Le Cercle

Клоновете на американския фашизъм,такива като Партията за правата на националните държави, Лобито на свободата, Американската нацистка партия (ANP), Националната ренесансова партия (NRP), заедно с техните колеги в Европа, Азия и ислямския свят, включително Световна антикомунистическа лига (WACL), Италианското социално движение (MSI) и Организацията “Armée secrète” (OAS) са част от по-широка глобална мрежа, оглавявана от известния нацистки командос и агент на ЦРУ по същото време Ото Скорцени, водещият архитект на Фашисткия Интернационал, който координира международна бригада от бивши нацисти чрез мрежата на ОДЕСА. До началото на 60-те години на миналия век връзките между Християндемократическия съюз (CDU) под управлението на Аденауер (Конрад Аденауер – канцлер на Германия и основател на елитния фашистки кръг Le Cercle – бел.ред.) и германската тайна служба BND стават значително по-близки, като този факт ще стане известен едва години по-късно. [1] Райнхард Гелен също ползва услугите на своя приятел Ото Скорцени. Според биографа на Скорцени, Инфийлд:
„От офиса му в Мадрид влиянието на Скорцени във Федерална република Германия е надлежно отбелязано от всеки един канцлер от Аденауер нататък, а правителството на Западна Германия се ползва от световната му слава и неговия опит като командос, за да възстанови престижа и властта на Германия в други части на света.“ [2]
През 1974 г. Лицио Гели – италиански финансист, служил като офицер за връзка между италианското правителство и нацистка Германия, бивш член на Италианското социално движение MSI и почетен майстор в мистериозната масонска ложа P2 – тайно се среща с рицаря на Малтийския орден Александър Хейг, бивш върховен главнокомандващ на НАТО, който междувременно става началник на кабинета на Белия дом на президента Никсън. Те се срещат в посолството на САЩ в Рим. След като завършва Уест Пойнт през 1947 г., Хейг служи като помощник на генерал Макартър в Токио до 1951 г. и работи с генерал Уилоуби. Докато е в Япония, Хейг се жени за дъщерята на генерал Алонзо Патрик Фокс, заместник-началник на щаба на Макартър. Получавайки благословията на Хенри Кисинджър, съветникът по националната сигурност на САЩ, Гели напуска срещата с обещание за продължителна финансова подкрепа за мрежата Гладио на ЦРУ и за нейния план за „вътрешна подривна дейност“. [3]

Кисинджър е член на Le Cercle, синархистката организация, основана от Антоан Пине през 1952-1954 г., година преди участието му в основаването на Билдербергската група.

Le Cercle служи като организация-чадър на Фашисткия интернационал през по-голямата част от века. Le Cercle е описана като „международна дясна пропагандна група, която обединява служещи или пенсионирани служители от разузнаването и политици, поддържащи връзки с десни разузнавателни фракции от повечето страни в Европа“. [4] В Le Cercle са включени и бащите-основатели на Европейския съюз: Робърт Шуман и Жан Моне. Към германците и французите скоро се присъединяват членове на правителството на Италия, Белгия, Люксембург и Холандия – другите страни основателки на Европейската икономическа общност (ЕИО), създадена през 1957 г. с Римския договор. Сред видните политици, свързани с Le Cercle, са Джулио Андреоти, Мануел Фрага Ирибарне, Пол Ванден Буйнантс (*), Джон Ворстър, генерал Антонио де Спинола, Хенри Кисинджър, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.
Le Cercle произлиза директно от Имперското синархично движение (MSE), конспиративно движение, което е скрито зад режима на Виши (френска марионетна държава през периода 1940 – 1944 г. по време на окупацията на Франция от Нацистка Германия през Втората световна война – бел.ред.).

Майкъл Сордет, в „Тайната лига на монополистичния капитализъм“, публикуван в академичния швейцарски Schweiner Annalen, описва синархистите като „представители на международните високи финанси“, които не само са спомогнали за налагането на фашизма на власт в Германия и за подбуждането на Втората световна война, но и са допринесли за поражението на Франция и възхода на Вишиския режим на Петен (маршал Филип Петен – бел.ред.). Сордет съобщава, че първоначалните промоутъри на Имперското синархично движение MSE са седем, трима от които са идентифицирани като барон Лео де Нерво, Максим Ренодин, финансист, известен с това, че представлява международните католически интереси и Жан Кутро, приятел на Олдъс Хъксли (авторът на „Прекрасния нов свят“, описващ технократско общество, основано на евгениката и социалното инженерство – бел.ред.). Барон де Нерво пък е приятел на бившия френски министър-председател Антоан Пине, които заедно съдействат за основаването на скандалната Билдербергска група с Джоузеф Ретингер и бившия офицер от СС, принц Бернхард от Холандия. [5]

През 1952-1953 г. Конрад Аденауер, канцлер на Западна Германия, съвместно с Франц Йозеф Щраус, виден баварски политик и федерален министър, действат като съоснователи на Le Cercle.

