Източник: Global Research
Автор: F. William Engdahl
От създаването на Федералния резерв на САЩ преди повече от век досега, всеки голям срив на финансовите пазари е предизвикван умишлено от Федералния резерв по политически причини. Ситуацията не е по-различна и сега, когато е ясно, че Федералният резерв на САЩ действа с лихвеното си оръжие, за да спука най-големия спекулативен финансов балон в историята на човечеството – балон, който Федералният резерв и останалите централни банки създадоха. Глобалните катастрофи винаги започват от периферията, като например австрийската Creditanstalt през 1931 г. или фалита на Лемън Брадърс през септември 2008 г. Решението на ФЕД от 15 юни да наложи най-голямото единично увеличение на лихвите от почти 30 години насам, когато финансовите пазари вече са в колапс, гарантира глобална депресия и по-лошо.
Мащабът на балона на „евтините кредити“, който ФЕД, ЕЦБ и Японската централна банка създадоха с изкупуването на облигации и поддържането на безпрецедентни почти нулеви или дори отрицателни лихвени проценти вече 14 години, е отвъд въображението. Корпоративните медии го прикриват с ежедневни си безсмислени репортажи, докато световната икономика се подготвя, но не за така наречената „стагфлация“ или рецесия. Това, което предстои през следващите месеци, ако не се стигне до драматичен обрат в политиката, е най-тежката икономическа депресия в досегашната история. Нека да благодарим на глобализацията и на Давос.
Глобализация
Политическият натиск зад глобализацията и зад създаването на Световната търговска организация, която излезе от Общото споразумение за митата и търговията на Бретън Уудс (1), заедно със Споразумението от Маракеш от 1994 г. гарантира, че напредналото индустриално производство на Запада, най-вече на САЩ, може да избяга в офшорни зони, да „аутсорсне“ работни места, за да създаде производство в страни с крайно ниско заплащане. В края на 90-те години на ХХ век никоя страна не предлагаше повече ползи от Китай. Китай се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. и оттогава капиталовите потоци към китайското производство от Запада са зашеметяващи. Същевременно се натрупва и дългът на Китай в долари. Сега тази глобална световна финансова структура, основана на рекорден дълг, започва да се разпада.
Когато през септември 2008 г. Вашингтон умишлено допусна финансовия колапс на „Лемън Брадърс“, китайското ръководство реагира панически и поръча безпрецедентно кредитиране на местните правителства за изграждане на инфраструктура. Някои от тях бяха отчасти полезни, като например мрежа от високоскоростни железопътни линии (2). Някои от тях бяха откровено разточителни, като например изграждането на празни „призрачни градове“(3). За останалата част от света безпрецедентното търсене от китайска страна на строителна стомана, въглища, нефт, мед и други суровини и продукти беше добре дошло, тъй като опасенията за глобална депресия отпаднаха. Но действията на ФЕД на САЩ и ЕЦБ след 2008 г., както и на съответните им правителства, не допринесоха за справяне със системните финансови злоупотреби на най-големите частни банки в света на Уолстрийт, в Европа , както и в Хонконг.
Решението на Никсън от август 1971 г. за отделяне на щатския долар, световната резервна валута, от златото, отвори портите на световните парични потоци. На всяка крачка се налагаха все по-либерални закони, благоприятстващи неконтролираните финансови спекулации в САЩ и в чужбина, като се започне от отмяната на Глас-Стийгъл от Клинтън по искане на Уолстрийт през ноември 1999 г. Това позволи създаването на мегабанки, които бяха толкова големи, че правителството ги обяви за „твърде големи, за да фалират“. Това беше измама, но населението й повярва и ги спаси със стотици милиарди пари на данъкоплатците.
След кризата от 2008 г. Федералният резерв и другите големи световни централни банки отпуснаха безпрецедентни кредити, така наречените „хеликоптерни пари“, за да спасят големите финансови институции. Здравето на реалната икономика не беше цел. В случая с ФЕД, Японската централна банка, ЕЦБ и Английската централна банка през последните 14 години в банковата система бяха инжектирани общо 25 трилиона долара чрез закупуване на облигации по метода на „количествените облекчения“, както и на съмнителни активи като ценни книжа, обезпечени с ипотеки.
