Панамският канал и страна без армия
Краят на 1980-те години е време на масови промени в политическия живот на тогавашния свят. Съветският съюз и цялата социалистическа система преживяват тежка криза. Изтеглянето на войските от Афганистан, активизирането на националистическите сили в съюзните републики, експериментите на Горбачов в икономиката и социалната сфера показват на Запада, че съветската държава окончателно отслабва и вече не може да играе ролята в световната политика, която имаше преди.
На фона на отслабването на Съветския съюз американското ръководство осъзнава, че може да действа агресивно срещу всякакви нежелателни политически режими, напълно без страх от реална реакция от страна на Михаил Горбачов и неговото обкръжение.
На 20 декември 1989 г. започва операция „Справедлива кауза“ (Operaton Just Cause) – въоръжена инвазия на американската армия в Панама. Операцията продължава пет дни. На Съединените щати им отнема по-малко от седмица, за да свалят съществуващия режим в Панама и установят контрол над малката република.
Спомнете си, че съотношението на силите между САЩ и Панама е като на 100-килограмов човек срещу шестокласник. Дори и сега цялото население на Панама е малко над 3,6 милиона. От началото на ХХ век Панама практически няма собствена армия. Това състояние на нещата също е резултат от политиката на Вашингтон. Когато Панамският канал е построен, ръководството на САЩ оказва натиск върху панамските власти с аргумента, че собствените въоръжени сили на Панама ще застрашат сигурността на самия канал.
В продължение на 48 години, от 1904 г., Панама има само национална полиция. Въпреки това през 1953 г. на базата на полицията е създадена Националната гвардия на Панама – по-милитаризирана структура, която е финансирана от САЩ. Създаването на Националната гвардия се налага на фона на активизирането на комунистическите бунтовници в страните от Централна и Южна Америка. Затова сега американците не спестяват финансирането на панамската Национална гвардия. Между другото, именно в зоната на Панамския канал се намира прочутата „Школа Америка“, където инструктори от Съединените щати обучават офицери за армиите и полицията на почти всички държави в Латинска Америка.
Живот, победа и смърт на генерал Омар Торихос
През 1969 г. в Панама се извършва военен преврат. 40-годишният полковник Омар Ефраин Торихос (1929-1981) идва на власт. Професионален войник, Торихос постъпва на служба през 1947 г. Син на бедни учители, той печели конкурс за обучение във военно училище в съседния Ел Салвадор. След като завършва колежа през 1951 г., той постъпва в панамската национална полиция с чин младши лейтенант, а от 1953 г. служи в Националната гвардия.
Интересното е, че Торихос съчетава успешна военна кариера с нелегални дейности като лидер на антиимпериалистически офицерски кръг, макар че външно е офицер, доста лоялен към режима. През 1955 г. с чин лейтенант става командир на отряд на Националната гвардия за охрана на международното летище Токумен, а година по-късно е назначен за началник на сигурността на бившия аржентински президент Хуан Доминго Перон, който тогава живее в Панама.
В това си качество Торихос е повишен в капитан, а през 1960 г. става майор и е назначен за командир на 2-ра военна зона, която включва западното крайбрежие на Панама в района на канала. От февруари 1963 г. Торихос командва 5-та военна зона, а през 1966 г. с чин подполковник става изпълнителен секретар на Националната гвардия на Панама.
След военен преврат и завземане на властта в страната Торихос си присвоява титлата бригаден генерал и се провъзгласява за лидер на Панамската революция. Основната цел на Омар Торихос е национализация на Панамския канал и максимално освобождаване на страната от диктатурата на САЩ.
На 7 септември 1977 г. във Вашингтон Омар Торихос и американският президент Джими Картър подписват дългоочакваните „Договор за Панамския канал“ и „Договор за постоянен неутралитет и експлоатация на канала“, които предвиждат постепенно прехвърляне на зоната на канала под юрисдикцията на Панама. Въпреки това на 31 юли 1981 г. самолет DHC-6 Twin Otte, който е управляван от генерал Торихос, се разбива при странни обстоятелства. Всичките седем души на борда загиват.
„Ананасовата муцуна“
Почти веднага след смъртта на Торихос, полковник Мануел Антонио Нориега става фактически лидер на Панама, който служи като ръководител на Дирекцията за военно разузнаване и контраразузнаване на Генералния щаб на Националната гвардия на Панама. Подобно на Торихос, Нориега произлиза от бедно семейство, израснал е в бедняшки квартал в Панама Сити и от детството си мечтае да се измъкне от бедността. Единственият начин по това време е само военната служба. Докато служи в Националната гвардия на Панама, той среща Омар Торихос и печели доверието му, като става негов помощник.
В Панама Нориега е наричан „Ананасовата муцуна“ – заради следите от едра шарка по лицето. Нориега не се отличава с висок морал. Употребява наркотици, води доста разпуснат начин на живот. Нориега, въпреки факта, че е сътрудник на Торихос в Панамската революция, сътрудничи на американското ЦРУ на платена основа от 1960-те години. Той спира да получава пари от американското разузнаване вече като върховен лидер на Панама през 1988 г.
