Източник: РИА КАТЮША

17 Юни, 2022 година

Петербургски международен икономически форум (ПМИФ-2022), ДЕН ВТОРИ

Вчерашният ден на ПМИФ-22 напълно отговори на очакванията на анализаторите на „Катюша“ – тези, за които вече бяхме говорили. Въпреки това, налице бяха известни нюанси – в нашите реалности без да бъдат пробутани известни патриотични уговорки, дори на такова място като този откровено глобалистко-наднационален форум, щеше да изглежда странно. Ролята на защитниците на суверенитета, по традиция, бе изиграна от ръководството на Министерството на външните работи, също така от представителите на Топлинно-енергийния комплекс и отчасти, от финансово-икономическия блок. Впрочем, техният патриотизъм бе позамъглен от изявленията на ръководителя на Правителствената корпорация за развитие ( ВЭБ.РФ) Шувалов и вицепремиера Белоусов относно „ новия икономически модел”, според който курсът на рублата не трябва да надвишава 70 единици за долар. В представите на адептите на Pax Americana, които не познават друга икономика, Русия трябва да се запази като полуколониален суровинен придатък. А когато стана дума за чиновниците по цифровизацията и здравеопазването, стана просто невъзможно да се гледа този цирк. Но някои от техните „сентенции“ заслужават отделен анализ и точно тях предлагаме на вниманието на нашите читатели.

Да започнем с нещо приятно – с патриотичния блок, но нека това бъде съвсем условно, при положение, че знаем къде живее и с кого работи същата тази дъщеря на Лавров (това по въпроса за застъпничеството пред СЗО на оглавяващия Министерство на външните работи). Тук ще включим популисткия патриотизъм в духа на главата на Министерство на финансите Антон Силуанов, който призова всички руски чиновници да преминат от луксозните чуждестранни автомобили към родните лади. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, коментирайки предложението на Силанов, каза, че той, както и всички други държавни служители, е готов на тази стъпка. Като вземем под внимание възможностите на Песков (доскоро) да пътува по моретата и океаните на луксозната си яхта, всичко това звучи утопично.

Но Силуанов, в разсъжденията си за същността на глобализацията, направо откри Америка, като дори накрая направи характеристика на нейната главна посока и движещата сила на този процес:

„Глобализацията, към която ние преди се стремяхме, се оказва не толкова комфортна по отношение на нашите държави. Тук ясно се проявява системата „свой“ – “ чужд „. Ние се сблъскахме с всички препятствия и се оказа, че имаме нужда от нова промишлена политика, основана на критичните технологии, които ние самите трябва да произведем. И, разбира се, имаме нужда от повече свобода за предприемачите, по-малко администрация и по-голяма защита на собствеността … Както имаме доктрина във връзка с продоволствената безопасност, така ни е необходима и доктрина за технологичната сигурност“,

отбеляза Силуанов на сесията, посветена на бъдещето на икономиката на Русия .

Инициативата бе продължена от ръководителя на Руската държавна банка (ВТБ) Андрей Костин, който преди дни обяви „края на ерата на глобализацията“.
„Днес бих ограничил дейностите на чуждестранните банки в Русия, това бих могъл да кажа аз, защото това, което същите правят с нас е напълно несправедливо, включително по отношение на нашата немска банка“, каза Костин в кулоарите на ПМИФ.
По думите на банкера, трябва да бъдат предприети огледални мерки в отговор на санкциите. Всъщност Европа предприе сериозни санкции срещу своите граждани. Както отбеляза вицепремиерът Александър Новак, отказът на ЕС от руските енергоносители и провокираните в тази връзка високи цени в рамките на текущата година, вече накара европейците да плащат скъпо за горивата си.

„За цялата минала година за енергийните си ресурси общо ЕС заплати някъде между 350-400 милиарда евро, докато през тази година, благодарение на решенията, които те предприеха около ембаргото върху нефта и нефтопродуктите, покрай твърденията, които настояват за постепенното спиране на руския газ и поради нарастването на цените, до което води всичко това, Европа ще се наложи да плати още близо 400 милиарда евро“, обясни Новак на сесията на ПМИФ „Световният пазар на нефта и газа днес и утре ”.