Лудостта на количественото облекчаване
Тук нещата започнаха да се влошават наистина. Най-големите банки на Уолстрийт, като Джей Пи Морган Чейс, Уелс Фарго, Ситигруп или в Лондон HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на своите големи корпоративни клиенти. Кредитополучателите от своя страна използваха ликвидността не за да инвестират в нови производствени или минни технологии, а по-скоро за да надуят стойността на акциите на компаниите си, т.нар. обратно изкупуване на акции, наречено „максимизиране на стойността за акционерите“.
Блек Рок, Fidelity, банките и други инвеститори харесаха този безплатен обяд. От началото на облекченията на ФЕД през 2008 г. до юли 2020 г. в такива обратни изкупувания на акции бяха инвестирани около 5 трилиона долара, което създаде най-голямото рали на фондовия пазар в историята. В този процес всичко се финансиализира. В периода от 2010 г. до 2019 г. корпорациите изплатиха 3.8 трилиона долара под формата на дивиденти. Компании като Tesla, които никога не са реализирали печалба, станаха по-ценни от Ford и GM, взети заедно. Криптовалутите като Биткойн достигнаха пазарна капитализация от над 1 трилион долара до края на 2021 г. При свободно течащите пари на ФЕД, банките и инвестиционните фондове инвестираха във високорискови области с висока печалба като джънк облигации или в кредити на развиващите се пазари на места като Турция, Индонезия или, да, Китай.
Ерата на количествените улеснения след 2008 г. и нулевите лихвени проценти на ФЕД доведоха до абсурдна експанзия на държавния дълг на САЩ. От януари 2020 г. насам Федералният резерв, Английската централна банка, Европейската централна банка и Японската централна банка са инжектирали в световната банкова система общо 9 трлн. долара кредити с почти нулеви лихвени проценти. С промяната на политиката на ФЕД през септември 2019 г. това позволи на Вашингтон да увеличи държавния дълг с невероятните 10 трлн. долара за по-малко от 3 години. След това Федералният резерв отново тайно спаси Уолстрийт, като изкупуваше по 120 млрд. долара на месец американски държавни облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа, създавайки огромен облигационен балон.
Безразсъдната администрация на Байдън започна да раздава трилиони в т.нар. парични стимули, за да се бори с ненужните блокировки на икономиката. Федералният дълг на САЩ нарасна от приемливите 35% от БВП през 1980 г. до над 129% от БВП днес. Това стана възможно единствено благодарение на количествените улеснения на Фед, изкупуването на трилиони американски държавни и ипотечни дългове и почти нулевите лихвени проценти. Сега ФЕД спира кранчето на евтините пари и изтегля ликвидността от икономиката с количествено ограничаване или затягане, плюс повишаване на лихвените проценти. Това е умишлено. Не става въпрос за объркване на централната банка, която не успява правилно да оцени инфлацията.
Енергията е двигател на срива
За съжаление ФЕД и другите централни банкери лъжат. Повишаването на лихвените проценти няма да излекува инфлацията. То се извършва, за да се наложи глобално зануляване (4), което ще установяви контрол върху активите на света, неговото богатство, независимо дали става въпрос за недвижими имоти, земеделска земя, производство на суровини, промишленост, дори вода. Федералният резерв знае много добре, че инфлацията едва сега започва да се разразява в световната икономика. Уникалното е, че сега мандатите за зелена енергия в целия индустриален свят за първи път предизвикват тази инфлационна криза – нещо, което умишлено се игнорира от Вашингтон, Брюксел или Берлин.
Глобалният недостиг на торове, рязкото покачване на цените на природния газ и загубите в доставките на зърно от глобалната суша или от експлозивните разходи за торове и горива, или от войната в Украйна, гарантират, че най-късно през септември-октомври тази година по време на жътвата ще преживеем глобална допълнителна експлозия на цените на храните и енергията. Всички тези дефицити (в храна и енергия) са резултат от целенасочени политики.
Освен това е сигурно, че инфлацията ще се влоши още повече поради патологичната настойчивост на водещите индустриални икономики в света, водени от антивъглеродната програма на администрацията на Байдън. Този дневен ред се характеризира с изумителната безсмислица на министъра на енергетиката на САЩ, който заяви: „Купувайте вместо това електрически автомобили“ като отговор на експлодиращите цени на бензина.
