Към Част 1 – Украйна и новата голяма игра

Автор: Дейвид Ливингстън

Мир чрез сила

Въпреки пенсионирането му през 1979 г., споровете продължават да преследват Тед Шaкли заради предполагаемото му участие в големите скандали от ерата на Рейгън, включително „Октомврийската изненада“, а по-късно и в аферата „Иран-Контра“ в средата на 80-те години на ХХ в.[68] Рейгън е дългогодишен член на Американския съвет за сигурност (ASC) преди избирането му за президент[69]. К. Рубел и Хенри Салватори, също бяха част от триото лосанджелиски милионери, които лансираха Рейгън в политиката след поражението на Голдуотър през 1964 г.[70] Рейгън многократно приписваше на Американския съвет за сигурност заслугата за изграждането на цялостната доктрина за управлението на неговото президентство[71]. Съпредседател на Американския съвет за сигурност през 80-те години беше Джеймс Хесус Ангълтън. През 1976 г., скоро след принудителното си пенсиониране от ЦРУ, Ангълтън създава Фонд за сигурност и разузнаване (ФСС). Джон М. Фишър, основател и дългогодишен президент на Американския съвет за сигурност, е директор-основател на Фонда за сигурност и разузнаване. Сред другите професионални служители на ЦРУ, свързани със стратегическия съвет на Американския съвет за сигурност  (ASC), са Ричард Бисел, който е бил заместник-директор на ЦРУ при Алън Дълас, бившият заместник-директор на ЦРУ Рей Клайн, който е бил съпредседател и член на Тайния екип на Шакли, и Даниел Арнолд, офицер от ЦРУ, очевидно дълбоко замесен в търговията с наркотици.

След като Джими Картър става президент през 1977 г., Американският съвет за сигурност (ASC) започва да организира опозиция срещу плановете му да ратифицира договора SALT II  (договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия – бел.ред.). За тази цел през 1978 г. Американският съвет за сигурност и неговата фондация създават Коалицията за мир чрез сила (CPTS), но също и с цел да мобилизират мрежа от десни поддръжници, които да победят кандидата на Демократическата партия през 1980г. Джон Синглауб е председател на Коалицията за мир чрез сила, която, както подробно е описано от Ръс Белант в „Старите нацисти, новата десница и Републиканската партия“, има връзки с Le Cercle* и също така служи като свързващо звено между нацистките колаборационисти, фашистите и администрацията на Рейгън.

Мир чрез сила (1952 г.) е заглавието на книга за отбранителния план на Бърнард Барух, кръстник на Военно-промишления комплекс на САЩ, който е включен в списъка на основателите, благодетелите и стратезите на Американският съвет за сигурност. [72] Като кандидат за президент, Рейгън се присъединява към Коалицията за мир чрез сила през 1978 г., а след победата му през 1980 г. Американският съвет за сигурност е силно представена в екипите по прехода и в новата му администрация. Коалицията за мир чрез сила подкрепяше военното превъзходство над Съветския съюз в грубо нарушение на договора SALT II, който по това време се разглеждаше от Конгреса. Американският съвет за сигурност продуцира „Атака срещу Америка!“ (телевизионен филм, който осъжда „червената заплаха в съседство“ – бел.ред.), който се излъчва по 28 станции през зимата на 1980 г. Филмът показва градски сцени на ожесточени военни конфликти, а глас зад кадър говори за разпространението на комунизма и заплахата за САЩ от Куба и Централна Америка. Вторият филм, направен от Американския съвет за сигурност за Коалицията за мир чрез сила, е озаглавен „Синдромът SALT“, който е излъчен повече от 1000 пъти [73]. Американският съвет за сигурност произвежда редица подобни филми за телевизията, популяризиращи нови оръжейни системи, обикновено финансирани частично от големи отбранителни контрактори[74].

