Източник: Off Guardian

Автор: Колин Тодхънтър

Спомняте ли си как идеолозите на неолиберализма десетилетия наред преди COVID раздуваха понятието „свобода“? Свободата да консумираш. Свободата да правиш пари. Свободата да се потопиш в бедност и дългове.

Фрази за „индивидуална отговорност“ и „да си стъпиш на краката“. Безмилостна идеологическа атака срещу държавата и колективната отговорност. Доктрината на Тачеризма „няма такова нещо като общество“.

Поне в идеологически план индивидът и „пазарът“ бяха от първостепенно значение. Но в действителност, разбира се, нямаше истинско отдръпване на държавата: нейната машина беше използвана по различен начин, за да улесни нуждите на глобалния капитал, като същевременно атакуваше работническото движение.

При цялата тази „свобода“ в основната политическа и медийна пропаганда никога не се говореше особено много за тежкото положение на бедните или работниците, които изпитваха бруталните последици от прекрасния нов свят на неолибералния капитализъм.

Никога не се анализираше обстойно износа на работни места в производството и сектора на услугите към икономики с евтина работна ръка, за да се увеличат печалбите. Представяше се само като ефективност и създаване на работни места за по-бедните страни, сякаш индустриалните собственици са на някаква хуманитарна мисия.

Но това винаги е било единствено старият колониален манталитет, облечен в нови дрехи.

Днес, този манталитет се проявява чрез подчиняване на по-бедните страни на директивите на МВФ и Световната банка за „структурно приспособяване“ и принуждаването им да бъдат „приятелски настроени към бизнеса“ и да се съобразяват с нуждите на глобалния (западен) капитал.

Както и да го наричаме, независимо дали става дума за „преки чуждестранни инвестиции“ или за „либерализация“ на икономиката, това означава, че по-богатите страни просто използват или предоставят заеми (с уговорки) на по-бедните страни с парите, които са им откраднали през вековете.

Благодарение на едностранните търговски споразумения, Световната търговска организация и международните финансови институции, виждаме модел на „развитие“, който се характеризира със задлъжнялост, разселване на населението в резултат на „инфраструктурни проекти“ (за да се улеснят нуждите на капитала) и умишлено унищожаване на местните модели на земеделие.

Не се говореше много за „свободата“ във връзка с последвалата държавно-корпоративна икономическа бруталност, която изпитваха най-маргинализираните слоеве на обществото, подчертана например от Арундати Рой в „Призраците на капитализма“ – „невидимите“ и изтласкани встрани жертви на необуздания неолиберализъм, с добра доза подкрепяно от държавата насилие, което винаги е на разположение, за да се гарантира спазването на правилата.

Тяхната „свобода“ никога не е била голяма.

Икономическо структурно насилие, упражнявано върху хора, икономики и екосистеми с любезното съдействие на елитни интереси, стремящи се да монополизират енергията, парите, храната, земята и насилието по целия свят.

И все пак системата сега претендира, че се грижи за благосъстоянието на онези, които упорито смята за „съпътстващи щети“ и „икономическо месо“. Система, която по своята същност концентрира парите, контрола и властта на върха на пирамидата.

Обърнете внимание, че преди появата на ковид, Пфайзер беше „компанията с най-ниско доверие в индустриалния сектор, който пък е с най-ниско доверие в Съединените щати“, според Ник Диърдън, директор на Global Justice.

Но от нас се очаква да вярваме на Пфайзер и да не обръщаме внимание на дългото и корпоративно досие или на безскрупулните и практики на печалбарство по отношение на разпространението на ваксината за ковид по целия свят. Предполага се, че трябва да се доверим на нейните продукти и на данните за ваксините, които компанията толкова упорито се опитва да скрие от обществеността с помощта на Американската агенция по храните и лекарствата.

В същото време, за да се улесни приемането на Пфайзер инжекциите, чуваме много за „колективната отговорност“. Изключително омаловажавано понятие в неолибералния режим, в който всеки е сам за себе си и силният изяжда слабия. Джо Байдън, Джъстин Трюдо и други определят призивът на скептиците срещу ваксините за „свобода на избора“ по отношение на това, какво е позволено да се инжектира в собствените им тела, като „егоистични“ и действие на фашистите и десните, мразещи жените.

Правото на протест, на свобода на словото, на сдружаване и прочее бяха (и често продължават да бъдат) преустановени, тъй като хората бяха заключени в очакване на „ваксината“, благодарение на вирус, който е опасен главно за хората над 80 години и тези с компрометирана имунна система, поради съществуващи (сериозни) заболявания.

През последните две години станахме свидетели на всевъзможни форми на държавна намеса в личния живот на гражданите.

Политически лидери като Макрон, Трюдо, Байдън, Меркел и Арден – фронтови мениджъри и посредници на частния капитал – са толкова загрижени за благосъстоянието на гражданите, че техните свободи и права трябва да бъдат потъпквани от държавата.

