Вижте Четвъртият Райх – Част Първа за история на синархията и фашизма в Европа.

Паневропейският съюз

 

Синархистката организация Паневропейски съюз (PEU) е основана през 1923 г. от Ото фон Хабсбург и Рихард фон Куденхове-Калерги, австрийски политик и философ, пионер на европейската интеграция. През 1922 г. на учредително събрание във Виена присъстват над 6000 делегати. Като се обявява срещу „болшевишката заплаха“ в Русия, граф Калерги призовава за разпускане на всички национални държави в Западна Европа и за създаване на единна европейска федерация.

Oткриващата сесия на Паневропейския конгрес във Виена, 1926 г
Oткриващата сесия на Паневропейския конгрес във Виена, 1926 г. На заден план се виждат портретите на Наполеон Бонапарт, Кант и Ницше.

Началото на Паневропейския съюз е финансирано от европейската банкова фамилия Варбург. Макс Варбург, потомък на германския клон на фамилията, предоставя на Куденхов-Калерги 60 000 златни марки за провеждането на учредителния конгрес. Още по-показателно е, че първият масова демонстрация на Паневропейския съюз в Берлин, в Райхстага, е изнесен от Ялмар Шахт, който по-късно е ръководител на Райхсбанк, министър на икономиката и главен архитект на нацисткия преврат и издигането на Хитлер на власт.

Куденхове-Калерги се обръща към Мусолини, вярвайки, че вижда в него нов Джузепе Мацини, който може да направи така, че каузата на единна политическа Европа да възтържествува. След похода на Мусолини към Рим той пише:
„С голям интерес следя събитията в Италия, защото във фашизма виждам първата политическа реализация на импулсите, породени от Ницше: Мусолини, ученик на Д’Анунцио, който сам е дисциплиниран ницшеанец, черпи духовните сили на своето движение от ницшеанската етика. Ако успехът на движението е толкова изненадващо, то е защото внася напълно нов фактор в европейската политика и никой не подозира за неговия произход.“

Според исторически документи фашисткият диктатор на Италия първоначално е скептично настроен към идеята за Паневропа, но е бил „спечелен“ за схемата след среща с Куденхове-Калерги, по време на която, по думите на графа: „дадох му пълен набор от цитати на Ницше за Съединените Европейски Щати. Посещението ми представляваше промяна в поведението на Мусолини спрямо Паневропа. Съпротивата му изчезна.“

Десетилетие по-късно, през октомври 1932 г., Ялмар Шахт, директорът на германската Райхсбанк, който финансира възхода на режима на Хитлер от името на Рокфелер, Варбург и Хариман, произнася голямо обръщение преди друго събитие на Паневропа, в което уверява Куденхов-Калерги и останалите, че: „След три месеца Хитлер ще бъде на власт… Хитлер ще създаде Пан Европа. Само Хитлер може да създаде Пан Европа.“

От 25 до 28 февруари 1949 г. в Брюксел Международният съвет на Европейското движение провежда своята учредителна сесия, по време на която европейските активисти призовават по-специално за приемането на Европейска харта за правата на човека и приемането на статута на Европейския съд. В центъра: Уинстън Чърчил, бивш британски министър-председател; седнал: Пол-Анри Спак, министър на външните работи на Белгия.
От 25 до 28 февруари 1949 г. в Брюксел Международният съвет на Европейското движение провежда своята учредителна сесия, по време на която европейските активисти призовават по-специално за приемането на Европейска харта за правата на човека и приемането на статута на Европейския съд. В центъра: Уинстън Чърчил, бивш британски министър-председател; седнал: Пол-Анри Спак, министър на външните работи на Белгия.

Калерги не е очарован от расистката версия за ПaнЕвропа (но съжалява все пак, че Хитлер не е успял да я осъществи, виж (1) ) на Хитлер и се стреми да замени националистическия германски идеал за расова общност с идеал за етнически хетерогенна и приобщаваща европейска нация, основана на културна общност. Куденхове-Калерги си сътрудничи с политици като Енгелберт Долфус, Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол.

