Либерализъм, неолиберализъм и модерен либерализъм

Разглеждайки последните опити на Ирини Зикидис да коментира геополитика, публикувани в „Гласове“, се налага да въведем малко ред в понятията, с които Зикидис свободно си служи, без да разбира какво означават.

В началото на изложението авторката ни припомня какво означава „неолиберална доктрина“:

„И хайде сега да си припомним за кой ли път какво представлява неолибералната доктрина:
Неолибералната доктрина представлява днешното западно ляво, а представителите й са наричани още либерали, неолиберали, прогресисти. Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но никога десни.“
Още в първия абзац Ирини се опитва да ни обясни, „дебело да подчертае“, че „неолиберализмът“ е ляво, това е „Западното ляво“ и няма нищо общо с дясното.

По-нататък в публикацията, изобличава западните леви или поне се опитва, с традиционни теории за „културен марксизъм“, заети от политикономията на десните, цялата им политикономия е нищо повече от пропагандата на обществото Джон Бърч.

Неолиберализмът, разбираме от Ирини, е „не по Хайек!“, явно удивителният знак наистина може да променя значението на думите. Просто пишеш във Фейсбук „не по Хайек!“ и то не е по Хайек. Мислихме си, че десните не си служат с подобни евтини номера, те бяха за „свобода“ и „критично мислене“, но ако трябва да бъдем честни, то всичките им номера са евтини и лъжат като Кирил Петков в оставка.

Подобно на ужасното Ново ляво, което Ирини критикува, но не го нарича Ново ляво, а „неолиберализъм“, тя не намира за нужно да обвързва нито Западното „ново ляво“, нито „дясното“, на което явно симпатизира, с класов анализ, освен да нарича елитите „елити“, все пак значи са и богати, но до там. От къде се взеха тези „елити“? Не станаха ли толкова богати точно заради Хайек? Как се случи така, че някакви „марксисти“, „прогресисти“ и „левичари“ успяват да побъркат целия свят?

Нека да отворим Уикипедия. Зикидис твърди, че на Запад „неолиберализмът“ е „ляв“, само у нас е „десен“. Какъв по-добър източник от Западната уикипедия тогава?

От там разбираме, че:

„Неолиберализмът или нео-либерализмът[1] е термин, използван за обозначаване на политическата поява на идеите от XIX в., свързани с капитализма на свободния пазар. [2]: 7 [3] Виден фактор за възхода на консервативните и либертарианските организации, политически партии и мозъчни тръстове, и предимно защитаван от тях,[4][5] той обикновено се свързва с политиките на икономическа либерализация, включително приватизация, дерегулация, глобализация, свободна търговия, монетаризъм, строги икономии и намаляване на държавните разходи с цел увеличаване на ролята на частния сектор в икономиката и обществото. [6][14] Определящите характеристики на неолиберализма както в мисленето, така и в практиката са предмет на сериозни научни дебати[15][16].“

И по-долу:

„Когато терминът навлиза в широка употреба през 80-те години на ХХ век във връзка с икономическите реформи на Аугусто Пиночет в Чили, той бързо придобива негативни конотации и се използва главно от критиците на пазарните реформи и laissez-faire капитализма. Учените са склонни да го свързват с теориите на икономистите от Обществото „Мон Пелерин“ Фридрих Хайек, Милтън Фридман и Джеймс М. Бюканън, както и с политици и ръководители на политики като Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Алън Грийнспан. [След като новото значение на понятието „неолиберализъм“ се утвърждава като общоприето сред испаноговорящите учени, то се разпространява и в англоезичните изследвания по политическа икономия.[34] Към 1994 г., с приемането на НАФТА и с реакцията на сапатистите в Чиапас срещу това развитие, терминът навлиза в световно обращение. През последните няколко десетилетия научните изследвания на феномена неолиберализъм нарастват[24][25]. „

Тоест това „не по Хайек!“, е точно по Хайек според Запада, не е ляво и не става дума за никакви хомосексуалисти.
Следователно тези „учени“, цитирани по-горе, са само българи, ако вярваме на Ирини, а много хора „вярват“. В светския живот „вярата“ не е подходящ подход, за нея си има друго време и място.

Достойно представяне на „българските учени“, както винаги. Те са напълно прави. Неолиберализъм е дивашки капитализъм, корпоратизъм и социален дарвизинизъм, тоест система, в която бедните не разполагат със социални мрежи за подкрепа, а при случай на безработица, болест или друг личен проблем, това може да означава и физическа смърт – от там и дарвинизмът. Разбира се, както във всяка подобна варварска система, „бедните напълно си го заслужават“. Неолиберализмът разруши социалната държава на Запад, приватизира социалната държава на Изток, отвори границите за капиталите, изфабрикува кризата от 2008 чрез финансовата либерализация и монетаризма на Фридман, която „криза“ е последното най-впечатляващо ограбване на масите преди „пандемията“. Неолиберализмът създаде „глобализацията“.

