Източник: Truth Talk

Много развиващи се страни понастоящем страдат от комбинация от вътрешнополитически проблеми и външни икономически сътресения, породени главно от ковид-19 и войната в Украйна. Шри Ланка е могъщ пример и предупреждение за страните от други региони, които ще бъдат изправени пред подобни сътресения.

Тежката икономическа криза доведе до ярост по улиците; рязко покачващата се инфлация означава, че храната, лекарствата и горивата са оскъдни, ако не и несъществуващи. В резултат на продължителните прекъсвания на електрозахранването нормалните хора огладняха и излязоха на улицата в знак на гняв, като много от тях обвиняват правителството.

В резултат на бедствието в Шри Ланка неизбраният от никого СИФ (Световен икономически форум) публикува статия, в която се застъпва за „кръгова икономика„, тъй като поради нарастващите разходи притежателите на активи ще бъдат сведени до шепа богати елити, които ще притежават всичко, а населението ще бъде принудено да наема и да споделя основни услуги.

Кръговата икономика е фраза, която днес се използва много често от правителства, инвеститори, производители, дистрибутори и коментатори. Тази концепция обхваща използването на технологии от  Четвърта индустриална революция (блокчейн, Интернет на нещата/телата, надзорен капитализъм) за свеждане до минимум на отпадъчните странични продукти и/или проектиране на продукти, които могат да се използват повторно или да се запазят в обращение.

През март 2020 г. Европейската комисия прие нов план за действие в областта на кръговата икономика, като я оформи като един от основните компоненти на Европейската зелена сделка. Освен постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и спирането на загубата на биоразнообразие, преходът към кръгова икономика също е необходимо условие.

Спомняте ли си статията „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“? „Добре дошли в 2030 г. Добре дошли в моя град – или трябва да кажа „нашия град“. Аз не притежавам нищо. Не притежавам кола. Не притежавам къща. Не притежавам никакви уреди или дрехи“, пише Ида Аукен.

„От време на време се дразня от факта, че нямам истински личен живот. Никъде не мога да отида и да не бъда регистрирана. Знам, че някъде всичко, което правя, мисля и за което мечтая, е записано. Само се надявам, че никой няма да го използва срещу мен.“ – Ида Аукен

Световният икономически форум популяризира идеята за „кръгова икономика“, за да възстанови икономиката на Шри Ланка. Голямото пренастройване ще доведе до превръщането на всички продукти в услуги, така че „няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“.(*)

Кръговата икономика е глобалистка програма на Световния икономически форум (**), спусната отгоре надолу, идваща от неизбрани т.нар. елити, които искат да преобразят света. Това е рамка за технологични решения, която се занимава с глобални предизвикателства като изменението на климата, загубата на биоразнообразие, отпадъците и замърсяването.

И това е същата кръгова икономика, която СИФ насърчава, за да спаси планетата от смъртоносното изменение на климата. Според тях е необходимо да трансформираме всички елементи на „take-make-waste“: от начина, по който управляваме ресурсите, до начина, по който се произвеждат и използват продуктите.

Кръговата икономика набляга на рециклирането и повторната употреба на материалите, вместо да ги използваме веднъж и да ги изхвърляме. Понастоящем 9 % от световната икономика е кръгова. Бизнес моделът „Продукт като услуга“ на кръговата икономика гарантира, че ние с вас няма да притежаваме нищо, докато корпорациите запазват собствеността си върху всички продукти, които ни отдават под наем.

Според „Бъдещето на продуктите като услуги“ един ден няма да притежаваме нищо. „Не притежавам нищо, нямам личен живот и животът ми никога не е бил по-добър“ е визията на СИФ за свят без лична собственост през 2030 г.

Световният икономически форум вероятно не е очаквал разгорещените дебати, които статията ще предизвика, когато е публикувана през 2016 г. Вместо да илюстрира мрачно бъдеще, Ида Аукен е искала да покаже възможния реален резултат от прилагането на кръговата икономика – система, в която продуктите и материалите се използват повторно и се рециклират, а не се изхвърлят. Според нея наемането или лизингът, вместо прякото притежаване на всичко, може да бъде изключително полезно за околната среда.