Калерги също е свързан с обществото Мон Перелин, което ребрандира фашистката корпоративистка икономическа философия като „неолиберализъм“, което днес се прикрива като консерватизъм и опустошава света в името на масова приватизация и пазарен фундаментализъм, мерки за социални икономии и борба с „Голямото правителство“. Обществото Мон Пелерин, основано от Милтън Фридман и Фридрих Хайек, координира създаването на международна мрежа от мозъчни тръстове и фондации, които да разпространяват своята философия на корпоративната алчност. Неолибералната икономика е измамата, чрез която Америка разшири имперските си амбиции. Всичко, заради „борбата с комунизма“ и тролските твърдения на Хайек, че всичко социално и всичко, което не е приватизирано, води до „страшен тоталитаризъм“ и това е пътя към ада, към „робството“. Така САЩ наложиха своя неолиберализъм, който отвори чуждите нации за експлоатация от американците корпорации.

Началото на Европейския съюз е основаването на Европейското движение от Джоузеф Ретингер, който също е един от основателите на групата Билдерберг, финансирана от ЦРУ. През 1946 г. Ретингер помага за създаването на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC), посветена на изграждането на единен пазар, предшественик на Европейския съюз. Ретингер провежда редица среща в Америка, доведен от Аверел Хариман, тогавашен посланик на САЩ в Англия, за да осигури подкрепа за ELEC и посещава Дейвид и Нелсън Рокфелер, Джон Фостър Дълас и след това директора на ЦРУ, генерал Уолтър Смит.

Хагският конгрес и Европейското движение до голяма степен са дело на мистериозния Йозеф Ретингер, описан (от един автор) като „източноевропейския еквивалент на Жан Моне“, тъй като не е политик, но въпреки това има огромно влияние върху раждането на Европейския съюз. Основаването на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC) през 1946 г. и Билдерберг през 1954 г. са сред постиженията на Ретингер. Нищо от това Ретингер не би могъл да постигне без своите приятели в американския либерален истаблишмънт като Рокфелер и многобройните му приятели от Обществото на поклонниците, всички от които той среща по време на Втората световна война като съветник на министър-председателя Владислав Шикорски, ръководител на полското правителство в изгнание.

Жан Моне (1888 – 1979) и Робер Шуман (1886 – 1963)
Жан Моне (1888 – 1979) и Робер Шуман (1886 – 1963)

Желанието на САЩ е Европейският съюз да действа като противовес на съветската власт и да подкрепя политиката на НАТО. През 1947 г. президентът Труман заплашва да намали европейската следвоенна помощ, освен ако французите не приветстват Германия в сърцето на европейския истаблишмънт. През юли 1950 г. американският генерал Уилям Донован, ръководител на OSS (предшественик на ЦРУ), инструктира европейските агенти на дълбоката държава, като Жан Моне (създател на фашистката супер елитна група Le Cercle), Робер Шуман (Le Cercle) и Антоан Пине (Le Cercle), да работят за създаването на Европейски парламент. Две години по-късно първата среща на Le Cercle е организирана от близкия съратник на Пине, адвокатът и разузнавач Жан Виолет.

През 1949 г. Ретингер създава Американския комитет за обединена Европа (ACUE) заедно с бъдещия директор на ЦРУ Алън Дълас и Джордж Франклин, тогавашния директор на Съвета за външни отношения на САЩ, Том Браден и генерал Уилям Донован (ръководител на OSS, предшественик на ЦРУ). Европейското движение, ръководено от Уинстън Чърчил, Аверел Хариман и Пол-Анри Спак, е контролирано и почти изцяло финансирано от ЦРУ чрез фронта, наречен Американски комитет за обединена Европа (ACUE). Финансирането на Комитета идва от фондациите на Форд и Рокфелер, и двете от които служат като канали за тайни операции на ЦРУ, както и от бизнес групи с тесни връзки с правителството на САЩ. Председател на Американския комитет за обединена Европа е Уилям Донаван (директор на OSS, предшественика на ЦРУ), а Алън Дълас – негов заместник- председател (първи директор на ЦРУ, рицар на Малта, член на обществото Череп и Кости, член на Le Cercle, на Обществото на пилгримите и на Съвета за външни отношения на САЩ, идеолог на Студената война, замесен в убийството на Кенеди).