Но Зикидис е права, макар да изглежда да повтаря анализи от Пол Крейг Робъртс – в такива случаи не е нужно да разбираш наистина за какво пишеш, просто преписваш и си звезда. Права е за това, че Маркузе работи за Западните служби и цялото Ново ляво е социален инженеринг. Не знаем в какъв смисъл точно авторката използва фразата „социален инженеринг“. Може би ЦРУ, превзето от комунисти, иска да провери дали не може да наложи глобален Марксизъм и си прави експерименти с масите? Не знаем кои са тези „комунисти“, вероятно е Бил Гейтс „комунистът“. Важно е до името на всеки милиардер, забогатял от неолиберализма по Хайек, по Тачър и по Фридман, да се добавя етикета „комуниста“. Никога не забравяйте да мразите комунистите! Стари традиции вдясно.

Авторката пише нещо и за класов конфликт и обяснява как новото ляво е предало „работническата класа“, следователно старото марксистко ляво явно е водило класова борба според собствените й думи, с които сме съгласни. Преди я е водило в полза на работниците, днес в полза на милиардерите.

Тоест изглежда Американската империя в десния фолклор е „лява“. Корпоратизмът също е „ляв“, защото „зелената сделка“, като адженда на Световния икономически форум, според статията на Зикидис, е „лява“. Световният икономически форум е „ляв“. Както всички знаем, когато напишеш сто пъти или в сто статии „СИФ са леви“, става истина, важното е да го повтаряш достатъчен брой пъти.

В заключение, империализмът и капитализмът са леви. Следователно старото ляво, за което Ирини Зикидис пише с мекота и нежност в перото, е дясно? Хитро. Ето това вече е по Оруел. Впечатляващ успех за социалните инженери, но важно е отношението и не виждаме омраза.

Както описахме в наскоро публикувания превод на статията на Jake Kallio и Benjamin Norton „Западът се готви да ограби следвоенна Украйна с неолиберална шокова терапия„:

„Подкрепяните от Запада либерали в постсоциалистическа Европа прекараха три десетилетия в създаването на фалшива дихотомия между либерализиращ културен проект, който може да бъде реализиран единствено под ръководството на трансатлантическата хегемония на САЩ, заедно с техните неолиберални икономически реформи на „свободния пазар“, и някакво измислено социалистическо минало, чието политическо наследство по някакъв начин се отразява в десните антикомунистически националистически партии, които се опитват да премахнат напредъка, постигнат от жените при социализма.

Въпреки очевидната си абсурдност, този разказ печели привърженици сред по-младите либерални интелектуалци, особено в Централна и Източна Европа, които имат слаб или никакъв спомен за социалистическия период и които са изправени пред все по-отчайващи перспективи за кариера извън подкрепяния от Запада идеологически апарат.“

Тази абсурдност очевидно не е очевидна. Старите десни антикомунистически националистически партии, които изкараха годините на Студената война да плашат масите със Съветския съюз, да участват в Антикомунистическата лига, в Гладио и Чилийския преврат, да съчиняват пропагандата за „свободния пазар“ и „етичния егоизъм на Ранд“, да мълчат за шоковата терапия у нас и в Русия или активно да я подкрепят, днес били „съпротивата“ срещу „Марксистите глобалисти“. В съвременния свят на махленска политикономия и инфлуенсъри на невежеството всичко е възможно.

Зикидис подмята още множество понятия, което не е лошо само по себе си, хубаво е да се популяризират определени концепции като „CNN“, „цифровизация“, „биоинженеринг“, който бил свързан с Маркузе, защото явно Зикидис няма представа какво означава евгеника, което е напълно в реда на нещата за съвременната интелигенция. И се опитва да доказва тезата си, която явно се състои в това, че капитализмът е ляв или че либерализмът е диагноза. Като тук „неолиберализъм“ прави ясно да се разбере, подчертава „дебело“, не е „Хаейк!“. А какво? Какво е тогава? Да проверим в друга статия, нека да не разчитаме само на Уикипедия, все пак се контролира от службите.

