Източник: TheWallWillFall

Автор: Дейвид Ливингстън

Цветни революции

На 5 януари 2021 г. беше съобщено, че за заместник държавен секретар по политическите въпроси новоизбраният президент Джо Байдън ще бъде номинирана Виктория Нюланд, която има сложна история на участието си в изострянето на напрежението в Украйна, когато се съюзява с крайно десни и неонацистки групировки в преследване на интересите на САЩ и НАТО в региона. [1] Статия в Salon, озаглавена “Коя е Виктория Нюланд? Наистина лоша идея като ключов играч във външнополитическия екип на Байдън”, обяснява:

Коя е Виктория Нюланд? Повечето американци никога не са чували за нея, защото външнополитическото отразяване на американските корпоративни медии е пустош. Повечето американци нямат представа, че посочената от новоизбрания президент Байдън за заместник държавен секретар по политическите въпроси е затънала в подвижните пясъци на политиката на студената война между САЩ и Русия от 50-те години на миналия век и мечтае за продължаващо разширяване на НАТО, ускорена надпревара във въоръжаването и по-нататъшно обкръжаване на Русия [2].

В допълнение към службата си като постоянен представител на САЩ в НАТО от 2005 до 2008 г. Нюланд е и член на борда на Националния фонд за демокрация (NED) [3]. Путин осъзнава, че Съединените щати и НАТО използват западните неправителствени организации и атаките в социалните медии, организирани от чужбина под претекст за подкрепа на демокрацията, борба с изборните измами или корупцията на набелязаните режими, за да катализират размирици като Цветните революции и Арабската пролет. [4] Сред водещите неправителствени организации са Националния фонд за демокрация (NED), както и Международният републикански институт (IRI) и Freedom House, които се подкрепят предимно от държавни фондове, и фондациите “Отворено общество” (OSF) на милиардера Джордж Сорос.

NED (Националния фонд за демокрация) е организация, която често е описвана като съучастник на американското разузнаване и която е финансово подпомагана от Ричард Мелън Скайф (един от финансистите на президента Тръмп – бел.ред.), който има дългогодишни връзки с ЦРУ и също така финансира фондация “Херитидж”. Първият президент на NED признава пред “Вашингтон пост”, че “голяма част от това, което правим днес, е правено тайно преди 25 години от ЦРУ.” [5] Признанието за действията на Америка води до нарастваща световна тенденция правителствата да се стремят да ограничат и делегитимират чуждестранното финансиране на местни НПО, не само Русия, но и Индия, Етиопия, Унгария, Катар, Египет и Израел. [6] У дома действията на Съединените щати се оправдават със схващането, че налагането на демокрация не предизвиква възражения, защото тя не е само американски или западен идеал, а универсален [7].

Както посочва Робърт У. Мери в “Атлантик”, като се имат предвид значителните разходи, които отиват за подобни проекти, тази намеса “е външнополитически въпрос, който заслужава повече внимание, отколкото получава в американския дискурс.” [8] Дори ако тези обвинения бъдат оповестени, общото мнение, както отбелязва Мери, е “че тези активисти на НПО просто правят това, което е естествено за онези, които вярват, че американските демократични структури представляват универсални ценности, които трябва да бъдат възприети повсеместно по света. ” [9] Въпреки това многобройни критици потвърждават, че НПО “действат по-скоро като групи по интереси, отколкото като пропагандатори на универсални стандарти, и като инструменти на външната политика на САЩ, а не като местни представители на “глобалната съвест” или “транснационалното гражданско общество” [10]. Истината е, че Държавният департамент на САЩ не може да разкрие кои са тайните тактики на външната си политика, а работата на НПО им осигурява правдоподобно отричане [11].

Бившите Институт “Отворено общество”, фондации “Отворено общество” са основани през 1993 г. от Сорос, за да подкрепят финансово групи на гражданското общество по света, с декларираната цел да развиват правосъдието, образованието, общественото здравеопазване и независимите медии [12]. през 1991 г. Фондация “Сорос” в Будапеща се слива с Fondation pour une Entraide Intellectuelle Européenne, филиал на фронта на ЦРУ от Студената война – Конгрес за културна свобода (CCF) [13].

През 1993 г. в САЩ е създаден Институт “Отворено общество”, който подкрепя фондациите на Сорос в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. И както отбелязва през 2007 г. Никола Гилхот, старши научен сътрудник на CNRS (Център за международни изследвания в хуманитарните и социалните науки), фондациите “Отворено общество” служат за увековечаване на институциите, които утвърждават съществуващия социален ред, както преди тях са правили фондациите “Форд” и “Рокфелер”, укрепвайки капиталистическия възглед за модернизация [14].

Путин твърди, че “САЩ подстрекават цветните революции в бившия съветски регион, като използват недоволството на хората срещу техните правителства, за да наложат своите ценности, които противоречат на местните традиции и култура. Тези усилия бяха насочени срещу Украйна, Русия и евразийската интеграция.” [15] Руските държавни медии твърдяха, че американското правителство е харчило милиони долари в подкрепа на размирици, а на руски уебсайтове бяха публикувани предполагаеми доказателства за пряко американско участие в протестите на Евромайдана [16].