Газпром не са усетили някакви сериозни загуби от санкциите, ако се вярва на ръководителя Алексей Милър.
„Да, имаме намаление на доставките на газ за Европа с няколко десетки процента. Но както знаете, цените са се увеличили не с десетки процента, а няколко пъти, така че извинете, но ако кажа, че с това ние не се чувстваме обидени на никого, не мисля, че бих си изкривил душата“, каза Милър.

За да се демонстрира на „уважаваните партньори“ възможностите за работа на другите пазари, на ПМИФ беше подписано споразумение между заместник- председателя на Управителния съвет на Газпром и вицепрезидента на Китайската национална петролна компания (КНПК) относно далечния източен маршрут за доставки на руски газ за Китай. В документа са фиксирани основните технически параметри на трансграничния участък на тръбопровода, включително под вода при пограничната река Усури, както и физикохимичните параметри на газа, предназначен за консумативи. Явна заявка за дългосрочно сътрудничество.
Новак също така небрежно отбеляза, че значителен брой от европейските клиенти на Газпром (90-95%) са преминали към плащания в рубли.

След това щафетата в частта „нашият отговор на Чембърлейн“ беше предадена на руското външно министерство. Мария Захарова твърдо отговори на идеята на министъра на финансите на Литва Гинтаре Скаисте за възстановяване на замразените активи на Русия в полза на Украйна.

„…конфискацията на частната собственост на лица заради техните политически или други мнения представлява тежко нарушение на принципа на демокрацията, на либералната демокрация, на пазарната икономика, както и на всички фундаментални ценности и подходи на Запада. Всякакво използване на средствата, както на руската държава, така и на нейните граждани, без съгласието на законните собственици, разбира се, би се тълкувало от руска страна като незаконен и абсолютно демонстративен неприятелски ход на съответната държава и на нейните властови структури. И всичко това би ни дало право на адекватен отговор. Какъв ще бъде той, ще решим с оглед на развитието на събитията“, подчерта официалният представител на руското Министерство на външните работи.

Министър Сергей Лавров демонстрира още по-остър език и се възползва от направената уговорка с журналистката в хода на интервюто, като заяви, че „определено бих дал членство на Украйна в ЕС“.
Всичко това със сигурност е правилно и забавно, но е време да се върнем към фундаменталните въпроси за бъдещето на руската икономика. И тук се оказва, че чиновниците на ПМИФ, които определят това същото бъдеще, го виждат по много особен начин.
„Русия е една от страните в света, която запази суверенитета си и способностите си за реализиране на своите национални цели и интереси, като следва политика в съответствие със своите национални приоритети, което от своя страна не изключва взаимодействието с другите държави. Трябва да се преосмислят ресурсите на суверенитета в новите условия. Най-болезненият удар, нанесен от санкциите на всичките държави без изключение, е, че те показаха, че не съществуват никакви правила“, смята вицепремиерът Белоусов.

Въпреки това Белоусов направи ясно изявление, показвайки, че той самият спазва правилата на „Вашингтонския консенсус“ (*).
„Рублата днес е твърде силна. Балансиран, удобен за нашата индустрия е курсът от 70 до 80 рубли за долар“, каза Белоусов.
Тоест САЩ се нуждаят от укрепване на долара, ЕС – на еврото, Китай – на юана, а Русия, оказва се, се нуждае от слабата рубла за своето успешно развитие? При положение, че ние вече се отказахме от износа на газ за чужда валута. Как да разбираме тази позиция на Белоусов?

А, и още един – шефът на държавната руска банка за развитие, бившият вицепремиер Игор Шувалов поддържа подобна позиция, с което става очевидно, че правителството като цяло споделя въпросната идея в рамките на предписания от него „нов икономически модел“.
„Парично-кредитната политика на Русия трябва да се надгради върху новия икономически модел, който властите възнамеряват да построят. По този модел трябва да се коригира и ключовата ставка, и говоренето относно инфлацията. Според този нов модел дали трябва през 2024 да има 4% инфлация – на това трябва да отговорят финансовите органи. На мен ми се струва, че с курса от 70 и с ключовата ставка от 7,5% ние се намираме в един спокоен режим за нов старт ”, каза Шувалов на един от панелите на ПМИФ.