Онези, които искат свобода и поставят под съмнение основния наратив на ковид, са наречени „антиваксъри“, „убийци на баби“, безотговорни и поставящи собствените си егоистични нужди над тези на „колектива“.

Дори онези, които твърдят, че са „леви“, станаха част от идеологическия апарат на държавата: пеят заедно в хора и защитават тиранията, както и инжекциите на Биг Фарма, набързо пуснати на пазара и правото на фарма корпорациите върху вашето тяло и милиардите печалба от този процес.

Ваксината срещу ковид-19 на Пфайзер донесе 37 млрд. долара печалба през 2021 г. Ник Диърдън изчислява, че Здравната служба на Великобритания е платила надценка от поне 2 млрд. паунда – шест пъти повече от цената на увеличението на заплатите, което правителството на Обединеното кралство се съгласи да даде на медицинските сестри миналата година.

Освен това Диърдън твърди, че компании като Пфайзер се държат по-скоро като хедж фондове, които изкупуват и контролират други фирми и интелектуална собственост, отколкото като традиционни компании за медицински изследвания.

Той казва:

„Истината е, че те не са единствените изобретатели на ваксината. Тя  е изработена с публични средства, с университетски изследвания на една много по-малка компания – германската BioNTech. Както се оплака един бивш служител на американското правителство, фактът, че я наричаме ваксина „Пфайзер“, е „най-големият маркетингов удар в историята на американската фармацевтика“.“

Въпреки че мнозина от „ляво“ през годините водеха кампании срещу бруталността на капитализма, те се присъединиха към пропагандата на страха от самото начало, без да я поставят под съмнение, помагайки да се проправи пътя за огромните печалби на фармацията, унищожаването на малкия бизнес и загубата на поминък на безброй хора, поради заключванията.

Мнозина стояха отстрани и гледаха как мегабогаташите трупат огромни печалби. Изследвания на Oxfam показват, че богатството на световните милиардери се е увеличило с 3.9 трилиона долара между март и декември 2020 г. Десетте най-богати милиардери в света са увеличили състоянията си с 540 милиарда долара през този период. През септември 2020г, Джеф Безос можеше да плати на всички 876 000 служители на Amazon 105 000 долара бонус и все още да бъде толкова богат, колкото беше преди ковид.

Докато локдауните и ограниченията бяха наложени на обикновените хора и малкия бизнес, победители бяха Амазон, Голямата фармация и технологичните гиганти. Губещи бяха малките предприятия и по-голямата част от населението, лишено от правото си на труд и цял набор от граждански права.

В доклад на Международната организация на труда (МОТ) се посочва, че мерките срещу ковид-19 са нарушили сериозно икономиките и пазарите на труда във всички региони на света, като очакваните загуби на работни часове са еквивалентни на близо 400 милиона работни места на пълен работен ден през второто тримесечие на 2020г, повечето от които са в нововъзникващи пазари и развиващите се страни.

Сред най-уязвимите бяха 1.6 милиарда работници в неформалната икономика, представляващи половината от световната работна сила, които се трудят в сектори, претърпели големи загуби на работни места или доходите им бяха са сериозно засегнати от заключванията. Повечето от тях са самонаети и заети с ниски доходи в сивия сектор.

Заради политиките, които се предполага, че са въведени в защита на здравето, също има огромни щети, довели до дълги списъци на чакащи за здравни грижи, които не са свързани с ковид, за всякакви животозастрашаващи заболявания и състояния.

По-разумният подход към защита на общественото здраве би включвал насърчаването на целенасочена стратегия, основана на риска, заедно с ранно интервенционно лечение, както е посочено в Знаменитата декларация на Барингтън. Но това дори не беше предмет на дебат. Цензурата и клеветите бяха норма.

Затварянето на световното население в домовете им или принуждаването на милиони хора да изминават огромни разстояния или да пътуват в пренаселени условия, за да се върнат в провинцията, докато не бъде осигурена ваксина, мирише на некомпетентност или още по-лошо – на предварително определен план.

Пишейки в списание Contemporary Voice of Dalit (31 октомври 2021 г.), изследователите Кришна Рам и Шивани Ядав отбелязват последиците от политиките на ковид в Индия:

„Икономическите сътресения, причинени от пандемията през последните две години, имат потенциала да удвоят бедността в страната… Нашите изчисления показват, че около 150-199 милиона души допълнително ще изпаднат в бедност през 2021-2022 г.; по-голямата част от тях са от селските райони. Прецизирайки информацията, виждаме, че SC/ST [Scheduled Castes/Scheduled Tribes], сезонните работници и самонаетите лица са най-засегнатите групи.“

Ясно е кой е оказвал влияние върху политиката на ковид локдауните, приета в общественото здравеопазване. В доклад на Йохан Тенгра от Движението „Пробуди се Индия“ се описва как фондация „Гейтс“ и „Голямата фармация“ са проникнали и кооптирали ключови институции за обществено здраве на национално ниво в Индия, не на последно място Националната работна група по КОВИД-19.