Към Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC) скоро се присъединяват президентът на Франция Жискар д’Естен и Херман Абс, ключова фигура в съхранението и продължаването на нацистката власт в Германия и Европа след войната. Херман Йозеф Абс е водещ германски банкер и съветник на канцлера Конрад Аденауер (рицар на Малта, сред учредителите на Le Cercle). От 1938 до 1945 г. е член на борда на директорите на Дойче банк, както и на 44 други компании, включително IG Farben. IG Farben е най-големият донор в предизборната кампания на Хитлер. Една година преди Хитлер да завземе властта, IG Farben дарява 400 000 марки на Хитлер и неговата нацистка партия. Съюзниците арестуват Абс през януари 1946 г., но благодарение на британска намеса той е освободен след три месеца, а по-късно германските съдилища оттеглят всички обвинения. Когато Конрад Аденауер поема властта през 1949 г., Абс е най-важният му финансов съветник. Аденауер е смятан за един от тримата „бащи-основатели на Европейския съюз“, заедно с Робер Шуман и Пол-Анри Спак.

Херман Абс е назначен за отговорник на разпределянето на помощта по план Маршал за германската индустрия и до 1948 г. ефективно управлява икономическото възстановяване на Германия. Според историка д-р Майкъл Пинто-Душински, съветник на бивши еврейски работници, „приемствеността на икономиката на Германия и икономиките на следвоенна Европа е поразителен. Някои от водещите фигури в нацистката икономика станаха водещи строители на Европейски съюз“

Усилията на френския външен министър Робер Шуман водят до подписването на Римския договор, който създава Европейската икономическа общност (ЕИО), от която Европейският съюз проследява своя произход. Шуман е първият президент на Европейският парламент през 1958 г.

Но Жан Моне (съосновател на Le Cercle) е този, който става председател на новия орган, наречен Върховен орган, и който има най-голямо влияние върху европейското движение. По онова време Моне е най-влиятелният бизнесмен и икономист в следвоенна Европа. През 1936 г. Вивиен Постел дю Мас казва на Морис Жиродиас, че заедно с Куденхов-Калерги Моне е бил влиятелен организатор на синархическата програма. Други информатори като Улман и Азо от Имперската синархистка организация описва Моне като „истински синархист… чието членство в движението е никога не е било под въпрос за истинските посветени“.

През 1955 г. Куденхове-Калерги предлага Одата на радостта на Бетховен за музика на европейския химн – предложение, което Съветът на Европа приема шестнадесет години по-късно. Куденхове-Калерги много активно участва в разработването на логото на ЕС, което съдържа дванадесет звезди. Броят на звездите няма нищо общо с броя на страните членки, но очевидно заради окултното му значение, представено от дванадесетте племена на Израел, дванадесетте апостоли, дванадесетте зодиакални знака и т.н.

 

Дълбоката държава

Генерал Шарл дьо Гол подкрепя Паневропейското движение, но неговите антибритански, антиамерикански и антинатовски позиции го правят непопулярен сред ЦРУ (влиза в конфликт с Алън Дълас), дотолкова, че службите дори подкрепят заговорите за убийство на Organisation Armée Secrète (Организацията Armée Secrète е крайнодясна френска паравоенна организация по време на войната в Алжир) срещу френския президент. Доклад на военното разузнаване на САЩ от 27 юли 1944 г. от военното аташе в Алжир предупреждава за проникването на синархисти във висшите ешелони на правителството на Свободна Франция на генерал Шарл дьо Гол, със седалище в Алжир. Ако е вярно, че много хора, които заемат важни позиции в кабинета и в непосредственото обкръжение на генерал дьо Гол, също са тясно свързани с политически идеи, чужди на програмата, която дьо Гол и неговото правителство публично подкрепят, тогава могат да се направят политически заключения с с далечни последици.

Сред синархистите около дьо Гол очевидно е и Жан Моне. Робер Шуман е само фронтмен, основният двигател всъщност е Жан Моне, най-влиятелният бизнесмен и икономист в следвоенна Европа. Моне осигурява подкрепата на съюзниците за генерал дьо Гол срещу опозицията на Рузвелт, а в замяна дьо Гол му възлага отговорността за възстановяването на френската икономика и индустрия след войната – позиция, която той използва, за да постигне голямата си мечта – създаването на Европейска икономическа общност. „Декларацията на Шуман“ е резултат от интриги и хитрости на Моне, като най-дръзкият му трик е да накара френските и западногерманските правителства да създадат наднационална организация, която да координира техните индустрии, без да осъзнават какво точно са подписали.