Novus Ordo Liberalism

„Неолиберализмът произлиза от класическия либерализъм. Консерватизмът има основно два аспекта: икономически и социален консерватизъм. Икономическият консерватизъм по същество е същият като класическия либерализъм, който трябва да се разграничи от съвременния либерализъм. Модерният либерализъм, или социалният либерализъм, набляга на социалните свободи и правата на човека, както и на ценности, които понастоящем се свързват по-често с левицата, като например убеждението, че легитимната роля на правителството е да решава икономически и социални въпроси като бедността, здравеопазването и образованието. Неоконсерваторите се занимават с класическия либерализъм, който се застъпва за защита на личните свободи и защита от държавна намеса чрез ограничено данъчно облагане и регулиране или корпоративна дейност.
С други думи, класическият либерализъм [„класическото дясно“, „икономическият консерватизъм“] се занимава по-скоро със свободите на богатата класа, със съответното убеждение, че индивидите трябва да носят отговорност за себе си, а не да получават помощ от правителството. Сред известните личности, чиито идеи са допринесли за развитието на класическия либерализъм, са Джон Лок, Жан-Батист Сей, Томас Малтус и Дейвид Рикардо. Класическият либерализъм се опира и на утилитаризма, естественото право, прогреса и икономиката на Адам Смит, който предлага обосновката, че държавната намеса в икономиката не е необходима, защото ако на капиталистическата класа се предостави неограничена възможност да натрупва богатство, „невидимата ръка“ ще осигури справедливо разпределение.“

Една странична бележка ще направя за идеолите на „класическия либерализъм“: всички от тях са финансирани или промотирани от Британската източноиндийска компания.

Какво означава този цитат? Да не би Ирини Зикидис да е права? Не, по-долу статията обяснява подробно какво е неолиберализъм, кой е Хайек и кой го финансира, така че за съжаление на авторката „неолиберализъм“ без Хайек няма.

Цитатът означава, че неолиберализмът произлиза от класическия либерализъм на „свободния пазар“, разработен от класически икономисти като Адам Смит, Дейвид Рикардо или Томас Малтус, ценностите му се състоят в това да защитава правата и свободите на богатите, тоест на капитала, макар че Адам Смит не е цитиран правилно тук. Напълно вярно е, че неолиберализмът защитава само и единствено правата и свободите на корпорациите, но това, което прави, за да оправдае тезата и ценностите си за пред дребната буржоазия, кяото си въобразява, че ще забогатее, е да цитира погрешно Адам Смит, който използва израза „невидимата ръка“ на пазара в друг контекст и означава силите, които принуждават капиталистите да работят за локалната си икономика или собственото си общество.

Модерен либерализъм или социален либерализъм означава либерализмът на Рузвелт и Демократическата партия в САЩ, които са унищожени както от десните, Тачъристите, Вашингтонският консенсус (другото име на „неолиберализъм“), така и от Новото ляво (да, и Маркузе е замесен), които днес позират като наследници на Рузвелт, на Джон Кейнс и на „демократите“, но нямат нищо общо с тях, нищо повече от обикновен маркетинг и заблуда за обществото.

Днeс „лявото“ е представено единствено от мрежите на Рокфелер, Сорос, Форд, Бергруен, Карнеги, фондация Tides и ЦРУ, които се правят на „леви“ и „демократи“, както за пред Ирини Зикидис, очевидно объркана от фигурантите и неспособна да ги прецени, така и пред наивниците, които си мислят, че някакво ляво съществува и считат, че „зелената сделка“ наистина има нещо общо с екология. Създадени са точно с тази цел – за контролирана опозиция, която да напредва корпоративните интереси и глобализацията.
„Консерватизмът“, „консервативните ценности“ обаче е фабрикация на същите „елити“.

„Този синархически дневен ред в Съединените щати възприе измамна стратегия за създаване на християнска десница, за да прикрие фашистките си принципи на либертарианство или неолиберализъм с мантията на християнството. Американските консерватори неведнъж са се опитвали да противодействат на светската традиция на Съединените щати, настоявайки, че страната е християнска нация, залегналo в нейния девиз: „На Бога се доверяваме“. Истината е, че девизът не е въведен от бащите основатели, а от администрацията на Айзенхауер през 1953 г. Една от целите му е измамно да възприеме езика на Християнството в опозиция на „безбожния комунизъм“. Истинската му употреба обаче, както обяснява Кевин Крузе в „Една нация под Бога“: Как корпоративните американци изобретиха християнска Америка, за да прикрият атаките на корпоративната алчност срещу Новия курс [на Рузвелт].“

И както показахме в рубриката „Кой кой е в световната политика“, Маргарет Тачър е марионетка и е поставена на власт отново от тях.

