически философи като Фердинанд Тьонис, Амитай Ециони и Дороти Ден.
Комунитаризмът е нов тоталитаризъм, известен сред хората като „Новото нормално“.