Рязко покачване на цените на петрола, енергийна и продоволствена криза на хоризонта… възможно ли е истинската цел на тази икономическа война да сме ние?

Автор: Кит Найтли

Източник: Off-Guardian

Първият туит, който видях, когато проверих хронологията си тази сутрин, беше от външнополитическия анализатор Клинт Елирх, който посочва, че руската рубла вече е започнала да се възстановява от спада, предизвикан от западните санкции, и почти е достигнала предвоенните си нива:

The Russian Ruble is nearing its pre-invasion value.

Sanctions were designed to collapse its value. They failed. pic.twitter.com/OLmVIsS34E

— Clint Ehrlich (@ClintEhrlich) March 29, 2022

Ерлих заявява, че „санкциите са били предназначени да сринат стойността на рублата, но не са успели“.

…на което мога само да отговоря, ами „бяха ли предназначени за това?“

…и може би по-важно, „дали се провалиха?“

Защото това не изглежда така, нали?

Ако не друго, санкциите изглеждат в най-добрия случай доста безсилни, а в най-лошия – удивително контрапродуктивни.

Не е като САЩ/ЕС/НАТО да не знаят как да осакатяват икономики. Те имат дългогодишна практика в лишаването от храна на хората в Куба, Ирак, Венецуела и твърде много други страни, за да ги изброявам.

Сега можете да възразите, че Русия е по-голяма и по-развита икономика от тези страни, и това е вярно, но САЩ и техните съюзници вече са успявали да навредят на руската икономика доста драстично.

Още през 2014 г., след „анексирането“ на Крим, западните санкции бяха умерени в сравнение с последните безпрецедентни мерки, но от решаващо значение е, че САЩ масово увеличиха собственото си производство на петрол, а по-късно същата година (след посещение на държавния секретар на САЩ Джон Кери) същото направи и Саудитска Арабия.

Въпреки възраженията на другите членове на ОПЕК – най-вече Венецуела и Иран – саудитците наводниха пазара с петрол.

Резултатът от тези действия беше най-големият спад на цените на петрола от десетилетия насам – от 109 долара за барел през юни 2014 г. те се сринаха до 44 долара през януари 2015 г.

Това доведе до пълна рецесия в Русия и до свиване на руския БВП за първи път под ръководството на Путин.

Отново само преди две години, уж като част от конкуренцията с Русия за дял от петролния пазар, Саудитска Арабия отново наводни пазара с евтин петрол.

Така че Западът знае как да навреди на Русия, ако наистина иска – като увеличи производството на петрол, наводни пазара и намали цената.

Но дали този път САЩ увеличили производството си на петрол? Дали са се доверили на съюзниците си от Персийския залив да направят същото?

Съвсем не.

Всъщност, в един прекрасен синхрон на пропагандата, САЩ твърдят, че „не са в състояние“ да увеличат производството си на петрол поради „недостиг на персонал“, причинен от кравата, който продължава да дава – ковид-19.

По подобен начин Саудитска Арабия не блокира петролния пазар, а умишлено увеличава цените.

Да, точно сега, когато западните съюзници са впримчени в предполагаема икономическа война с Русия, цената на петрола се покачва и може да продължи да се покачва.

Това е добра новина за руската икономика, която дори може да компенсира щетите, нанесени от жестоките санкции.

Високата цена на петрола и необходимостта „да не разчитаме на газа на Путин“ или да „дерусифицираме“ енергийните си доставки несъмнено ще доведат до наливането на милиони в „зелени“ технологии.

Тези западни санкции са насочени и към други руски експортни стоки, включително зърно и храни като цяло.

Русия е нетен износител на храни, което означава, че изнася повече храни, отколкото внася. Обратно, много страни в Западна Европа разчитат на вносни храни, включително Обединеното кралство, което внася над 48 % от хранителните си доставки.

Ако Европа откаже да купува руски храни, нетният ефект е, че Русия има храна, а Западът – не.

Както и при петрола, повишаването на цените на хранителните продукти по-скоро ще помогне, отколкото да попречи на руската икономика.

Вземете например пшеницата, чийто най-голям износител в света е Русия. Огромната част от тази пшеница дори не се продава на западните страни, а на Китай, Казахстан, Египет, Нигерия и Пакистан, и затова дори не подлежи на санкции.

Въпреки това санкциите и войната всъщност доведоха до повишаване на цената на пшеницата с почти 30 %.

Това е добре за руската икономика.

Междувременно, според CNN, САЩ вероятно ще навлязат в пълна рецесия до 2023 г., Франция обмисля ваучери за храна, а държавите по света се очаква да започнат да разпределят горивата по дажби.

И така, мащабните санкции, наложени от Запада срещу Русия, уж в отговор на нахлуването в Украйна, не постигат заявената цел – сриване на руската икономика – а повишават цената на петрола, създават потенциален недостиг на енергия и храна на Запад и изострят кризата на „разходите за живот“, създадена от „пандемията“.

Винаги трябва да сте предпазливи към всеки – индивид или институция – чиито действия случайно постигат точно обратното на заявената цел. Това е едно просто правило, по което трябва да се водим в живота.

Спомнете си как Оруел описва еволюцията на концепцията за войната в „1984“:

Войната, както ще видим, вече е чисто вътрешен въпрос. В миналото управляващите групи във всички страни, макар и да са признавали общия си интерес и следователно да са ограничавали разрушителността на войната, са воювали една срещу друга, а победителят винаги е грабил победения. В наши дни те изобщо не воюват едни срещу други. Войната се води от всяка управляваща група срещу собствените ѝ поданици, а целта на войната не е да се направят или предотвратят завоевания на територии, а да се запази структурата на обществото непокътната.

Припомнете си, че в резултат на ковид се предвиждаше „най-тежкият недостиг на храна от петдесет години насам„. Но те така и не се материализира.

По същия начин щяхме да изпитаме свързани с ковид енергийни смущения и прекъсвания на електрозахранването. С изключение на „бензиновата криза“ в Обединеното кралство, друга енергийна криза така и не настъпи.

Но сега те все пак приближават към нас – „защото войната и санкциите…“

Повишаване на цените на храните, намаляване на използването на изкопаеми горива, понижаване на жизнения стандарт, публични средства, вложени във „възобновяеми енергийни източници“. Всичко това е част от един много добре познат дневен ред, нали?

Независимо от това какво чувствате към Путин, Зеленски, войната като цяло или украинските нацисти, време е да се изправим срещу слона в стаята.

Трябва да се запитаме: Каква точно е истинската цел на тези санкции? И как така се получава, че те се съчетават толкова перфектно с голямото нулиране?

Превод: Ваня Милева