„Публично-частното партньорство (ПЧП, 3P или P3) е дългосрочно споразумение между два или повече публични и частни сектора.Обикновено то включва частен капитал, който предварително финансира правителствени проекти и услуги, а след това извлича печалби от данъкоплатците и/или потребителите в хода на договора за ПЧП.

„Канадският съюз на държавните служители описва P3 като „скрита приватизация“. “

„Сътрудничеството между частни субекти, корпорации и правителства съществува още от създаването на суверенните държави, по-специално за целите на събирането на данъци и колонизацията. съвременните „публично-частни партньорства“ обаче се появяват около края на XX век. Те се свързват с неолибералните политики за увеличаване на участието на частния сектор в публичната администрация. Първоначално правителствата по света ги разглеждат като метод за финансиране на нови или реконструирани активи на публичния сектор извън техния баланс. В началото на хилядолетието тази визия за ПЧП беше подложена на сериозни критики, тъй като данъкоплатците или потребителите все още трябваше да плащат за тези проекти на ПЧП с високи лихви. ПЧП, започнати след 2010 г., обикновено се включват в баланса на публичния сектор.“

У нас тази практика нашумя със  „Стратегия за детето – 2030“, която е приватизация в социалната сфера по схемата за ПЧП: плащаме със своите данъци на частни корпорации, за които лобират пред държавата платените от тях неправителствени организации, където работят хора, наричащи се „експерти“, на които никой не може да противоречи, особено родителите.

Публично-частните партньорства са градивните блокове на капитализъм на заинтересованите страни. Един от известните идеолози на капитализъм на заинтересованите, е създателят на Световния икономически форум, Клаус Шваб, който доби популярност, като описа подробно как пандемията ще помогне светът да бъде реконструиран в посока капитализъм на заинтересованите, Четвърта индустриална революция и трансхуманизъм.

Ковид пандемията демонстрира глобална съгласуваност между политиките на отделните държави, основните медии, нестопански организации и интелигенция, които действаха в синхрон и повтаряха един и същи сценарий за смъртността от ковид, за статистики, заключвания, маски и прочее. Как е възможно това? Може би чрез Глобалното публично-частно партньорство?

Английският автор Иан Дейвис описва съществуването на глобална пирамида от публично-частни партньорства по следния начин:

Глобалното публично-частно партньорство (ГПЧП) е световна мрежа от заинтересовани капиталисти и техните партньори. Този колектив от заинтересовани страни (капиталистите и техните партньори) се състои от глобални корпорации (включително централни банки), благотворителни фондации (мултимилиардери филантропи), политически мозъчни тръстове, правителства (и техните агенции), неправителствени организации, избрани академични и научни институции, глобални благотворителни организации, профсъюзи и други избрани „лидери на мисълта“.

Глобалното публично-частно партньорство контролира глобалните финанси и световната икономика. То определя световната, националната и местната политика (чрез глобалното управление) и след това популяризира тези политики с помощта на корпорациите на основните медии, които също са „партньори“ на ГПЧП.“

Ваня Милева