Пине и Аденауер, първите председатели, пък назначават бившия член на Cagoule („качулката“ – Tайният комитет за революционно действие – бел.ред.), SDECE (външната разузнавателна агенция на Франция от 6 ноември 1944 г. до 2 април 1982 г. -бел.ред.) и BND (външното разузнаване на Германия – бел.ред.), агентът Жан Виолет, който основа Le Cercle. [6] Известно е, че Пине си сътрудничи с Реймънд Абелио, ръководител на Mouvement Social Révolutionnaire (MSR), организацията наследник на La Cagoule, член на GRECE и един от основните сътрудници на забуления в митове Орден на Сион. [7] Пине е заместник-председател на Международния комитет за защита на християнската цивилизация (CIDCC), която до голяма степен се явява френска организация, създадена през 1948 г., с първи президент белгиецът Пол Ван Зеланд. Следващата среща на президиума на CIDCC се провежда в Париж през декември 1962 г., като тя за първи път включва и американски представител, който е член на ASC и Shickshinny, рицарят на Малтийския орден, генерал-майор Чарлз Уилоуби. Малко по-рано през 1962 г. Уилоуби основава американска секция на CIDCC, която се финансира от близкия сътрудник на Уилоуби, Х.Л.Хънт. [8]Като покровител на Вайълет, рицарят на Малтийския орден, Ото фон Хабсбург, е избран за вицепрезидент на Паневропейския съюз през 1957 г. и става негов международен президент през 1973 г., след смъртта на Куденхов.

[9] Пине и Вайълет са твърди поддръжници на Opus Dei (Опус Дей е ултраконсервативната фракция във Ватикана, която играе централна роля в Гладио – бел.ред.), а Ото фон Хабсбург е нейният кандидат за монарх, който да управлява обединената католическа Европа. Социолозите Питър Бергер и Самюел Хънтингтън предполагат, че Опус Дей е замесен в „умишлен опит за изграждане на алтернативна модерност“, такава, която като включва елементи от съвременната култура, в същото време остава твърдо лоялна на католическите традиции. [10] Опус Дей, по обяснението на Бети Клермон е:

„… официална институция на Католическата църква, на върха, на която стои тайно общество от международни банкери, финансисти, бизнесмени и техните поддръжници. Тяхната цел е същата, каквато имат и другите плутократи – постигане на неограничена власт – с тази разлика, че те използват влиянието на Католическата църква и нейната световна мрежа от институции, освободени както от данъци, така и от всякакви изисквания за финансова отчетност, с мисията да подпомагат десните партии и правителства.“ [11]

Джонатан Маршал, който пише за списание Lobster Magazine , свидетелства за това, че Опус Дей повлиява на Робърт Шуман, на Антоан Пине и на Пол Бодоан, който е бивш президент на Банката на Индокитай и външен министър на Виши. [12] Бодоин, основна фигура в Опус Деи, е разпознат и като един от първите членове на Имперското синархично движение MSE. [13] Според Адриан Хани, „Християндемократическият и най-често католически произход на неговите ранни членове оставя дългогодишен отпечатък върху идентичността на Le Cercle, афинитет, който намира отражение в големия брой членове на Опус Деи и рицари на Малтийския орден, които откриваме в редиците на Le Cercle.” [14] Министър-председателят на Италия и рицарят на Малта Джулио е добър приятел на Гели, чиято масонска ложа P2 поддържа широки връзки с Опус Деи. [15] Робърт Шуман също е член на Опус Деи. [16] До 1984 г. Опус Деи се превръща в предприятие на стойност 3 милиарда долара, което контролира шестстотин вестника, петдесет и две радиа и телевизионни станции, дванадесет филмови компании и тридесет и осем новинарски агенции. Сред известните американци, които се присъединяват към движението, влизат директора на ЦРУ Уилям Кейси, Уилям Саймън от Ситикорп, Франсис X. Станкард от Чейс Манхатън Банк и Сарджент Шрайвър, бивш кандидат на за вицепрезидент на демократическата партия.
Разузнавателната общност е представена от началника на SIS (британските МИ6 – бел.ред.) от 1978-82 г. Артър „Дики“ Франкс, ръководителят на отдела за SIS Никълъс Елиът, директорът на ЦРУ Уилям Колби, началникът на швейцарското военно разузнаване полковник Бота, началника на SDECE от 1970-81 г., Александър де Маренчес, съосновател на Le Cercle, който поема управлението на организацията от Антоан Пине и Жан Виолет, който работи за SDECE (външната разузнавателна агенция на Франция от 6 ноември 1944 г. до 2 април 1982 г. -бел.ред.) от 1957-70 г.

