„Пандемията“ вече доведе крайна бедност за четвърт милиард души, а „ковид заемите“ на МВФ ще влошат ситуацията още повече.“

Автор: Colin Todhunter

Източник: Off-Guardian

Съществува ужасяваща перспектива само през 2022 г. още над четвърт милиард души да изпаднат в крайна бедност. Без незабавни радикални действия може да станем свидетели на най-дълбокото пропадане на човечеството в нищета и страдание в живата памет.

Това твърди изпълнителният директор на Oxfam International Габриела Бюхер.

Тя добавя, че този сценарий е още по-отвратителен, като се има предвид, че трилиони долари са овладени от малка група влиятелни хора, които нямат интерес да прекъснат тази траектория.

В доклада си от януари 2021 г. „Вирусът на неравенството“ Oxfam посочва, че богатството на световните милиардери се е увеличило с 3,9 трлн. долара между 18 март и 31 декември 2020 г. Общото им богатство тогава възлиза на 11,95 трлн. долара, което представлява 50-процентно увеличение само за 9 месеца и половина.

През 2021 г. прегледът на Оксфам на заемите, заради ковид-19 на МВФ показва, че 33 африкански държави са били насърчавани да провеждат политики на строги икономии. Това се случва въпреки собствените изследвания на МВФ, които показват, че остеритетът задълбочава бедността и неравенството.

Едва няколко дни след спирането на световната икономика през април 2020 г. Wall Street Journal публикува заглавието „МВФ, Световната банка са изправени пред поток от молби за помощ от развиващия се свят„. Десетки държави поискаха спасителни мерки и заеми от финансовите институции, които разполагат с 1.2 трилиона долара за кредитиране.

Преди това, в края на март, президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас заяви, че на по-бедните държави ще бъде „помогнато“ да си стъпят на краката след различните заключвания, свързани с пандемията. Въпреки това всяка помощ ще бъде обвързана с условието да се въведат по-нататъшни неолиберални реформи.

Малпас заяви:

Онези страни, за които прекомерните регулации, субсидиите, лицензионните режими, търговската защита или съдебната практика са пречка, ще работим с тях за насърчаване на пазарите, избора и по-бързите перспективи за растеж по време на възстановяването.“

Две години по-късно вече е ясно какво всъщност означават „реформите“. В съобщение за пресата, публикувано на 19 април 2022 г., Oxfam International настоява МВФ да се откаже от исканията за строги икономии, тъй като кризата с разходите за живот продължава да увеличава глада и бедността по света.

Според анализа на Oxfam 13 от 15-те програми за заеми на МВФ, договорени през втората година на Ковид, изискват нови мерки за остеритет, като например данъци върху храните и горивата или съкращаване на разходите, което може да застраши жизненоважни обществени услуги. МВФ също така насърчава още шест държави да приемат подобни мерки.

През 2021 г. Кения и МВФ договориха програма за кредит на стойност 2.3 млрд. долара, която включва тригодишно замразяване на заплатите в публичния сектор и увеличаване на данъците върху газа за готвене и храните. Повече от три милиона кенийци са изправени пред остър глад, тъй като най-безводните условия от десетилетия насам разпространяват опустошителна суша в страната. Oxfam твърди, че на почти половината от всички домакинства в Кения се налага да взимат храна назаем или да я купуват на кредит.

В същото време девет държави, сред които Камерун, Сенегал и Суринам, са задължени да въведат или увеличат събирането на ДДС – данък, който оказва непропорционално голямо влияние върху хората, живеещи в бедност.

В Судан почти половината от населението живее в бедност. Въпреки това, на страната беше наредено да се откаже от субсидиите за гориво, което ще засегне най-бедните. Страна, която вече е в затруднено положение, поради съкращаването на международната помощ, икономическите сътресения и повишаването на цените на основни продукти в ежедневието като храна и лекарства. Повече от 14 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ (почти всеки трети човек), а 9,8 милиона души в Судан не разполагат с достатъчно храна.