Докато Коалицията за мир чрез сила става все по-ангажирана с избори и лобиране за приоритетите на администрацията на Рейгън, броят на организациите в Коалицията нараства от около четиридесет през 1978 г. на 171 през 1986 г. Важен член на Коалицията е Съветът на републиканските групи за културно наследство (СРГКН), чийто председател-основател е Ласло Паштор, бивш член на Унгарския стрелкови кръст. Заместник-председател на СРГКН беше Филип А. Гуарино, съветник на Националния комитет на Републиканската партия и почетен американски член на скандалната масонска ложа P2. Както Мишел Синдона, така и Гели от P2 са били сътрудници на Гуарино. [75] За председател на Съветa на републиканските групи за културно наследство през 1987 г. е назначена Ана Шено, съпруга на генерал Клер Шено, придобила известност през 50-те и 60-те години на ХХ в. като ревностна защитничка на диктатурата на Чан Кайши в Тайван, а по-късно и за това, че заговорничи с Хенри Кисинджър, за да саботира мирните преговори през 1968 г. за прекратяване на Виетнамската война и да осигури избирането на Никсън. Тя е и член на Китайското лоби, което от години е тясно свързано с авторитарния режим в Тайван.

Дейността на ръководителя на Съвета на републиканските групи за културно наследство Карол Ситко се осъществяваше в съгласие с Антиболшевишкия блок на народите (АБН), който служеше като обща среда, в която много членове на Съвета за културно наследство се свързваха и създаваха мрежи. Когато Ярослав Стецко, видна фигура в ОУН (Организация на украинските националисти), който оглавяваше АБН, посети Белия дом през 1983 г., съпругата му Слава Стецко, която живееше в Мюнхен, Западна Германия, призова АБН да подкрепи преизбирането на Рейгън. Тя повтаря призива до клоновете на АБН и през 1984 г.

Кампанията на Рейгън си сътрудничи с АБН (Антиболшевишка лига), включително организира появата на председателя на Съвета за културно наследство Майкъл Сотирхос на конференцията на АБН през 1984 г. в Ню Йорк, който е ръководител на „Етнически гласоподаватели за кампанията Рейгън-Буш 1984“, както и на Съвета за културно наследство. Сотирхос заявява в интервю, че „Съветът беше опорната точка на етническата кампания на Рейгън-Буш… Решението да се използват Групите за републиканско наследство беше взето на стратегическа среща на кампанията, в която участваха Пол Лаксалт, Франк Фаренкопф, Ед Ролинс и други“[77].

Рейгън разглежда своята Инициатива за стратегическа отбрана (ИСО), популярна и като програмата „Звездни войни“, ключов проект на Американския съвет за сигурност, като крайъгълен камък на своята стратегия „Мир чрез сила“[78]. ИСО е резултат от усилията на контакта на Le Cercle*, пенсионирания генерал-лейтенант Даниел О. Греъм, който е съпредседател на Коалицията за мир чрез сила. Рицар на Ордена на Малта, Греъм също така е член на Американския съвет за сигурност, близък съратник на Джон Синглауб, както и член на фондация „Херитидж“. Преди това Греъм е бил заместник-директор на ЦРУ под ръководството на Уилям Колби през 1973-1974 г., а след това директор на Агенцията за отбранително разузнаване DIA през 1974-76 г.[79] Греъм също така е бил вицепрезидент на американския клон на Антикомунистическата лига и е заемал постове в почетните комитети на Американските приятели на Антиболшевишкия блок на народите [80]. през 1976 г., една година след основаването на Комитета на Инициативата за стратегическа отбрана (USCISC), Буш моли Ричард Пайпс да работи в групата „Екип Б“ на Греъм[81].

През март 1982 г. Греъм и президентът на фондация „Херитидж“ Ед Фолнър излагат резултатите от проучване, което призовава администрацията на Рейгън да положи всеобхватни усилия за развитие на военното и мирното използване на космоса. На 23 март 1983 г. Рейгън обявява Инициативата за стратегическа отбрана в реч, излъчена по националната телевизия. През 1984 г. е създадена Организацията за стратегическа отбранителна инициатива (SDIO), която да наблюдава програмата. Както обясняват Томас Боденхаймер и Робърт Гулд, Инициативата за стратегическа отбрана е: „…централната военна цел на дясното движение, изразена от анализатори на Института Хувър и Фондация „Херитидж“, силно консервативни членове на Конгреса и десни организации като Американския съвет за сигурност. Инициативата за стратегическа отбрана обединява понякога враждуващите направления на консервативното движение: традиционната десница, новата десница, неоконсерваторите и военната десница“ [82].