По подобен начин Европейският съюз реши постепенно да се откаже от руския нефт и газ, без да има реален заместител, докато водещата му икономика, Германия, се стреми да затвори последния си ядрен реактор, както и още въглищни централи. В резултат на това, тази зима Германия и други икономики на ЕС ще бъдат свидетели на прекъсвания на електрозахранването, а цените на природния газ ще продължат да растат. Само през втората седмица на юни цените на природния газ в Германия се повишиха с още 60%. Както контролираното от Зелените германско правителство, така и Зелената програма „Готови за 55“ (5) на Комисията на ЕС, продължават да прокарват ненадеждните и скъпи вятърни и слънчеви централи за сметка на далеч по-евтините и надеждни въглеводороди, което гарантира безпрецедентна енергийна инфлация.
Федералният резерев дръпна щепсела
С повишаването на лихвения процент на ФЕД с 0.75 %, което е най-голямото от почти 30 години насам, и с обещанието за още повишения, централната банка на САЩ вече гарантира срива не само на дълговия балон в САЩ, но и на голяма част от световния дълг от 303 трилиона долара, натрупан след 2008 г. Повишаването на лихвените проценти след почти 15 години [почти нулеви лихви] означава сриване на стойността на облигациите. Облигациите, а не акциите, са в основата на световната финансова система.
Само за 5 месеца лихвите по ипотечните кредити в САЩ се удвоиха и надхвърлиха 6 %, а продажбите на жилища спаднаха още преди последното увеличение на лихвите. Американските корпорации поеха рекорден дълг благодарение на годините на свръхниски лихви. Около 70 % от този дълг е с рейтинг малко над „junk“ (лоши заеми – бел.ред.). През 2006 г. този корпоративен нефинансов дълг възлиза на 9 трилиона щатски долара. Днес той надхвърля 18 трлн. долара. Сега голям брой от тези маргинални компании няма да могат да рефинансират стария си дълг с нов и през следващите месеци ще последват фалити. Козметичният гигант Revlon току-що обяви фалит.
Силно спекулативният, нерегулиран криптопазар, воден от биткойн, се срива, тъй като инвеститорите осъзнават, че там няма спасение. През ноември миналата година криптосветът беше оценен на 3 трилиона долара. Днес той е по-малко от половината и с още по-голям срив в ход. Дори преди последното увеличение на лихвите от страна на Федералния резерв стойността на акциите на американските мегабанки беше загубила около 300 млрд. долара. Сега, когато по-нататъшните панически разпродажби на фондовия пазар са гарантирани с разрастването на глобалния икономически колапс, тези банки са предварително планирани за нова тежка банкова криза през следващите месеци.
Както неотдавна отбеляза американският икономист Дъг Ноланд: „Днес има огромна „периферия“, натоварена с „високорискови“ боклукчийски облигации, заеми с ливъридж, „купи сега – плати по-късно“, секюритизации на автомобили, кредитни карти, жилища и соларни системи, франчайз кредити, частни кредити, криптокредити, DeFi и още, и още. През този дълъг цикъл се разви огромна инфраструктура, която стимулира потреблението на десетки милиони, като същевременно финансира хиляди нерентабилни предприятия. „Периферията“ се превърна в системна, както никога досега. И нещата започнаха да се пропукват.“
Сега федералното правителство ще открие, че разходите му по лихвите за рекордните 30 трилиона долара федерален дълг са много по-скъпи. За разлика от Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, когато федералният дълг е почти нулев, днес правителството, особено след бюджетните мерки на Байдън, е на предела на възможностите си. САЩ се превръщат в икономика от Третия свят. Ако Фед вече не купува трилиони американски дълг, кой ще го направи? Китай? Япония? Едва ли.
Намаляване на задлъжнялостта на балона
След като ФЕД вече наложи количествено затягане, изтегляйки десетки милиарди в облигации и други активи месечно, както и повишавайки основните лихвени проценти, финансовите пазари започнаха да намаляват задлъжнялостта си. Вероятно това ще се случи скокообразно, тъй като ключови играчи като Блек Рок и Fidelity се стремят да контролират срива за свои цели. Но посоката е ясна.