Организация на украинските националисти (ОУН)

Най-противоречиво е разбирателството на Америка с украинските крайнодесни и неонацистки екстремисти, които имат дългогодишна история на сътрудничество с ЦРУ. Както е добре известно, ЦРУ се отнасяше благосклонно към различни бивши нацисти, които според тях можеха да бъдат използвани по време на Студената война за борба с общия им враг – комунизма. За тази цел хиляди нацистки учени са привлечени в рамките на операция “Paperclip”. ЦРУ наема Райнхард Гелен, който е бил началник на военното разузнаване на нацистите на Източния фронт по време на Втората световна война, след което е спонсориран от ЦРУ за създаването на антикомунистическата организация “Гелен”, преди да стане президент-основател на BND, федералната разузнавателна служба на Западна Германия. [17] ЦРУ помага за освобождаването на любимия командос на Хитлер Ото Скорцени, който работи в тясно сътрудничество с Гелен и чиято дейност по време на Студената война се простира от Испания на Франко до Южна Америка, включително и работа с Мосад, израелската тайна служба. [18] Скорцени е ключова фигура в мрежата, известна като “Фашисткия интернационал”, съставена от различни десни екстремисти, които обслужват тайните дейности на ЦРУ по света, включително операция “Кондор” в Южна Америка, търговията с хероин в “Златния триъгълник” в Югоизточна Азия и операция “Гладио” в Италия [19].

Важна организация, свързваща тайната мрежа на ЦРУ за търговия с наркотици и оръжие и Фашисткия интернационал, е Световната антикомунистическа лига (WACL), чиято дейност ще прерасне в операцията “Иран-Контра”. Световната антикомунистическа лига има много тесни връзки с Американския съвет за сигурност (ASC), който заедно с организацията-майка, Комитет “Америка на първо място” (AFC), се счита за първоизточника на американската “стара десница” [20]. Основан през 1940 г. с цел да лобира за недопускане на САЩ във Втората световна война, “Америка на първо място” представлява сбор от десни организации, включително Сребърните ризи, Германо-Американския Бунд, Ку Клукс Клан, и е финансиран от нацистите. [21] “Америка на първо място”, която е наричана “сърцето” на военно-промишления комплекс, използва същия страх от комунизма, за да помогне да се оправдае огромното военно натрупване за защита на “свободата” на Америка, като същевременно захранва директно своите печалби [22].

Приятелят на Чан Кайшик, японският милионер Рьоичи Сасакава, който нарича себе си “най-богатият фашист в света”, също е един от първоначалните основатели на Антикомунистическа лига. Съединените щати си сътрудничат с Чан Кайши и южнокорейското разузнаване при основаването на Азиатската народна антикомунистическа лига (АНАЛ), създадена в Южна Корея през 1954 г. Антикомунистическата лига възниква през 1966 г., когато Азиатската народна антикомунистическа лига се слива с друга фашистка организация – Антиболшевишкия блок на народите (ABN), координационен център на антикомунистически емигрантски политически организации от Съветския съюз и други социалистически страни [23].

Антиболшевишкият блок приема сегашното си име през 1946 г. и твърди, че произхожда пряко от Комитета на покорените народи, създаден през 1943 г. от съюзниците на Хитлер, включително Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА). Корените на ОУН/УПА могат да бъдат проследени до войнствено антикомунистическия и националистически украински ъндърграунд, основан от полковник Евгени Коновалец през 20-те години на ХХ век. Макар да се противопоставя на сталинизма, групата е фашистка, със силни връзки с германската разузнавателна служба на адмирал Вилхелм Канарис. Лигата на нациите публично осъжда ОУН като терористичен синдикат, а полските съдилища издават смъртни присъди на лидерите на ОУН Николай Лебед (1909 – 1998) и Степан Бандера (1909 – 1959) за ролята им в убийството на полския министър на вътрешните работи генерал Бронислав Пиерацки през 1934 г. и др. След като е освободен през 1939 г., след като присъдата му е заменена с доживотен затвор, Бандера организира симпатизанти на ОУН във въоръжени ескадрони за програма на Абвер (германската военно-разузнавателна служба за Райхсвера и Вермахта) с кодово име Nachtigall или Nightingale.

ОУН се разделя на две организации: по-малко войнствената ОУН-М и по-екстремистката група на Степан Бандера, известна като ОУН-Б – тайна група, финансирана отчасти от германското разузнаване. След началото на инвазията на страните от Оста в Съветския съюз през 1940 г. ОУН-Б в лицето на Ярослав Стецко (1912 – 1986 г.) обявява краткотрайно украинско правителство под контрола на нацистка Германия и обещава да се бори като съюзник за “Новия ред” на Хитлер. “[24] Обявената цел на режима е “тясно сътрудничество с националсоциалистическа Велика Германия под ръководството на нейния лидер Адолф Хитлер, която формира нов ред в Европа и света.”[25] През 1941 г. Бандера и неговият заместник Стецко са задържани от германците в Берлин, където подават десетки предложения за сътрудничество до различни нацистки институции (OKW, RSHA и др.) и свободно общуват със своите привърженици.

