Националноосвободителната борба на корсиканския народ за самоопределение се засилва в началото на ХХ век. Революционните събития, които се случват в много страни от Европа и Азия, не могат да не окажат влияние върху нарастването на сепаратистките настроения в Корсика. Освен това националното съзнание на корсиканците винаги остава на високо ниво. Жителите на острова запазват националната си идентичност и ясно разбират различията си от французите. Известно е, че в древността на острова са живели племената Корс. В етногенезата на местното население участват гърци и готи, франки и лангобарди, араби и италианци. Корсиканският език е близък до тосканския диалект на италианския език. Така корсиканците са много по-близо до италианците, отколкото до французите, въпреки че островът принадлежи на Франция повече от два века.

В началото на 1920-те години в Италия се наблюдава подем на националното съзнание, свързан с идването на власт на фашистката партия на Бенито Мусолини. Това събитие не може да не окаже обнадеждаващо въздействие върху близките до италианците народи, например върху корсиканците. През 1922 г. е основана Корсиканската партия за действие – Partitu Corsu d’Azione, начело с известния корсикански политик Петру Рока (1887-1966). Публицист, работещ в Трамунтана, Рока се включва доброволно на фронта през Първата световна война, ранен е и бива награден с Ордена на Почетния легион. Високото държавно отличие обаче не го прави френски патриот. Връщайки се от фронта, Рока се заема със създаването на корсиканското автономистко движение. Той основава списание Muvra, което се превръща в ядрото, което по-късно обединява Корсиканската партия за действие около него.

Съвременните корсикански националисти смятат Петру Рока за основател на тяхното движение. Той се възхищава на италианската държава на Бенито Мусолини и се опитва да поддържа връзки с бретонските националисти, които също се застъпват за автономия от Франция. През 1927 г. Корсиканската партия за действие е преименувана на Корсиканска автономистка партия – Partitu Corsu Autonomista. Постепенно Рока и списанията, които издава, все повече се насочват към модела на италианския фашизъм. От автономна организация партията на Рока се превръща в иредентистка, която се застъпва за отделянето на остров Корсика от Франция и присъединяването към Италия. През 1939 г., Корсиканската автономистка партия е забранена. Забраната обаче не продължава дълго. На следващата година Франция е окупирана от нацистите, а Петру Рока и неговите сътрудници продължават да си сътрудничат с италианските фашисти.

Когато Втората световна война завършва с поражението на Германия и нейните съюзници, Петру Рока е арестуван за сътрудничество. Осъден е на 15 години и е заточен в далечна Френска Гвиана – на известния Дяволски остров, където има затвор за особено опасни престъпници. След като е освободен чрез амнистия, в началото на 1950-те години на миналия век Рока се завръща в Корсика и се опитва да възроди националноосвободителното движение. Той иска от Франция признаване на всички права за корсиканския език и корсиканския народ, създава Академията за изучаване и защита на корсиканския език. Рока обаче не доживява до началото на активна борба за автономия, след като умира през 1966 г. на преклонна възраст.

Именно краят на 1960-те години на миналия век става отправна точка за формирането и развитието на съвременните националноосвободителни движения във Франция – създават се организациите на корсиканските и бретонските революционери, активизират се баските, които извършват основно работа на испанска територия. Повечето от националноосвободителните организации в Испания и Франция по това време симпатизират на левите идеи. За корсиканските националисти обаче националните интереси са на първо място.

Когато през 1967 г. Макс Симеони, който участва на парламентарните избори, подкрепян от привържениците на автономията, получава 12,3% от гласовете, националистите повярват в себе си. Създадена е организацията Корсиканско регионално действие – Action Regionaliste Corse. По-късно е преименувана на Действие за възраждане на Корсика – Action pour le Renouveau de la Corse, ARC. Така се ражда политическото крило на корсиканския национализъм. Отначало обаче корсиканските националисти все още действат по мирен начин, но ситуацията постепенно започва да се променя и има причини за това. На първо място, те са от културен и икономически характер – корсиканските националисти смятат, че френските власти ги дискриминират, нарушавайки правата и интересите на коренното население.