През 1952 г. Жан Моне (бащата на Европейския съюз) става е член-основател на таен трансатлантически мозъчен тръст на „дълбоката държава“, наречен „Le Cercle“. Целта на „Le Cercle“ е да циментира френско-германските отношения и да насърчи европейските отношения със САЩ. Възниква от френско-германски съюз (във връзка с операция Гладио), като първоначално нервният им антикомунизъм има католически привкус. През 70-те години на 20 век организацията приема трансатлантически светски етос, особено след участието на Тед Шекли (централна фигура в операцията в Залива на прасетата, операция 40, операцията на ЦРУ във Виетнам – Феникс и аферата Иран-Контра, замесен в убийството на Кенеди, директор на ЦРУ по време на президенството на Буш Старши), под чието влияние се провеждат срещи от двете страни на Атлантика, като Шекли председателства срещите в САЩ. Le Cercle e чадърна организация на фашисткия интернационал и произлиза от Имперското синархично движение (виж Четвъртият Райх – Част Първа).

Le Cercle (Групата) на Антоан Пине е връзката, която тайно свързва повечето европейски разузнавателни служби, включително германските BND и BfV, MI6 във Великобритания, SDECE на Франция, BVD на Холандия, Surete de l’Etat на Белгия и Swiss и по-късно дори саудитското разузнаване и тайните служби на Южна Африка за апартейд, BOSS.
Le Cercle (Групата) на Антоан Пине е връзката, която тайно свързва повечето европейски разузнавателни служби, включително германските BND и BfV, MI6 във Великобритания, SDECE на Франция, BVD на Холандия, Surete de l’Etat на Белгия и Swiss и по-късно дори саудитското разузнаване и тайните служби на Южна Африка за апартейд, BOSS. На снимката среща на Групата от 1958г. Участници – Конрад Аденауер, Жан Виолет и Антоан Пине.

Le Cercle се описва като: „……неформална група от европейски и американски професионалисти – политици, пенсионирани посланици, бивши генерали, адвокати, банкери и активни участници в банкови, петролни, корабни, издателски и търговски компании – които се интересуват от запазването на положителен атлантически диалог.“ Американските й членове включват Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и бившия съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън. Повечето неоконсерватори зад „войната срещу тероризма“ са били членове на Le Cercle, включително Ръмсфелд, Пърл и Улфовиц.

Joel Van der Reijden, пише: „Ото фон Хабсбург е един от най-влиятелните задкулисни играчи в Европа след Втората световна война. Католическите Хабсбурги, включително Ханс Адам II от Лихтенщайн, все още ръководят Паневропейския съюз на Ричард Куденхов-Калерги. Паневропейският съюз първоначално е финансиран от Луис дьо Ротшилд и Макс Варбург, докато Леополд Амери и Никълъс Мъри Бътлър (член на Обществото на поклонниците – британска аристокрация, финансови елити и корпоративна Америка, известни като „глобалистите“) са сред най-преданите му задгранични покровители.“

Хабсбургите са австрийско-германска династия, която придобива влияние в края на 14 век и управлява Свещената Римска империя в съюз с католическата църква до края на 18 век. След Втората световна война Куденхове-Калерги и Ото фон Хабсбург, заедно със своите сътрудници в организации като Опус Деи и рицарите от ордена на Малта, започват да възстановяват своята мрежа Ватикана-Паневропа с цел пресъздаване на нова Свещена Римска империя. Едно от най-важните отрочета на реакционната мрежа Ватикана-Паневропа е Le Cercle.
Клаус Шваб приветства участниците на встъпителния Европейски симпозиум по мениджмънт (преименуван на Световен икономически форум) през 1971 г.
Клаус Шваб приветства участниците на встъпителния Европейски симпозиум по мениджмънт (преименуван на Световен икономически форум) през 1971 г. Ото фон Хабсбург (вляво) произнесе основната реч на откриващата сесия.

Световният икономически форум е основан през 1971 г. като Европейски форум по мениджмънт. На встъпителния Европейски симпозиум по мениджмънт през 1971 г. Ото фон Хабсбург изнася основната реч на откриващата сесия. Фон Хабсбург също е сред основателите на обществото Мон Пелерин десетилетия по-късно.