Временната столица на Украйна по време на германското нашествие през 1941 г. е град Лвов. Градът е присъединен към Съветския съюз през 1939 г. В началния етап на операция “Барбароса” на 30 юни 1941 г. Лвов е превзет от германците. Евакуиращите се съветски войски избиват по-голямата част от затворническото население, като пристигащите сили на Вермахта лесно откриват доказателства за съветските масови убийства в града, извършени от НКВД и НКГБ. На украинските националисти, организирани като опълчение, и на цивилното население е позволено да отмъстят на “евреите и болшевиките”. Лвов е първоначалната крепост на франкистите-сабатисти. По време на германското нападение в града живеят около 160 000 евреи, подпомогнати с десетки хиляди, поради пристигането на еврейски бежанци от окупираната от Германия Полша [26].

Подкрепяна от нацистите, ОУН-Б формира украински отряди на смъртта, които извършват погроми и кланета. Най-смъртоносните от тях са извършени в град Лвов от Украинската народна милиция с прякото участие на цивилни, в момента на пристигането на германците в окупираната от Съветския съюз Източна Полша. Стецко пише на Бандера, че ОУН е “сформирала Милиция, за да отстрани евреите.”[27] В Лвов има два отделни погрома. Първият погром отнема живота на най-малко 4000 евреи. Той е последван от убийството на 2500 до 3000 евреи от Айнзацгрупа С, ескадроните на смъртта на СС, и от клането на повече от 2000 полски евреи, извършено от украинските опълченци по време на “Петлурските дни”. По време на погрома, на 30 юни 1941 г. Бандера обявява суверенна украинска държава в Лвов, а няколко дни по-късно е арестуван от германците, които се противопоставят на това.

Малко след погромите в Лвов под ръководството на германската администрация започва да се формира “Еврейски работнически лагер”, по-късно известен като концентрационен лагер “Яновска”, от Украинската помощна полиция, съставена в голяма степен от бивши членове на Украинската народна милиция [28]. Украинската помощна полиция е създадена от Хайнрих Химлер в средата на август 1941 г. и е поставена под контрола на германската Ordnungspolizei на територията на Генералното правителство. Според професор Александър Статиев от канадския университет във Ватерло, Украинската помощна полиция е основният извършител на Холокоста на съветските територии на базата на местен произход и тези полицейски части участват в унищожаването на 150 000 евреи само в района на Волин [29].

Членовете на Лвовската национална опера, които са държани като затворници в концентрационния лагер Яновска, получават заповед да изпълняват многократно “Танго на смъртта”. В навечерието на освобождението на Лвов нацистите нареждат на 40 членове на оркестъра да образуват кръг. Охраната обгражда музикантите и им нарежда да свирят. Първо е екзекутиран диригентът на оркестъра, а след това на останалите музиканти е наредено един по един да дойдат в центъра на кръга, да сложат инструмента си и да се съблекат голи, след което са застреляни в главата [30]. Снимка на оркестрантите е един от уличаващите документи на Нюрнбергския процес.

През юли 1941 г. обаче самият Бандера е арестуван и изпратен в концентрационен лагер в Германия, който напуска едва през 1944 г. През април 1944 г. Бандера и Стецко са потърсени от Ото Скорцени, за да обсъдят планове за диверсии и саботаж срещу Съветската армия [31]. По време на Студената война западните разузнавателни служби, включително ЦРУ, тайно подкрепят Организацията на украинските националисти (ОУН). [32] Документи, разсекретени от ЦРУ по искане по Закона за свобода на информацията, озаглавено The NAZI War Crimes Declassification Act (“Законът за разсекретяване на военните престъпления на Нацистка Германия”), показват, че от времето на Втората световна война до смъртта си Бандера и Стецко получават подкрепата на американското правителство, което не само ги защитава от Съветския съюз, но и по такива въпроси като получаване на визи и тайно настаняване. Друг документ допълнително доказва, че Стецко и другите “бандеровци” са получили подкрепа и от британското правителство. Връзките на Стецко с ЦРУ и американското правителство са широки и се простират от времето, когато е в ОУН с Бандера, до смъртта му в Мюнхен, където ОУН е внедрена в американското разузнаване по различни начини в Европа, включително в Радио “Свободна Европа”[33]. Стецко не само предоставя информация на американците за ситуацията в Украйна, но и се ползва с доверието на Алън Дълас, тогавашния директор на ЦРУ. “В писмо от ЦРУ, в което се изразява интересът на Дълас към Стецко, се посочва: “Можете да бъдете сигурни, че въпросът за национализма е обект на постоянно проучване от страна на тази агенция. Както казвате, той несъмнено е мощна сила” [34].