Във Вашингтон ОУН на Бандера е възстановена под знамето на Украинския конгресен комитет на Америка (UCCA). „Трябва да разберете, че ние сме нелегална организация. Прекарахме години в тихо проникване на позиции на влияние“, казва един от членовете на групата пред Ръс Белант[83]. към средата на 80-те години администрацията на Рейгън е преплетена с членове на Украинския конгресен комитет на Америка, включително с председателя на групата Лев Добрянски[84]. дъщерята на Добрянски – Паула – служи в Националния съвет за сигурност (NSC, да не се бърка с ASC – Американски съвет за сигурност – бел.ред.) и като помощник-директор на вече несъществуващата Информационна агенция на САЩ по време на управлението на Джордж Буш. Тя е и един от първоначалните подписали Декларацията за принципите на неоконсервативната PNAC (Project for the New American Century/Проект за новия американски век).

Приятелка и колежка на Пола е Катрин Чумаченко, американка от украински произход и съпруга на бившия украински президент Виктор Юшченко. Чумаченко е била една от ученичките на Лев Добрянски. Тя е бивш служител на администрацията на Рейгън и бивш служител на фондация „Херитидж“.[85] Чумаченко е бивш директор на Комитета на пленените народи на Украинския конгресен комитет на Америка, а след това заместник-директор по връзките с обществеността в Белия дом.[86] По време на кампанията за президентските избори в Украйна през 2004 г. Чумаченко е обвинявана, че оказва влияние върху решенията на съпруга си като агент на правителството на САЩ или дори на ЦРУ.[87] През 2010 г. Юшченко награждава Стефан Бандера със званието „Национален герой на Украйна“.

Евромайдан

Проевропейските протести, започнали през нощта на 21 ноември 2013 г., са най-масовите в Украйна след Оранжевата революция от 2004 г., когато президентът Виктор Янукович беше принуден да подаде оставка. Янукович се кандидатира за първи път за президент през 2004 г. Въпреки че първоначално е обявен за победител срещу бившия министър-председател Виктор Юшченко, изборите са изпълнени с обвинения в изборни измами и сплашване на избиратели. Това предизвиква широки граждански протести и киевският площад „Независимост“ е окупиран в рамките на т.нар. оранжева революция, а Янукович губи от Юшченко на втори избори, насрочени от Върховния съд на Украйна.

По време на Оранжевата революция помощник държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Виктория Нюланд е тясно свързана с Украйна. Съпругът на Нюланд е неоконсерваторът Робърт Каган, който често е наричан най-изявеният представител на съвременната неоконсервативна мисъл за външната политика на САЩ [88]. Каган е съосновател на неоконсервативния Проект за новия американски век (PNAC), старши научен сътрудник в Института Брукингс и член на CFR (Съвета за външни отношения**). Каган е съветник на Джон Маккейн по време на президентската му кампания през 2008 г. Книгата на Каган „Светът, създаден от Америка“ оспорва теорията, че САЩ са западнали като глобална суперсила. Барак Обама цитира няколко пъти от нея по време на обръщението си към нацията през 2012 г.

Нюланд се радва на приятелска среща с открито пронацистката „Свобода“ – една от „трите големи“ политически партии, които стоят зад протестите. Това се случва въпреки факта, че Нюланд е потомък на родители имигранти украински евреи – Майер и Виче Нуделман, които се преместват в Ню Йорк от Руската империя. Нюланд започва работа в Държавния департамент в последните години на Съветския съюз и служи като посланик на САЩ в НАТО по време на президентството на Джордж Буш-младши и е говорител на Държавния департамент за Хилари Клинтън, преди да стане помощник-секретар за Европа при Барак Обама. Нюланд е известна като един от най-ястребово настроените членове на екипа на Обама, когато става въпрос за Русия.[89] На конференция на Фондация „САЩ-Украйна“ на 5 декември 2013 г. Нюланд се хвали с ролята на САЩ в подкрепа на протестите в Украйна:

От независимостта на Украйна през 1991 г. насам Съединените щати подкрепят украинците при изграждането на демократични умения и институции, при насърчаването на гражданското участие и доброто управление, като всички тези фактори са предпоставка за постигането на европейските стремежи на Украйна. Инвестирали сме над 5 млрд. долара в помощ на Украйна за постигането на тези и други цели, които ще осигурят сигурна, просперираща и демократична Украйна [90].