Ето как, дори и с инфлацията, според Шувалов, се оказва, че не трябва особено много да се борим. Още по-нататък отиде съветникът на президента, „чикагското момче“ (**) Максим Орешкин:
„Това, което се случва в света – не е краткосрочна история, а дълбока промяна. Нищо няма да бъде като преди и колкото по-бързо мениджърите в частния и публичния сектор разберат това и започнат да работят по съответния начин, толкова по-добре ще бъде всичко за нашата страна.
Икономиката на Съветския съюз беше неефективна, защото тя беше неконкурентоспособна, затворена и свръхцентрализирана. Днес не съществува това и то повече няма да се случва в Русия. Другият модел, който е по-ефективен, е способен да създава новото и да се изправи срещу всяка пандемия, а работата на бизнеса сега показва, че ние знаем как да се справим и ще се справим“, щастливо предрече Орешкин.

В тази връзка можем да попитаме Орешкин- как „неефективната икономика“ на СССР остана толкова дълго време на второ място в света по БВП и на какво място днес се намира „ефективната“ Руска Федерация? Той сериозно ли се гордее с това, как икономиката ни издържа на „пандемията“? Нека припомним: в края на декември 2020 г. комисарят по правата на човека в Русия Татяна Москалкова изчисли, че по време на бушуването на вируса около 4,5 милиона частни предприемачи и предприятия, малкият и среден бизнес, престанаха да съществуват. Това са напълно безпрецедентни цифри, макар и да не са най-ужасното последствие … Защото през първата половината на 2021 г. броят на фалиралите частни предприемачи и на закритите земеделски ферми в общи линии се е увеличил с 81% спрямо първата година на пандемията. Оказва се, че на практика Орешкин се гордее с унищожаването на малките и средните предприятия във времето на ковид.

В панела, посветен на финансовите въпроси, модераторът, ръководител на бюджетната комисия на Държавната дума Андрей Макаров, се опита да получи от „нашите“ икономисти каквато и да било конкретика, но не успя да постигне нищо. Той поиска да разбере дали ще продължи да работи както преди бюджетното правило, което ограничава бюджетните разходи или, напротив, ще се върви към по-свободно държавно финансиране?
„Как виждате модела на финансовата система на Русия в бъдеще, с цел решаването на нашите основни проблеми?“, директно попита Макаров директорката на Централната банка.

„Именно в такива сложни периоди ние обикновено заставаме на една от двете крайности: „да унищожим всичко до корен“ или „да не променяме нищо, а някак си да се коригираме.“ Мисля, че истината е по средата. Устойчивостта на финансовата система е безусловна ценност. Това не трябва да се променя. А сега да кажем какво трябва да се промени. Първата и неотложна промяна се състои в създаването на нова система за международно сътрудничество, основана на партньорство, без тя да бъде фокусирана върху западните елементи. Втората задача е свързана с това, че финансовата система трябва да се придържа към структурната промяна на икономиката.
При така нареченото стабилизационно валутно ограничение, когато се намираме в условията на замразени златовалутни резерви заради изтичането на капитали, ние не можем да отговорим с интервенции, можем само да спрем това изтичане на капитали. Тези ограничения върху движението на капиталите засегнаха широк кръг от физически и юридически лица, резиденти и нерезиденти. В хода на стабилизацията на финансовата система тези ограничения постепенно намаляват. Моето мнение е, че те трябва да бъдат премахнати или във всеки случай, повечето от тях”, нежно прозвуча отговорът на Набиулина (***).

Тоест „партньорите“ от международните структури, такива като МВФ, постигнаха своето – изтичането на капиталите от Русия скоро отново ще продължи без ограничения. Прекратяването му би била една от малкото реални суверенни икономически мерки, за които икономистът Сергей Глазев писа още преди 10 години .., но и това решение, както виждаме, не се изпълнява.
„Винаги се е смятало, че износът е нашата най-голяма ценност: получаваме валутни приходи за страната. Но ако този износ не означава да се купува внос, то тази политика трябва да се преосмисли и най-накрая да се помисли върху това, че значителната част от продукцията трябва да работи за вътрешния пазар: по-голямата степен на обработка води до по-голямо създаване на крайни продукти„, най-накрая от устата на Набиулина излезе мисъл, с която е трудно да не се съгласим.