Според разузнавателни документи на американската армия, получени чрез Закон за свобода на информацията, ОУН назначава Николай Лебед за “министър на вътрешните работи и полицията” в нацисткото квизлинг правителство в Лвов. Като лидер на ОУН-Б Лебед е отговорен за геноцида на поляците във Волиния и Източна Галиция. Въпреки това след войната Лебед се изявява като един от най-важните агенти на Съединените щати вътре в ОУН/УПА. Архивите на Яд Вашем в Йерусалим съдържат подробно описание на дейността на Лебед, който лично ръководи мъченията и убийствата на пленени евреи в Краков като средство за “закаляване” на хората си срещу кръвопролитията [35]. Лебед работи с армейското контраразузнаване (CIC) в Мюнхен, а неговият “Съвет за освобождение” получава значителни доходи от американски източници. Както отбелязва Кристофър Симпсън: “Новите ръководители на Лебед в Мюнхен, струва си да се отбележи, са същата група американски агенти на CIC, които по това време ръководят мрежата на Клаус Барби и Емил Аугсбург от бегълци есесовци. “[36] Такова ниво на защита получава Лебед, че лично Алън Дълас написва препоръчително писмо, което не само позволява на Лебед да влезе в Съединените щати, но и отрича ролята му в убийството през 1934 г. и сътрудничеството му с нацистите.”[37] ЦРУ постоянно следи Лебед и прави всичко възможно, за да избегне разкриването на истината за миналото му от журналисти или от Министерството на правосъдието. ЦРУ и елементи на OSI (Службата за специални разследвания), работят заедно, за да не позволят миналото на Лебед да бъде разкрито от собствения им отдел [38].

Съвет на републиканските групи за културно наследство

Украинската национална асоциация на среща с кандидата за президент на Републиканската партия Роналд Рейгън, проведена в Halloran House в центъра на Манхатън и спонсорирана от Националния републикански съвет на групите за културно наследство (19 юни 1980 г.).

По време на Втората световна война Ласло Пащор е лидер на младежката група на Стрелковия кръст, унгарският еквивалент на Германската нацистка партия, която се превръща в клон на Антиболшевишката мрежа с връзки с Антикомунистическата лига [39]. През 1968 г. Пащор е председател-основател на Съвета на групите за републиканско наследство (RHGC) – източноевропейска емигрантска мрежа, която включва антисемити, фашисти, бивши нацисти, симпатизанти и сътрудници на нацистите, както и членове, свързани с италианската масонска ложа P2. Според Ръс Белант “тези антидемократични и расистки компоненти на Съвета на групите за републиканско наследство използват антикомунистическите настроения като прикритие за своите възгледи, докато де факто действат като емигрантска фашистка мрежа в рамките на Републиканската партия”[40].

Пастьор е “дясната ръка” на Пол Вейрих, един от основателите на фондация “Наследство”, която заема водеща роля в консервативното движение по време на президентството на Роналд Рейгън[41]. Вейрих работи в тясно сътрудничество с Франц Йозеф Щраус, баварски държавен глава, дългогодишна фигура на Льо Серкъл (*) и много близък приятел и сътрудник на банкера от Третия райх Херман Абс. Щраус е председател на Християнсоциалния съюз в Бавария (ХСС), който е представен в обща фракция с ХДС на Конрад Аденауер, наречена ХДС/ХСС. През 1953 г. Щраус става федерален министър по специалните въпроси във втория кабинет на Аденауер. Според Т. Х. Тетенс британската преса веднъж нарича Щраус “най-опасният човек в Европа.”[42] Като ръководител на правителството на провинция Бавария Щраус се грижи за осигуряването на финансиране за ОУН. Когато Щраус пристига в Съединените щати в началото на 70-те години, Вайрих и вашингтонският представител на Щраус, Армин К. Хаас, планират графика му, включително срещи в Капитолия. Джоузеф Корс също помага на Хаас да установи нови политически контакти в Конгреса [43].

Една от организациите, които обединяват под егидата на Американския съвет за сигурност, Съвета на републиканските групи за наследство и нацистките колаборационисти, е Националната конфедерация на американските етнически групи (НКАЕГ). Нейният изпълнителен вицепрезидент е З. Майкъл Саз, който е служител на Съвета на републиканските групи за културно наследство във Вирджиния, сътрудник на Роджър Пиърсън и директор на Американския институт за външна политика към Американския съвет за сигурност. Д-р Александър Ронет, ръководител на Румънско-американския национален конгрес, филиал на Национална конфедерация на американските етнически групи, беше поддръжник на Желязната гвардия. Групата има дългогодишни връзки с Антикомунистическата лига. Един от основателите на НКАЕГ е Остин Ап, който също така е бил активен член на Института за исторически преглед. Ап е членувал в Германско-американския национален конгрес (известен и с немската си абревиатура DANK). App написва книгата The Six Million Swindle (Измамата на шестте милиона), в която твърди, че нацисткото изтребление на евреите не се е случило. През 1984 г. Ронет говори на годишната среща през февруари 1986 г. на Института за исторически преглед (IHR) на Уилис Карто, основан от Уилис Карто през 1978 г. като организация, посветена на публичното оспорване на общоприетата история на Холокоста.

Съветът на групите за наследство за гражданско образование, дъщерно дружество на ДАНК, е оглавяван от Карол Ситко, който е активен член на Национална конфедерация на американските етнически групи. Ситко е описан във “Вашингтон пост” като съюзник на Ап и Иван Дочев, ръководител на фашисткия Български национален фронт. Според Белант “Антиболшевишката мрежа е висшият съвет на емигрантските националистически групи, които формират полицейските, военните и милиционерските части, работили с Хитлер по време на Втората световна война.”[44] Като предшественик на съвременните ескадрони на смъртта, е логично Антиболшевишката мрежа да има връзки и с Антикомунистическата лига. Латиноамериканската антикомунистическа конфедерация (CAL), в продължение на много години латиноамериканският клон на Антикомунистическата лига, има голям афинитет към Антиболшевишката мрежа и нейните членове. През 1983 г. Антиболшевишката мрежа и Антикомунистическата лига изготвят резолюция, чиито изявления отразяват идеологията на Третия път. Сред другите филиали на Антиболшевишката мрежа са: Словашкият световен конгрес – организация, наследила съюзения с нацистите режим на Тисо в Словакия; Българският Национален фронт; Върховният комитет за освобождение на Литва; Световната федерация на свободните латвийци; Хърватското освободително движение, чието ръководство идва от служители на създадения от Германия хърватски режим на усташите през 1941-44 г.; Белоруският централен съвет; и Румънското освободително движение – румънски филиал на Антиболшевишката мрежа  и Антикомунистическата лига [45].