Членът на Le Cercle Алън Кларк, британски консервативен депутат и близък приятел на бившия председател на Le Cercle Джонатан Ейткенс, заявява в дневниците си, че тайната група е финансирана от ЦРУ. [17] Джон Е. Луис пише в книгата си The Mammoth Book of Cover-Ups , че Le Cercle е финансиран, наред с другите си източници, от ЦРУ заради своята „войнствена антилява политика, като чрез нея воюват срещу враговете им дори в по-голяма степен от самите тях“. [18] Изтекли документи предполагат, че дейностите на Le Cercle включват политическа подривна дейност, тероризъм в стил „Гладио“ под фалшив флаг, убийства и търговия с оръжие.
През 1969 г. основаната френско-германска ос на Le Cercle е отслабена, тъй като политическата вълна обръща своята посока в Европа. Вили Бранд от Социалдемократическата партия става канцлер на Германия, а генерал дьо Гол губи властта си във Франция. Новият климат принуждава Le Cercle да се преоткрие и да се разшири, за да включи консервативните лидери от Испания, Португалия, Швейцария, Великобритания и Съединените щати. [19] През 70-те години на миналия век Le Cercle става атлантическа организация, която си поставя за цел да създаде силен съюз между Европа и Съединените щати. По този начин много високопоставени американци започват да посещават срещите на Le Cercle, – такива като Нелсън Рокфелер, Хенри Кисинджър, директорите на ЦРУ, рицари на Малтийския орден, Бил Кейси и Уилям Колби, последният от които е и член на Опус Деи. [20]
Кейси, бивш член на OSS (агенцията, предшественик на ЦРУ – бел.ред.), е тясно свързан със заговорниците от Black Eagle Fund. Кейси е служител на Джон Синглауб през Първата световна война, докато Пол Хелиуел е пряк началник на Синглауб. Според Стърлинг и Пеги Сийгрейв, автори на Gold Warriors , „Това постави Кейси в позицията на човек, запознат от близо с Black Eagle Trust, като един източник дори настоява, че финансовите умения на Кейси го правят един от ключовите играчи, които заедно с Пол Хелиуел и Едуин Поли, прилагат Black Eagle Trust под ръководството на Робърт Б. Андерсън и Джон Дж. Макклой.“ [21] Кейси е също близък приятел на Алън Дълaс (първи директор на ЦРУ, създател на програмата МК-УЛТРА, работи с нацистите по време на Втората световна война – бел.ред.) и Джон Фостър Дълас (държавен секретар на САЩ – бел.ред.), работи с Рей Клайн и се замесва с Едуард Лансдейл в търсенето за съкровището на Златната лилия. Клайн е началник на отдела на ЦРУ в Тайпе от 1958 до 1962 г. През този период той също служи като канал за финансова и логистична подкрепа на учредителното събрание на Световната антикомунистическа лига WACL през 1958 г. Клайн ще стане заместник-директор на разузнаването на ЦРУ от 1962 до 1966 г. а, след като се оттегля от ЦРУ през 1969 г., ще служи като директор на Бюрото за разузнавателна дейност и изследвания (INR) към Държавния департамент, където допринеся за преврата срещу Алиенде през 1973 г.

Le Cercle има широк спектър от контакти с десните разузнавателни и пропагандни агенции, включително със Световната антикомунистическа лига (WACL), Фондация „Наследство“ (Heritage Foundation), Фондация „Западни цели“ (Western Goals), Института за изучаване на конфликтите (ISC), Freedom Association, Interdoc, Билдербергската група, Института Джонатан (идеолог на „войната срещу тероризма„), P2 (масонската ложа Порпаганда Дуе – бел.ред.), Опус Деи, CAUSA International (антикомунистическа образователна организация, основана от членове на Обединителната църква на Мун – бел.ред.), IGFM (Международното дружество за човешки права) и Resistance International (Международна съпротива – бел.ред.).

Сред контактите на разузнаването на Le Cercle са бивши оперативни служители на американските ЦРУ, DIA (Отбранителната агенция на САЩ), INR; на британските МИ5, МИ6; френската SDECE, на германските служби за външно разузнаване BND, BfV и MAD, на холандската BVD, на белгийските Sûreté de l’Etat, SDRA и PIO; на южноафриканската апартейдна BOSS, както и на швейцарските и саудитските разузнавателни служби. [22]

Le Cercle поддържа много тесни връзки със Световната антикомунистическа лига WACL. Много групи вземат участие в Световната антикомунистическа лига WACL, включително Църквата на обединението, известна още като Църквата на Мун, основана от Сун Мюнг Мун, рицар на Малтийския орден, самопровъзгласил се за „месия“ и основател на консервативния вестник Washington Times . През 1964 г. Мун основава Корейската фондация за култура и свобода, агенция за публична дипломация, която промотира интересите на Южна Корея и спонсорира Радио Свободна Азия. Бившите президенти на САЩ Труман, Айзенхауер и Никсън са били почетни президенти или директори в различни периоди. [23]
Le Cercle включва също Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Уилям А. Уилсън, приятел на Рейгън и рицар на Малтийския орден, е назначен за първи посланик на Светия престол, за да служи като лична връзка на Рейгън с Le Cercle. [24] На среща на Le Cercle през юни 1980 г. „вниманието е насочено към американските президентски избори, които трябва да доведат Рейгън на власт“. Протоколите от срещата също така съобщават, че е осъществен положителен контакт и с Джордж Буш-старши. [25] Le Cercle дори е обвиняван за смъртта на лейди Даяна, чиято кампания срещу противопехотните мини би попречила на договорите им за отбрана. [26]

Превод за Без Лого: Албена Даракчиева

Източник: Операция Гладио

Следва: Гладио и Пропаганда Дуе