Социален либерализъм не означава „всички да сме еднакви“, нито всички да бъдем дехуманизирани тела с полови органи и да съсипем живота на онези, които не мислят по този начин.
Агресивната подмяна на ценности като човешки права, свобода на словото, демократичен процес и толерантност, социална справедливост, качествено държавно образование и здравеопазване, с техни карикатури или зловещи крайности, според мен е умишлена и се извършва поради няколко причини, както от „Новото ляво“, така и от „автентичното дясно“.

От една страна Западната империя предпочита да се харесва на младите, за да пробие в дадена държава, затова залага на „либерална“ пропаганда. Младите хора са либерални, отворени към другите, към промяната и към бъдещето, в което само по себе си няма нищо лошо, затова подобна „либерална“ пропаганда им звучи по-свойствено. Младите хора са добра мишена за ограбване и социален инженеринг, защото са лесна плячка, особено откъснати от родителите си и лесно манипулирани. От друга страна извращаването на подобни ценности до техните противоположности, превръщането им в оръжия за колонизацията, културна война, „цветни революции“ и дестабилизация; омаскаряването им до карикатури на странно облечени лесбийки с розова коса, които крещят, че не искат да се къпят, защото Путин ще ни превземе или забиват глави в пясъка, за да спасяват планетата, вероятно цели допълнителното унищожаване на всички идеи, които биха работили в полза на обществото. Екологията вече е мръсна дума, демокрация, права на човека, социална справедливост са мръсни думи, благодарение на тези същите карикатури, екземпляри, позиращи като „леви“ или „модерни либерали“ и нямащи нищо общо с тях, освен реториката.

На фона на тези „лоботомизирани мушами“, рижавият палячо Доналд Тръмп изглежда поносимо и разумно. Но дори марионетките им да са кухи и празни като библиотеката на Борисов, то елитите не са толкова глупави. Поставянето на полусъзнателния Байдън начело на САЩ, розовите лесбийки, които крещят срещу диктатора Путин, омразата срещу мъже (и жени, защото жените не сме „тяло с вагина“, а сме хора, човеци, душа, характер и всичко останало), вероятно е умишлено.

Да, тоталитаризмът е диагноза, фашизмът разболява обществата. Всички станахме свидетели как нормално изглеждащи хора си слагат мръсни парцали, които според тях ги предпазват от „чума“, която знаят, че минава през порите на плата, както и да си правят експерименти със собствените деца, като им инжектират опасни субстанции. Всичко в името на Елита, на Биг Брадър, на Партията, същите онези психопати, военнопрестъпници и евгенисти, които искат да се избавят от „юзлеси“-те. Дали наистина Зикидис разбира как работи тоталитаризмът? Прави описания на цензура, на контол, на пропаганда, дори на полицейската държава, характерна за деспотични общества, но не различава тоталитаризма, опитва се да го свързва с „ценности“, с писанията на Алекс Джоунс за „глобален комунизъм“, „троцкизъм“ и друга стандартна пропаганда, която циркулира в обществото.

Вирусът „ляв“ ли е или „десен“?

Цензурата, насилието, подмяната на понятията, „Войната е мир“, „Белите мъже са виновни за всичко“, „Жените са тяло с вагина“, „Децата са на държавата и на Биг Брадър“, двумисъл, новговор, дехуманизация, индоктринация, пропаганда, лъжи, заплахи, фалшивите пандемии, бедност, мухлясалите коридори на партията и лъскавата фасада, подправянето на пресата и ямата на паметта, където всичко се забравя за дни не е „либерално“. Ако беше либерално, щеше да се нарича и трябва да се нарича „антилиберализъм“, „тоталитаризъм“ или „фашизъм“, каквото е.

Неолиберализмът не е „Маркузе“. Ще се върна отново към Novus Order Liberalism:

„Обществото Мон Пелерин, основано през 1947 г. от Хайек, Франк Найт, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес, Джордж Стиглер и Милтън Фридман, е финансирано от фонда Волкер. Терминът „неолиберализъм“ е въведен на Колоквиума на Уолтър Липман, който вдъхновява основаването на обществото Мон Пелерин, сестринска организация на Паневропейския съюз на Куденхов-Калгерги, който включва Ото фон Хабсбург. Обществото се застъпи за принципите на свободния пазар, изложени от Колоквиума на Липман. След като интересът към класическия либерализъм намаля през 20-те и 30-те години на миналия век, целта беше да се изгради нов либерализъм като отхвърляне на колективизма, социализма и laissez-faire либерализма. На Колоквиума терминът неолиберализъм беше измислен от Александър Рюстоу, отнасяйки се до отхвърлянето на либерализма на laissez-faire.“
„За неолибералите държавните ограничения върху търговията трябва да бъдат премахнати, за да се даде възможност за развитие на тази глобална икономика. В лекция, която изнася в Академията по международно право в Хага през 1955 г., Рьопке подчертава значението на разделението, като същевременно посочва и неговия парадокс. „Намаляването на националния суверенитет е най-категорично една от неотложните нужди на нашето време“, твърди той, но „излишъкът от суверенитет трябва да бъде премахнат, вместо да бъде прехвърлен на по-висока политическа и географска единица.“ Както обяснява Слободиан, „това, към което се стремят неолибералите, е не частична, а пълна защита на правата на частния капитал и възможността на наднационалните съдебни органи като Европейския съд и СТО да отменят националното законодателство, което може да наруши глобалните права на капитала.