Други ръководители на Съветa на републиканските групи за наследство, които са работили активно в Националнаta конфедерация на американските етнически групи, са Валтер Мелянович, Николай Назаренко, Александър Аксенов и Ласло Паштор. Николай Назаренко, е бивш офицер от Втората световна война в германската казашка дивизия на СС, който ръководи разузнавателните операции в Берлин за казашкото “правителство в изгнание”[46]. Мелянович е ръководител на Белоруската американска републиканска федерация, която има нацистки сътрудници на ръководни позиции[47]. федерацията на Мелянович е тясно свързана с Белоруската американска асоциация (БАА). Един от ранните лидери на БАА е Франц Кушел, генерал-майор от СС и командир на бригада “Беларус”, подразделение на Вафен-СС [48].

Aнтикомунистическата лига се превръща в ултрадясна чадърна организация, съставена от неонацисти, ветерани от Вафен-СС, източноевропейски колаборационисти, латиноамерикански командири на отряди на смъртта и други твърди антисемити. Най-малко три европейски клона на Антикомунистическата лига (германският, австрийският и холандският) са поети от бивши нацистки офицери от СС [49]. Антикомунистическата лига, обяснява Стюарт Кристи, е “най-зловещата от всички международно действащи крайно десни организации и групи за натиск”, “основава се на Гьобелсовия “Антикоминтерн” и е основният канал за финансиране на крайно десни организации по целия свят. “[50] Много от най-прочутите операции на ЦРУ се провеждат под егидата на Антикомунистическата лига, като операция “Paperclip” и свързаните с нея операции, насочени към вербуване на нацисти и други фашисти, както и програма “Феникс”, а по-късно операция “Кондор” и операция “Гладио”.

“Западни цели”

Рой Кон, ръководител на “Западни цели”, на среща с Роналд Рейгън

Карол Ситко е подкрепян от заговорника от времето на Джон Ф. Кенеди, милиардера Х. Л. Хънт, и от основателя на Американския съвет за сигурност генерал Джон Синглауб, който е дълбоко ангажиран с Антикомунистическата лига и който работи в тясно сътрудничество с “Тайния екип” на Тед Шакли в операции за трафик на наркотици от Златния триъгълник до аферата “Иран-Контра”. [51] Синглауб е сътрудник на члена на американскиия съвет за сигурност и Рицар на Малта генерал Чарлз Уилоуби, няколко години е помощник-редактор на “Нешънъл ревю”, а също така е член на националния консултативен съвет на “Млади американци за свобода” (Young Americans for Freedom – YAF)[52]. През 1960 г. Бъкли и членът на AJLAC Марвин Либман помагат за създаването на “Млади американци за свобода” – идеологически консервативна младежка активистка организация, която е основана през 1960 г. като коалиция между традиционните консерватори и либертарианците в американските университетски кампуси.

В избрания консултативен съвет на “Млади американци за свобода” влизат сенатор Стром Търмънд, сенатор Джон Тауър, Роналд Рейгън, професор Лев Добрянски и Робърт Дж. Морис[53]. Добрянски е член на Американския съвет за сигурност и на борда на американската Антикомунистическа лига. [54] Като член на OSS (предшественикът на ЦРУ – бел.ред.), Добрийски работи под ръководството на Донован при извеждането на множество украински офицери от СС и техните украински нацистки сътрудници на безопасно място в операция “Paperclip”[55]. По време на администрацията на Айзенхауер Добрийски инициира “Captive Nations”, която наема на работа много бивши нацисти и фашисти сред източноевропейските емигранти в САЩ.

Комисията “Тауър” разкрива, че част от мрежата за финансиране на Иран-Контра е и фондация “Западни цели”, основана от Дж. Питър Грейс през 1979 г. и Джон Синглауб и спонсорирана от Хенри Регнъри и Нелсън Бънкър Хънт, син на Х. Л. Хънт[56]. Фондация “Западни цели” е свързана и с Райнхард Гелен, с когото имат обща връзка с Ордена на Малтийските рицари. Й. Питър Грейс е също така председател на Ордена на Малтийските рицари в САЩ, както и член на CFR (Съвета за външни отношения, елитен мозъчен тръст, формиращ политиката на САЩ и доминиран от парите на Рокфелер – бел.ред.) и ключова фигура в операция “Paperclip” (операция по спасяването и подслоняването на високопоставени нацисти – бел.ред.) [57] Компанията на Грейс “W. R. Grace & Company” е основана от дядото на Питър, Уилям Грейс, който е близък сътрудник на Джордж де Мореншилд. След края на Втората световна война де Мореншилд се премества във Венецуела, където работи за “Pantepec Oil” – компания, която има богати връзки с новосъздаденото ЦРУ и е собственост на семейството на члена на “Млади американци за свобода” и “Череп и кости” (елитно тайно общество с преки връзки с Източноиндийската компания и съответно Британската империя – бел.ред.) Уилям Ф. Бъкли.