През 1968 г. активисти на групата „Свободна Корсика“ (Corse libre) взривяват няколко бомби, по-късно, през 1973 г., гръмват експлозии, за които Корсиканският селски фронт за освобождение (Front Paysan Corse de Liberation) поема отговорност. Така фазата на конфронтация между корсиканските националисти и френските власти започва да преминава към пряка конфронтация.

Едмонд Симеони

На 21 август 1975 г. група членове на ARC, водени от Едмонд Симеони, превземат пещерата за грозде Совикор във фермата Депейл и вземат четирима души за заложници. Националистите издигат лозунг за противодействие на френската икономическа експанзия в Корсика, тъй като френското правителство малко преди това разпределя 90% от корсиканската земеделска земя между „гостите“ на острова, предимно бежанци от Алжир. На корсиканците, разбира се, това не им хареса, тъй като виждат посегателство на техните интереси.

Вземането на заложници предизвиква острата реакция на властите. Във фермата Депейл се дислоцира жандармеристко подразделение от 1200 души, както и хеликоптери и бронирана техника. По време на нападението са убити двама жандарми и е ранен корсикански националист. В Бастия избухват бунтове на радикалната корсиканска младеж и шест дни след вземането на заложници, на 27 август 1975 г., ARC е официално забранена.

Забраната на автономистката партия обаче не носи желания резултат за френските власти. Напротив, националистическата младеж се ядосва и невъзможността да „изпуснат парата“ в легална партия води до създаването на нелегални организации. Както е известно, от нелегалността до въоръжената партизанска борба има една крачка. И тази крачка скоро е направена. През 1976 г. е създаден Фронтът за национално освобождение на Корсика (Front de Liberation Nationale Corse). Тази организация успява да положи основите на съвременния корсикански революционен национализъм. В нощта на 4 срещу 5 май 1976 г. Фронтът обявява появата си, извършвайки поредица от експлозии. Скоро корсиканските радикали се обръщат към активна борба срещу френските власти. Корсика се превръща в опасно място, където непрекъснато се случват експлозии, атаки срещу държавни учреждения и постове на жандармерията, атаки срещу имоти на чужди граждани. За разлика от своите предшественици, Фронтът за национално освобождение на Корсика прокламира основната си цел не да автономизира острова, а да постигне пълна държавна независимост на Корсика от Франция. По това позицията на Фронта се различава от по-умерения Съюз на корсиканския народ, който се ръководи от братята Макс и Едмонд Симеони, най-известните политици-автономисти, които се застъпват за предоставяне на острова на статут на автономия в рамките на френската държава.

На 5 май 1976 г. Фронтът за национално освобождение на Корсика издава своя манифест, публикуван на корсикански и френски език. Той отразява основните тези на програмата на Фронта, които предвиждат: признаване на националните права на корсиканския народ, освобождаване на острова от елементите на френския колониализъм – армейски части и колонисти, създаване на народно-демократично корсиканско правителство, конфискация на собствеността на чуждите граждани, социална реформа в интерес на фермерите, работниците и интелигенцията, право на корсиканския народ на политическо самоопределение.

Фронтът започва да постига целите си с най-радикални средства. През юли 1978 г. бойците на Фронта извършват 33 опита за покушение за половин час. През 1980 г. група активисти на Фронта превзема хотел „Феш“ в Аячо. Корсика се превръща в арена на конфронтация между лоялисти и автономисти. Активизирането на привържениците на националната независимост води до появата и организирането на нейните противници. Създаден е Фронтът за ново действие срещу независимостта и автономията (FRANCIA). Оглавява се от Пиер Бертолини, който в миналото работи в противопожарната служба. Групата на Бертолини си поставя за цел въоръжена борба срещу привържениците на независимостта и автономията на Корсика, тъй като вярва, че е в интерес на корсиканския народ да бъде част от френската държава. Въпреки това, ползваща се с по-малко подкрепа от националистите, групата на Бертолини бързо е идентифицирана от полицията и неутрализирана.