В противовес на благотворителността и състраданието, проповядвани от християнството, неолиберализмът е икономика на корпоративната алчност, оправдана от социалния дарвинизъм, който вярва, че хората в неравностойно икономическо положение са отговорни за собствената си мизерия. Следователно неолиберализмът е свързан с лобиране за правителствени политики, които ограничават данъците и регулациите срещу корпоративните дейности, но опаковани за масите, като глобален сблъсък между „демокрацията“ и „комунизма“, които обикновено би трябвало да се противопоставят на политики, които ги поставят в неравностойно положение. В действителност неолиберализмът е „корпоративната“ икономическа философия на фашизма. Както е обяснено от Родерик Т. Лонг в „Либерализъм срещу фашизъм“:

… фашизмът се стреми да включи или кооптира частната собственост в държавния апарат чрез публично-частно партньорство. По този начин фашизмът има тенденция да бъде по-примамлив от комунизма за богатите интереси, които могат да видят в него начин да изолират икономическата си власт от конкуренцията чрез принудителна картелизация и други корпоративни хитрости.“

Глобалната тоталитарна държава и Обществото на Поклонниците

По-горе стана дума за Томас Малтус от школата на „класическия либерализъм“. Кой е Томас Малтус?

Според larouchepub:

„През 1751 г. водачът на каузата за американска независимост д-р Бенджамин Франклин пише и публикува памфлета „Наблюдения върху увеличаването на човечеството“, в който, изхождайки от икономически принципи, настоява за бързо увеличаване на населението на Северна Америка. Приятелят и почитател на Франклин, Джанбатиста Бекария, превежда този памфлет на италиански език и го публикува в Италия. Италианското издание на този памфлет е посрещнато с опит за опровержение, публикувано от Джанмария Ортес, водещ представител на влиятелните рентиерски и финансови фамилии във Венеция.
Атаката на Джанмария Ортес срещу Франклин попада във Великобритания и малко по-късно амбициозният млад възпитаник на богословския факултет на Оксфордския университет Томас Малтус плагиатства и публикува аргументите на Ортес като свое собствено „Есе върху принципите на населението“. По това време Малтус е на служба при британския министър-председател Уилям Пит Младши. Именно Пит спонсорира първото издание на известния труд на Малтус през 1798 г. Както заявява Пит пред британския парламент, именно „За населението“ на Малтус е използвана като претекст за реформата на британския закон за бедните през 1800 г.; Великобритания престава да дава финансова помощ на собствените си „безполезни консуматори“ („юзслесите“ по Ирини Зикидис).
Оттук произлиза и името „малтусианство“.“

„Прогресивизмът“ и „лявото“ на Запад са традиционно свързани с Фабианското общество (а по-късно с мрежите на Рокфелер, създадени като „леви“, за да имитират опозиция) и означава диктатура на елита, евгеника и социален инженеринг, чрез който уравляващата олигархия може да създаде и да ръководи „перфектното“ общество (каквото и да означава това).

Евгениката се преименува на „генно инженерство“, „биосигурност“ или „биоетика“, за да не плаши обществото, след провала на Хитлер да създаде контролирана еволюция и висша раса.

Евгениката е идеология и псевдонаука, популяризирана и налагана от Обществото на Пилгримите, известно още като WASP (бял, англо-саксонски и протестантски) елит. Това е групата, която стои зад процеса на глобализация. Този процес не е в следствие на безлично преследване на печалби от автоматони, известни като „капиталисти“, които не могат да планират за повече от 2 до 5 години напред във времето. Напротив, това усилие към глобализация и световна империя е на повече от столетие, направлявано и насочвано от така нареченият „елит“. Тоест за да разберем по-добре света, в който живеем, ще трябва да дефинираме поне три класи – глобалистите, капиталистите и работници/прекариат, но за това в друга статия.