Рой Кон също така става основна фигура в неговата операция за събиране на разузнавателна информация – Фондация “Западни цели”. Подобно на Клуб Сафари (**), създаден със саудитците, “Западни цели” е създадена, за да заобиколи ограниченията, наложени след разкритията на Уотъргейт и COINTELPRO. В резултат на това разузнавателните досиета преминават в ръцете на “пенсионирани” офицери и техните най-доверени оперативни работници. Много от тези офицери, като Джон Рийс и конгресменът Лари Макдоналд, бяха членове на Антикомунистическата лига, Обществото “Джон Бърч” (водещи в информационната война, които и до днес доминират конспиративното дясно с подвеждащи, неверени или полуистинни теории за “глобалистите”, “комунисти-китайци”, НЛО и други  – бел.ред.) и други подобни организации и се присъединиха към Джон Синглауб при създаването на фондация “Западни цели” през 1979 г. “Западни цели” придобива репутацията на “клирингов център” за някои полицейски управления, чиито функции по събиране на разузнавателна информация са ограничени от закони като Закона за свобода на информацията [58].

През 1979 г. Пол Уейрих, Пол Долан, Ричард Вигери и Хауърд Филипс убеждават изгряващия телеевангелист Джери Фалуел да създаде организацията “Морално мнозинство” през 1979 г., което е сигнал за раждането на християнската десница [59]. Фалуел е близък съюзник на Американскиия съвет за сигурност и участва в кампанията на Американскиия съвет за сигурност “Мир чрез сила” през 1983 г., заедно с президента на Американскиия съвет за сигурност Джон Фишър и генерал Дж. Религиозният съвет на Фалуел от 56 г. включва генерал Даниел О. Греъм и Клей Клейборн от Американскиия съвет за сигурност, Лари Макдоналд от “Западни цели” и Нелсън Бънкър Хънт. Фишър е описан от Религиозната кръгла маса като “близък приятел”, както и Джоузеф Корс, който през 80-те години на ХХ в. е член на борда на Фондацията на Американския съвет за сигурност (АСС) [60].

Вигери е член и на Джордж Таун Клуб, където Едуин Уилсън провежда педофилски операции и изнудвания. По време на “Кореягейт” Вигери е свързан с южнокорейския лобист Тонсун Парк и корейското ЦРУ. През 1979 г., малко след като се пенсионира от ЦРУ, съдружникът на Тед Шакли – Том Клайнс, премества офисите на EATSCO на адрес 7777 “Лисбърг Пайк”, като наематели на Вигери. “Реалността е, че 7777 “Лисбърг Пайк” се превърна в централа на частното ЦРУ”, казва бившият служител на Капучи Майк Пилгрим. [62] Клубът “Джордж Таун” е основан от Тонсун Парк заедно с високопоставения вашингтонски лобист Робърт Кийт Грей, за когото Джон Декамп твърди, че е специалист по хомосексуални операции за шантаж на ЦРУ. Заедно с члена на управителния съвет на стратегията на Американския съвет за сигурност  генерал Робърт Ричардсън, Грей е член и на управителния съвет на “Консултантс Интернешънъл”, една от подставените компании на Уилсън. [63] Личната тайна на Грей, която ги прави уязвими за искания от разузнавателната общност, е тайната история на хомосексуализма. [64] През 1982 г. Грей е разследван от комисията по етика на Камарата на представителите във връзка с твърдения за “използване на наркотици и сексуална активност за лобиране пред конгресмен”. [65]

Съобщава се, че Грей си е сътрудничил с Рой Кон[66]. Кон признава пред детектива от нюйоркската полиция Джеймс Ротщайн, че е участвал в сложна операция за сексуално изнудване, при която политици са били компрометирани с детски проститутки, осъществена като част от антикомунистически кръстоносен поход. Според Ротщайн “работата на Кон е била да управлява малките момчета. Да речем, че има адмирал, генерал или конгресмен, който не иска да се съгласи с програмата. Работата на Кон беше да ги подготви, а след това те щяха да се съгласят. Самият Кон ми каза това.”[67]

 

Към Част 2 на Украйна и новата голяма игра

Бележки:

* Le Cercle, известен още като „Cercle Pinay“, е творение на Ото Хабсбург от клана Хабсбурги, оглавявал Свещената римска империя в продължение на няколко века. Свързан с Билдербергската група, Рицарите на Малта (Орденът на Малта), Опус Деи и всички водещи световни разузнавателни организации, Le Cercle (Кръгът на Пинe) служи като чадърна организация на Фашисткия интернационал, съставен от множество неонацистки организации по света. Le Cercle поддържа широка гама от контакти с десни разузнавателни и пропагандни агенции, сред които Световната антикомунистическа лига (WACL), фондация „Херитидж“, „Западни цели“, Институт за изследване на конфликтите (ISC), Асоциация „Свобода“, „Интердок“, Билдербергската група, Институт „Джонатан“, P2 (масонска ложа Пропаганда Дуо), „Опус Деи“, „Лунният фронт“ CAUSA, IGFM (Международно общество за човешки права) и „Международна съпротива“. Сред контактите на Le Cercle с разузнавателните служби са бивши оперативни работници от американските ЦРУ, DIA, INR на САЩ, британските MI5, MI6 и френската SDECE, германските BND, BfV и MAD, холандската BVD, белгийската Sûreté de l’Etat, SDRA и PIO, BOSS на Южна Африка в условията на апартейд, както и швейцарските и саудитските разузнавателни служби. (бел.ред.)

