Изкуствено създадените продоволствени кризи и кризата на бедността осигуряват продължаване на господството на САЩ
Автор Колин Тодхънтър
Източник OffGuardian
През март 2022 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди за „ураган от глад и срив на световната продоволствена система“ в резултат на кризата в Украйна.
Гутериш заяви, че цените на хранителните продукти, горивата и торовете се покачват главоломно, като продоволствените вериги са нарушени, и добави, че това засяга най-тежко най-бедните и посява семената на политическата нестабилност и размириците по света.
Според Международната експертна група по устойчиви хранителни системи в момента има достатъчно храна и няма риск от недостиг на хранителни продукти в световен мащаб.
Наблюдаваме изобилие от храна, но рязко покачване на цените. Проблемът не е в недостига на храна, а в спекулациите с хранителни стоки и в манипулирането на изначално порочната световна хранителна система, която обслужва интересите на корпоративните търговци от агробизнеса и доставчиците на суровини за сметка на нуждите на хората и на истинска продоволствена сигурност.
Войната в Украйна е геополитически търговски и енергиен конфликт. В голяма степен става дума за това, че САЩ участват в прокси война срещу Русия и Европа, като се опитват да отделят Европа от Русия и налагат санкции на Русия, за да навредят на Европа и да я направят още по-зависима от САЩ.
Икономистът професор Майкъл Хъдсън наскоро заяви, че в крайна сметка войната е срещу Европа и Германия. Целта на санкциите е да се попречи на Европа и другите съюзници да увеличат търговията и инвестициите си с Русия и Китай.
Неолибералните политики от 80-те години на миналия век насам доведоха до изтощаване на американската икономика. При силно отслабена производствена база единственият начин САЩ да запазят хегемонията си е да подкопаят Китай и Русия и да отслабят Европа. (*)
Хъдсън казва, че отпреди една година Байдън и американските неокони (неоконсерватори **) се опитват да блокират „Северен поток 2“ и цялата търговия с Русия, за да могат САЩ сами да я монополизират.
Въпреки „зелената програма“, която се прокарва в момента, САЩ все още разчитат на енергията от изкопаеми горива, за да проектират властта си в чужбина. Дори когато Русия и Китай се отказват от долара, контролът и ценообразуването на петрола и газа (и произтичащите от това дългове) в долари остават ключови за опитите на САЩ да запазят хегемонията си. (***)
САЩ знаеха предварително как ще се развият санкциите срещу Русия. Те щe да послужат за разделяне на света на два блока и ще разпалят нова студена война със САЩ и Европа от едната страна и Китай и Русия като двете основни държави от другата страна.
Създателите на политиката на САЩ знаеха, че Европа ще бъде опустошена от по-високите цени на енергията и храните, а страните вносителки на храни от глобалния Юг ще пострадат поради нарастващите разходи.
Не за първи път САЩ проектират голяма криза, за да запазят глобалната си хегемония и скок в цените на основните суровини, които на практика вкарват държавите в капана на зависимостта и дълга.
През 2009 г. Андрю Гавин Маршал описва как през 1973 г. – скоро след отпадането на златния стандарт – Хенри Кисинджър е участвал в манипулирането на събитията в Близкия изток (арабско-израелската война и „енергийната криза“). Това послужи за продължаване на глобалната хегемония на САЩ, които на практика по това време фалират заради войната си във Виетнам и са заплашени от икономическия възход на Германия и Япония.
Кисинджър помогна да се осигури огромно покачване на цените на петрола на ОПЕК и по този начин достатъчни печалби за англо-американските петролни компании, които бяха използвали прекалено голям „ливъридж“ от петрола в Северно море. Също така затвърди системата на нефтодолара със саудитците и впоследствие постави африканските държави, които бяха поели по пътя на индустриализацията (базирана на петрола), в положение на зависимост и задлъжнялост поради скока на цените на нефта.
Широко разпространено е мнението, че политиката с поддържане на високи цени на петрола е имала за цел да навреди на Европа, Япония и развиващите се страни.
Днес САЩ отново водят война срещу огромни части от човечеството, чието обедняване има за цел да гарантира, че те ще останат зависими от САЩ и финансовите институции, които контролират, за да създават зависимост и задлъжнялост – Световната банка и МВФ.
Стотици милиони ще изпитат (вече преживяват) бедност и глад поради политиката на САЩ (глобалистите не са САЩ, това е политика на „глобалистите“ – бел.ред.). На тези хора (онези, за които САЩ и „Пфайзер“ уж толкова много се грижеха и искаха да им вкарат по една инжекция в двете ръце) се гледа с презрение и като на съпътстващи щети в голямата геополитическа игра.