Както се очакваше, по отношение на вътрешния ред на финансовия блок на Руската Федерация – настъпиха объркване и колебания. Но като цяло, освен козметичните мерки за поддържането на гражданите и корпорациите, не се планира никакъв мащабен обрат към автаркия – това бе ясно заявено. Но с единия пиар за слаб курс на рублата, делата на глобалистите не приключиха… Още по-интересен се оказа блокът, посветен на здравеопазването- тук дневният ред прозвуча изключително наднационално. Министърът на здравеопазването Мурашко уверено заяви, че генните коктейли срещу ковид скоро ще бъдат включени в националния календар за превантивна ваксинация. Като истински лобист за ваксините, Мурашко призна, че сега плътно работи с депутатския корпус – „за да може този въпрос да получи по-нататъшно развитие …„

Всеки, който е запознат с темата, разбира, че Федералният закон за националния календар на ваксините не би могъл да стои над конституцията и над другите подобни закони – „За имунопрофилактиката“ и „За основите на защитата на здравето на гражданите.“ А в същото време той ще даде възможност лобистите за ваксините „Гинцбург и ко“ да могат да оказват натиск върху учителите, лекарите и редица други професии (посочени в постановление № 825 на правителството). И вече не само в периода на активното „разпространение на инфекцията“, което определи Роспотребнадзор за ваксинация на хората при епидемиологични показания, а за постоянно.

Отказалите това инжектиране може да не бъдат допускани на работа – в училищата, поликлиниките, детските градини, болниците. Тоест ударът ще бъде нанесен върху най-важните социални професии! Именно заради това консервативативната публика и опонентите на принудителната „медицина“, въз основа на позицията на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, успяха да отклонят въвеждането на ковид инжекциите в националния календар през 2021 г. Но такова решение би донесло няколко милиарда долара бюджетни средства, разбираемо е защо Мурашко и фармацевтичното лоби в правителството (роднини на вицепремиера Голикова, която притежава фармацевтична компания и не само нея) така активно се борят за вкарването на ваксините в националния календар.
Тогава Мурашко продължи да вещае изпълнението на методологията на СЗО, като при това той не видя никакви проблеми със следването на тази линия:
„Международното сътрудничество се запазва задължително в тази ситуация. У нас бе прекаран закон за биологичната безопасност, който е ключов за Руската федерация. При това няколко държави приеха вече същата тази нормативна регулация. При много от тях, той е подобен, бихме могли да кажем, че дори е изграден по един и същ шаблон, съобразен с техните национални особености … Това показва , че пътищата на всички тези страни са почти еднакви …
Още повече, че в Световната здравна организация днес е създадена група, която е ангажирана с разработките и готовността при евентуална нова пандемия. Това беше оповестено на Световната здравна асамблея (през май т.г. – бел. ред.) от нейния генерален директор, а днес тази работа е вече започната. Затова всеки сам си прави изводите. Има предложение за въвеждането на международни медико-санитарни правила. Някой казват, че има нужда те да бъдат кардинално преработени. Позицията на Руската федерация е, че те не могат да бъде ревизирани кардинално, някои ключови неща са правилни, но като се има предвид вероятността от нови пандемии, някои корекции все пак са възможни.
Стратегията за сигурност на правителството на Руската федерация включва „щит“ (държавна програма „Санитарен щит“ -бел. ред.). Ключовите моменти в него са идентификацията (на антигена – бел. ред.), определянето на тестовите системи и разработването в рамките на 100 дни на нови ваксинационни препарати.“

Питам кой измайстори тези „единни шаблони“ за всички страни, защо не си довършите мисълта г-н министър? След като започнахме с откровенията, нека ги доведем до края. Кой направи „пътищата за придвижване на всички страни приблизително еднакви?“ Кой координира тези процеси и пише всички модулни законопроекти? Очевидно е, че това беше косвено признаване на наднационалното управление на страните по света от един-единствен център, който още не е разбрал това, ще продължи да нарича всичко това с името „конспирация“?
Както виждате, „нашият“ министър е готов да даде националния ни суверенитет на СЗО в рамките на актуализираните ММЦП, а също така в рамките на прилагането на същите тези планове на глобалистите у нас вече се реализира програма за развитието и въвеждането на новите биотехнологични (включително и на генетично модифицираните) „ваксини“ срещу всякакви нови патогени. И същите тези патогени, както ни обещават ООН, СЗО, Gamaleya Research Center и други „Вектори“ – задължително ще се появят. Това са мрачните перспективи в здравеопазването …