Освен това 10 държави вероятно ще замразят или съкратят заплатите и работните места в публичния сектор, което може да означава по-ниско качество на образованието и по-малко медицински сестри и лекари в държави, в които вече има недостиг на медицински персонал. Имайте предвид, че в началото на 2020 г. в Намибия на 10 000 души население се падат по-малко от шест лекари.

Преди появата на ковид ситуацията беше достатъчно лоша. МВФ последователно прокарваше политическа програма, основана на съкращаване на обществените услуги, увеличаване на данъците, плащани от най-бедните, и действия за подкопаване на трудовите права и трудовата защита. В резултат на това 52 % от африканците нямат достъп до здравеопазване, а 83 % нямат защитни социални мрежи, на които да разчитат, ако загубят работата си или се разболеят.

Набил Абдо, старши политически съветник на Oxfam International, казва:

МВФ трябва да отмени условията за строги икономии и остеритет по съществуващите заеми и да увеличи достъпа до спешно финансиране. Той трябва да насърчи страните да увеличат данъците върху най-богатите и корпорациите, за да попълнят изчерпаните хазни и да свият задълбочаващото се неравенство.“

Интересно е да се отбележи какво би могло да се постигне. Например Аржентина е събрала около 2,4 млрд. долара от своя еднократен данък върху богатството при пандемия. Oxfam изчислява, че „данъкът върху пандемичните печалби“ върху 32 свръхпечеливши световни компании би могъл да генерира 104 млрд. долара приходи само през 2020 г.

Много правителства са близо до фалит и са принудени да съкращават публичните разходи, за да плащат на кредитори и да внасят храни и горива. Най-бедните страни в света трябва да платят 43 млрд. долара за погасяване на дългове през 2022 г., които иначе биха могли да покрият разходите им за внос на храни. Петролните и газовите гиганти отчитат рекордни печалби, като подобни тенденции се очаква да се проявят и в сектора на храните и напитките.

Oxfam и Development Finance International (DFI) също така разкриха, че 43 от 55-те държави членки на Африканския съюз са изправени пред съкращения на публичните разходи на обща стойност 183 млрд. долара през следващите пет години.

Oxfam твърди, че въпреки нарастването на разходите по ковид и увеличаването на богатството на милиардерите след пандемията повече, отколкото през предходните 14 години заедно, правителствата – с малки изключения – не са успели да увеличат данъците за най-богатите.

Габриела Бюхер отхвърля всякакво схващане, че правителствата не разполагат с пари или средства, за да измъкнат всички хора от бедността и глада и да им осигурят здраве и благополучие. Тя казва, че Г-20, Световната банка и МВФ трябва незабавно да опростят дълговете и да увеличат помощта за по-бедните страни, както и да предприемат действия за защита на обикновените хора от катастрофа, която може да бъде избегната.

Набил Абдо казва:

Пандемията не е приключила за по-голямата част от света. Нарастващите сметки за енергия и цените на хранителните продукти засягат най-много бедните страни. Те се нуждаят от помощ за подобряване на достъпа до основни услуги и социална защита, а не от тежки условия, които да удрят по хората, когато вече са паднали на земята.“

„Пандемията“ не е приключила за по-голямата част от света със сигурност. Хората твърде често смесват последиците от политиките, свързани със ковид, с въздействието на самата болест. Именно тези политики са причина за продължаващото опустошаване на живота и средствата за препитание.

Същността на тези „мерки“ и политики е многомилиардна помощ за капиталистическата икономика, която беше в колапс преди ковид. Това се случи под формата на трилиони долари, вкарани във финансовите пазари от Федералният резерв на САЩ (в месеците преди март 2020 г.), и на „облекчения по пандемията“.

Тъй като през последните две години най-богатите хора в света напълниха джобовете си още повече, ковид заемите на Международния валутен фонд сега наслагват още повече мизерия върху някои от най-бедните хора в света. За тях „дългият ковид“ е „новото нормално“, което се изразява в строги икономии.

Всичко това е резултат от политики, за които се твърди, че са въведени с цел опазване на общественото здраве – твърдение, което с всеки изминал ден става все по-неубедително.