Първи май загуби смисъла си за широки слоеве на обществото след разгрома на работническите движения през последните десетилетия и падането на Съветския съюз. След още няколко десетилетия напълно ще бъде обезсмислен от масовата автоматизация на работни места, която ще създаде широки маси безработни на “безусловен” базов доход (в най-добрия случай) и прекариат, който оцелява в гиг икономиката. Но класовият характер на проблема остава и е по-остър от всякога. Според мен е важно да осъвременим значението му. И ще се опитам да очертая рамката на съвременната борба.

За какво се борим? Борим ли се? Кой е врагът ни?

Ние не сме от ляво или отдясно. Ние сме от низините и идваме за онези от върха
Ние не сме от ляво или отдясно. Ние сме от низините и идваме за онези от върха

Живеем в революционни времена, но революция на елита, фашистки преврат срещу масите, които дори не разбират, че са атакувани. В своята същност това е класова война. Тя е надпартийна и наднационална. За пръв път в историята виждаме глобален елит и глобална империя. А надеждите, че тя се ограничава единствено със Запада, не отговарят на реалността.

Борим ли се?

Съществува вяла и неорганизирана съпротива, но гневът сред хората расте. Елитът бърза и прави грешки, събуждайки жабите, които вече са почти сварени. Това за мен е лъч надежда. Не сме подготвени за скоростта, с която се променя животът ни, галопиращ от криза в криза. Но ми се струва, че за две години успяхме да осветлим и да разберем повече за устройството на света ни и плановете за бъдещето, отколкото през всички предишни години, взети заедно. Светлината на истината е враг на манипулацията и прът в колелото на вече задействаните процеси.

Франция води войната на улицата след като се оказа, че Еманюел Макрон отново е президент на страната, въпреки годините протести на жълтите жилетки и фашистките му издевателства по време на “пандемията”.  Изглежда французите имат съмнения кой точно го избра. Много по-правилно е тези битки да се водят на улицата, а не вкъщи пред Фейсбук или телевизора.

Германия всеки ден почти във всеки град е на улицата, за да протестира срещу диктаторските “медицински” мерки на правителството си и тези прояви не стихват от зимата до днес. Шри Ланка вижда масови протестни вълнения, заради инфлацията, безпътицата, режим на тока, недостиг на стоки, горива и икономическата криза, в която изпадна страната. Още множество примери могат да бъдат приведени за кипящия гняв и бунт на хората по света. Но засега повечето от тези прояви са беззъби и неорганизирани. За да представляват заплаха за фашистките режими, обслужващи наднационалния корпоративен и финансов елит, хората трябва да могат да блокират институции, да демонстрират гражданско неподчинение, да бойкотират не само марионетките си, но и престъпните индустрии, банки и корпорации, които създават олигархичните зависимости.

За какво се борим?

Борим се за живота си. Не се сражаваме за отвлечени теории, лидери или защото така ни е хрумнало, понеже си нямаме друга работа. Борим се за всичко мило и свидно. За свободата си, децата си, за родината си, да бъдем и да останем хора.

Четвърта индустриална революция не увеличава производителността на работника, а напълно го заменя. Нашият труд не е нужен на хищническата класа. Въпросът е дали ние все още сме й нужни, след като няма какво да извлича от нас? Засега според мен отговорът е да, ние все още сме нужни, за да изградим собствения си цифров затвор, да напишем кода, да обучим машините и изкуствения интелект. Ние сме масиви от данни, предоставяме информация, която е нужна за машинно самообучение, а нашите тела са нужни за експерименти и извличане на печалби по пътя към трансхуманизма. Така че днес е времето, когато трябва да въстанем. Утре може да бъде късно.

Кой е врагът ни?

Някои биха казали “Демократическата партия в САЩ”.

Тази теория е особено разпространена и сред българския народ и е в резултат на десетилетията лъжи, агентура и дезинформация от разузнавателните служби. „Техни“ отрочета са QAnon, призивите да “вярваме в Плана”, който се състоеше в това Доналд Тръмп да се пребори с “Дълбоката държава”. Техни рожби са Александър Дугин, Путин и техният кръстоносен поход срещу Световния икономически форум и разбира се, срещу “дълбоката държава”, страните от БРИКС, които воюват със Запада, а западните банки и организации всъщност изградиха БРИКС, но всичко това само по себе си заслужава отделна статия.

Не съществува никакъв план. Всички тези са там, за да губят време и да продават напразни надежди.

Врагът е наднационалният и надпартиен финансов и олигархичен елит.

Те стоят зад ООН и зад Джо Байдън, зад Световния икономически форум и Европейския съюз, китайските локдауни и Централната банка на Русия. Системата и на Запад, и на Изток е фашистка технократска система с цифров идентификатор, базов доход, цифрови валути на централните банки и масово шпиониране, подслушване и контрол.

Врагът е системата.

Системите за експлоатация, насилие и контрол като капитализмът, робството или високотехнологичният неофеодализъм, който казаха, че ще е бъдещето ни, имат собствен живот, собствени закони. Системата се възпроизвежда и държи всички в мрежата си, благодарение на конформизъм, инерция, корупция, апатия, “аз просто си върша работата”, “такива са правилата”, страх, индоктринация, образователната система. По този начин тесен кръг от свръх-богаташи успяват или се опитват да покорят човечеството.

Защо хората търпят експлоатацията и насилието върху себе си? Защо се примиряват? Защо вървим към пропастта на деиндустриализацията и дигиталния контрол?

