Автор Paul Cudenec

Един от най-уродливите аспекти на аферата „Ковид“ е фанатичната подкрепа за операцията от страна на нещото, което нарича себе си „Левица“.

Пиша за това явление от април 2020 г. и на сайта на Winter Oak има различни статии, които се опитват да открият защо точно „официалните“ леви/анархистки позиции съвпадат толкова тясно с тези на глобалните корпоративни тирани.

Въпреки това, като един положителен аспект, от пустинята на дисидентството се появиха бунтовнически гласове и сега, след две години удържане на линията на съпротива срещу цялото облъчване с пропаганда, започват да кънтят по-смело.

Те се дистанцират от цялата концепция за левицата, която вече е напълно безполезна, и се обявяват за нещо друго, за опозиция на новия фашизъм, който несъмнено надхвърля старите класификации.

Подтикнат от разпадането на първоначалния наратив на Ковида и от омразната и лъжлива реакция на банкрутиралата левица срещу мощните народни въстания, като това в Канада, този процес бързо се ускорява.

Черупката на левицата, застояла идеологическа кора, създадена, за да ограничи бунта, а не да го засили, се пропуква.

От нея се появява динамичната жизненост на въстанието, който е потискан твърде дълго, суровата освободителна енергия, която знае и усеща кое какво е, въпреки че, новородена, е твърде млада, за да си даде прозвище.

Ето няколко примера за това, което имам предвид, последвани от някои заключителни наблюдения.

1. Лявото прикритие на фашизма

Сегашният момент на исторически разрив и възраждане е описан въздействащо в статията от 20 февруари на Александра Валиенте, редактор на уебсайта Internationalist 360°, озаглавена „Конвоят на свободата срещу истинските фашисти„.

Тя пише: „Това, което е абсолютно ясно днес, е, че истинските фашисти са тези, които или мълчаха, докато се извършваха жестокости, или призоваваха за репресии, стигайки дотам, че осигуряваха „ляво прикритие“ за престъпленията на медиите и правителството, докато правата на работниците и канадските граждани бяха напълно стъпкани от диктатурата на Трюдо.

„Тези измамни, подли „левичари“ извършиха ужасяващи престъпления и предадоха човечеството. Сега те не се ползват нито с уважение, нито с доверие сред революционната лява общност. Те са парии.

„Твърде дълго тези неолиберални инфилтратори се криеха сред нас, като поемаха лидерски роли, назначаваха се за „говорители“, управляваха и контролираха нашите събрания и форуми, завземаха медийните ни пространства, маргинализираха живите ни революционери, като същевременно унищожаваха движенията ни отвътре, разделяха ни на фракции, отслабваха способността ни за ефективна съпротива срещу империята.

„Тези предателски контрареволюционери опозоряват великите имена, на които непрекъснато се позовават и зад които се крият.

„От една страна, лявата революция трябва да се самоопредели, да се отдели от корумпираната „левица“ и да застане като по-силна революционна сила заедно с хората във всички области на борбата срещу тиранията и потисничеството.

„От друга страна, отвъд парадигмата „ляво-дясно“, ако искаме да победим глобалната програма за поробване и геноцид, трябва да се обединим въз основа на нашата обща човечност. Всичко неоправдано, което ни разделя, вече не е от значение“.

2. Анархисти разпускат редиците си

Между анархистките групи по света избухват спорове заради неуспеха на толкова много сред тях да подкрепят протестите за свобода.

Базираната в Монреал Liberté Ouvrière, самопровъзгласила се за анархосиндикалисти, зае много враждебна позиция спрямо протеста в Отава, очевидно от лява позиция, но всъщност черпейки голяма част от „информацията“ си от Канадската мрежа за борба с омразата, чийто собствен уебсайт признава, че е „финансиран от правителството на Канада“!

Сайтът на Liberté Ouvrière, излишно е да казвам, аплодираше малките контрапротести срещу канадското въстание, които повтаряха линията на Трюдо/Световния икономически форум, че бунтовниците са „нацисти“ и че няма нищо опасно във ваксините.

Изпитват истински гняв към онзи тип другари, които инстинктивно се идентифицират с работническата класа срещу държавното потисничество и които „не чакат канадските анархисти [т.е. те] да им кажат какво да мислят за това“!

Анархоавторитаристите от Liberté Ouvrière дават особено тежък отпор на Конфедерацията на революционните анархосиндикалисти (КРАС), Руската секция на Международната работническа асоциация.

Тези непослушни непослушни и непокорни анархисти „решиха да се присъединят към конспиративния разказ на канадското списание NEVERMORE. КРАС действително публикува отворено писмо до Трюдо, написано от Маргарет Анна Алис, публикувано на уебсайта на списание NEVERMORE.