Събитията след Оранжевата революция са страшно разочарование за Нюланд, особено след като Янукович се връща на власт, и тя играе централна роля в последвалото му сваляне през 2014 г.[91] Протестите на Евромайдана, започнали в нощта на 21 ноември 2013 г., са предизвикани, когато Янукович отхвърля подкрепяното от САЩ Споразумение за асоцииране на Украйна с Европейския съюз в полза на спасителна помощ от Русия в размер на 15 млрд. долара. Търговското споразумение с ЕС, несправедливо предложение, което Янукович не може да приеме, имаше за цел да отвори икономиката на Украйна за европейския внос, но без реципрочно отваряне на пазара на ЕС за Украйна. Както е обяснено в Салон, „сделката беше одобрена от правителството след преврата и само задълбочи икономическите проблеми на Украйна“[92].

В изтекъл телефонен разговор с Джефри Пайът, посланик на САЩ в Украйна, Нюланд разкрива желанието си Тягнибок (Олег Ярославович Тягнибок) да остане „отвън“, но да се консултира със заместника на Янукович в САЩ Арсений Яценюк „четири пъти седмично“. Яценюк стана министър-председател на Украйна на 27 февруари 2014 г. Нюланд съобщава на Пят, че е обсъдила плана със заместник-секретаря на ООН по политическите въпроси Джефри Фелтман и че той ще назначи представител на ООН, който да помогне за придвижването му. След това вицепрезидентът Джо Байдън също щял да бъде включен в плана в подходящия момент, според Нюланд. „Би било чудесно да помогнем за свързване на това нещо и ООН да помогне за слепването му“, бе записано да казва. „И знаеш ли, майната му на ЕС“ [93].

За да се противопостави на Янукович, Държавният департамент мобилизира неонацисти и крайно десни сили, водени от милицията „Десен сектор“, които маршируват и нахлуват в сградата на парламента[94]. Ултранационалистите и крайната десница са малка част от цялостната кампания, но понякога изглежда, че те са движещата сила на Майдана[95]. протестиращите повтарят вика: „Слава на Украйна! Слава на героите!“, взет от УПА (Украинска въстаническа армия), една от двете организации, основани от нацистът-колаборационист Стефан Бандера. Проруски активисти твърдят, че „тези хора в Киев са последователи на Бандера, нацистки колаборационисти“[96].

На 1 януари 2014 г. 105-ият рожден ден на Бандера е отбелязан с факелно шествие от 15 000 души в центъра на Киев, а още хиляди се събират край статуята му в Лвов. Шествието е подкрепено от „Свобода“, чийто лидер Олег Тягнибок призовава за освобождение на страната си от „московско-еврейската мафия“[97]. „Свобода“ е свързана с международна мрежа от неофашистки партии чрез Алианса на европейските национални движения. Учредители на алианса са Йоббик, Националният фронт на Франция, Трикольорният пламък на Италия, Националните демократи на Швеция и Националният фронт на Белгия. В края на 2011 г. Марин Льо Пен, новият лидер на френския Национален фронт, се оттегли от Алианс на европейските национални движения и се присъедини към EAF (Европейски алианс за свобода). Ник Грифин от Британска национална партия беше негов заместник-председател. Открито антисемитската политика на „Свобода“ не попречи на сенатор Джон Маккейн да говори на митинга на Евромайдана заедно с Тягнибок.

Скоро обхватът на протестите се разшири, като бяха отправени призиви за оставка на Янукович и неговото правителство. В резултат на това Янукович беше принуден да направи отстъпки пред опозицията, за да сложи край на кръвопролитията в Киев и да сложи край на кризата. Споразумението за уреждане на политическата криза в Украйна беше подписано от основните лидери на Евромайдана Виталий Кличко, Арсений Яценюк и Тягнибок, лидер на „Свобода“. Свидетели на подписването бяха външните министри на Германия и Полша, съответно Франк-Валтер Щайнмайер и Радослав Сикорски, и директорът на департамента за континентална Европа на френското външно министерство Ерик Фурние. Владимир Лукин, представляващ Русия, отказа да подпише споразумението.