Тя описва система, при която всичко се наема при нужда. „Всичко, което сте смятали за продукт, сега се е превърнало в услуга“, пише тя. „Имаме достъп до транспорт, жилище, храна и всички неща, от които се нуждаем в ежедневието си. Едно по едно всички тези неща станаха безплатни, така че в крайна сметка няма смисъл да притежаваме много.“

Това е въображаемото бъдеще, за което говори Аукен в своето есе: „Когато продуктите се превърнат в услуги, никой няма да се интересува от неща с кратък живот. Всичко е проектирано с оглед на издръжливостта, възможността за поправка и рециклиране. Материалите се движат по-бързо в нашата икономика и могат лесно да се трансформират в нови продукти.“

Майури Уиджаясундара, експерт по стратегии, специализирана в прехода към кръгова икономика, директор на Anvarta и почетен академичен сътрудник в университета Deakin, написа статия за СИФ, озаглавена „Как кръговата икономика може да помогне за справяне с икономическата криза в Шри Ланка„. Според нея кръговата икономика е устойчива алтернатива, която може да подпомогне възстановяването на Шри Ланка. В кръговата икономика продуктите и услугите се проектират с оглед на крайната цел, а наемът на продуктите се насърчава пред притежаването на активи.

Според СИФ преди сме обединявали нуждите си да оцелеем, общност, ангажираност и развлечения в един пакет за начин на живот и предлага да се улесни приоритизирането на нуждите, ако има ограничени ресурси, като например гориво, храна и др.

Майури Уиджаясундара предлага икономика на споделянето, в която всички активи се обединяват и споделят между много потребители, като се предлага диференцирано ценообразуване, за да се разпредели търсенето. Авторката призовава за повече технологични платформи като Uber и Airbnb (***), които да обслужват местните потребители, не само за споделяне на жилища и превозни средства, но и на стоки от първа необходимост като инструменти, оборудване и офис пространство.

В кръговата икономика по-малък брой собственици на активи запазват всички активи за себе си, като същевременно предоставят услуги на по-голям брой потребители в зависимост от тяхното потребление. Предимството на кръговата икономика е, че плащането се основава на потреблението, а не на цената на собствеността (т.е. цената на достъпа).

Тяхната цел е да я направят достатъчно привлекателна, така че вместо да притежавате активи, просто да ги наемате при нужда. Наистина се извършва голямо пренастройване, за да могат да го възстановят, използвайки глобалната рамка на кръговата икономика, и, разбира се, това ще спаси планетата, така че всеки от нас трябва да даде своя принос.

Няма съмнение, че войната на глобалистите срещу народите достига своята кулминация. Необходимо е всичко да изгори, преди да може да се „изгради отново по-добре“, според лозунга на Световния икономически форум. Точно това се случва на места като Шри Ланка. (****) Налице е надпревара към антиутопичната глобална технокрация на Шваб, която е крайната цел – едно наистина мрачно място на тотално наблюдение и унищожителен за душата контрол върху всяка човешка дейност.

СИФ насърчава бъдещето, което е „универсално за всички“, ако всички се подчиним на неговите глобални идеи, които са на границата на дистопията. Те обаче се интересуват повече от тоталния контрол и строгия конформизъм, отколкото от човешките права, за които твърдят, че се борят.

Вече се случва гражданите да не могат да си купуват храна, гориво и други активи, вече започваме да се измъкваме от пътищата, а какво ще стане, когато не можем да си позволим да наемаме тези продукти или услуги, тъй като цените им се повишават?

Превод за Без Лого: Ваня Милева

Бележки:

(*) Голямото нулиране, Без Лого: Икономиката след Голямото нулиране за повечето хора ще е икономика без лична собственост, икономика на услуги и рентиерство, както е обяснено в рекламното видео на Световния икономически форум, където ни представят амбициозните си планове за 2030 година. „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“.

(**) СИФ са само корпоративни изпълнители на идеолозите на технологичния неофеодализъм и сред основните облагодетелствани от „капитализъм на заинтересованите“, който ще смени „капитализма на акционерите“, за да продължат да се правят на „филантропи“, загрижени за планетата и хората. Тази „програма“ не е скритно „тяхна“, но корпорациите, свързани със СИФ, които също така притежават огромната част пазарен дял в света, бяха популяризирани като „страшилището“, върху което да се фокусира автентичната опозиция срещу 4-та Индустриална революция и програма 21 на ООН, за да се предложи простовата интерпретация на случващото се, в която се разказва за „сатанинския замисъл на Клаус Шваб“.

One thought on “„Решението“ на Световния икономически форум за Шри Ланка”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40