„В това писмо авторката подкрепя шофьорите на камиони и говори за Голямото нулиране – конспиративна теория, възприета изцяло от списание NEVERMORE“, оплакват се от Liberté Ouvrière.

Те са възмутени и от факта, че списание NEVERMORE се е осмелило да публикува статия на Winter Oak, в която се критикува проваксиналната „анархистка“ група от Отава „Punch Up“, която също е представена на сайта на КРАС.

Това, ядосват се те, „потвърждава привързаността им към конспиративната теория за Голямото пренастройване„.

Всичко това не се хареса на руските анархисти, които с право осъдиха Liberté Ouvrière не само за клеветите им, но и за „отказа им да подкрепят борбата на транспортните работници срещу „санитарния“ деспотизъм“.

3. Кипяща омраза към съпротивата

„Време е останалите да осъзнаят, че тази „левица“ е врагът, срещу когото предупреждаваше – „левица“, която мрази работническата класа и иска да разбие нейната независимост, да спре мирните ѝ протести навсякъде“.

Така пише Марк Криспин Милър, професор по медии, култура и комуникации в Нюйоркския университет, в статия от 18 февруари.

Той казва, че в Австралия, Съединените щати и Канада „левите“ са на другата страна на тази на народа – „всички те са единни в кипящата си омраза към тази масова съпротива и във фанатичната подкрепа на държавния/корпоративния валяк, принуждаващ към всеобщо „ваксиниране“.

По ирония на съдбата левицата най-сетне е преодоляла фаталната си склонност към разцепване и е намерила онази неуловима всеобща солидарност, „като се е изправила срещу работническата класа – а така също и срещу останалите“, забелязва Криспин Милър.

„Това „ляво“ иска да види работническата класа на целия Запад контролирана толкова строго, колкото е в Китай, където няма стачки или профсъюзи, оръжията не са разрешени, всички са винаги под абсолютно наблюдение, а инакомислието често се наказва с финансово задушаване, както Джъстин Трюдо сега се опитва да накара шофьорите да замълчат от глад, в заговор с GoFundMe и с банките – фашистка комбинация, която това фашистко „ляво“ аплодира, за свой вечен срам.“

„Така че нека се съгласим, че това „ляво“ трябва да си отиде, заедно с всички хищнически играчи, на които сега служи с такова безпрецедентно единство и необуздана жар. И като го назоваваме такова, каквото е в действителност, нека също така да спрем да делим Нас, хората, на „леви“ и „десни“, защото тези термини окончателно се обезсмислят в тази апокалиптична борба, в която или си на страната на правото, или на страната на грешното“.

4. Отвратително предателство срещу работническата класа

На 17 февруари Red Fire, изданието на Работническата лига, марксистка организация в Австралия, публикува яростно осъждане на ролята на Ковидната левица в улесняването на изпълнението на Голямата фашистка революция.

В него се казва: „Докато най-голямото политическо движение в съвременната история методично се мобилизира срещу правителствените репресии, които са ясен знак за замяната на либералната демокрация с фашизъм, Ковидните леви (преди това „Локдаун левите“) решиха да удвоят и утроят своето долно предателство към работническата класа“.

Тази левица не само е застанала на страната на новонормалната диктатура, казва Red Fire, но чрез „дива клевета“ помогна за изграждането на „фантастично чучело“, очерняйки „милиони работещи и потиснати хора като „крайно десни“ или „фашисти“ заради това, че са се мобилизирали срещу медицинския фашизъм“.

По същество Ковид левицата се опитва да обърне истината за случващото се, представяйки потисниците като спасители, а бунтовниците – като потисници.

В статията подробно се описва как ковидската левица включва не само троцкистки групи, но и марксистко-ленински комунистически партии, като се отбелязва: „Трудно е да се повярва, че всички членове на тези партии поне не поставят под въпрос подчертаната склонност на съответните им ръководства да коленичат пред Корпоративните медии, Голямата фармация, Големите технологии, тоест ултраелита“.

Статията подчертава: „Работническата класа смята, че е била предадена от всички правителства, от всички страни на политиката, от почти всички партии – и в това отношение не греши много“.

5. Комюнике на „Схизмата“

След публикацията на „Manifeste Conspirationniste“ (Конспиративен манифест), под воя и яростните възгласи на продажната левица, „Невидимият комитет“ във Франция издаде язвително комюнике от 2 февруари 2022 г. на уебсайта с многозначителното име „Схизма„.

В него се заявява: „Тези, които поне от Жълтите жилетки насам виждат, че всичките им непоколебими виждания са обезсмислени, предпочитат да си мислят, че не те са сгрешени, а самите бунтове.