Рицари на Малтийския орден са почти всички елитни фигури – Елизабет 2 (патрон на Обществото на поклонниците), Алън Дълас (първият директор на ЦРУ, идеолог на „Студената война“, създател на МК-УЛТРА, замесен в убийството на Кенеди), Конрад Аденауер (съосновател на Le Cercle), Джон Болтън, Мусолини, Ото фон Хабсбург (съосновател на Световния икономически форум, Le Cercle и Паневропейския съюз) и много други. Опус Деи е ултраконсервативната фракция във Ватикана, която играе централна роля в Гладио и издигането на Франко в Испания. През 1979г. Опус Деи има 72 375 члена, много от които световни лидери и 500 свещеници в 87 различни държави. Има връзки с 497 университета и висши училища, 694 вестника, 52 телевизии, 38 новинарски агенции. Финансира се от множество банкови институции, включително и банката на Ватикана. Папа Йоан Павел II е избран от Опус Деи, за да служи на каузата.
Първоначално фашисткото движение е доминирано от католически интереси от континентална Европа, но през осемдесетте години на 20 век ръководството е поето от британците. Сред тези британски лидери е синът на Леополд Амери и служител на сър Евелин де Ротшилд Джулиан Амери. Джулиан Амери съчетава твърд империализъм с подкрепа за европейска интеграция и социален либерализъм. Той е председател на Le Cercle в продължение на няколко години и силен представител на Европейската дълбока държава, наречен „един от най-важните задкулисни играчи във Великобритания след Втората световна война“.
Le Cercle винаги е била силно фокусирана върху европейската интеграция. Интересното е, че последното поколение членове на британския Le Cercle, чиито предшественици живо се интересуват от присъединяване към Европейския съюз, сега правят всичко по силите си (като двигател на референдума за излизане на Англия от ЕС), за да държат Великобритания далеч от нововъзникващата Европейска супердържава, след като явно са загубили вяра, че могат да станат значима сила в Европа или че интересите на континентална Европа – по-специално на Франция – ще са в унисон с тези на Великобритания.
Предговорът към книгата Pan-Europa на Куденхов-Калерги от 1926 г. е написан от американския синархист Никълъс Мъри Бътлър, директор на Фондацията Карнеги за международен мир (CFIT), президент на Обществото на поклонниците
Предговорът към книгата Pan-Europa на Куденхов-Калерги от 1926 г. е написан от американския синархист Никълъс Мъри Бътлър, директор на Фондацията Карнеги за международен мир (CFIT), президент на Обществото на поклонниците.

Обществото на поклонниците е един от най-елитните клубове на британски и американски глобалисти. Глобалисткото движение е продължение на старата британска мечта за световна англоезична империя със съюзници в ционизма и съвременната американска икономическа империя. Обществото на поклонниците почти напълно се припокрива с групата на Роудс-Милнър, от която излизат Кръглата маса, групата на Билдърбърг, Съвета за външни отношения на САЩ, Тристранната комисия, фабианските социалисти и всички останали „глобалистки“ организации. По време и веднага след Втората световна война нещата се променят и Съединените щати остават най-могъщата държава на планетата. Родени са Обединените нации, Световната банка, МВФ и НАТО, всички са създадени от членове на Съвета за външни отношения на САЩ, британския Кралски институт за външни отношения и „организацията-майка“: Обществото на поклонниците. Обществото на поклонниците е група богаташи от стар род с кръвна връзка по между си, кралски особи и барони-престъпници, които създават световната финансова система. Британската империя е най-агресивното крило на древна римска династия, съвременните аристократични родове са нейни разклонения, с изключително добре развита агентура и разузнаване, тясно работещи с Руската царска служба и агенти като мадам Блаватска в 19 век. Масонските ордени, йезуитите, Световният икономически форум, Обществото на поклонниците са техни фронтови организации. (2)

През 1902 г., два месеца след смъртта на Сесил Роудс (от Суверенен Малтийски орден), основател на движението на Кръглата маса, финансирано от Натаниел Ротшилд, „дълбоката държава“ формира трансатлантическото „Общество на поклонниците“. Целта на Роудс винаги е била да обедини англоезичния свят и да създаде глобална империя под негово управление. По това време Британският истаблишмънт скърби за загубата на своята американска колония, но е наясно, че Британската империя не може да се поддържа безкрайно само с военна сила. Обществото на поклонниците е създадено, за да създаде „специални отношения“ между САЩ и Обединеното кралство. Когато Обществото на поклонниците е създадено, се провеждат поредица от срещи в Лондон през 1902 г. и Ню Йорк през 1903 г. На тях присъстват най-богатите хора в САЩ и Великобритания, а следователно и в света. Централното банкиране се контролира от Лондон, предимно от барон Алфред Ротшилд, което дава на британците парично предимство. В по-късните години забележителни членове са кралица Елизабет II (патрон на обществото), принц Филип, крал Чарлз (днешният патрон), Джон Д. и Дейвид Рокфелер, Уинстън Чърчил, Хенри Кисинджър, Маргарет Тачър, Уолтър Кронкайт и Алън и Джон Фостър Дълас.