** Клубът “Сафари” е тайно обединение на разузнавателни служби, създадено през 1976 г., което провежда тайни операции в Африка в момент, когато Конгресът на САЩ ограничава правомощията на ЦРУ след години на злоупотреби и когато Португалия се изтегля от Африка.Официални членове на клуба са Иран, Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Франция. Групата поддържа неофициални връзки със Съединените щати, Южна Африка, Родезия и Израел. ЦРУ изнася част от операциите си и програмите си към клуб “Сафари”.

Превод за Без Лого: Ваня Милева

 

Източници:

[1] “Biden to tap more Obama vets to fill key national security roles.” Politico. Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[2] Medea Benjamin, Nicolas J.S. Davies & Marcy Winograd. “That would be great to help glue this thing and to have the U.N. help glue it,” she said. “And you know, fuck the EU.” Salon (January 19, 2021). Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[3] “Victoria Nuland.” Brookings Institution. Retrieved from https://www.brookings.edu/author/victoria-nuland/

[4] Orysia Lutsevych. “Agents of the Russian World Proxy Groups in the Contested Neighbourhood.” Russia and Eurasia Programme (Chatham House, April 2016).

[5] David Ignatius. “Innocence Abroad: The New World of Spyless Coups.” The Washington Post (September 22, 1991). Retrieved from https://www.washingtonpost.com/archive/opinions/1991/09/22/innocence-abroad-the-new-world-of-spyless-coups/92bb989a-de6e-4bb8-99b9-462c76b59a16/

[6] Ronald R. Krebs & James Ron. “Democracies Need a Little Help From Their Friends.” Foreign Policy (June 7, 2018); Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[7] Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[8] Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[9] Ibid.

[10] Andrew Wilson. “Ukraine’s Orange Revolution, NGOs and the Role of the West.” Cambridge Review of International Affairs. 19(1), March 2006.

[11] Robert Pee. “Political Warfare Old and New: The State and Private Groups in the Formation of the National Endowment for Democracy.” 49th Parallel: Myth & Legacy, Issue 22, Autumn 2008.

[12] Kerric Harvey. Encyclopedia of Social Media and Politics (Thousand Oaks, CA: SAGE Publications, 2013).

[13] Nicolas Guilhot. “A network of influential friendships: The foundation pour une entraide intellectuelle europeenne and east-west culturial dialogue.” Minerva, 44 (2006), pp. 379-409.

[14] Nicolas Guilhot. “Reforming the World: George Soros, Global Capitalism and the Philanthropic Management of the Social Sciences.” Critical Sociology. 33, 3 (May 2007), pp. 447–477. doi:10.1163/156916307X188988.

[15] Evgenii Mikolaichuk, ‘Amerikanskie den’gi na ukrainskoi krovi’ [American money on Ukrainian blood], Vremia.ua (February 1, 2014). Retrieved from

http://vremia.ua/rubrics/zakulisa/5321.php.

[16] See Rukspert statistics, ‘Podderzhka Evromaidana amerikantsami’ [American support of Euromaidan]. Retrieved from

http://ruxpert.ru/Поддержка_Евромайдана_американцами; Cited in Orysia Lutsevych. “Agents of the Russian World Proxy Groups in the Contested Neighbourhood.” Russia and Eurasia Programme (Chatham House, April 2016).

[17] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Three, Chapter 22: The Cold War.

[18] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Four, Chapter 6: The Fascist International.

[19] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Four, Chapter 23: Operation Gladio.

[20] Fernando López. The Feathers of Condor: Transnational State Terrorism, Exiles and Civilian Anticommunism in South America (Cambridge Scholars Publishing, 2016), p. 309.

[21] A. E.Kahn & M. Sayers. The Great Conspiracy: The Secret War Against Soviet Russia. 1st ed (Boston: Little, Brown and Co., 1946).

[22] David Livingstone. Ordo ab Chao, Volume Four, Chapter 7: Red Scare.

[23] Bob Fitrakis. “Reverend Moon: Cult leader, CIA asset, and Bush family friend is dead.” Free Press (September 4, 2102).

[24] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 71.

[25] І.К. Патриляк. Військова діяльність ОУН(Б) у 1940—1942 роках. – Університет імені Шевченко \Ін-т історії України НАН України Київ, (2004).

[26] Christine Kulke. “Lwów.” In Geoffrey P. Megargee (ed.). Encyclopedia of Camps and Ghettos, 1933–1945. Ghettos in German-Occupied Eastern Europe. II, part A (The United States Holocaust Memorial Museum, 2012), p. 802.