„Фашизмът“, който виждат навсякъде, е този, който дълбоко в себе си те приветстват, защото ще докаже, че са прави, ако не интелектуално, то поне морално.

„Тогава биха имали някакъв шанс най-накрая да се превърнат в героични жертви, каквито мечтаят да бъдат“.

В комюникето се казва, че ще остави на „имперската левица“ вярата, че революцията някога може да бъде чиста или че контрареволюциите могат да бъдат победени чрез „морализаторски отлъчвания, политическа профилактика и културен снобизъм“.

Описва това Ляво с неговите хигиенично безопасни пространства и идеологическа дистанцираност като отчаяно придържащо се към „това, което смята за свой натрупан политически капитал“.

Но то се е обрекло да наблюдава как реториката му „безсимптомно“ се слива с тази на управляващата клика.

Комюникето завършва: „От своя страна, ние предпочитаме да нанасяме удари, да ги понасяме и след това да отвръщаме на ударите. Предпочитаме да действаме. Никога няма да се предадем“.

6. Изберете страна

Именно в момента на най-непрогледния мрак се възражда светлината на надеждата.

Разкриването на лицемерието на фалшивата лява „опозиция“ ни предоставя безпрецедентна възможност да преосмислим нашата съпротива от нулата.

Няма да имаме повече нищо общо с едно „движение“, което отвъд всякаква сянка на съмнение вече е пропито от гнилата корупция на десетилетна държавна и корпоративна инфилтрация, финансиране и манипулация.

Нашата съпротива ще бъде изцяло насочена срещу тази система, начинът ѝ на мислене и нейната инфраструктура.

Нашата съпротива няма да се противопоставя на управляващата структура, както е било през 19 или 20 век, а ще бъде, както е сега, през 21 век.

Тя трябва да се съсредоточи върху борбата с цифровото робство на Четвъртата Индустриална Репресия, която се изгражда под носа ни, заедно с глобалните заграбвания на земя, планирани под фалшивия флаг на „опазване на околната среда“.

Тя ще се бори за реални човешки същества, с реален живот, с реални тела, живеещи на реални места, в реални общности, с реални мечти за здравословно и естествено бъдеще за бъдещите поколения.

Тази нова съпротива никога не трябва да се поддава на триковете и лъжите на системата, която облича неумолимия марш на безмилостната античовешка машина като „прогресивен“, тоталното си господство като „приобщаващо“, необуздания си индустриализъм като „устойчив“, технофашисткия си преврат като „преход“, носещ „социална промяна“.

Тя трябва да отхвърли безкомпромисно политиките на идентичностите, създадена от корпорациите, която превръща човешкия живот в инвестиционен продукт за паразити с инвестиции във „въздействие„, всичко това под дъгообразното знаме на „пресечната точка“ и Целите за устойчиво развитие на ООН.

Автентичната съпротива принадлежи на хората и не налага на никого своите възгледи – вместо това тя слуша, пита, разговаря, търси обмен и консенсус. Не трябва да има повече „кансъл култура“, табута и клевети.

За разлика от сегашната фалшива левица, нашата нова съпротива не изпитва затруднения да види, че сегашното статукво не е някакъв случаен сблъсък на социални отношения, а система, която е умишлено изградена, поддържана и разширявана от реална и разпознаваема глобална мафия – враг на народа.

С всеки изминал ден става все по-ясно, че това, пред което сме изправени, е ужасяващо, тъй като врагът използва насилие срещу нас.

Разследващата журналистка Кори Морнингстар беше част от предполагаемо „десния“ протест в Отава, въпреки че по собствените ѝ думи е „толкова лява, колкото можеш да стигнеш“.

Тя предупреждава в интервю от канадската столица на 19 февруари: „Всичко, което медиите казват, е лъжа. Цялото това нещо с лявото и дясното – просто го забравете! Това е класова война. Това е пълно пропадане в глобален фашизъм… Трябва да вземете страна!“

„Архитектите за социално жилищно строителство“ в Обединеното кралство заявиха на 20 февруари: „Ляво и дясно не съществуват. Ако сте на страната на паравоенните формирования, които нападат протестиращите, вие сте на страната на фашистите, които налагат глобалната държава на биосигурността. Ако сте на страната на хората, които им се противопоставят, вие сте на страната на свободата. Изберете“.

И Си Джей Хопкинс се съгласява в статия от 20 февруари: „Има само две страни… фашизъм или свобода“.

За разлика от страхливата и колаборираща синтетична левица, нашата съпротива ще знае много добре на коя страна е.

Публикувано на 21 февруари от Winter Oak

Превод за Без Лого: Ваня Милева