Осъзнавайки, че е невъзможно да се постигнат политически цели с една въоръжена борба, корсиканските националисти се опитват да създадат собствено политическо обединение, което да защитава интересите им на парламентарно ниво. През 1980 г. е създаден Съветът на националните комитети, който седем години по-късно е преименуван на Консулт на националистите. Привържениците на независимостта виждат в Консулта основния инструмент на „паралелна власт“, ​​който трябва да обедини обществените организации на корсиканския народ и да осъществи социално и политическо представителство на техните интереси. Естествено, още от първите години на своето съществуване Корсиканският фронт е в тежка конфронтация с френските власти. Държавата преследва активистите на организацията, дава им значителни присъди. Въпреки това, през 1981 г., след като социалистите идват на власт във Франция, Париж решава да предостави на острова специален статут. Но Корсика така и не става автономна, което мотивира националистите да възобновят въоръжената съпротива. През 1982 г. Фронтът за национално освобождение на Корсика подновява въоръжените действия. Само през тази година бойците на Фронта извършват 800 терористични акта.

Осъзнавайки, че вълната от насилие ще бъде невъзможно да бъде спряна по друг начин освен чрез преговори, френското правителство е принудено да се свърже с Фронта. По това време вече е ясно, че политиците и обществениците от „мирното направление“ не представляват корсиканските националисти и не оказват влияние върху реалната ситуация на острова. Франция прави допълнителни отстъпки и предоставя на острова повече автономия. Корсиканците са признати за народ, различен от французите, и получават собствен политически статут.

Основният „преговарящ“ от страна на корсиканските националисти е Консултът на националистите, придобиващ основното политическо представителство на корсиканското революционно движение в средата на 1980-те години. Тъй като националистите успяват да спечелят една четвърт от гласовете на териториалните избори, властите започват да проявяват голяма лоялност към корсиканското революционно движение. Например, освободени са терористите, които минират игрище за голф в Сперона.

До 1990-те години корсиканските националисти се сближават и с корсиканската мафия, която традиционно играе специална роля в икономическия и социалния живот на острова и Франция като цяло. Благодарение на сътрудничеството с мафията Фронтът за национално освобождение на Корсика успява да разшири финансирането си, да легализира средствата, получени от престъпност – например, посредством налагането на „революционен данък“ върху бизнесмените, работещи на острова. Между другото, много тежки наказания са наложени на тези, които отказват да платят „данъка“. Така например е убит обикновен фризьор, който решително отказва да сподели доходите си с бойците на Фронта.

Политическите противоречия и борбата за влияние и контрол върху финансовите потоци води до това, че през 1993 г. различни групи корсикански националисти обръщат оръжията си един срещу друг. Кървавата междуособна война продължава три години, до 1996 г., и коства на корсиканското национално движение живота на много активисти, загинали не в борбата за независимост, а във вътрешни спорове. Въпреки това Фронтът за национално освобождение на Корсика продължава своите набези в края на 1990-те и началото на 2000-те години.

Например, през 2002 г. Фронтът организира поредица от експлозии близо до военните казарми в Лумио, а след това, през 2004 г., – терористични атаки близо до хотели в Марсилия. През 2007 г. корсиканските националисти стрелят по военна част с гранатомет, а през 2009 г. взривяват кола, пълна с експлозиви близо до хотел във Весковато. Паралелно с въоръжените атаки, корсиканските националисти продължават да лобират за идеята за национална независимост на политическо ниво, опитвайки се да повлияят на настроенията на по-голямата част от жителите на острова и да ги убедят да се борят по-активно за отделяне от Франция. Така виждаме, че борбата на корсиканските радикали за отделяне от Франция продължава и в наши дни. Освен Фронтът, в Корсика и Франция действат десетки малки групи корсикански националисти и социалисти, често състоящи се от по няколко души, но поради радикализма си също представляват известна заплаха за френската държава.

Автор: Илья Полонский

Превод: Революционната борба по света

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40