[27] Ilyushyn I.I. Dzyobak & I.K. Patrylyak et al. та інші Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія (“The Organization of the Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army”). Institute of History of Ukraine (Kiev: National Academy of Sciences of Ukraine, 2004), p. 63.

[28] John-Paul Himka. “The Lviv Pogrom of 1941: The Germans, Ukrainian Nationalists, and the Carnival Crowd.” Canadian Slavonic Papers. 53, 2–4 (2011), pp. 209–243.

[29] Statiev Alexander. The Soviet Counterinsurgency in the Western Borderlands (Cambridge University Press, 2010) p. 69.

[30] Mikhail Baranovskiy & Dmitry Mintz. Tango of Death. a True Story of Holocaust Survivors: Historical Book for Adults and Teens (Independently Published, 2020).

[31] D.Vyedeneyev; O. Lysenko (2009). “Завдання підривної діяльності проти Червоної армії обговорювалося на нараді під Берліном у квітні того ж року (1944) між керівником таємних операцій вермахту О.Скорцені й лідерами українських націоналістів С.бандерою та Я.Стецьком».” Ukrainian Historical Magazine. 3: 137.

[32] Per Anders Rudling. “The Return of the Ukrainian Far Right: The Case of VO Svoboda.” Wodak and Richardson. Analysing Fascist Discourse: European Fascism in Talk and Text (New York: Routledge, 2013). pp. 229–35.

[33] Paul H. Rosenberg and Foreign Policy In Focus. “Seven Decades of Nazi Collaboration: America’s Dirty Little Ukraine Secret.” The Nation (March 28, 2014).

[34] Audrey Panevin. “America’s Dark History of Supporting Ukrainian Fascists and War Criminals.” Slavyangrad.org (Aug 10, 2015). Retrieved from https://slavyangrad.org/2015/08/10/americas-dark-history-of-supporting-ukrainian-fascists-and-war-criminals/

[35] Christopher Simpson. Blowback: America’s Recruitment of Nazis and Its Destructive Impact on Our Domestic and Foreign Policy (New York: Weidenfeld & Nicolson, 1988), p. 163.

[36] Ibid., p. 166.

[37] Audrey Panevin. “America’s Dark History of Supporting Ukrainian Fascists and War Criminals.” Slavyangrad.org (Aug 10, 2015). Retrieved from https://slavyangrad.org/2015/08/10/americas-dark-history-of-supporting-ukrainian-fascists-and-war-criminals/

[38] Cristian Salazar & Randy Herschaft. “Revealed: How the CIA protected Nazi murderers.” The Independent (December 12, 2010).

[39] John Simkin. “American Security Council.” Spartacus Educational. Retrieved from https://spartacus-educational.com/JFKamericansc.htm

[40] Bellant. The Coors Connection, p. xviii.

[41] Martin A. Lee. The Beast Reawakens, (London: Warner Books, 1998), p. 314; Tamir Bar-On. Where Have All The Fascists Gone? (Routledge, 2016), p. 303.

[42] Bellant. The Coors Connection, p. 2.

[43] Ibid., p. 2.

[44] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 75.

[45] Ibid., p. 73.

[46] Ibid., p. 6.

[47] Ibid., p. 3.

[48] Ibid., p. 11.

[49] Marshall, Dale Scott & Hunter. The Iran-Contra Connection, p. 49.

[50] Christie. Stefano Delle Chiaie, p. 42.

[51] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 45.

[52] David Miller. The JFK Conspiracy (iUniverse, 2002), p. 40.

[53] Brussell. “The Nazi Connection to the John F. Kennedy Assassination.”

[54] Peter Dale Scott. Deep Politics and the Death of JFK (University of California Press, 1993), p. 216.

[55] Wayne Madsen. “Ukraine and Latin America: Same neocon cabal behind political disruption.” Intrepid Report (March 24, 2014).

[56] Yeadon & Hawkins. Nazi Hydra in America, p. 161.

[57] “Knights of Darkness: The Sovereign Military Order of Malta,” Covert Action Bulletin (Winter 1986) Number 25.

[58] “Western Goals Foundation,” Interhemispheric Resource Center: GroupWatch Profiles (January 02, 1989) [http://www.rightweb.irc-online.org/articles/display/Western_Goals_Foundation]

[59] Peter Jesserer Smith. “Catholics Bid Farewell to Pro-Life Lion Howard Phillips.” National Catholic Register (May 6, 2013).

[60] Bellant. The Coors Connection, p. 50.

[61] Jim Hougan. Secret Agenda: Watergate, Deep Throat and the CIA (New York: Random House, 1984). p. 120.

[62] Trento. Prelude to Terror, p. 172.

[63] “The Qaddafi connection.” New York Times (June 14, 1981).

[64] Trento. Prelude to Terror, p. 226.

[65] Peter Dale Scott. Deep Politics and the Death of JFK (University of California Press, 1996) p. 238.

[66] DeCamp. The Franklin Coverup, p. 179.

[67] John de Camp. “The Franklin Coverup,” (AWT, Inc, 1996) p. 179.

2 thoughts on “Украйна и новата голяма игра – Част 1”

Вашият отговор на Украйна и новата голяма игра – Част 3 | Без Лого Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40