До края на миналата година инвеститорите бяха взели почти 1 трилион долара под формата на маржин дълг, за да купуват акции. Това беше в условията на растящ пазар. Сега е точно обратното, а маржин кредитополучателите са принудени да предоставят повече обезпечения или да продадат акциите си, за да избегнат фалит. Това подхранва предстоящия срив. Със колапса на акциите и облигациите през следващите месеци ще се сринат и частните пенсионни спестявания на десетки милиони американци в програми като 401-k. Кредитните карти, автомобилните заеми и други потребителски дългове в САЩ са се раздули през последното десетилетие до рекордните 4,3 трилиона долара в края на 2021 г. Сега лихвените проценти по този дълг, особено по кредитните карти, ще скочат от вече високите 16%. Неизпълнението на тези кредитни заеми ще нарасне рязко.
Извън САЩ това, което ще наблюдаваме сега, когато Швейцарската национална банка, Английската централна банка и дори ЕЦБ са принудени да последват Федералния резерв, който повишава лихвите, е глобалното натрупване на снежна топка от необслужвани кредити, фалити, на фона на стремително растяща инфлация, която лихвените проценти на централните банки нямат силата да контролират. Около 27% от световния нефинансов корпоративен дълг се държи от китайски компании, като се оценява на 23 трлн. долара. Друг корпоративен дълг в размер на 32 трилиона долара се държи от компании от САЩ и ЕС. Сега Китай е в разгара на най-тежката си икономическа криза от 30 години насам и няма признаци за възстановяване. След като САЩ, най-големият клиент на Китай, изпадат в икономическа депресия, кризата в Китай може само да се задълбочи. Това няма да е добре за световната икономика.
Италия, чийто държавен дълг възлиза на 3,2 трилиона долара, има съотношение на дълг към БВП от 150 %. Само отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ попречиха това да избухне в нова банкова криза. Сега тази експлозия е предварително заложена, въпреки успокоителните думи на Лагард от ЕЦБ. Япония, с ниво на дълга от 260%, е най-зле от всички индустриални държави и е в капана на нулевите лихвени проценти с повече от 7,5 трилиона долара публичен дълг. Сега йената пада сериозно и дестабилизира цяла Азия.
Сърцето на световната финансова система, противно на общоприетото схващане, не са фондовите пазари. Това са пазарите на облигации – държавни, корпоративни и агентски облигации. Този пазар на облигации губи стойност, тъй като инфлацията се покачва, а лихвените проценти в САЩ и ЕС се повишават от 2021 г. насам. В световен мащаб това включва около 250 трилиона долара стойност на активите – сума, която с всяко повишаване на лихвите на Федералната република, губи все повече стойност. Последният път, когато имахме такъв голям обрат в стойността на облигациите, беше преди четиридесет години в ерата на Пол Волкър с 20% лихвени проценти, за да се „овладее инфлацията“.
С намаляването на цените на облигациите спада и стойността на банковия капитал. Най-изложени на такава загуба на стойност са големите френски банки, както и Дойче банк в ЕС, заедно с най-големите японски банки. Смята се, че американските банки като „Джей Пи Морган Чейс“ са само малко по-малко изложени на голям срив на облигациите. Голяма част от техния риск е скрит в задбалансови деривати и други подобни. Въпреки това, за разлика от 2008 г., днес централните банки не могат да повторят още едно десетилетие на нулеви лихвени проценти и количествено облекчаване. Този път, както отбелязаха още преди три години посветените, например бившият ръководител на Английската централна банка Марк Карни, кризата ще бъде използвана, за да принуди света да приеме новите цифрови валути на централните банки – свят, в който всички пари ще бъдат централно емитирани и контролирани. Именно това имат предвид хората от Световния икономически форум в Давос под тяхното „Голямо пренастройване“. Това няма да е добре. Планираното глобално финансово цунами току що започна.
Превод за Без Лого: Ваня Милева
1) Повече за дълговата система на света и дилема на Трифин в „Разказ за дълг и пари“
2) Администрацията на Барак Обама също изхарчи милиарди за „инфраструктурни проекти“.
3) „Призрачните градове“ в Китай може да послужат за създаването на „умни градове“ и хората да бъдат изселени в тях. Китай има планове за бърза урбанизация и „еко“ градове.
4) Блек Рок и останалите големи ще изкупят на безценица компании, земя, апартаменти и активи. А Международният валутен фонд вече предлага заробващи заеми срещу национализация и национални активи в страни, които са пред фалит и не могат да обслужват старите си дългове.
5) Пакет „Подготвени за цел 55“