Протестите доведоха до Украинската революция от 2014 г., когато Янукович и много други висши държавни служители избягаха от страната. Протестиращите получиха контрол над президентската администрация и частното имение на Янукович. След това парламентът отстрани Янукович от длъжност, замени правителството с проевропейско и нареди бившият министър-председател Юлия Тимошенко да бъде освободена от затвора. На 17 март 2014 г., ден след референдума за статута на Крим, Янукович стана едно от първите единадесет лица, които бяха поставени под изпълнителни санкции от президента Обама.

На 25 май 2014 г. бяха насрочени нови президентски избори, които бяха спечелени от бизнесмена милиардер и опозиционен лидер Петро Порошенко. В интервю за „Вашингтон пост“ Порошенко се похвали: „От самото начало аз бях един от организаторите на Майдана. Моят телевизионен канал – „Канал 5“ – изигра изключително важна роля… На 11 декември, когато Виктория Нюланд и Катрин Аштън [дипломат на ЕС] бяхме в Киев, през нощта започнаха да щурмуват Майдана.“[98] Порошенко подписа икономическата част от Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз на 27 юни 2014 г. и определи това като „първата, но най-решителна стъпка“ на Украйна към членство в ЕС [99].

Превод за Без Лого: Ваня Милева

Бележки:

* Le Cercle, известен още като „Cercle Pinay“, е творение на Ото Хабсбург от клана Хабсбурги, оглавявал Свещената римска империя в продължение на няколко века. Свързан с Билдербергската група, Рицарите на Малта (Орденът на Малта), Опус Деи и всички водещи световни разузнавателни организации, Le Cercle (Кръгът на Пинe) служи като чадърна организация на Фашисткия интернационал, съставен от множество неонацистки организации по света. Le Cercle поддържа широка гама от контакти с десни разузнавателни и пропагандни агенции, сред които Световната антикомунистическа лига (WACL), фондация „Херитидж“, „Западни цели“, Институт за изследване на конфликтите (ISC), Асоциация „Свобода“, „Интердок“, Билдербергската група, Институт „Джонатан“, P2 (масонска ложа Пропаганда Дуо), „Опус Деи“, „Лунният фронт“ CAUSA, IGFM (Международно общество за човешки права) и „Международна съпротива“. Сред контактите на Le Cercle с разузнавателните служби са бивши оперативни работници от американските ЦРУ, DIA, INR на САЩ, британските MI5, MI6 и френската SDECE, германските BND, BfV и MAD, холандската BVD, белгийската Sûreté de l’Etat, SDRA и PIO, BOSS на Южна Африка в условията на апартейд, както и швейцарските и саудитските разузнавателни служби.

** Съветът за международни отношения, както и Кралският институт по международни отношения в Лондон, се появяват в резултат на среща, проведена на 30 май 1919 г. в хотел „Маджестик“ в Париж. Сред участниците са Едуард М. Хаус, Харолд Темпърли, Лайънъл Къртис, лорд Юстас Пърси, Хърбърт Хувър, Кристиан Хертер, Пол Варбург и американските историци Джеймс Томсън Шотуел от Колумбийския университет, Арчибалд Кулидж от Харвард и Чарлз Сиймур от Йейл.Официално създадена през 1921 г., тя е една от най-могъщите частни организации с влияние върху външната политика на САЩ. В нея членуват около 4000 души, сред които бивши служители по националната сигурност, професори, бивши членове на ЦРУ, избрани политици и медийни фигури

Източници:

Notes:

[1] “Biden to tap more Obama vets to fill key national security roles.” Politico. Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[2] Medea Benjamin, Nicolas J.S. Davies & Marcy Winograd. “That would be great to help glue this thing and to have the U.N. help glue it,” she said. “And you know, fuck the EU.” Salon (January 19, 2021). Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[3] “Victoria Nuland.” Brookings Institution. Retrieved from https://www.brookings.edu/author/victoria-nuland/

[4] Orysia Lutsevych. “Agents of the Russian World Proxy Groups in the Contested Neighbourhood.” Russia and Eurasia Programme (Chatham House, April 2016).