Това се дължи на факта, че Нориега, въпреки пороците си, все пак се опитва да провежда външна политика, колкото е възможно по-независима от Съединените щати. Например, той отказва да предостави територията на Панама на Съединените щати за провеждане на подривни дейности срещу сандинисткото правителство на съседна Никарагуа. В резултат на това през юли 1987 г. САЩ обявяват пълно прекратяване на икономическата и военна помощ за Панама, а през февруари 1988 г. Мануел Нориега е обвинен в трафик на наркотици от Управлението за борба с наркотиците към Министерството на правосъдието на САЩ.
Разбира се, определени претенции към Нориега са оправдани, тъй като „ананасовата муцуна“ определено не е ангел, но Съединените щати са майстори на двойните стандарти и ако диктаторът Анастасио Сомоса е за американците „техен кучи син“, като Рафаел Трухильо, например, то и Мануел Нориега е сред „тираните“, въпреки че той не се различава много от повечето други военни ръководители на латиноамериканските държави.
През април 1989 г. САЩ налагат икономически санкции на Панама. През май 1989 г. лидерът на опозицията Гилермо Ендара печели президентските избори в Панама, но Нориега не признава резултатите от изборите. Проамериканските сили се опитват да организират военен преврат, но не успяват. Тоест виждаме как е приложена класическата схема на американското ръководство – очерняне на управниците, санкции, протести на опозицията.
Благодарение на такава тактика американците успяват да предизвикат икономическа криза в Панама, но това не е достатъчно – необходима е цяла въоръжена инвазия на американската армия в Панама, за да свали Нориега, да го залови и да го съди на територията на Съединените щати.
Операция „Справедлива кауза“
Когато излизат наяве фактите, че американското ЦРУ се опитва да извърши военен преврат в Панама, Нориега изгонва група американски граждани от страната. Тогава властите на САЩ започват да евакуират всички американци от страната.
На 15 декември 1989 г. Мануел Нориега обявява в парламента на Панама, че страната всъщност е във война със Съединените щати, а на следващия ден се случва провокативен инцидент – панамски войници застрелват и убиват лейтенанта от морската пехота на САЩ Робърт Пас, а съпругата му е изнасилена.
Това престъпление всъщност освобождава ръцете на американското ръководство. Джордж Буш-старши, тогава президент на САЩ, решава да започне операция „Справедлива кауза“ срещу Панама. В операцията участват 26 000 американски военнослужещи, 100 бронирани машини, 140 артилерийски оръдия и минохвъргачки, 200 самолета и хеликоптера. Основната роля трябва да изиграят специалните части, въздушнодесантните войски и морската пехота на Съединените щати.
За сравнение: силите за национална отбрана на Панама по време на описаните събития наброяват 12 хиляди души, включително 11 хиляди души в сухопътните части. Те имат само 30 бронетранспортьора, 50 артилерийски оръжия, 23 самолета и 20 хеликоптера.
Операция „Справедлива кауза“ започва в 1:00 часа на 20 декември 1989 г. Американски самолети атакуват градовете Панама, Колон, Рио Хато и Давид, а 84 транспортни самолета хвърлят парашутни войски от 75-и рейнджърски полк в Панама. След това личният състав и бронираната техника на 82-ра американска въздушно-десантна дивизия са стоварени от 27 самолета по метод на кацане. Още сутринта на 21 декември американците успяват да превземат сградата на Генералния щаб на панамските сили за национална отбрана. Въпреки че панамските военни се съпротивляват много ожесточено, численото превъзходство на американците и най-добрите оръжия свършват своята работа.
В резултат на операцията загубите на американската армия възлизат на 23 убити и 330 ранени. Убити са 515 панамци, включително 51 войници. Мануел Нориега изчезва на територията на дипломатическата мисия на Ватикана. За да го принуди да напусне скривалището, американската армия излъчва рок музика с пълна сила денонощно в продължение на няколко дни, което прави престоя в посолството непоносим. На 3 януари 1990 г. Нориега се предава и е арестуван от американските военни. Той е отведен в Съединените щати.
На 10 юли 1992 г. е осъден на 40 години затвор, но след това присъдата е намалена на 30 години. На 28 август 2007 г. е взето решение за екстрадирането му във Франция, където Нориега също е изправен пред присъда. На 26 април 2010 г. е екстрадиран във Франция, а през 2011 г. е екстрадиран в Панама, където през 1995 г. е осъден задочно на 20 години затвор.
Здравето на Нориега, който вече е над 80-те, се влошава значително. Той получава инсулт през 2012 г., но остава в затвора. Едва когато се подлага на операция за отстраняване на мозъчен тумор, възрастният мъж е преместен под домашен арест. На 29 май 2017 г. 83-годишният Мануел Нориега умира.
Операция „Справедлива кауза“ се превръща в един от класическите примери за военни намеси на САЩ под прикритието на „възстановяване на демокрацията“ и „защита на правата на човека“, въпреки че преди нахлуването в Панама, Съединените щати прибягват до подобни действия повече от веднъж, включително в началото на ХХ век, когато американските морски пехотинци редовно кацат в Централна Америка, за да гарантират икономическите и политически интереси на Съединените щати.
Автор: Илья Полонский
Превод: Революционната борба по света (wordpress.com)