След Мурашко думата взе неговият куратор – директорът на Европейското регионално бюро Ханс Хенри Клюге. Основната му „загриженост“ бе за човечеството, както всички вече се досетихте, основно за това, че в кратки срокове всички трябва да имат ваксина:
„Скоростта, с която бяха създадени и разпространени ваксините срещу COVID-19, демонстрира чудесата на съвременната наука и производство. Но за съжаление достъпът до дозите от тези ваксини беше концентриран в страните с високи нива на доходи и тази неравнопоставеност бе усетена навсякъде по света … Нашата инициатива COVAX е насочена точно към осигуряването на 2 милиарда дози ваксини за всички нуждаещи се страни.
Година и половина след началото на ваксинацията срещу COVID-19 33% от населението не получи нито една доза от ваксините. Какво трябва да направим на глобално и национално ниво? Подготовката е ключът към реагирането във всяка една здравна криза. Ние трябва да съградим глобалната архитектура на здравеопазването, като не пренебрегваме нито една държава.“

Оказа се, че това ги притеснява. Не многомилионни странични ефекти от експерименталните ГМО коктейли, не фактът, че набодените държави станаха основните огнища на новите вълни на вируса през 2021-2022 г., а фактът, че всеки трети на планетата не е инжектиран. Да, не бива да оставим отказалите се без внимание, дори ако те не са пожелали това внимание … Между другото, СЗО все още не е признала Спутник V и не е дала зелена светлина за използването му в ЕС, но очевидно тази тема вече изобщо не притеснява Мурашко. Сами се досещате как в този панел продължиха да възпяват ваксините и други от участниците – ръководителят на ФМБА и служител на СЗО Вероника Скворцова, ръководителят на НИЦ им. Гамалей Александър Гинцбург и други подобни. Те възнамеряват незабавно да ни набодат срещу всичко, срещу което е възможно.

Вчера, разбира се, прозвуча и въпроса за цифровизацията в дневния ред. Още една химера на Министерството на цифровото развитие на Руската федерация, която няма нищо общо със „спортуването на здравия човек“ – програмирането беше признато в Русия за спорт.

„За да се развие и укрепи авторитета на Русия като дигитален лидер, беше взето решение за създаване на федерация по спортно програмиране, което да обедини всички съществуващи многобройни спортни състезания по програмиране и да привлече максимален брой професионалисти от ИТ индустрията за развитието на новия вид интелектуален спорт“, се казва в съобщението на Министерството на цифровото развитие за ПМИФ.
Ведомството уточни, че Русия е първата държава, която признава програмирането за вид спорт. Е, нищо чудно – по отношение на цифровите извращения и отклонения Максут Шадаев и другите членове на сектата „дигитални евангелисти “ надминават дори „уважаваните партньори“ от Запада.
А на сесията „Дигиталната етика и традиционните ценности в световната развлекателна медийна индустрия и СМИ. Дигиталната психология в контекста на новата медийна етика“ лекторите започнаха сериозно да обсъждат приемането на цифровата харта на детството (!). Така че големият бизнес стигна и до нашите деца и не само, че не възнамерява „максимално да ограничи цифровия свят, но счита за нужно да разкрие в максимална степен предимствата му.“ Вече 19 000 компании се присъединиха към дигиталната харта, чиято идея е бизнесът да поеме някакъв вид „самоограничение“: какво е възможно или не да се прави в интернет по отношение на децата. Именно за една такава дигитализация и виртуализация още от люлката те готвят човечеството.

Едни от ключовите теми също бяха темите на ООН за „устойчивото развитие“, „зелената енергия“ и прочее. Освен това всички говорители на тези събития се мъчеха да се държат като „глобални граждани“, те подчертаха, че няма никаква конфронтация между Русия и Запада на наднационалното ниво. Ние просто сме длъжни, както и преди, да правим онова, което ООН предписва на света. В противен случай силно ще пострада имиджът на Русия. Да, такъв беше „железният“ аргумент – други не бяха намерени.
„Русия няма намерения и планове да напусне Парижкото споразумение (за климата). Това крие риск за имиджа и по-нататъшното ни развитие. Ние ще можем да изпълним задачата за нулеви емисии до 2060 г.“
Аз също така оглавявам работеща целева група по задачата за устойчиво развитие, създадена от президента. И искам да кажа, че ние отделяме много внимание на статистиката. Ние разбираме, че това е дългосрочна програма, от която зависи имиджът на цялата страна …”, – каза съветникът и специален представител на Путин по въпросите на климата Руслан Еделгериев.
„Винаги сме казвали и сега казваме , че Руската федерация е готова да изпълни всички международни изисквания на ЦУР (целите за устойчиво развитие на ООН – бел.ред.). Ние стоим зад тях, ясно ги съблюдаваме и смятаме, че имаме всички възможности и научен потенциал за да изпълним тези задачи. Не е нужно да се обръщаме назад към токсичните изявления на международната общност, просто си вършим работата … „ – продължи Еделгериев.

