Източник: Reclaim The Net
Автор: Диди Ранкович
Защитници на цифровите права обвиняват ЕС, че работи за създаването на най-голямата в света инфраструктура за биометрично наблюдение благодарение на предложение, известно като „Прюм II“.
Първоначалната Конвенция от Прюм беше подписана през 2005 г. от Австрия, Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия и Испания, извън рамката на ЕС – но „отворена“ за останалите държави членки на блока, 14 от 27-те от които се присъединиха оттогава.
Договорът има за цел да засили трансграничното сътрудничество в борбата с престъпността и тероризма. Досега това означаваше, че страните по договора събират, обработват и обменят данни като пръстови отпечатъци, ДНК, информация за собствениците на превозни средства и други подобни.
Но „Прюм II“ се очаква да разшири това сътрудничество, като направи едно значително допълнение: данни за лицево разпознаване. Мащабът, в който ЕС планира да използва тази изключително спорна от гледна точка на правата на човека и неприкосновеността на личния живот технология, се описва в докладите като „безпрецедентен“, включващ лицата на милиони хора.
След това огромната база данни ще бъде на разположение на полицията в различни страни в Европа, за да я сравнява със снимки на заподозрени лица, като използва алгоритми за автоматично лицево разпознаване.
Първоначално предложението беше внесено миналата година и имаше за цел да се изготви регламент на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно автоматизирания обмен на данни между правоприлагащите органи в държавите – членки на блока. С появата на все повече подробности, включително чрез отговори на искания за свобода на информацията, правозащитниците все по-високо изразяват критиките си.
Политическият съветник на Европейската мрежа за цифрови права (EDRi) Ела Якубовска е цитирана от Wired да казва, че това, което ЕС създава, е „най-широката инфраструктура за биометрично наблюдение, която мисля, че някога ще видим в света“.
Моделът, към който се стреми ЕС, е известен като ретроспективно лицево разпознаване, за разлика от „живия“ модел, при който живите изображения се сравняват с тези в полицейска база данни. „Ретроспективно“ означава, че количеството изображения, които ще се споделят между полицейските сили, ще идва от много по-разнообразни източници: камери за наблюдение, социални медии, телефони и вероятно дори тези, взети от шофьорските книжки на гражданите.
Говорители на ЕС твърдят, че „човек ще преглежда потенциалните съвпадения“, се казва в доклада.