Автор: Джеймс Корбет
corbettreport.com
10 септември, 2022 година

Кралица Елизабет е мъртва, да живее крал Чарлз?!

Да, за онези щастливи души, които са толкова блажено откъснати от новинарските емисии по 24 часа, 7 дни в седмицата, че още не са чули, съобщавам новината, че най-дълго управлявалият монарх в британската история, кралица Елизабет II, е мъртва.

Изкушаващо е да тълкуваме двойната дъга, която се появи над Бъкингамския дворец, когато Нейно кралско височество ритна кралската камбана, като знак, че смъртта й наистина е подарък от Бога, но – както винаги се стремя да отбелязвам в такива случаи – смъртта на неразкаяния грешник не е победа и няма утеха в премахването само на една от многото глави на Октопода. Ако не друго, то управлението на крал Чарлз несъмнено ще бъде още по-безчестно от това на майка му.

Каквото и да е бъдещето на верните поданици на Негово кралско височество, Великият крал Чарлз III, подкрепящият Големия ресет, приятел на педофилите и привърженик на въглеродната евгеника, предвид отчайващата (макар и предсказуема) реакция на нормалните хора на тази последна кралска кончина, нищо не би могло да бъде по-навременно от задълбочено изследване на най-ниските етажи на британското кралско семейство. Така че, въпреки че през следващите 24 часа (!!!) възнамерявам да пусна двучасов документалнен филм за Ал-Каида от 18 000 думи, отделих време от графика си, за да ви представя тази статия.

„Насладете се!“ не е правилното пожелание, но разбирате идеята.

Неофициалната история на кралското семейство

Има една история, която се разказва за кралица Елизабет. Според историята, когато я попитали за нейната идеология, тя отговорила: „Ние сме по-стари от капитализма и социализма“.

Историята почти със сигурност е апокрифна. Но, както много други подобни измислени анекдоти, в нея има зрънца истина. Всъщност монарсите не са социалисти или капиталисти сами по себе си. Те са част от една много по-стара традиция, която вижда света в съвсем различна светлина.

За да разберем този кралски светоглед, трябва да започнем от начало. Не, не в началото на управлението на Елизабет през 1952г. Не и началото на английския клон на рода „Уиндзор“, към който тя принадлежи. Дори не и началото на монархическата система в Англия.

Трябва да се върнем към началото на самата монархия. И за изненада на абсолютно никой от моите читатели, ще открием, че кралската идеология е предшественик на това, което днес познаваме като евгеника.

Както написах през 2016 г:

Древните египтяни са почитали фараоните като потомци на бога на слънцето Ра. На японците е било казвано, че тяхното императорско семейство произхожда от богинята на слънцето Аматерасу и бога на морето Рюуджин. В Европа монарсите твърдели, че самият Бог директно им е предоставил „божественото право“ да управляват своите поданици. В Китай го наричали „мандат от Небето“.

Откакто има кралски особи, съществуват сложни богословски обосновки защо монарсите заслужават да управляват народа… и винаги е имало кралски особи.

Лесно е да се разбере защо управляващата класа се опитва да насърчи тази идея за божествено управление в култура след култура. В края на краищата, ако кралете и кралиците, императорите и фараоните не са богове или поне избрани от Бога, защо някой би ги слушал? Разликата между божествения крал и обикновения диктатор изчезва, ако се отрече божествеността на краля.

Дори днес, в тази „постмонархическа“ епоха, древните суеверия за кралските семейства продължават да съществуват. Те все още се наричат „синя кръв“, сякаш самата кръв, която тече във вените им, е различна от вашата или моята. Все още съществува сложен етикет за среща с английската кралица и той все още се спазва стриктно без изключение. Дори Обама трябваше да вземе урок по обноски, преди да се срещне с Нейно Величество Елизабет II.

Ритуалите на класовото различие не са само за показ. Кралските особи винаги са се смятали за по-висши от простолюдието, за порода, различна от бедните потиснати маси, които се трудят в мизерия под тях.

Да, древните са научени да вярват, че техните императори са истински богове. Междувременно европейските династии процъфтявали в продължение на векове под масовата заблуда, че тези фамилии са специално избрани от Бога да управляват народа си. Нужно ли е да се изненадваме, че в един момент кралските особи започват да вярват на собствената си пропаганда?

Тези протоевгеници скоро осъзнали, че ако тяхната кръв е твърде ценна, за да се смеси с тази на простолюдието, то тя трябва да се запази в семейството. И така започнали векове на кралско кръвосмешение, което довело до деформации, аномалии и генетични особености, които днес са широко разпространени в кралските кръвни линии (вродената хемофилия е само един от най-известните примери). Може би най-забележителният пример за вътрешносемейни бракове, довели до генетична разруха, е този на испанските Хабсбурги, които след 500 години управление на огромни територии в Европа успяват почти да се самоунищожат, заради кръвосмешението.

С това разбиране за протоевгеничната философия като фон можем да започнем да си обясняваме хилядолетната история на британската монархия. Алфред Велики, да, да, да, да, да, Хенри обезглавява съпругите си и основава църква, бла-бла-бла, лудостта на крал Джордж и т.н.. Мисис Джон Браун и т.н. и т.н. чак до Еди (VII) и интригите, които дават началото на Първата световна война и раждат съвременния свят. Нали знаете, тази история.

За да приключим с осмислянето на тази история, трябва да добавим още един елемент към нея: както се оказва, „британското“ кралско семейство изобщо не е толкова британско. В крайна сметка фамилията „Уиндзор“ става фамилия „Уиндзор“ едва през 1917 г. Преди това тя е била Сакс Кобург-Гота. Но британската общественост по това време е била малко настръхнала срещу хуните (немците) заради цялата тази, знаете, Първа световна война, така че кланът се прекръства на „Уиндзор“.