Модерните хора изглежда са убедени, че експлоатация, робство и насилие не съществуват. “То просто така се нареждат нещата, че се раждаш с дългове. След това работиш по 10-12 часа на ден за хиляда лева на месец. Някак се случи кризата от 2008 и така стана, че фалираш или те съкращават. После се появи пандемията, заради супата от прилепи в Китай. А от къде се взе тази инфлация?”

Мистериите за тях нямат край…

Съществуват експлоатация и насилие в света. Те обикновено се вършат за пари, съзнателно е и е умишлено. Така са се появявили…. конспирациите. И политиците. Така се появи “пандемията”.

Това означава също, че огромната част от проблемите ни си имат име и адрес и са от класов характер. Класов означава, че богатите водят война с бедните. Когато някой се старае да те нарани, да те ограби или по-лошо, ти трябва да се защитаваш, да се бориш. Хората в още по-старото нормално са се борили. Затова имаме трудови и човешки права, затова имаме въобще държава. Не са криели главите си в пясъка. Не са молили враговете си да вземат всичко, но да им оставят живота. Не са отстъпвали, за да “не стане по-лошо”. Когато отстъпваш на мошеници, насилници и експлоататори, винаги става по-лошо.

Една огромна и често пренебрегвана част от проблема според мен е психологическата война. Манипулацията е насилие. Вместо крадецът да ви удря и дърпа, за да ви отнеме портфейла, той ви лъже, че парите са за някаква благородна кауза и вие сами му давате.

Всички видяхме как интелигентни хора, някои блестящи в своите области, призоваваха две години да отнемат правата им, стараеха се всячески да носят парцали на лицето си, които им се струваше, че ги пазят от чума. Заради вирус, който преминава свободно през материала. Да си инжектират “ваксини”, набързо произведени от една от най-криминалните индустрии на земята, за които знаят, че не са преминали никакви тестове за безопасност и са със спорни резултати за ефективност. Хората очевидно не се справят и не са подготвени за психологическата война.

По същият начин се бориха да си приватизират социалната държава. Казаха им, че така щяло да има “конкуренция”, която работила добре за потребителите. Социалната държава осигурява безплатни услуги, които иначе трябва да си плащаме от джоба. Част от цивилизацията е. Така не само, че имаме осигурен минимум на социална подкрепа, но намалява цената на живота. След това им казаха, че ако направят богатите още по-богати, като им намалят данъците, те щели да инвестират в работни места (или нещо такова) и бедните щели да станат по-малко бедни. Никога не ви ли мина през ума, че може богатите да лъжат?

Психологическата война ни държи апатични и уплашени, вярващи, но бездействащи, бедни и болни, разделени и озлобени. Аз не съм марксист, но е време да счупим оковите си. И най-силните от тях са в главите ни.

Защо българският народ допуска собственото си обезвластяване, обедняване и неспирни унижения? Хората казват, че са виновни политиците: “Политиците нищо не правят за народа”.

Да, виновни са. Така е, нищо не правят. Но това досега трябваше да сме го разбрали. Констатациите на всеизвестни факти не помагат особено за подобрение на положението на народа. В тази ситуация какво трябва да стори народът? Трябва ли да продължава да разчита на избори? Трябва ли да абдикира въобще от политиката? Аз не призовавам към негласуване, абдикация и безпартийност, напротив. Масово трябва да се гласува, това е добре за поддържането на демокрацията. Звучи смешно? Зная, но имам няколко съображения. За каква демокрация говоря въобще? За онези, която трябва да си извоюваме. Например негласуването помага на платените западни марионетки да успяват с много по-малко пари и им осигурява по-голям комфорт. Гласуването от своя страна е част от общата гражданска и политическа активност, която е нужна за поддържането на здравословен микроклимат на ангажираност със случващото се в страната. Партиите не пречат, ако има активно общество, което знае какво иска и знае какво прави. Държи ги отговорни. Вдига се като един, след поредното им предателство. Наказва ги. Партиите са симптомът, а не болестта.

Според мен са проблем, когато разчитаме и чакаме само на тях. Това очевидно не работи. Опитите на обществото да уцели правилния човек/политическа формация, които ще ги оправят, продължават вече 32 години и резултатът си остава един и същ. Как се наричат хора, които вършат едно и също и очакват различни резултати?

Със сигурност не са “будно гражданско общество”.

Но Възраждане? Чувам вече Въпросът: “А Възраждане?”. “Вие работите за Янев, а? Щом не искате Възраждане, сигурно искате Янев?” Не, тук говоря за различни неща. А, относно Възраждане – Възраждане са израз на бунта на голяма част от активното българско общество и това много ми харесва в тях. Аз се разграничавам от призивите протестите да са без партии и партийни знамена, на мен не ми пречат въобще. Но и не прозирам злокобен заговор и тъмни сили, ако протестът е само граждански.

Съществуват големи страхове “протестът” да не бъде “яхнат” от партиите, които участват в него и след това да получим още от същото, срещу което сме излезли. Виждаме обаче, че блуждаят същите страхове, когато протестът е граждански. “Вие искате само българско знаме, защото работите за някой, а?”.

Тоест всичко това отново е симптом, а не болестта. Зряло и калено в битки общество, което у нас явно липсва, не се подвежда толкова лесно по политически парашутисти, и „партии на протеста“, нито не се плаши от … знамена, били те партийни или българският трибагреник.

Погледнете го този мишок. Страх ли ви е от него? Наистина ли?

Ще позволите ли на тази некадърна, неграмотна, лъжлива, безскрупулна, безпринципна, продажна дружинка да се гаври с историята ни. С децата ни? Да ни въвлече във война? Този позор ли искаме? Кой ще е виновен тогава?

Ваня Милева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40