Това, което се случи в Казахстан, все повече изглежда като опит за преврат, ръководен от оста САЩ-Турция-Обединеното кралство-Израел.
Новата 2022-а година започна с пламването на Казахстан – ключовата брънка на евразийската интеграция. Тепърва ще става ясно какво и как точно се случи.
Понеделник сутринта (10 януари 2022г.), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) проведе извънредна сесия, за да обсъди ситуацията в Казахстан.
Казахският президент Касим-Джомарт Токаев назова събитията ясно и точно. Безредиците “бяха скрити зад стихийни протести”. Целта “бе да се вземе властта” – т.е. държавен преврат. Действията са били „координирани от единен център” и “бойци от чужбина участваха в безредиците.”
Руският президент Владимир Путин отиде по-далеч: по време на безредиците “бяха използвани технологии от Майдана” – препратка към украинския площад, на който протести свалиха неприятелско на НАТО правителство през 2013г.
Обосновавайки светкавичната намеса на войските на ОДКС, Путин каза: „Бе необходимо да се реагира мигновено“. Силите на ОДКС ще останат на място „колкото е необходимо“, но след като мисията бъде изпълнена, „разбира се, целият контингент ще бъде изтеглен от страната“. Очаква се войските да напуснат по-късно тази седмица.
Но ето го най-важното: „Страните от ОДКС показаха, че те няма до позволят хаос и цветни революции в рамките на своите граници.“
Думите на Путин бяха в синхрон с тези на казахския държавен секретар Ерлан Карин, който бе първият, който официално използва правилната терминология за събитията в страната си – Това, което се бе случило е „хибридна терористическа атака“, от страна на вътрешни и външни сили, с цел свалянето на правителството.
Оплетената хибридна мрежа
Почти никой не знае за това, но миналия декември друг държавен преврат бе тайно осуетен в киргизката столица – Бишкек. Киргизките служби свързват инцидента с множеството НПО в страната, свързани с Великобритания и Турция.
Това е изключително важна част от Голямата картина: свързани с НАТО разузнавания и техните подвластни структури вероятно са подготвяли едновременна цветна революция в цяла Централна Азия.
Пътувайки през Централна Азия през 2019г, още преди Ковид, беше лесно за мен да видя, как западните НПО – фронтовите организации на Хибридната война, са изключително силни в Киргизстан и Казахстан.
Но те са само една част от вълната на разпрострялата се мъгла на Хибридната война над цяла Централна Азия, и дори над цяла Западна Азия. Тук виждаме преплитането на ЦРУ и американската Дълбока държава с МИ-6, както и разните разсейки на турските служби.
Когато президентът Токаев деликатно посочи „единния център“, това, което имаше предвид бе „тайния“, поне засега, съвместен военно-оперативен център на САЩ, Турция и Израел, разположен в южния бизнес хъб – Алмати. Информацията идва от високопоставен централноазиатски източник от службите за сигурност.
В този „център“ е имало 22-ма американци, 16 турци и 6-ма израелци, координиращи отряди за саботаж. Последните са били тренирани в Западна Азия от Турция и впоследствие тайно вкарани в Алмати.
Операцията им започна да се разпада когато казахски войски, с помощта на руското/ОДКС разузнаване, си възвърна контрола над вандализираното алматинско летище, което щеше да бъде превърнато в точка за доставка на оръжия отвън.
Стоящият зад Хибридната война Запад навярно е бил зашеметен и разярен от светкавичната скорост, с която ОДКС пресече казахската операция. Ключовата причина за това бе, че секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация – Николай Патрушев, бе видял Голямата картина „преди векове“.
Затова не е никаква мистерия защо руските военновъздушни и военнотранспортни сили, както и необходимата мащабна инфраструктура, бяха напълно готови за действие.
Миналият ноември Патрушев съвсем точно се бе концентрирал върху влошаващата се ситуация в Афганистан. Таджикският политолог Парвиз Муллоджанов бе един от малцината, които обръщаха внимание на факта, че в пустошта на северен Афганистан стоят на изчакване около 8 хиляди салафито-джихадистки елементи в служба на Империята, превозени там от Сирия и Ирак.
Това са основните части на Ислямска Държава-Хорасан – на практика реконструирания ИДИЛ на границите с Туркменистан. Част от тях бяха веднага прехвърлени в Киргизстан. Оттам бе лесно да преминат границата от Бишкек и да достигнат Алмати.