Разбира се, защо трябва да гледаме назад към това, че нашите учени бяха изхвърлени от западната официозна наука, че срещу нас се води икономическа, енергийна и индустриална война. Просто трябва да си вършим работата и да изпълняваме директивите на тези „партньори“. Повече от това Еделгериев и другите подобни нему и не са в състояние да направят. И същото това шизофренично двусмислие, както виждаме, доминираше у мнозинството участници на Петербургския форум. Въпреки че не съвсем във всички – Милър не се посвени да каже, че проблемът с възобновяемите източници на енергия е далеч по-голям отколкото онзи с въглеродните емисии. Но неговият „Газпром“ за глобалистите е остатък от миналата епоха.

Заместник- председателят на комисията по икономическа политика на Съвета на федерацията Константин Долгов също се оказа виден адепт за устойчивото развитие:
„Намаляването на въглеродните емисии е световна тенденция, отмятането от нея не е възможно. Планът на правителството на руската федерация за адаптиране на руската икономика към глобалния преход също никой не е отменял…”
Забележително е, че в климатичния дневен ред на ООН, в наизустените, препечатани мантри за необходимостта от „изпълнение на всички цели на устойчивото развитие“, за изпълнението на „глобалния екологичен дневен ред“ и т.н., най-активно участие взеха … служителите на Сбербанк. Там, на кръглата маса „Актуалността на климатичните изменения за ключовите икономики на Евразия“, разкри Татяна Завялова, старши вицепрезидент на Сбербанк по ESG (да, на руски наричат вече длъжността Грефу, а не комилфо). А на събитието „Здравословният климат: какъв точно трябва да бъде?“ говори заместник-председателят на ръководния орган на Сбербанк Олга Голодец. Ще речете – къде е Сбербанк с депозитите и заемите, а къде е глобалното затопляне? Но не, за тях това са абсолютно свързани неща.

Такава е тъжната история, както прогнозирахме и преди. Днес, в ключовия за форума ден, в допълнение към президентската реч, имаше смисъл да проследим действията на министъра на образованието Кравцов. Защото вчера Министерството на образованието основно подписваше договори, всеки от които, бе откровено свързан с цифровизацията: с AНO „Диалогът на регионите“, обществените методисти „Знание“, VK (компанията на сина на основния методолог Кириенко) и ПАО „МегаФон“. Кравцов ще ни каже как да се трансформираме „От икономика на знанията към икономика на талантите: новите възможности“(име на конференцията) – тоест как да унищожим достъпното фундаментално образование за всички и да подкрепим само „избраните“, предварително избраните и поканените в техния прекрасен нов свят.
Както би изпял в песента си днес Егор Летов, всичко върви по Швааб …(****)

РИА Катюша

Превод за Без Лого: Албена Даракчиева

Редакция: Ваня Милева

Бележки:

(*) Терминът Вашингтонски консенсус е предложен през 1989 г. от Джон Уилямсън, за да опише група от десет специфични препоръки за икономически политики, които той смята, че трябва да съставят „стандартния“ пакет от реформи, предлаган и рекламиран за обременените от кризи развиващи се страни от базирани във Вашингтон институции – Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка, Министерството на финансите на САЩ, както и фондация Херитидж, институтът Брукингс и Федералният резерв на САЩ.