„… до Втората световна война семейства от Обществото на пилигримите като Морган, Рокфелер, Карнеги, Вандербилт, Озбърн, Хариман, Уитни, Додж, Пайн, Рузвелт, Бейкър, Милс и Шиф, които доминират в Нюйоркското зоологическо дружество и Музея по естествена история (дарвинизъм), вдъхновяват и финансират евгеничното движение, първоначално основано през 1883 г. от братовчеда и ученик на Чарлз Дарвин, сър Франсис Галтън. В по-късните десетилетия Леонард Дарвин (1850-1943) и Чарлз Галтън Дарвин (1887-1962) продължават да играят важна роля в движението за евгеника, като измислят такива чудесно изтънчени твърдения като: някои американци са родени, за да бъдат в тежест на останалите, и заявяват, че сексуалната стерилизация ще е необходима за лудите, идиотите, имбецилите, слабоумните или епилептиците.“ – ISGP, Обществото на Поклонниците

Хитлер възприема идеологията от Америка, от Американските закони за стерилизация и пропагандата на WASP елита.
Според статията „Смразяващите американски корени на нацистката евгеника“:

„Евгениката щеше да бъде само странна разговорна тема, ако не беше широкото финансиране от корпоративни филантропи, по-специално от института „Карнеги“, фондация „Рокфелер“ и състоянието на железопътния магнат Хариман. Всички те бяха в съюз с някои от най-уважаваните американски учени, произхождащи от престижни университети като Стамфорд, Йейл, Харвард и Принстън. Тези учени подкрепяха расовата теория и расовата наука, а след това фалшифицираха и изопачаваха данните, за да послужат на расистките цели на евгениката.“

… „Железопътната компания „Хариман“ плаща на местни благотворителни организации, като Бюрото за промишленост и имиграция в Ню Йорк, за да издирват евреи, италианци и други имигранти в Ню Йорк и други пренаселени градове и да ги подлагат на депортиране, измислено затваряне или принудителна стерилизация.
Фондация „Рокфелер“ помага за създаването на германската програма за евгеника и дори финансира програмата, в която работи Йозеф Менгеле, преди да отиде в Аушвиц.“

Евгениката насърчава „достойните, здравите, полезните и можещите“, „по-добрите хора“, както чрез социални придобивки и подпомагане, така чрез произволни физически подобрения. Евгениката, близка на социалния дарвинизъм, премахва ненужните, болните, „юзлесите“ по Зикидис чрез социално изключване, бедност, икономическа война, традиционна война, стерилизация или … газови камери. Тук не мисля, че съществуват ограничения на въображението и методите. Една ваксина също би могла да свърши добра работа. Трансхуманизмът е продължение на тази псевдонаука.

„Прогресивизмът“ се носи на крилете на редица звезди на „прогреса“. Прогрес в този случай означава както обществото, така и отделната личност, които водят напредъка си, които са господари на Еволюцията с помощта на Науката, тоест „прогресът“ в този случай се преплита със сциентизъм и технокрация.
Една от „звездите“ е Маргарет Сангър, пионер на „правата на жените“, противозачатъчните и абортите. Повече за нея във видеото на Джеймс Корбет:

Фабианското общество е създадено от династии, свързани с възхода на Британската империя, като Астор и Масимо (древен Римски род на пълководци) и са клон на групата на Роудс-Милнър, документирана от историка Карол Куигли, професор в Джорджтаунския университет, която се припокрива с Обществото на Поклонниците, изложено за широката публика от Joel Van der Reijden. От това общество произлизат множество разклонения – Римския клуб и Тристранната комисия, Съвета за външни отношения на САЩ (който решава външната политика на страната, а не Джо Байдън), Бълдърбърг и Световния икономически форум, както и Чатъм Хаус, Кралския институт за международни отношения в Англия. Фабианските социалисти създават Лейбъристката партия в Англия. Пилгримите контролират и Кръга на Пине: ядрото на международния фашизъм, ръководителите на операция Гладио и елитът, който води до създаването на Европейския съюз с помощта на Хабсбургите, друга династия, управлявала Европа стотици години, която продължава да го прави и днес.

Преки членове на Фабианското общество са Джордж Бернард Шоу, Хърбърт Уелс, Сидни (съкратено от Сидни Джеймс Уеб, барон Пасфийлд от Passfield Corner) и Беатрис Уеб. Тясно свързани с тях са Джордж Оруел, близък приятел на Асторите, Бертранд Ръсел, който пише за глобалната тоталитарна империя преди Алдъс Хъксли и Оруел да публикуват известните си дистопии, които вероятно отговарят на истинските планове на приятелите им сред елита.