Тенгра казва, че докладът е разкрил:

„… не само имената на тези, които участват в работната група, но и как са финансово свързани с фармацевтичната индустрия и ваксиналната мафия. Тази работна група е отговорна за агресивното налагане на локдауни, задължителните изисквания за маски, принудителното тестване на асимптоматични пациенти, отпадането на ивермектина и хидроксихлорохин от националния протокол, потулването на нежеланите реакции при ваксините и много други!“

Беше уместно запитването на един депутат в канадския парламент на кого точно служи правителството: на Клаус Шауб и Световния икономически форум (СИФ) или на канадските граждани?

Сполучлив въпрос. Но всяко разследване трябва да включва и по-широкия цифрово-финансово-индустриален комплекс, който използва ковид като прикритие за спасяване на финансовите пазари, преструктуриране на капитализма и опити за управление на дългосрочно намаляващият размер на печалбата.

Тези въпроси са в основата на „Голямото пренастройване“ или „Четвъртата индустриална революция“, за която говорят Клаус Шваб и други. Понятия, на които – подобно на неолибералната глобализация през 80-те години на ХХ век – се придава положителен смисъл и които уж символизират смело ново техно-утопично бъдеще.

Световният икономически форум, Големите финансови институции, Големите технологични компании, Фондация „Гейтс“ и силната фармацевтична индустрия от самото начало усилено насърчават програмата Ковид-Велик ресет. Към днешна дата това доведе до съживяването на боледуващия фармацевтичен сектор с неочаквани печалби в размер на няколко милиарда долара, ликвидирането на по-малки фирми и работни места, затвърждаването на господството на гигантите в онлайн търговията на дребно, глобалните вериги и сектора на цифровите разплащания, както и вливането на така необходимата ликвидност в сриващите се към края на 2019г, и началото на 2020г, финансови пазари.

През 80-те години на миналия век, за да легитимират дерегулираната неолиберална доктрина, правителството и медиите започнаха идеологическа атака, като наложиха идеята за индивидуални права и отговорност и работеха за отдалечаването от държавата, срещу профсъюзите и публичния сектор. Това отразяваше икономическите промени, подкрепени със схващанията за върховенството на пазара и индивидуалния потребителски избор.

Сега обаче се наблюдава нова идеологическа промяна.

Чуваме твърдения за „демократичен дефицит“, при който се твърди, че индивидуалните права подкопават по-широките нужди на обществото. Посланието е, че индивидуалната свобода представлява заплаха за „националната сигурност“, „общественото здраве“ и „безопасността“.

В резултат на това трябва да се ограничи правото на пътуване, сдружаване и протест, както и свободата на словото.

Както заяви журналистът Иън Дейвис в една от последните си статии, ангажиментът към „обществения интерес“, „сигурността“ и защитата на населението от „вреди“ ще замени свободата и демокрацията.

Както и през 80-те години на миналия век, това послание се ръководи от икономически фактори. Неолиберализмът приватизира, дерегулира, експлоатира работниците и оптимизира дълга до краен предел. Имаме сриващи се пазари, които се поддържат на повърхността чрез безкрайни финансови инжекции, и цялостно намаляващ процент на печалба, а фирмите се задъхват под планини от дългове.

На хоризонта се появяват и изкуственият интелект и усъвършенстваната автоматизация на производството, дистрибуцията и предоставянето на услуги (3D производство, технология с дронове, безпилотни превозни средства, лабораторно отглеждани храни, ферми без фермери, роботика и т.н.).

Масовата работна сила – и следователно масовото образование, масовото социално осигуряване, масовото здравеопазване и всички системи, които са били въведени, за да възпроизвеждат работна сила за капиталистическата икономическа дейност – може би в близко бъдеще няма да са необходими. Отношенията между капитала и труда се трансформират.

И така, ако трудът е условие за съществуването на работническата класа, защо да се занимаваме с работническата класа?

Ковид ускори икономическото преструктуриране и преминаването към авторитарна форма на капитализъм, която в крайна сметка ще се основава на система за социален кредит от китайски тип, за да се гарантира, че населението ще се подчинява на предстоящото робство.

Бивши „млади глобални лидери“, спонсорирани от Световния икономически форум, като Трюдо, Макрон, Меркел и Арден, се издигнаха до политическото кормило на различни държави, след като бяха подходящо подготвени. Те ще продължат да изпълняват ролята си, като менажират инакомислието чрез масово наблюдение и ограничаване на гражданските права, докато настъпват последиците от инфлацията (предизвикана от вливането на ликвидност в системата), безработицата и мерките за икономии и остеритет след ковид.

Разбира се, те все още ще се борят за „свободата“: свободата на класата на милиардерите да продължи да граби света. И „свободата“ на гражданите да се подчиняват.

Колин Тодхънтър специализира в областта на развитието, храните и селското стопанство и е научен сътрудник в Центъра за изследване на глобализацията в Монреал. Можете да прочетете неговата „мини-електронна книга“, Food, Dependency and Dispossession: Cultivating Resistance, тук.

Превод за Без лого: Ваня Милева