В първото издание на „Кой кой е в световната политика“ представяме Желязната Лейди

Маргарет Тачър е никому неизвестен химик преди участието си в среща на групата на Билдерберг (1) през 1975 г. по покана на Денис Хийли (2), политик от Лейбъристката партия. След представянето си пред Кисинджър и Рокфелер, мисис Тачър получава силен кариерен тласък, изгрява звездата на „Желязната лейди“, която успешно пречупва работническото движение и синдикатите в Англия, налага финансова либерализация и масова приватизация с резултати, подобни на „прехода“ в България, който се характеризира със същите катастрофални икономически реформи.
Неолибералният преврат през 70-те и 80-те години на 20 век, характеризиращ се с пазарен фундаментализъм, финансов либерализъм и корпоративна глобализация, воден от Le Cercle, Билдърбърг и техните марионетки като Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Аугусто Пиночет, доведе до астрономическо икономическо неравенство между държавите, както и в рамките на една страна, еродира държавния суверенитет в полза на корпоративния капитал и наднационални структури и допринесе за дълговата криза от 2008 година.
Денис Хийли свидетелства, че:
„на следващия ден тя (Маргарет тачър след среща на Билдърбърг) изведнъж се изправи и започна триминутна специална Тачър тирада. Не мога да си спомня темата, но можете да си представите. Залата беше зашеметена. Ето нещо за любителите на теориите на конспирацията. В резултат на тази реч Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и останалите американци се влюбиха в нея. Те я доведоха в Америка, развеждаха я с лимузини и я представяха на всички.“
Докладите на БНД (външното разузнаване на Германия) за Le Cercle (3), написани в края на 1979 г. и началото на 1980 г. (публикувани в Der Spiegel през 1982 г.), очертават „фракция на Тачър“ в рамките на MI6 в навечерието на изборната победа на консерваторите през 1979г.; докладът от ноември 1979 г. цитира документ за планираната от Брайън Крозиер (4) операция на комплекса Le Cercle „с цел да се повлияе на смяната на правителството в Обединеното кралство (осъществена)“, която осигурява победа на Тачър в изборите за министър-председател.
Неолиберализмът е икономическа и идеологическа доктрина, формулирана от обществото Мон Пелерин. Сред инициаторите за създаване на Мон Перелин е Фридрих Хайек ( австрийски икономист и политически философ), а сред учредителите са Франк Найт, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман.
От седемдесет и шестте икономически съветници в предизборния щаб на Роналд Рейгън през 1980 г. двадесет и двама са от Мон Пелерин, което им дава възможност да прокарат неолибералната си програма.
След победата на Маргарет Тачър „Мон Пелерин“ започва амбициозно преустройство на дясната фондация „Херитидж“, като внася няколко британски икономисти от „Мон Пелерин“ в очакване на президентската кампания на Роналд Рейгън през 1980 г. Мон Перелин избира да популяризира пазарната си догма с помощта на неправителствени организации по модел на Фабианското общество (5).
Войната срещу бедните е улеснена, когато много от световните икономики страдат от петролната криза и стагфлацията през 70-те години на 20 в., което позволява на Рейгън и Тачър да предложат своите драстични реформи, премахване на търговските бариери и намаляване на държавната власт, за да съживят уж застоялите си икономики, като по този начин поставят началото на съвременния устрем за прилагане на неолиберални политики. В продължение на почти четири десетилетия консервативни фондации като „Брадли“, „Олин“ и „Скайф“, мозъчни тръстове като фондация „Херитидж“ и „Манхатънският институт“ провеждат съгласувана кампания за прекрояване на политиката и обществения ред в съответствие с неолибералните принципи на егоизма и фанатизма, програма, основаваща се на дерегулация на промишлеността и околната среда, приватизация на държавните услуги, дълбоко намаляване на федералните разходи за борба с бедността и прехвърляне на правомощията и отговорността за социалното осигуряване от националното правителство към благотворителния сектор (НПО, фондациите на милиардерите, приватизиране на социалните услуги) и щатските и местните власти.
Фондациите „Брадли“, „Олин“, „Скайф“ и „Херитидж“ стоят и зад издигането на кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Бележки:
  1. Билдърбърг групата е създадена от Йозеф Ретингер, който твърди, че е „създал Билдерберг, за да компенсира „нарастващото недоверие към Америка“. От 1954 г. насам групата провежда годишни срещи обикновено през април, май или юни. Днес срещите са с около 100-150 гости, а гостите са предимно от Европа и САЩ, като много малко от тях са от южното полукълбо. Първата среща с китайски гости се провежда през 2011г. Членове са ръководители на мултинационални корпорации, политически и финансови лидери, както и членове на кралските семейства. Йозеф Ретингер е и един от тримата европейски членове (заедно с Уинстън Чърчил и Рихард фон Куденхове-Калерги) на Американския комитет за обединена Европа (ACUE) – подставена организация, създадена през 1948 г. от ЦРУ, Държавния департамент на САЩ и Съвета за международни отношения, за да координира американската помощ в долари за проекта за обединение на Европа. По онова време това е приоритет за Съединените щати и Ретингер отговаря за разпределянето на милионите долари, предоставени за насърчаване на тези цели. Джоузеф Ретинджър е и силен поддръжник на създаването на НАТО през 1949 г.
  2. Денис Хийли води британската страна на Билдърбъргската група. Хийли, който участва и в създаването на Социалистическия интернационал, е член, а по-късно и председател на Консултативния комитет на Фабианското международно бюро, както и съветник в Чатъм Хаус (RIIA).
  3. Le Cercle, известен още като „Cercle Pinay“, е творение на Ото Хабсбург от клана Хабсбурги, оглавявал Свещената римска империя в продължение на няколко века. Свързан с Билдербергската група, Рицарите на Малта (Орденът на Малта), Опус Деи и всички водещи световни разузнавателни организации, Le Cercle (Кръгът на Пинe) служи като чадърна организация на Фашисткия интернационал, съставен от множество неонацистки организации по света. Le Cercle поддържа широка гама от контакти с десни разузнавателни и пропагандни агенции, сред които Световната антикомунистическа лига (WACL), фондация „Херитидж“, „Западни цели“, Институт за изследване на конфликтите (ISC), Асоциация „Свобода“, „Интердок“, Билдербергската група, Институт „Джонатан“, P2 (масонска ложа Пропаганда Дуо), „Опус Деи“, „Лунният фронт“ CAUSA, IGFM (Международно общество за човешки права) и „Международна съпротива“. Сред контактите на Le Cercle с разузнавателните служби са бивши оперативни работници от американските ЦРУ, DIA, INR на САЩ, британските MI5, MI6 и френската SDECE, германските BND, BfV и MAD, холандската BVD, белгийската Sûreté de l’Etat, SDRA и PIO, BOSS на Южна Африка в условията на апартейд, както и швейцарските и саудитските разузнавателни служби.
  4. Брайън Крозиер е председател на Le Cercle, ветеран от Студената война, основава пропагандни групи, сред които са Институтът за изследване на конфликтите и „Щит“ (за да бъде избрана Маргарет Тачър). Основава и собствена разузнавателна мрежа – The 61, съветва МИ6, департамента за изследване на информацията и ЦРУ. Пише за Ройтерс и The Economist, бил е редактор в The Sunday Times, коментатор за BBC и колумнист в National Review.
  5. През 1884г. Джордж Бернард Шоу основава Фабианското общество, към което след това се присъединяват Бертранд Ръсел (математик и философ), Джордж Оруел (автор на 1984 и „Фермата на животните“), Ани Бесант (окултист), Хърбърт Уелс (автор на „The New World Order“/“Новият световен ред“) и други. Алдъс Хъксли (автор на „Прекрасният нов свят“) е близък до фабианците.
    Фабианското общество произлиза от тайното общество на Сесил Роудс (Роудс-Милнър) – Групата на Кръглата маса, която създава Съвета за чуждестранни връзки, Кралския институт за международни връзки в Англия и други.

    Сесил Роудс е британски колонизатор, империалист и расист, който разработва диамантени мини с финансиране от Rothschild & Co. Съосновател на групата на Роудс/Милнър заедно с Уилям Стед, лорд Реджиналд Ешер, лорд Натаниел Ротшилд и Алфред Милнър. Сесил Роудс се стреми да „постави целия нецивилизован свят под британско управление, за възстановяването на Съединените щати, за превръщането на англосаксонската раса в една-единствена империя“. Фабианските социалисти създават Лейбъристката партия и Лондонското училище по икономика.

Източници:

Ваня Милева

4 thoughts on “Маргарет Тачър”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40