Не беше нужно много време за Патрушев и екипа му да разберат как ще бъде използвана тази резервна джихадистка армия след изтеглянето на Империята от Кабул, а именно – да бъде разположена на границата между Русия и централноазиатските републики, която се простира на цели 7500 км.
Всичко това обяснява рекордно високата интензивност на военните учения през късната 2021г, в руската 210-та военна база в Таджикистан.
Джеймс Бонд говори турски
Разборът на заплетената казахска операция започва разбира се с обичайните заподозрени: американската Дълбока държава, която открито заяви своята стратегия в доклад от 2019г, на РАНД, наречен „Разширяването на Русия“ (https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR3063.html). Глава четвърта, относно „геополитическите мерки“ изброява неща като „предоставяне на военен потенциал на Украйна“, „спонсориране на преврат в Беларус“ и „усилване на подкрепата за сирийските бунтовници“ – т.е. до един грандиозни провали, наред с „ограничаването на руското влияние в Централна Азия“.
Това е основната концепция. А нейното прилагане се възлага на връзката между МИ-6 и турското разузнаване.
ЦРУ и МИ-6 инвестират в сенчести дела по покрайнините на Централна Азия още от 2005г, когато подтикнаха Ислямското движение на Узбекистан, което тогава бе близко до Талибаните, да сее разруха в южен Киргизстан. Но нищо не излезе от това.
Нещата обаче рязко се измениха, когато през май 2021г, Джонатан Пауъл от МИ-6 се срещна с ръководството на Джабхат ал-Нусра, в което има множество централноазиатски джихадисти, някъде на турско-сирийската граница, край Идлиб.
Сделката бе тези „умерени бунтовници“, по американската терминология, да спрат да бъдат определяни за „терористи“, стига да следват антируския курс на НАТО.
Това бе един от ключовите подготвителни ходове за прехвърлянето на джихадисти в Афганистан, с тенденция те да пуснат пипалата си в Централна Азия.
Генезисът на офанзивата следва да се отнесе към юни 2020г, когато бившият посланик в Турция (2014-2018) – Ричард Мур, бе назначен за шеф на МИ-6.
Мур определено не притежава и капка от компетентността на един Ким Филби, но със сигурност отговаря на нужния профил: върл русофоб и подгласник на фантазията за Великия Туран – идея, промотираща образуването на пан-тюркска конфедерация на тюркоговорящите от Западна Азия, Кавказ, Централна Азия и руските републики по Волга.
МИ-6 е доста добре окопано в централноазиатските републики, освен в автаркичния Туркменистан, цинично експлоатирайки пан-тюркистката офанзива като средство за борба с Русия и Китай.
Самият Ердоган се ангажира с Великотуранската офанзива, особено след създаването на Тюркския съвет през 2009 г.
Изключително важен е фактът, че през следващия март, срещата на върха на Конфедерационния съвет на тюркскоговорящите държави – креатура на Тюркския съвет, ще се проведе в Казахстан. Очаква се градът Туркестан в южен Казахстан да бъде обявен за духовна столица на Тюркския свят.
И точно тук идеята за „Тюркски свят“ влиза във фронтален сблъсък с руската концепция за Евразийско партньорство и дори с духа на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която не включва Турция.
Краткосрочните приоритети на Ердоган изглежда се базират на икономиката – след като Азербайджан спечели войната в Карабах, той очаква чрез Баку и Каспийско море да получи достъп до Централна Азия и да изнася продуктите на турския военно-промищлен комплекс в Казахстан и Узбекистан.
Турски компании вече са инвестирали немалко средства в недвижими имоти и инфраструктура там. Паралелно с това, „меката сила“ на Анкара бива форсирана и най-сетне даде своите плодове, оказвайки натиск за ускоряването на прехода на Казахстан от кирилица на латиница от 2023г.
Но и Русия и Китай са наясно, че факторът Турция води до Натовско проникване в Централна Азия. Организацията на тюркските държави се счита за скрития играч зад казахските протести.
Засега всичко е доста неясно. Неоосманизма на Ердоган, който бива аплодиран от базата му, идваща от Мюсюлманското братство, в корена си няма нищо общо с пан-тюркизма, който е расово движение, основаващо се на предпоставката за доминация от страна на „чистокръвни“ тюрки.