[5] David Ignatius. “Innocence Abroad: The New World of Spyless Coups.” The Washington Post (September 22, 1991). Retrieved from https://www.washingtonpost.com/archive/opinions/1991/09/22/innocence-abroad-the-new-world-of-spyless-coups/92bb989a-de6e-4bb8-99b9-462c76b59a16/

[6] Ronald R. Krebs & James Ron. “Democracies Need a Little Help From Their Friends.” Foreign Policy (June 7, 2018); Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[7] Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[8] Robert W. Merry. “Why Do Some Foreign Countries Hate American NGOs So Much?” The Atlantic (April 2, 2012).

[9] Ibid.

[10] Andrew Wilson. “Ukraine’s Orange Revolution, NGOs and the Role of the West.” Cambridge Review of International Affairs. 19(1), March 2006.

[11] Robert Pee. “Political Warfare Old and New: The State and Private Groups in the Formation of the National Endowment for Democracy.” 49th Parallel: Myth & Legacy, Issue 22, Autumn 2008.

[12] Kerric Harvey. Encyclopedia of Social Media and Politics (Thousand Oaks, CA: SAGE Publications, 2013).

[13] Nicolas Guilhot. “A network of influential friendships: The foundation pour une entraide intellectuelle europeenne and east-west culturial dialogue.” Minerva, 44 (2006), pp. 379-409.

[14] Nicolas Guilhot. “Reforming the World: George Soros, Global Capitalism and the Philanthropic Management of the Social Sciences.” Critical Sociology. 33, 3 (May 2007), pp. 447–477. doi:10.1163/156916307X188988.

[15] Evgenii Mikolaichuk, ‘Amerikanskie den’gi na ukrainskoi krovi’ [American money on Ukrainian blood], Vremia.ua (February 1, 2014). Retrieved from

http://vremia.ua/rubrics/zakulisa/5321.php.

[16] See Rukspert statistics, ‘Podderzhka Evromaidana amerikantsami’ [American support of Euromaidan]. Retrieved from

http://ruxpert.ru/Поддержка_Евромайдана_американцами; Cited in Orysia Lutsevych. “Agents of the Russian World Proxy Groups in the Contested Neighbourhood.” Russia and Eurasia Programme (Chatham House, April 2016).

[17] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Three, Chapter 22: The Cold War.

[18] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Four, Chapter 6: The Fascist International.

[19] David Livingstone. Ordo ab Chao. Volume Four, Chapter 23: Operation Gladio.

[20] Fernando López. The Feathers of Condor: Transnational State Terrorism, Exiles and Civilian Anticommunism in South America (Cambridge Scholars Publishing, 2016), p. 309.

[21] A. E.Kahn & M. Sayers. The Great Conspiracy: The Secret War Against Soviet Russia. 1st ed (Boston: Little, Brown and Co., 1946).

[22] David Livingstone. Ordo ab Chao, Volume Four, Chapter 7: Red Scare.

[23] Bob Fitrakis. “Reverend Moon: Cult leader, CIA asset, and Bush family friend is dead.” Free Press (September 4, 2102).

[24] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 71.

[25] І.К. Патриляк. Військова діяльність ОУН(Б) у 1940—1942 роках. – Університет імені Шевченко \Ін-т історії України НАН України Київ, (2004).

[26] Christine Kulke. “Lwów.” In Geoffrey P. Megargee (ed.). Encyclopedia of Camps and Ghettos, 1933–1945. Ghettos in German-Occupied Eastern Europe. II, part A (The United States Holocaust Memorial Museum, 2012), p. 802.

[27] Ilyushyn I.I. Dzyobak & I.K. Patrylyak et al. та інші Організація українських націоналістів і Українська повстанська армія (“The Organization of the Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army”). Institute of History of Ukraine (Kiev: National Academy of Sciences of Ukraine, 2004), p. 63.

[28] John-Paul Himka. “The Lviv Pogrom of 1941: The Germans, Ukrainian Nationalists, and the Carnival Crowd.” Canadian Slavonic Papers. 53, 2–4 (2011), pp. 209–243.

[29] Statiev Alexander. The Soviet Counterinsurgency in the Western Borderlands (Cambridge University Press, 2010) p. 69.

[30] Mikhail Baranovskiy & Dmitry Mintz. Tango of Death. a True Story of Holocaust Survivors: Historical Book for Adults and Teens (Independently Published, 2020).