Бързият процес на глобализация се ускорява допълнително през 80-те и 90-те години. Основният фокус на глобалисткото движение тогава е Европейския съюз, където са създадени много от по-късните ключови институции. Сред тях са Европейската кръгла маса през 1983 г., Асоциацията за паричния съюз на Европа от 1987 до 2002 г., Европейският институт през 1987 г., Кръглата маса за бизнес ЕС-Япония през 1995 г., Трансатлантическият бизнес диалог през 1995 г., Центърът за Европейска реформа през 1996 г., Приятели на Европа през 1999 г. и Европейската кръгла маса за финансови услуги през 2001 г.

Ваня Милева

Бележки:
(1) В „Crusade for Pan-Europe: Autobiography of a Man and a Movement“, Калерги предполага, че Хитлер можеше да реализира Пан-Европа по време на падането на Франция, ако се е държал по-„държавнически“. „Веднага след примирието„, пише той, „Хитлер можеше да сключи щедър и категоричен мир с фашисткото правителство на Франция, мир без никакви териториални отстъпки, основан на военен, политически и икономически съюз. Тогава той щеше да създаде Върховен съвет за Европа, съставен от него, Мусолини, Петен и Франко, като той стане негов председател. Този Европейски съвет, основан на правно равенство, но на фактическа хегемония на Германия, щеше да постигне икономическия съюз на Европа и да осигури социални реформи на целия континент с авторитарни средства. Въз основа на такава федерация той можеше да направи всичко възможно, за да осигури добри отношения с Русия и с Америка, докато Великобритания най-накрая приеме някакъв компромис с обединения континент.
(2) От статията на BBC (едва ли можем да се надяваме на по-мейнстрийм източник от това) „The warrior monks who invented banking“ разбираме, че:
„На оживената лондонска улица „Флийт“, срещу „Чанкъри Лейн“, се намира каменна арка, през която всеки може да премине и да се върне назад във времето. В тихия двор се намират странен, кръгъл параклис и статуя на двама рицари, които се возят на един кон. Параклисът е църквата Темпъл, осветена през 1185 г. като лондонски дом на рицарите тамплиери. Но църквата Темпъл не е само важен архитектурен, исторически и религиозен обект. Тя е и първата банка в Лондон.

Рицарите тамплиери са монаси-воини. Религиозен орден с богословски вдъхновена йерархия, мисия и етичен кодекс, но също така тежко въоръжен и посветен на свещена война. Как са се включили в банковата игра?“

Рицарите тамплиери са военен орден, основан от католическата църква, за да води Свещена война срещу османците и да завладее отново Йерусалим. Твърди се, че рицарите са основателите на Британското свободно масонство. Изграждат храмовата църква в Клеркенуел Лондон, Обединеното кралство, с план на кръг и правоъгълник (компасът и квадратният символ на масонството) и са близки до английската монархия на Ричард Лъвското сърце, който непрекъснато е бил длъжник на тамплиерите. Бижутата на британската корона се съхраняват в техния храм. 

90% от членовете на ордена са финансисти. Управляват голяма икономическа инфраструктура в целия християнски свят. Разработват иновативни финансови техники, ранна форма на банкиране и изграждат мрежа от близо 1000 командни крепости и укрепления в цяла Европа и Светите земи и формират първата мултинационална корпорация в света. Банкерите на Източноиндийската компания, която води опиумните войни с Китай (под ръководството на лорд Палмерстон), са наследници на Таплиери. Орденът на Св. Йоан (Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта) е масонска организация, която се покланя на Йоан Кръстител, която води началото си от култа към содомията на Хоспиталиерите (съперници на рицарите тамплиери, които също се покланят на Йоан Кръстител като гностичен Христос), който е основан през 1099 г., за да се бори с кръстоносните походи в Израел и по-късно става Малтийският орден, който използва Велик магистър и степени на посвещения, но е основно папски орден, който работи в съюз с йезуитите (Католическата църква). Както по-горе описах, членове на ордена на Малта са почти всички известни елитисти.

 

Източници:

<< Тъмната история на кралските особиЧетвъртият Райх – Част Първа >>
One thought on “Четвъртият Райх – Част Втора”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40