Проблемът е, че двете започват да се припокриват, едновременно с това ставайки по-радикални, като турските десни „Сиви вълци“ са дълбоко замесени. Това обяснява защо службите на Анкара спонсорират, а в много случаи и въоръжават, както ИДИЛ-Хорасан, така и туранските расисти – от Босна, през Централна Азия, та чак до Синдзян.
Империята доволно се възползва от тези токсични зависимости, както в Армения, например. И същото щеше да се случи в Казахстан, ако операцията бе успяла.
Докарайте троянските коне
Всяка цветна революция се нуждае от своите троянски коне. В този случай, това бе бившия шев на казахския Комитет за национална сигурност (КНС) – Карим Масимов, който сега е в затвора с обвинение за измяна.
Масимов е изключително амбициозен, а уйгурската му кръв пречеше на смятаното от самия него за предопределено, издигане във властта. Неговите връзки с турските служби не са съвсем ясни на този етап, за разлика от тесните му контакти с Байдън и син.
Бивш министър на вътрешните работи и шеф на службите за държавна сигурност – генерал-лейтенант Феликс Кулов, разкрива изключително интересна мрежа от зависимости, която обяснява възможната вътрешната динамика на „преврата“.
Според Кулов, Масимов и Самир Абиш (племенникът на отстранения от поста си глава на Съвета за сигурност Нурсултан Назарбаев) са били въвлечени в ръководството на „тайни“ отряди от „брадати мъже“ по време на безредиците. КНС бе директно подчинен на Назарбаев, който допреди миналата седмица бе глава на Съвета за сигурност на Казахстан.
Когато Токаев разбра механизма на преврата, той понижи Масимов и Самат Абиш. След това самият Назарбаев „доброволно“ се оттегли от поста на председател на Съвета за сигурност, който бе негов доживот. Абиш получи този пост, обещавайки да спре „брадатите мъже“, след което да се оттегли.
Това сочи към челен сблъсък между Токаев и Назарбаев. Това е логично, тъй като последният, по време на 29-годишното си управление, играеше многопосочна игра, при това в немалка степен насочена към Запада, и не непременно в интерес на Казахстан. Той вкара британски закони, игра пан-тюркистката карта с Ердоган и позволи на цунами от НПО-та да прокарват Атлантическата линия.
Токаев е изключително ловък играч. Възпитаник на съветската дипломатическа школа, той владее свободно руски и китайски, и изцяло се придържа към оста Русия-Китай, което е в синхрон с плановете на „Един пояс, един път“, Евразийския икономически съюз и Шанхайската организация за сътрудничество.
Токаев, също като Си и Путин, прекрасно разбира, че триадата Един пояс, един път/ЕИС/ШОС е най-големият кошмар на Империята (САЩ), и че дестабилизирането на Казахстан, ключова брънка в тази триада, би било смъртоносен удар върху евразийската интеграция.
Казахстан, все пак дава 60% от БВП на Централна Азия, има огромни газови, петролни и минерални залежи, високотехнологични отрасли и е светска, унитарна, конституционна република с богато културно наследство.
На Токаев не му бе нужно много време да осъзнае ползите от повикването на силите на ОДКС – Казахстан е част от организацията от 1994г. Все пак, той трябваше да отбие спонсориран от чужбина преврат срещу своето правителство.
Путин, както и много други, подчерта, че единствено официално разследване от страна на казахските власти е способно да разкрие истината за събитията.
Не ясно точно кой, и доколко, спонсорира вилнеещите тълпи. Но мотивите са налице: да се саботира проруското и прокитайско правителство; да се провокира Русия; да се саботира китайския „Път на коприната“; да се плячкосат природните ресурси; да се форсира ислямизация по модела на Саудитска Арабия.
Прибързано изпълнената броени дни преди руско-американските преговори в Женева, тази Цветна революция бе нещо като контра-ултиматум, иницииран от натовската върхушка в момент на отчаяние.
Страните от Централна Азия, Западна Азия, и въобще от Глобалния юг, станаха свидетели на този светкавичен отговор от страна на силите на ОДКС, които потушиха размириците и ще се изтеглят от Казахстан след няколко дни, и въобще на това, как тази Цветна революция се провали.
Вероятно тя ще бъде последната. Но, пазете се от гнева на унизената Американска Империя!
Автор: Пепе Ескобар
Превод: Без Лого
Източник: The Cradle (https://thecradle.co/Article/columns/5668)