Разбира се, отбелязването на истинския произход на дома „Уиндзор“ не е един примитивен начин да обиждаме германците. То насочва към нещо още по-фундаментално. Тези кралски особи – свързани, както си спомняме, чрез кръвосмешение – имат много повече общо с европейските си братя и сестри, братовчеди и чичовци, отколкото с населението, което са управлявали.

На този исторически фон можем да разберем, например, добре документираната привързаност на Уиндзорите към нацистите, които пропагандират евгениката. В крайна сметка откъде според вас нацистите са получили евгеничните си убеждения? Като се има предвид кралската история на евгеничния мироглед, може би не е изненадващо да научим, че псевдонауката евгеника е създадена от носителя на кралски медал Франсис Галтън, който произхожда от прочутия (изтъкан от кръвосмешение) род Дарвин-Галтън, в който има много уважавани членове на Кралското дружество.

Откритите връзки между Едуардския (Едуард VIII) двор и обсебения от евгениката режим на Хитлер са добре документирани. Прикритите връзки са още по-интригуващи. (Хммм, това ми дава идея за документален филм…) Но не става дума само за домашните филми, на които бъдещата кралица отправя нацистки поздрав, за срещите на Едуард VIII с Хитлер, за приятелството на крал Чарлз през целия му живот с нереформирания офицер от СС (и съосновател на Билдерберг) принц Бернхард от Холандия или за пристрастието на принц Хари към флиртуване с нацистите. По-същественото в случая е прословутото желание на принц Филип да се прероди в „особено смъртоносен вирус“, за да допринесе за обезлюдяването на планетата (изказване, което е проверена от Snopes, така че знаете, че е вярно!).

Виждате ли, помпозността на кралските особи със синя кръв нямаше да е толкова лоша, ако те просто се чувстваха по-висши от простолюдието в стил „Какво, ти, който си сам си чистиш тоалетната? О, небеса!“ по някакъв начин. За съжаление, не просто снобизъм ги мотивира и голямото им желание не е просто да се държат встрани от простолюдието. Както се оказва, кралското семейство не само се чувства по-висше от поданиците си, то активно не ги харесва и постоянно крои планове да ги подчини, ограби, обеднее и подведе.

Атаки под фалшив флаг

Има нещо странно в това Redditors (потребители на reddit) да откриват за първи път, че кралица Елизабет II далеч не е някоя сладка възрастна дама, която маха на тълпите и се наслаждава на чай и мекици в красиви английски градини, а всъщност е наследница на богатство, натрупано чрез насилственото подчиняване на голяма част от световното население и ограбването на неговите богатства и ресурси (1). Фактът, че някой може да бъде шокиран от тази историческа реалност, говори за невероятната наивност на масите, които не могат да си представят, че безмилостни психопати заговорничат, за да трупат повече богатство, причинявайки страдание на света. (Само почакайте тези мили, доверчиви маси да научат за Британската източноиндийска компания и опиумните войни, и бенгалския геноцид, и бурските концентрационни лагери, и клането в Амритсар, и т.н., и прочее …)

Но за нагледен пример за перфидността, с която британската монархия управлява от векове (и която е дала началото на прозвището „Перфиден Албион„), е достатъчно да погледнем историята на тяхния специалитет: операциите под фалшив флаг.

Както подобава на управляващата монархия на държава, която от векове е известна с коварството си, британските кралски особи инсценират събития, за да набират обществена подкрепа в полза на преследването на враговете си, което също датира от векове. За един от най-ярките примери за това ще трябва да си припомним „Помнете, помнете пети ноември“.

Извън Великобритания „барутният заговор“ е известен бегло чрез културни артефакти, като препратките към сюжета на филма „V като Вендета“, и последвалото заимствуване на маската на Гай Фокс като символ на Anonymous. Дори в Англия повечето хора знаят само официалната версия на историята – тази, събрана в така наречената „Кралска книга„, написана от самия крал Джеймс I.

Според официалната история, вечерта на 4 ноември 1605 г. Гай Фокс е открит с 36 варела с барут и купчина дърва и въглища в подземието под Камарата на лордовете в Парламента, вероятно подготвяйки се да взриви сградата. След задържането му Фокс е изправен пред краля и след като се пречупва при разпита, в крайна сметка отвежда кралските агенти до останалите участници в заговора. Оказало се, че целият замисъл за взривяването на парламента, който се подготвял за 5 ноември, бил замислен от йезуитите и осъществен от група луди английски католици от провинцията. Тогава крал Джеймс предприема разумната мярка да се разправи с католиците в Англия, като по този начин гарантира, че католическото предателство никога повече няма да застраши кралството.

Разбира се, тази история, както и голяма част от историята, написана от победителите, е пълна глупост. Могат да се напишат цели томове за този план, за това, което наистина знаем за него, и за това как е била създадена официалната версия… и поне една книга вече е написана! Тя се нарича „Барутният заговор„, автор е Хю Рос Уилямсън и е публикувана през 1952 г. На тези, които се интересуват от цялата история, препоръчваме да прочетат разказа на Уилямсън. Макар че пълната истина за заговора вероятно никога няма да бъде разкрита – тя е заровена в море от подправени документи, подправени доказателства и официална тайна – можем да кажем със сигурност, че официалната версия е изградена на базата на показания, получени чрез изтезания, и фалшифицирани признания, че шпионите на краля вероятно са участвали във всички етапи на конспирацията, че групата подставени лица, които в крайна сметка са обвинени за цялата афера, не биха могли да я извършат сами и, най-важното, че тя е дала на крал Джеймс идеалното извинение да се справи с католиците точно по начина, по който е искал.