• Фискална дисциплина (минимален дефицит на бюджета);
• Преразпределение на базата на нуждата (приоритет на здравеопазването, образованието и инфраструктурата при държавните разходи);
• Разширяване на данъчната основа и намаляване на общите нива на облагане;
• Либерализация на финансовите пазари;
• Свободен обменен курс на националната валута;
• Смяна на търговските квоти с тарифи;
• Премахване на бариерите пред пазарната конкуренция на стоки;
• Приватизация на държавни предприятия;
• Премахване на бариери пред чужди директни инвестиции;
• Силни и защитени права на интелектуална собственост

България следва и прилага старателно принципите на „Вашингтонския консенсус“ в процеса на преминаването си към пазарна икономика. В бутафорната „консервативна“ опозиция у нас не се говори за „Вашингтонски консенсус“, спряга се понятието „неолиберализъм“, въпреки че двете означават почти едно и също нещо и са свързани с друг феномен, така наречената „глобализация“. В десните интерпретации умишлено „неолиберализъм“ се асоциира с безсмислици като „комунистически режим на розовата гвардия“ и „джендърските културни марксисти“. В българската конспирология, Вашингтонският консенсус е известен като „планът Ран-Ът“ с плоско обяснение за „секретна част“, заговор за депопулация, на която е мишена специално българското общество, с което вероятно се цели да се дискредитира всякаква смислена опозиция срещу разграбването на страната и геноцида върху народа от колонизаторите и необуздания корпоратизъм.

Така наречените „джендърски“ политики са механизъм за печалба и „въздействие“ върху обществото спрямо ESG (екологични, социални и управленски) метриките на капитализъм на заинтересованите: „социално-отговорния и еко капитализъм“ на ООН, който е в сърцето на програма 21. Важни са за прехода към трансхуманизъм и целят отчуждаването на човека от човешкото и приобщаването му към мъртвия свят на цифровизацията и виртуалната реалност. Бутафорната „ляво-либерална“ опозиция у нас игнорира ESG или активно работи в посока на трансхуманизма и дехуманизацията на човека.

(**) Чикагските момчета са група чилийски икономисти, получили образование в икономическия факултет на Чикагския университет при Милтън Фридман и Арнолд Харбъргър. Bлизкият приятел на Хайек (обществото Монт Перелин), Милтън Фридман, е тясно свързан с чилийския преврат през 1973 г. срещу Салвадор Алиенде. „Чикагските момчета“, които са свързани със Световната банка и фондация „Рокфелер“, социални клубове и вестници на ЦРУ, са тези, които въвеждат неолибералната „шокова терапия“ в Чили по времето на Пиночет.

Неолиберализмът за първи път е описан от австрийския икономист Фридрих фон Хайек в книгата му от 1945 г. „Пътят към робството“. Съкратена версия на книгата е публикувана от ултрадясното ръководство на Reader’s Digest, свързано с всичко – от популяризирането на нацизма преди Втората световна война до Американския съвет за сигурност и Американския институт за предприемачество. По-късно тази съкратена версия се разпространява и от General Motors, един от най-големите инвеститори в нацистка Германия преди Втората световна война начело с Du Pont, IBM, банките на Уолстрийт и лондонските им партньори като Lazard Brothers – всичко това в стремеж да се постигне максимална печалба и да се държат антикорпоративните комунисти извън Европа.

(***) Набиулина е директор на Централната банка на Русия, марионетка на МВФ и силни финансови интереси, която Владимир Путин назначи отново за шеф на Централната банка, след като предаде руско злато и резерви на враговете на Русия.

Според Пол Крейг Робъртс:

„Шефът на руската централна банка нанася 100 пъти по-големи щети на Путин и Русия от всички санкции и украински сили, взети заедно

Ще го заявя без уговорки: Ако Путин незабавно не замени Набиулина с Глазев, Русия ще бъде победена от Запада. Набиулина е много по-опасна за Русия, отколкото американските ракетни бази по границите на Русия. Набиулина или е напълно глупава и некомпетентна, или е най-големият предател в руската история.“

(****) Световния Икономически Форум са само корпоративни изпълнители на идеолозите на технологичния неофеодализъм и сред основните облагодетелствани от „капитализъм на заинтересованите“, който ще смени „капитализма на акционерите“, за да продължат да се правят на „филантропи“, загрижени за планетата и хората. Тази „програма“ не е скритно „тяхна“, но корпорациите, свързани със СИФ, които също така притежават огромната част пазарен дял в света, бяха популяризирани като „страшилището“, върху което да се фокусира автентичната опозиция срещу 4-та Индустриална революция и програма 21 на ООН, за да се предложи простовата интерпретация на случващото се, в която се разказва за „сатанинския замисъл на Клаус Шваб“.