Противно на това, което мнозина смятат, САЩ не са преценили погрешно резултата от санкциите, наложени на Русия. Майкъл Хъдсън отбелязва, че цените на енергията се увеличават, което е от полза за американските петролни компании и за платежния баланс на САЩ като износител на енергия. Освен това чрез санкциите срещу Русия се цели да се ограничи руския износ (на пшеница и газ, използвани за производството на торове) и следователно цените на селскостопанските стоки да се повишат. Това също ще бъде от полза за САЩ като износител на селскостопанска продукция.
По този начин САЩ се стремят да запазят господстващо положение над другите държави.
Настоящата политика е насочена към създаване на продоволствена и дългова криза, особено за по-бедните страни. САЩ могат да използват тази дългова криза, за да принудят държавите да продължат да приватизират и разпродават публичните си активи, за да обслужват дълговете, с които да плащат за по-високия внос на петрол и храни.
Тази империалистическа стратегия е продължение на задлъжняването за облекчаване на разходите по „пандемията“, които имаха подобна цел. През 2021 г. прегледът на Oxfam на заемите, свързани с ковид, на МВФ показа, че 33 африкански държави са насърчавани да провеждат политики на строги икономии (остеритет, съкращаване на публичните разходи и приватизация – бел.ред.). През 2022 г. най-бедните страни в света трябва да платят 43 млрд. долара за погасяване на дългове, които иначе биха могли да покрият разходите им за внос на храни.
Oxfam и Development Finance International също така разкриха, че 43 от 55-те държави членки на Африканския съюз са изправени пред съкращения на публичните разходи на обща стойност 183 млрд. долара през следващите пет години.
Затварянето на световната икономика през март 2020 г. („lockdown“) послужи за задействането на безпрецедентен процес на глобално задлъжняване.
Условията по заемите означават, че националните правителства ще трябва да капитулират пред изискванията на западните финансови институции. Повечето от тези дългове са деноминирани в долари, което спомага за укрепването на щатския долар и влиянието на САЩ върху държавите. (виж „Разказ за дълг и пари“ – бел.ред.)
САЩ създават нов световен ред и трябва да гарантират, че голяма част от страните от Глобалния юг ще останат в тяхната орбита на влияние, вместо да се окажат в руския и особено в китайския лагер и неговата инициатива за икономически просперитет „Един пояс, един път“.
След ковид, това е, за което всъщност става дума във войната в Украйна, санкциите срещу Русия и проектираната хранителна и енергийна криза.
Още през 2014 г. Майкъл Хъдсън заяви, че САЩ са успели да доминират в по-голямата част от Глобалния юг чрез селското стопанство и контрола върху хранителните доставки. Стратегията за геополитическо кредитиране на Световната банка превърна държавите в райони, които не могат да произведат достатъчно храна, като ги убеди да отглеждат култури за пари – плантации за износ – а не да се изхранват със собствените си хранителни култури.
Петролният сектор и агробизнесът са свързани в едно цяло като част от геополитическата стратегия на САЩ.
Преобладаващото понятие за „продоволствена сигурност“, насърчавано от световни агробизнесмени като Cargill, Archer Daniel Midland, Bunge и Louis Dreyfus и подкрепяно от Световната банка, се основава на способността на хората и нациите да купуват храна. Тя няма нищо общо със самодостатъчност и е свързана с глобалните пазари и вериги за доставки, контролирани от гигантски агробизнесмени.
Заедно с петрола, контролът върху световното селско стопанство е в основата на геополитическата стратегия на САЩ от много десетилетия. Зелената революция беше осъществена с любезното съдействие на петролния бизнес, а по-бедните страни възприеха зависимия от химикали и петрол модел на земеделие на агрокапитала, който изискваше заеми за производствени ресурси и свързаното с тях развитие на инфраструктурата.
Това доведе до вкарването на нациите в капана на една глобализирана хранителна система, която разчита на монокултурно отглеждане на експортни стоки, за да печели чуждестранна валута, свързана с изплащането на деноминирани в долари държавни дългове и директивите на Световната банка/МВФ за „структурно приспособяване“. Станахме свидетели на превръщането на много страни от продоволствено самодостатъчни в продоволствено дефицитни райони.
Също така видяхме, че страните са поставени на състезание за производство на реколти за износ. Нуждата от чуждестранна валута (щатски долари) за закупуване на петрол и храни засилва необходимостта от увеличаване на производството на стокови култури за износ.
Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация (СТО) определя търговския режим, необходим за този вид корпоративна зависимост, която се маскира като „глобална продоволствена сигурност“.