[31] D.Vyedeneyev; O. Lysenko (2009). “Завдання підривної діяльності проти Червоної армії обговорювалося на нараді під Берліном у квітні того ж року (1944) між керівником таємних операцій вермахту О.Скорцені й лідерами українських націоналістів С.бандерою та Я.Стецьком».” Ukrainian Historical Magazine. 3: 137.

[32] Per Anders Rudling. “The Return of the Ukrainian Far Right: The Case of VO Svoboda.” Wodak and Richardson. Analysing Fascist Discourse: European Fascism in Talk and Text (New York: Routledge, 2013). pp. 229–35.

[33] Paul H. Rosenberg and Foreign Policy In Focus. “Seven Decades of Nazi Collaboration: America’s Dirty Little Ukraine Secret.” The Nation (March 28, 2014).

[34] Audrey Panevin. “America’s Dark History of Supporting Ukrainian Fascists and War Criminals.” Slavyangrad.org (Aug 10, 2015). Retrieved from https://slavyangrad.org/2015/08/10/americas-dark-history-of-supporting-ukrainian-fascists-and-war-criminals/

[35] Christopher Simpson. Blowback: America’s Recruitment of Nazis and Its Destructive Impact on Our Domestic and Foreign Policy (New York: Weidenfeld & Nicolson, 1988), p. 163.

[36] Ibid., p. 166.

[37] Audrey Panevin. “America’s Dark History of Supporting Ukrainian Fascists and War Criminals.” Slavyangrad.org (Aug 10, 2015). Retrieved from https://slavyangrad.org/2015/08/10/americas-dark-history-of-supporting-ukrainian-fascists-and-war-criminals/

[38] Cristian Salazar & Randy Herschaft. “Revealed: How the CIA protected Nazi murderers.” The Independent (December 12, 2010).

[39] John Simkin. “American Security Council.” Spartacus Educational. Retrieved from https://spartacus-educational.com/JFKamericansc.htm

[40] Bellant. The Coors Connection, p. xviii.

[41] Martin A. Lee. The Beast Reawakens, (London: Warner Books, 1998), p. 314; Tamir Bar-On. Where Have All The Fascists Gone? (Routledge, 2016), p. 303.

[42] Bellant. The Coors Connection, p. 2.

[43] Ibid., p. 2.

[44] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 75.

[45] Ibid., p. 73.

[46] Ibid., p. 6.

[47] Ibid., p. 3.

[48] Ibid., p. 11.

[49] Marshall, Dale Scott & Hunter. The Iran-Contra Connection, p. 49.

[50] Christie. Stefano Delle Chiaie, p. 42.

[51] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 45.

[52] David Miller. The JFK Conspiracy (iUniverse, 2002), p. 40.

[53] Brussell. “The Nazi Connection to the John F. Kennedy Assassination.”

[54] Peter Dale Scott. Deep Politics and the Death of JFK (University of California Press, 1993), p. 216.

[55] Wayne Madsen. “Ukraine and Latin America: Same neocon cabal behind political disruption.” Intrepid Report (March 24, 2014).

[56] Yeadon & Hawkins. Nazi Hydra in America, p. 161.

[57] “Knights of Darkness: The Sovereign Military Order of Malta,” Covert Action Bulletin (Winter 1986) Number 25.

[58] “Western Goals Foundation,” Interhemispheric Resource Center: GroupWatch Profiles (January 02, 1989) [http://www.rightweb.irc-online.org/articles/display/Western_Goals_Foundation]

[59] Peter Jesserer Smith. “Catholics Bid Farewell to Pro-Life Lion Howard Phillips.” National Catholic Register (May 6, 2013).

[60] Bellant. The Coors Connection, p. 50.

[61] Jim Hougan. Secret Agenda: Watergate, Deep Throat and the CIA (New York: Random House, 1984). p. 120.

[62] Trento. Prelude to Terror, p. 172.

[63] “The Qaddafi connection.” New York Times (June 14, 1981).

[64] Trento. Prelude to Terror, p. 226.

[65] Peter Dale Scott. Deep Politics and the Death of JFK (University of California Press, 1996) p. 238.

[66] DeCamp. The Franklin Coverup, p. 179.