Близки до фабианците са фамилията Хъксли, известни евгенисти, елитисти и глобалисти. Освен авторът на Прекрасния нов свят, който описва кастово, тоталитарно общество без майка и баща, ръководено от сциентизъм, друг известен и влиятелен Хъксли е Джулиан, братът на Алдъс, евгенист, секретар на Лондонското зоологическо дружество, първият директор на ЮНЕСКО, член-основател на Световния фонд за дивата природа (фронотова организация на елита, чрез която ограбва ресурсите на местните хора с претекста за „опазване на природата“, двигатели на „зелената сделка“), президент на Британското евгенично дружество и първият президент на Британската хуманистична асоциация. Юнеско е организацията, която ще създаде културата на глобалното общество, според Хъксли.

„От съществено значение е евгениката да бъде включена изцяло в границите на науката, тъй като, както вече беше посочено, в недалечно бъдеще проблемът за подобряване на средното качество на човешките същества вероятно ще стане неотложен; а това може да се постигне само чрез прилагане на резултатите от една наистина научна евгеника.“
Сър Джулиан Сорел Хъксли
От „ЮНЕСКО – нейната цел и философия“

Ще завърша с Лорд Бъртранд Ръсел (1872-1970), член на водещо британско аристократично семейство, който според мен описва най-точно нашия свят и плановете на „глобалистите“ за нас.

„Ръсел изучава математика и философия в Кеймбриджкия университет през 90-те години на XIX век. В крайна сметка той става известен писател, социален критик и Нобелов лауреат. До 50-те години на ХХ век се превръща в любопитен политически активист от типа на „либералните ЦРУ“ („неолибералите“ по Ирини Зикидис или Новото ляво според Уикипедия, с други думи – контролирана опозиция и пряко свързан с елита).

Биографичните данни включват:

• Основател и патрон на подкрепяния от ЦРУ и Рокфелер „Конгрес за културна свобода през 1950-1956г.“ (чиято дейност се продължава от Фондации отворено общество)
• Активист против адрените оръжия (първокласна дейност, характерна за „либералното ЦРУ“ и подкрепяна от Рокфелер) през 1950-те и 1960-те години.
• Съавтор на Манифеста на Ръсел-Айнщайн от 1955 г., призоваващ за ядрено разоръжаване, и инициатор на конференциите в Пугуош, които привличат елити като Хенри Кисинджър, Робърт Макнамара и принц Садрудин Ага Хан. Последните двама членуват в Клуб 1001 (който се наследява от Римския клуб, който от своя страна пише политиките на ООН). Оказва се обаче, че Бертранд Ръсел вероятно не е познавал много добре последните двама, на които до голяма степен самият Ръсел е антитеза по време на Виетнамската война през 60-те и 70-те години на ХХ век.
• През 1964 г. сформира в Англия Комитета „Кой уби Кенеди“ въз основа на въпросите, повдигнати от актива на ЦРУ Марк Лейн, който първоначално прави кариера като виден изследовател на JFK, а по-късно като адвокат на самоубийствения култ „Джоунстаун“ (свързан с ЦРУ и програма МК-УЛТРА).
• На 6 септември 1964 г. е публикувана крайно скептичната му статия „16 въпроса за убийството“.
• Ключов основател през ноември 1966 г. на Трибунала Ръсел (Международен трибунал за военни престъпления), който провежда частни разследвания и критикува външната политика на САЩ във Виетнам.

Книгата на Ръсел „Научните перспективи“ (1919 или 1931 г.), която предшества цялата описана активност, може да бъде сравнена с „Прекрасния нов свят“ (1932 г.) на Олдъс Хъксли и 1984 (1949 г.) на Джордж Оруел.

Тя често е представяна в интернет като обрисуваща собствената му представа за идеално диктаторско общество. Книгата обаче той ясно описва като художествена измислица, която може да се превърне или да не се материализира в реалността в бъдеще.
Предвид това, елементите на описваното от него общество си заслужават да бъдат прочетени. Ако той е могъл да измисли тези неща толкова отдавна, би трябвало да е ясно, че елитите действително биха искали да приложат елементите на такава система в някакъв момент.
Също така не е напълно невъзможно крайните „научни“ възгледи, които са изложени в нея, в даден момент да бъдат използвани в игрите „разделяй и владей“ (като ги противопоставят на крайните теократични/религиозни възгледи, например), особено ако се разгледат очевидните връзки на самия Ръсел с ЦРУ.