Това е обяснено в доклад на Navdanya International от юли 2022 г. – „Sowing Hunger, Reaping Profits – A Food Crisis by Design„, в който се отбелязва, че международните търговски закони и либерализацията на търговията са облагодетелствали големите агробизнесмени и продължават да се възползват от прилагането на Зелената революция.
В доклада се посочва, че американското лоби и търговските преговори се ръководят от бившия изпълнителен директор на Cargill Investors Service и изпълнителен директор на Голдман Сакс – Дан Амстуц, който през 1988 г. е назначен от Роналд Рейгън за главен преговарящ за Уругвайския кръг на Общото споразумение за митата и търговията. Това спомага за вписването на интересите на американския агробизнес в новите правила, които ще регулират световната търговия със суровини и последващите вълни на индустриална селскостопанска експанзия.
Със Споразумението за партньорство се премахва защитата на земеделските стопани от цените и колебанията на световния пазар. В същото време бяха направени изключения за САЩ и ЕС, за да продължат да субсидират своето селско стопанство в полза на големия агробизнес.
Navdanya International отбелязва:
„С премахването на държавната тарифна защита и субсидиите дребните земеделци бяха оставени без средства. В резултат на това се получи несъответствие между това, което земеделските стопани печелят от произведеното, и това, което плащат потребителите, като фермерите печелят по-малко, а потребителите плащат повече, тъй като посредниците в областта на селското стопанство заемат най-голям дял.“
„Продоволствената сигурност“ доведе до ликвидиране на продоволствената независимост и продоволствената самодостатъчност в името на интеграцията на световния пазар и корпоративната власт.
Не е нужно да се оглеждаме по-далеч от Индия, за да видим това в действие. Отмененото вече неотдавнашно законодателство за селското стопанство в Индия имаше за цел да даде на страната „шоковата терапия“ на неолиберализма, която други страни преживяха.
„Либерализиращото“ законодателство отчасти имаше за цел да облагодетелства интересите на американския агробизнес и да вкара Индия в капана на продоволствената несигурност, като принуди страната да унищожи своите буферни запаси от храни – толкова важни за продоволствената сигурност на народа й – и след това да наддава за храни на нестабилния световен пазар от търговците на агробизнес с чуждестранните си резерви.
Индийското правителство беше възпрепятствано да поеме по този път единствено от масовите, продължили цяла година, протести на земеделските производители.
Настоящата криза се подхранва и от спекулации. Navdanya цитира разследване на Lighthouse Reports и The Wire, което показва как спекулациите на инвестиционни фирми, банки и хедж фондове със селскостопански стоки печелят от повишаването на цените на храните. Бъдещите цени на стоките вече не са свързани с реалното търсене и предлагане на пазара, а се основават единствено на спекулации.
Archer Daniels Midland, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus и инвестиционни фондове като Black Rock и Vanguard продължават да правят огрмни финансови удари, в резултат на което цената на хляба в някои по-бедни страни почти се удвои.
Циничното „решение“ на настоящата продоволствена криза, насърчавано от световния агробизнес, е да призовава земеделските производители да произвеждат повече и да търсят по-добри добиви, сякаш кризата е в недостатъчното производство. Това означава повече химически средства, още техники за генно инженерство и други подобни, което носи още задлъжняване на все повече земеделски производители и поставянето им в капана на зависимостта.
Това е същата стара лъжа на индустрията, че светът ще гладува без нейните продукти и трябва да изисква повече от тях. Реалността е, че светът е изправен пред глад и нарастващи цени на храните заради системата, която големият агробизнес въведе.
И това е същата стара история – популяризиране на нови технологии в търсене на проблем и след това използване на кризите като оправдание за тяхното въвеждане, като се игнорират основните причини за тези кризи.
Navdanya излага възможни решения на настоящата ситуация, основани на принципите на агроекологията, локалното производство, продоволствения суверенитет и икономическата демокрация – политики, които са описани подробно в много статии и официални доклади през годините.
Що се отнася до борбата срещу посегателството върху жизнения стандарт на обикновените хора, подкрепата на работническото движение на места като Обединеното кралство се увеличава. Ръководителят на профсъюза на железничарите Мик Линч призовава за движение на работническата класа, основано на солидарността и класовото съзнание, което да даде отпор на класата на милиардерите, която отлично осъзнава собствените си класови интереси.
Твърде дълго време „класата“ отсъстваше от основните политически дискусии. Само чрез организиран, обединен протест обикновените хора ще имат шанс за значимо въздействие срещу новия световен ред на тираничен авторитаризъм и опустошителните атаки срещу правата на обикновените хора, техния поминък и стандарт на живот, на които сме свидетели.
Превод за Без Лого: Ваня Милева