[67] John de Camp. “The Franklin Coverup,” (AWT, Inc, 1996) p. 179.

[68] Peter Dale Scott. “How a Deep State Plot Sank Jimmy Carter.” Who What Why (November 2, 2014).

[69] Lee Norrgard & Joe Rosenbloom III. “The Cold Warriors,” Common Cause Magazine, Jul/Aug 1985; “American Security Council.” Right Web (accessed January 24, 2004).

[70] Marshall, Dale Scott & Hunter. The Iran-Contra Connection, p. 61.

[71] Ronald Reagan. Peace Through Strength Campaign Commercial 1980.

[72] Paul Gottfried. “Consensus Historian.”

[73] Amanda Spake. “Time To Talk Back To Your TV Set,” Mother Jones, (June 1981).

[74] Lee Norrgard & Joe Rosenbloom III, “The Cold Warriors,” Common Cause Magazine, (Jul/Aug 1985).

[75] Bellant. The Coors Connection, pp. 16-17.

[76] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 45.

[77] Ibid., p. 24.

[78] Lee Edwards. “How Star Wars Went from Fantasy to Fact.” Newsweek (December 19, 2015).

[79] Teacher. Rogue Agents.

[80] Ibid., pp. 472-475.

[81] Ibid., p. 100.

[82] Thomas Bodenheimer & Robert Gould. Rollback!: Right-wing Power in U.S. Foreign Policy (Boston, MA: South End Press, 1989), p. 135.

[83] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 69.

[84] Peter Dale Scott. Deep Politics and the Death of JFK (University of California Press, 1993), p. 216.

[85] Bruce Bartlett. “The Other Election.” National Review (October 27, 2004).

[86] Bellant. Old Nazis, the New Right and the Republican Party, p. 77.

[87] Mark Rachkevych. “Even as private citizen, Kateryna Yushchenko finds criticism remains.” KyivPost (May 6, 2010).

[88] Alexander Gabuyev. “Eastern Roots For Western Duo Staring Down Moscow.” Kommersant (March 9, 2014).

[89] Hannah Levintova. “Russian Activist Alleges New Link Between the Kremlin and Paul Manafort.” Mother Jones (February 8, 2018).

[90] Max Blumenthal. “Is the US backing neo-Nazis in Ukraine?” Salon (February 25, 2014).

[91] Alexander Gabuyev. “Eastern Roots For Western Duo Staring Down Moscow.” Kommersant (March 9, 2014).

[92] Medea Benjamin, Nicolas J.S. Davies & Marcy Winograd. “That would be great to help glue this thing and to have the U.N. help glue it,” she said. “And you know, fuck the EU.” Salon (January 19, 2021). Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[93] Josh Rogin. “State Dept Official Caught on Tape: ‘Fuck the EU’.” The Daily Beast (February 6, 2014). Retrieved from https://www.thedailybeast.com/state-dept-official-caught-on-tape-fuck-the-eu

[94] Medea Benjamin, Nicolas J.S. Davies & Marcy Winograd. “That would be great to help glue this thing and to have the U.N. help glue it,” she said. “And you know, fuck the EU.” Salon (January 19, 2021). Retrieved from https://www.salon.com/2021/01/19/who-is-victoria-nuland-a-really-bad-idea-as-a-key-player-in-bidens-foreign-policy-team/

[95] “Ukraine’s revolution and the far right.” BBC (March 7, 2014).

[96] “A ghost of World War II history haunts Ukraine’s standoff with Russia.” Washington Post (25 March 2014)

[97] Blumenthal. “Is the US backing neo-Nazis in Ukraine?”

[98] Lally Weymouth. “Interview with Ukrainian presidential candidate Petro Poroshenko.” Washington Post (April 25, 2014). Retrieved from https://www.washingtonpost.com/opinions/interview-with-ukrainian-presidential-candidate-petro-poroshenko/2014/04/25/74c73a48-cbbd-11e3-93eb-6c0037dde2ad_story.html

[99] “Ukraine ratifies EU association agreement.” Deutsche Welle (November 16, 2014). Retrieved from http://www.dw.de/ukraine-ratifies-eu-association-agreement/a-17925681

[100] “Ukraine’s revolution and the far right.” BBC (March 7, 2014).