„Научните перспективи“

Бертранд Ръсел

Само един възможен сценарий (страница 269)
„Технологичното общество, описано в общи щрихи в предходните глави, не трябва да се възприема непременно като сериозно пророчество. Това е опит да се опише света, в случай, че науката и технологията управляват, оставени без контрол. Читателят ще забележи, че предимствата, които носи науката и са ценени почти от всеки, непременно са преплетени с недостатъци, които са силно отблъскващи.“

Световна държава с фигуранти (стр. 219-220)
„Предимствата, които може да се извлекат от една организирана световна държава, са големи и очевидни. На първо място, ще има сигурност срещу войната и ще се спестят почти всички усилия и разходи, които сега се отделят за конкурентно въоръжаване: трябва да се предположи, че ще има една-единствена, високо ефективна бойна машина, използваща главно самолети и химически методи на водене на война, която ще бъде съвсем очевидно непреодолима [за да се използва срещу революция? Централното правителство може да бъде сменяно от време на време чрез дворцова революция, но това ще промени само персоналния състав на ръководителите, а не основната организация на [световното] правителство.
Централното правителство, разбира се, ще забрани пропагандата на национализма, чрез която в момента се поддържа анархията, и ще постави на нейно място пропаганда на лоялност към световната държава. …“

Възпитание и обучение (стр. 189, 251)
„Силата на психологическата техника да формира манталитета на индивида все още е в начален стадий и не е напълно осъзната. Мисля, че няма съмнение, че в близко бъдеще тя ще нарасне неимоверно. …
Образованието има две цели: от една страна, да формира ума, а от друга – да обучава гражданина. Атиняните са се концентрирали върху първата, а спартанците – върху втората задача.
Спартанците победили, но атиняните били запомнени. Образованието в едно научно общество, според мен, може да се представи най-добре по аналогия с образованието, предоставяно от йезуитите. Йезуитите са осигурявали един вид образование за момчетата, които са щели да станат обикновени хора в света, и друг вид за тези, които са щели да станат членове на Обществото на Исус.
По същия начин научните управници ще предоставят един вид образование за обикновените мъже и жени и друг за тези, които ще станат носители на научната власт.“

Обучение на работническата класа и забавления, допълнени с камери на смъртта (стр. 251-252, 257)

„От обикновените мъже и жени ще се очаква да бъдат послушни, работливи, точни, безгрижни и доволни. От тези качества вероятно задоволеността ще се счита за най-важна. За да се създаде подобно общество, ще бъдат задействани всички изследвания на психоанализата, бихевиоризма и биохимията. Децата ще бъдат възпитавани от най-ранна възраст по начин, който най-малко може да доведе до комплекси. Почти всички ще бъдат нормални, щастливи и здрави момчета или момичета. Диетата им няма да бъде оставена на капризите на родителите, а ще бъде такава, каквато препоръчват най-добрите биохимици.
Те ще прекарват много време на открито и няма да учат повече книги, отколкото е абсолютно необходимо. На така формирания темперамент ще бъде наложено послушание чрез методите на сержанта по учение или може би чрез по-меките методи, използвани при скаутите. Всички момчета и момичета ще се научат от ранна възраст да бъдат „конформисти“, т.е. да правят точно това, което правят всички.
Инициативността на тези деца няма да бъде поощрявана, а неподчинението, без да бъде наказвано, ще бъде отучено от тях. Тяхното образование ще бъде до голяма степен за физическа дейност, а когато училищните години приключат, те ще бъдат обучавани на занаят. При вземането на решение каква професия да изберат, експертите ще оценяват техните способности.
Формалните уроци, доколкото съществуват, ще се провеждат чрез киното или радиото, така че един учител да може да преподава едновременно във всички класове в цялата страна.
Разбира се, преподаването на тези уроци ще бъде признато за висококвалифицирано занимание, запазено за членовете на управляващата класа. Всичко, което ще бъде необходимо на местно ниво, за да замени сегашния учител, ще бъде една дама, която да следи за реда, въпреки че се надяваме, че децата ще бъдат толкова добре възпитани, че рядко ще се нуждаят от услугите на този уважаван човек…
Що се отнася до физическите работници, те ще бъдат обезкуражени да мислят: ще им бъдат осигурени възможно най-големи удобства, а работното им време ще бъде много по-кратко от сегашното; те няма да се страхуват от бедност или от нещастие за децата си.
Веднага след приключване на работното време ще бъдат осигурени забавления … за да се предотвратят всякакви мисли за недоволство … В онези редки случаи, когато някое момче или момиче [изглежда] интелектуално равно на управниците, ще възникне трудна ситуация, изискваща сериозно обмисляне.
Ако младежът е доволен да изостави досегашните си съмишленици и да се хвърли с цялото си сърце на страната на елита, след подходящи изпитания той може да бъде повишен, но ако прояви някаква жалка солидарност към своите, то управляващите няма да има какво да сторят, освен да го изпратят в смъртоносните камери, преди недисциплинираната му интелигентност се превърне в бунт.“

Ваня Милева